№ 2306
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100513677 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258-273 от ГПК.
С Решение № 17646 от 01.10.2024 г., постановено по гр.д. № 49723/2023 г. на
СРС, 164 състав е отхвърлен, като неоснователен, предявения от М. Й. Д., ЕГН
**********, срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********,
иск по чл.439 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата от общо 667,04 лв., от която сума 286,95 лв.- главница, представляваща вземане
по договор за кредит от 21.06.2005 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ЕАД, ведно със законна лихва от 21.03.2011 г. до окончателното плащане; 51,73
лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.08.2005 г. до 02.10.2005 г.,
203, 36 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 02.09.25005 г. до
01.03.2011 г., както и 125 лв. разноски по ч. гр. д. № 1533/2011 г. по описа на СлРС,
съгласно издаден Изпълнителен лист от 03.05.2011 г., въз основа на който било
образувано ИД № 2086/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Г., с рег. № 915, с район на действие
ОС-Сливен, по който ищецът бил в качеството на длъжник, а ответникът, в качеството
на взискател, поради погасяване на вземанията по давност.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК, решението е обжалвано от ищеца М. Й. Д., като
неправилно. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения,
неправилно приложение на материалния закон, непълнота на мотивите,
необоснованост на изводите със събраните по делото доказателства.
1
Поддържа, че мотивите на съда, че след образуване на второто изпълнително
дело през 2016 г. до датата на подаване на исковата молба не е изтекла погасителната
давност за вземанията. Не всички от описаните от съда и извършени от съдебния
изпълнител изпълнителни действия не са годни да прекъснат давността за вземанията.
Поддържа, че наложения запор на пенсията на ищцата от 24.01.2017 г. е прекъснал
давността. Такова действие има и изпратеното запорно съобщение до Райфайзенбанк
България от 16.06.2017 г. Следващото такова изпълвнително действие е насрочения
първи опис на движими вещи от 28.05.2018 г. и втория, от 11.11.2020 г. Според ищеца,
с изтичане на две години, в които взискателя е бездействал настъпва перемпция и
делото се прекратява по силата на закона, а извършените изпълнителни действия се
заличават с обратна сила. В случая, според ищеца, от 28.05.2018 г. е изтекла
предвидената петгодишна погасителна давност за вземанията, тъй като спрямо ищцата
не са били предприемани последващи изпълнителни действия. Като не е съобразил
това, съдът е постановил неправилно решение. Отправя искане за отмяна на
решението на СРС и за уважаване на иска като основателни. Претендира разноски.
Въззиваемата страна-ответник „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД
оспорва жалбата с писмен отговор и моли решението да се потвръди като правилно,
постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, както и
поради обоснованост, съобразена със събраните по делото доказателства. Претендира
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за
нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива
в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г
по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Във връзка с доводите по жалбата съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение
2
се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата
на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила
на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило,
независимо че съдебно дирене не се провежда /така определение № 956 от 22.12.2010
г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от представените
по делото писмени доказателства се установява, че на 03.05.2011 г. в полза на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (чийто правоприемник е ответникът) е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1533/2011 г. по описа на СлРС, срещу М. Й. Д. за
сумите: 286,95 лв.- главница, представляваща вземане по договор за кредит от
21.06.2005 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ЕАД, ведно със
законна лихва от 21.03.2011 г. до окончателното плащане; 51,73 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 12.08.2005 г. до г., 203, 36 лв., представляваща
мораторна лихва, дължима за периода от 02.09.25005 г. до 01.03.2011 г., както и 125 лв.
разноски по ч. гр. д. № 1533/2011 г. по описа на СлРС. Изпълнителният лист е издаден
на основание издадена по делото на 22.03.2011 г. заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, след влизането й в сила.
Няма данни длъжникът да е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу
заповедта за изпълнение, от което следва, че същата е влязла в сила.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект по отношение
на изпълняемото право, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като се преклудира
възможността длъжникът да релевира възражения за недължимост на сумите, предмет
на заповедта за изпълнение, основани на факти, възникнали до изтичане на срока за
възражение, поради което се получава ефект на разрешен спор за съществуване на
вземане и новата давност е пет години на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Ето защо, течението на погасителната
давност следва да бъде преценено от момента на влизане в сила на заповедта за
изпълнение – най късно 13.05.2011 г.
Страните не спорят и от приетото по делото писмо - уведомление от ЧСИ ГИ.. с
рег. № 765 с район на действие ОС - Стара Загора, се установява, че въз основа на
посочения изпълнителен лист, по молба на кредитора на неустановена дата, след
13.05.2011 г., пред ЧСИ Н.Г. с рег. № 836 в КЧСИ, е било образувано изпълнително
дело № 20118360400649 по описа на ЧСИ Гангалова, което е било прекратено на
23.08.2016 г. с Постановление за прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
/поради настъпила перемция/. Изпълнителният лист от 13.05.2011 г. бил върнат на
взискателя на 14.10.2016 г. След прекратяването изпълнителното дело било предадено
в архив на 25.10.2016 г., а след изтичане срока за съхранение по Наредбата за
3
служебния архив на ЧСИ, съответно било унищожено.
Установява се по делото, че с договор за прехвърляне на вземания от 15.05.2015
г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (цедент) и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД (цесионер), е било цедирано вземането на цедента от М. Д.,
произтичащо от Договора за кредит № CASH - 03037202, заедно с всички
принадлежности към него. За цесията длъжника бил уведомен от страна на цесионера,
по упълномощаване от цедента.
Установява се, че с молба от 22.11.2016 г., новият кредитор и настоящ ответник
поискал образуване на ново изпълнително производство пред ЧСИ Г.Г., с рег. № 915, с
район на действие ОС-Сливен срещу длъжника М. Д.. По него взескателят поискал да
й се връчи покана за доброволно изпълнение. Освен това било отправено искане да се
наложи запор на вземанията на длъжника, да бъде извършен опис и продажба на
движими вещи на длъжника, находящи се на адреса по местоживеене на длъжника,
както и на основание чл.18 от ЗЧСИ взискателят възложил на съдебния изпълнител
извършването на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното
производство.
Установява се от приложеното като доказателство изп. дело № 2038/2016 г. по
описа на ЧСИ Г.Г., с рег. № 915, с район на действие ОС-Сливен, че в хода на
изпълнението по него са извършени следните същински изпълнителни действия, които
са прекъсвали давността за вземанията според дадените разяснения с ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 04.07.2024 Г. ПО ТЪЛК. Д. №
2/2023 Г., ОСГТК НА ВКС:
Присъединяване на държавата като взискател по ИД, за сумата от 1267,61 лв.,
публични задължения по здравното осигуряване; уведомление от 28.12.2016 г. до
длъжника за образуваното ново изпълнително производство; наложен запор върху
секвестируемата част от пенсията /запорно съобщение до ТД на НОИ - Сливен от
24.01.2017 г./; запорно съобщение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД от 16.06.2017 г.;
насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за 28.05.2018 г. от 11,30ч. Заедно
с протокол за опис от 28.05.2018 г. и насрочен втори опис за 11.11.2020 г.; наложен
запор върху сметки в ИЗИПЕЙ АД от 07.12.2021 г. Същите са били извършени във
връзка с подадени от взискателя молби по делото за извършване на конкретни
изпълнителни действия срещу длъжника в хода на производството, съответно -
съдържащи нарочно възлагане на съдебния изпълнител да извършва такива по реда на
чл. 18 ЗЧСИ.
Във въззивната жалба са изложени съображения, че така образуваното второ
изпълнително производство е прекратено на основание чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК - поради
настъпила перемпция, поради което извършените след прекратяването му
изпълнителни действия не произвеждат правно действие, т. е. не са от естество да
4
прекъснат давността и същата е започнала да тече с прекратяване на производството.
По така изложените доводи настоящата инстанция намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство
се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка.
Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал. 1 т. 8
ГПК настъпва ex lege с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително
действие, насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо дали
това действие е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на съдебния
изпълнител по възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е обективен, т.
е. при всяко положение с изтичането на двугодишния срок настъпва прекратяване на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция". Същият смисъл се извлича
от разясненията, дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Разпоредба на чл.433, ал. 1 т. 8 ГПК е насочена към
стимулиране на взискателите, тъй като бездействието на съдебния изпълнител да
изпълни поискано действие или да предприеме действие, за което е овластен, е
бездействие на самия взискател, който е заинтересованият да следи за движението на
производство и трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес. В този смисъл чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК свързва прекратяването на
изпълнителното дело с пасивно поведение на взискателя - същият да не е поискал
извършване на изпълнителни действия за период от две години. При наличие на
надлежно искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия е без
значение дали ЧСИ реално е предприел действията.
В настоящия случай по делото се установява, че след образуване на второто
изпълнително дело на 17.11.2016 г. непрекъснато е инициирано извършването на
действия по изпълнението от страна на взискателя с искания за прилагане на
определени изпълнителни способи. Така още в молбата за образуване на процесното
изпълнително производство от 17.11.2016 г. взискателят е поискал извършване на
опис, оценка и продажба на движими вещи на длъжника; извършено е присъединяване
на държавата /НАП/ като взискател по ИД, за сумата от 1267,61 лв., публични
задължения по здравното осигуряване; уведомление за това от 28.12.2016 г. е
изпратено до длъжника; наложен е запор върху секвестируемата част от пенсията
/запорно съобщение до ТД на НОИ - Сливен от 24.01.2017 г./; изпратено е запорно
съобщение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД от 16.06.2017 г. и е наложен запор на
вземанията на длъжника; насрочен е опис на движими вещи в дома на длъжника за
28.05.2018 г. от 11,30ч. Заедно с протокол за опис от 28.05.2018 г. и насрочен втори
опис за 11.11.2020 г.; наложен е запор върху сметки в ИЗИПЕЙ АД от 07.12.2021 г.
5
Предвид изложеното, по делото не се установяват предпоставките на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, а именно взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни
действия за период от две години. Ето защо, релевираните във въззивната жалба
доводи за настъпила перемпция се явяват неоснователни.
Отделно от горното, за пълнота следва да се посочи, че според т. 3 от ТР №
2/04.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК, ВКС погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция. В този смисъл прекратяването на изпълнителния процес поначало няма
отношение към прекъсването на погасителната давност. Перемпцията е имала значение
при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като
до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни
органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него /така решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о./
На следващо място, във въззивната жалба са релевирани доводи за изтекла
погасителна давност, които настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.116,б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения по т.
10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
Според същото Тълкувателно решение в изпълнителния процес давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови
изпълнителни способи/. С оглед на това е възприето разрешението, че когато
6
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие. Предвид изложеното в цитираното Тълкувателно
решение е посочено, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980
г.следва да се счита за изгубило сила.
Във връзка с горното в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на
ВКС е прието, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила
ППВС № 3/1980 г.
В конкретния случай към момента на приемането на ТР № 2/26.06.2015 г.
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на 13.05.2011 г.
изпълнителен лист, е било висящо. Следователно до 26.06.2015 г. давност не е текла,
както правилно е посочил и СРС в своето решение. Това е така, защото при съвкупна
преценка на събраните в производството писмени доказателства и в съответствие с
цитираната по- горе задължителна съдебна практика приложение следва да намери
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което погасителна
давност не тече, докато трае изпълнителният процес за принудителното осъществяване
на вземането. Приложение следва да намери и ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. №
3/2020 г., ОСГТК на ВКС, според което погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато
е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В този смисъл и досежно процесното
вземане петгодишната давност е започнала да тече от 26.06.2015 г., като същата е
следвало да изтече на 26.06.2020 г.
Както бе посочено обаче по-горе, в хода на второто образувано изпълнително
дело № 2038/2016 г. на 17.11.2016 г. са били предприемани и извършвани множество
действия за принудително изпълнение на вземането /същински изпълнителни
действия/, които са прекъсвали давността. Последното извършено същинско
изпълнително действие по така образуваното дело е от 07.12.2021 г., когато е бил
наложен запор на вземания по сметки в Изипей АД.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането н а действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител /или
друг орган на принудително изпълнение - публичен изпълнител, синидик, съд по
7
несъстоятелността/ и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на
кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Затова, ако искането от
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от
волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността
е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
В тази връзка, въпреки че в кориците на процесното изпълнително дело не се
съдържат данни ЧСИ да е предприел отделни процесуални действия по налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в изпълнение на искането на
взискателя, то с оглед на изложеното давността е била прекъсната последно с искането
за налагане на запор от дата 07.12.2021 г. Според цитираната по- рано т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС налагането на запор прекъсва
давността.
Предвид всичко изложено дотук погасителната давност не е изтекла към
момента на предявяване на исковата молба – 01.09.2023 г. Ето защо, предявеният иск е
неоснователен.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено на основание чл.
271, ал. 1, пр. 1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17646 от 01.10.2024 г., постановено по гр.д. №
49723/2023 г. на СРС, 164 състав.
8
ОСЪЖДА М. Й. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК,
да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата
от 100,00 лева, представляваща сторени от ответника разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9