Р Е Ш Е Н И Е
№………./24.10.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1039 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове от Л.К.И., чрез пълномощниците адв. Т.К.
и адв. С.Н. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане сумите: 40000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди: тревога, унижения, накърняване доброто му име в
обществото и в работата му, уронване авторитета му като работодател и 3220.96 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди: разходи за платени адвокатски
възнаграждения, за нощувки в гр. П. и за гориво за лек автомобил за пътувания,
всички вследствие повдигнато и поддържано на две съдебни инстанции обвинение,
по което е оправдан с присъда № 1 от 10.01.2013 г. по НОХД № 190 по описа за
2012 г. на Пазарджишкия ОС, потвърдена с решение № 87/07.05.2013 г. по ВНОХД №
75/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно
със законната лихва от датата на влизането в сила на решението по ВНОХД № 75 в
сила, с присъждане на разноски.
Прокуратурата на РБ оспорва исковете. Предявява
възражения за погасяване на вземането за лихви по давност и за прекомерност на
адвокатските възнаграждения. Сочи, че представените фискални бонове не
установяват пробега в километри, нито целта на пътуването, както и че липсва
съвпадение между датите на проведените съдебни заседания и тези по фактурите за
платени нощувки.
По същество страните поддържат становищата. Прокуратурата
сочи, че ищецът е ставал причина за
отлагане на наказателното дело.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
По допустимостта:
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество:
От представената преписка е видно, че с постановление от
21.12.2011 г. на следователя по досъдебно производство № 63/2011 г. по описа на
ОСС П. (пр. пр. № 2524/2011 г. на ОП П.) – л. 184, ищецът е привлечен като
обвиняем за това, че на 23.09.2011 г. в съучастие с трето лице съзнателно
прокарал в обращение подправен (неистински) паричен знак – банкнота с номинал
от 100 евро, с което причинил имуществена вреда в размер 195.58 лв. – престъпление по чл. 244а, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; с постановление от 03.01.2012 г. на следователя по същото досъдебно
производство – л. 183, ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на
21.09.2011 г. съзнателно извършил същото деяние при условията на продължавана
престъпна дейност; с
постановление от 28.02.2012 г. на следователя по същото ДП – л. 234, ищецът е
привлечен като обвиняем за това, че при условията на продължавана престъпна
дейност, като е действал в съучастие, е прокарал в обращение подправени
(неистински) парични знаци, след като е знаел, че са подправени (неистински) –
банкноти, с което причинил имуществена вреда в общ размер 391.16 лв. – престъпление по чл. 244, ал. 1 от НК.
С посочената в исковата молба присъда, влязла в сила на
04.06.2013 г., ищецът е оправдан.
В заключението си вещото лице Т.А. сочи, че обвинението е
причинило психотравма, ищецът е развил симптомите на остър стрес, който
преминал в разстройство в адаптацията с тревожно-депресивна реакция. Сочи, че
ищецът изпитва безпокойство за бъдещето, чувство за невъзможност за справяне със
ситуациите, страда от безсъние и липса на апетит.
Към момента на заключението ищецът още страда
от смесено тревожно-депресивно разстройство, което изисква
медикаментозно и психотерапевтично лечение.
В показанията си свидетелката П.М.-Б. сочи,
че по време на процеса ищецът престанал да се смее и занемарил работата си.
Някои от продавачките знаели за делото и макар, че всички си казвали, че е
допусната някаква грешка, били смутени и притеснени. Свидетелката излага още,
че семейството му приело много зле нещата: баща му се затворил в себе си, а
децата не разбирали какво се случва, но виждали баща си притеснен и също се
тревожели. Ищецът споделял, че е започнал да вдига кръвно, че е ходил на лекар
и приема лекарства.
В показанията си свидетелката Д. Х. сочи, че
ищецът се променил, станал мълчалив, изглеждал потиснат и занемарил снабдяването
на магазина, в който тя работела като продавачка. Споделял, че през този период
е вдигал високо кръвно, страдал е от безсъние и от липса на апетит.
Свидетелката В. И. (съпруга на ищеца) сочи,
че синът им плакал при обиска в дома им, а дъщеря им била възмутена от
несправедливото обвинение срещу баща й. Излага, че когато му повдигнали
обвинение ищецът изпаднал в шок, по време на процеса отслабнал 8-10 кг и още
изпитва страх.
Показанията, включително на съпругата, са
убедителни и кореспондират със заключението на вещото лице А..
Практиката, че
обстоятелства от значение за размера на обезщетението са: тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на
мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с
негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало
ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори и че трябва да се
съобразяват обществените критерии за
лист втори от решение от
24.10.2018 г. по гр. д. №1039/2018 год. ВОС, ХII-ти с-в
справедливост, свързани с
икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за
съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от
пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, е обобщена
(решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2016 г., IV г. о., ГК).
В обобщение обвинението е било повдигнато за тежко наказуемо престъпление;
незаконното наказателно преследване е продължило около година и половина;
ищецът не е бил задържан под стража; обвинението се е отразило в средна степен
върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; тежко е засегнало
личната му емоционална сфера.
Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението в
процесния случай е 2 000 лв.
Искът за горницата до претендираните 40 000
лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
От момента на влизане в сила на
присъдата държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата (т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.
д. № 3/2004 г., ОСГК).
Съдът приема, че погасителната
давност за вземането за лихви е тригодишна (решение № 230 от 19.12.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 1425/2014 г., III г. о., ГК и решение № 108 от 13.08.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 3053/2017 г., IV г. о., ГК). Възражението за изтекла
погасителна давност е основателно, поради което компенсаторна лихва върху
присъденото обезщетение се дължи от 08.05.2015 г. – три години преди завеждане
на исковата молба на 08.05.2018 г.
По иска за имуществени вреди:
Представени са от ищеца в заверени преписи: договор за
правна помощ от 25.04.2012 г. (л. 14 и л. 42 от НОХД), по който е договорено
възнаграждение 1000 лв. и от 08.03.2013 г. (л. 13), по който е договорено
възнаграждение 1500 лв., които са внесени, но не е посочено дали в брой или по
банков път.
Договорът от 08.03.2013 г. не е представен по
наказателното дело.
В съдебната практика се приема, че платеното в хода на
наказателното преследване адвокатско възнаграждение представлява имуществена
вреда, която подлежи на обезщетяване по ЗОДОВ, защото в наказателния процес не
е предвидена възможност за присъждане на разноските, сторени от подсъдимия (решение
№ 843 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5235/2008 г., II г. о., ГК). По тази
причина договорът за правна защита не е необходимо доказателство в наказателния
процес. Следователно пропускът да бъде представен по делото не е самостоятелно
основание да се приеме, че не е била претърпяна вреда (обратно в мотивите по т.
1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, се приема, че договорът
трябва да бъде представен по делото).
Ответникът не е предявил в срока за отговор и за уточняване
възражение за привидност на договора за правна защита.
Макар и по повод преценка за
допускане на касационно обжалване в практиката се е приемало, че ако е
уговорено плащане в брой, вписването на плащането в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка (определение № 328 от 25.03.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 5992/2015 г., III г. о., ГК).
Съдът приема, че възнагражденията
са платени.
По въпроса за възможността при предявен иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, които се състоят в заплащане на адвокатски хонорар, да се намали поради
прекомерност адвокатското възнаграждение в наказателния процес е образувано
Тълкувателно дело № 1/2017 г. ОСГК ВКС РБ, което е висящо.
Съдът приема, че след като в наказателния процес не е
предвидена възможност за присъждане на разноските, за ответника по искането
няма друга възможност да иска намаляване поради прекомерност, освен в процеса
по иска за обезщетение на вредата. Хипотезата е сходна с тази по ГПК и може да
бъде приложено същото разрешение. Възражението е допустимо.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение за
защита на подсъдимия за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 10
години е 500 лв. (чл. 13, ал. 1, т. 3 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ред. след изменението ДВ бр. 2 от
9.01.2009 г.). По делото са проведени шест заседания, при което има едно
отлагане по искане на ищеца, което е довело до забавяне с две седмици: от
26.04.2012 г. за 11.05.2012 г. и отлагане за по-дълъг период по искане на
пълномощниците на ищеца, което е довело до забавяне с пет седмици: от
03.12.2012 г. – до 10.01.2013 г.
Пълномощниците са се явили на четири
заседания т.е. минималното възнаграждение следва да се увеличи с 240 лв. (чл.
14 от Наредба № 1) или е общо 740 лв. Пред въззивния съд пълномощниците са се
явили на две заседания. Минималното възнаграждение е 620 лв.
Съдът приема, че
имуществената вреда не е непременно адвокатското възнаграждение в минимален
размер. Това е така, тъй като защитата е въпрос на доверие, съответно не може
винаги да се уговаря минимален размер.
Съдът приема, че платените
възнаграждения не са прекомерни.
Предвид изложеното съдът приема, че платените
възнаграждения на адвокати представляват имуществена вреда, за която ответникът
дължи обезщетение.
От представените от ищеца в заверени преписи документи се
установява плащането на суми, както следва: фактура № 64 от 11.05.2012 г. и
фискален бон (л. 17) – 125 лв. за нощувка в П. (проведено е съдебно заседание
на тази дата – л. 49 от НОХД); фактура № 94 от 11.10.2012 г. и фискален бон (л.
16) – 140 лв. за нощувка на три лица в П. (проведено е съдебно заседание на
тази дата, на което са се явили ищецът и двамата пълномощници – л. 225 от НОХД)
и фактура № 111 от 23.11.2012 г. и фискален бон (л. 15) – 200 лв. за нощувка в П.
(проведено е съдебно заседание на тази дата, на което са се явили ищецът и
двамата пълномощници – л. 265 от НОХД).
От представения препис (л. 18) от адресна карта за
регистрация в хотел "Конака" в П. и след справка по оригинала в
откритото съдебно заседание се установява, че е издадена на 23.11.2012 г. и са
ползвани 5 стаи за нощувка. Съдът приема, че ищецът е платил за настаняване на
свидетелите.
лист трети от решение от
24.10.2018 г. по гр. д. №1039/2018 год. ВОС, ХII-ти с-в
Представени са доказателства за цените за настаняване към
настоящия момент, които са неотносими. Доказателствата за единичните цени и към
момента на настаняването нямат значение, тъй като ищецът, пълномощниците и
свидетелите са приели настаняване в свободните стаи.
Предвид изложеното съдът приема, че платените суми за
настаняване представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи
обезщетение.
От представените от ищеца в заверени преписи фискални
бонове (л. 19) се установява, че са платени суми за гориво: 132.01 лв. на
10.10.2012 г. за пътуване за заседанието на 11.10.2012 г. и 123.95 лв. на 20.11.2012
г. за пътуване за заседанието на 23.11.2012 г. В показанията си свидетелите Х.
и И. сочат, че са пътували с микробус. Ищецът е представил справка за
разстоянието до гр. П.. Ответникът не е поискал да се установи дали купеното гориво
надвишава разхода на гориво за пътуванията.
Съдът приема, че платените суми за гориво за пътуванията
също са имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение.
Предвид изложеното
съдът приема, че искът за заплащане обезщетение за имуществени вреди е изцяло
основателен.
По съображенията, изложени по
иска за неимуществени вреди съдът приема, че компенсаторна лихва върху
присъденото обезщетение се дължи от 08.05.2015 г.
Ответникът следва да заплати на
ищеца и сторените разноски в общ размер 501.20 лв., от които 181.20 лв. –
платено адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете и 320
лв. – платени държавни такси и възнаграждение на вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на Л.К.И. ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. С.Н.
сумите: 2 000 /две хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди: тревога, унижения,
накърняване доброто му име в обществото и в работата му, уронване авторитета му
като работодател и 3220.96 лева /три
хиляди двеста и двадесет лева и 96 ст./, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди: разходи за платени адвокатски възнаграждения,
за нощувки в гр. П. и за гориво за лек автомобил за пътувания, всички
вследствие повдигнато и поддържано на две съдебни инстанции обвинение, по което
е оправдан с присъда № 1 от 10.01.2013 г. по НОХД № 190 по описа за 2012 г. на
Пазарджишкия ОС, потвърдена с решение № 87/07.05.2013 г. по ВНОХД № 75/2013 г.
на Пловдивския апелативен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със
законната лихва от 08.05.2015 г. до окончателното
изплащане на сумите, както и сумата 501.20 лв. /петстотин и един лева и 20 ст./, представляваща сторените
съдебни разноски, от които 181.20 лв. – платено адвокатско възнаграждение,
съразмерно уважената част от исковете и 320 лв. – платени държавни такси и
възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 10, ал.
3 ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Л.К.И. с.
ЕГН, с. а. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане горницата над присъдената сума
2 000 лв. до претендираната сума 40 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди: тревога, унижения, накърняване доброто му име в обществото
и в работата му, уронване авторитета му като работодател, вследствие повдигнато
и поддържано на две съдебни инстанции обвинение, по което е оправдан с присъда
№ 1 от 10.01.2013 г. по НОХД № 190 по описа за 2012 г. на Пазарджишкия ОС,
потвърдена с решение № 87/07.05.2013 г. по ВНОХД № 75/2013 г. на Пловдивския
апелативен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за присъждане на
обезщетение за забава при изплащането на присъдените суми 2 000 лв. и 3220.96 лв. в размер на законната
лихва от датата на влизането в сила на решението по ВНОХД № 75 в сила до 07.05.2015 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред
ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: