№ 336
гр. Шумен, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20233630101842 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и субективно съединени иска с правна квалификация
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във
вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 2 от ЗПК, във вр. чл.
11, ал. 1, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК, във вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, както и с
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от К. Г. К., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 1, вх. 4, ет. 2, ап. 72, със съдебен адрес:
гр. София, бул. „*** № 1А, партер, офис 16, чрез адв. Й. Л. - П. от АК – София срещу „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 52 –
54, представлявано от управителите Александър Чавдаров Димитров и Валентин Ангелов
Гълъбов.
Ищцата твърди, че на 25.03.2023 г. сключила с ответното дружество - „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД Договор за потребителски кредит № **********, по силата на който й бил
предоставен потребителски кредит в размер на 10 000 лева. Посочената сума следвало да
бъде върната при ГПР 44.82% и годишен лихвен процент 30.39%. Дължимата по договора
сума следвало да бъде върната за срок от 48 месеца, с месечна погасителна вноска в размер
на 506.66 лв., вносими до 25-то число на текущия месец. С договора за потребителски
кредит ищцата се задължила да заплати на ответника застрахователна премия в размер на
3 983.50 лв. и такса ангажимент в размер на 700 лв.
Твърди, че Договора за потребителски кредит е нищожен, поради противоречието му
със закона и накърняването на добрите нрави, тъй като уговореният ГПР по договора и
уговореният лихвен процент надвишавали над 3 пъти размера на най-високата законна
лихва, действала за периода на договора. Също така, твърди, че в договора ответника се
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема, ГПР и годишното му оскъпяване, като липсвала ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита, както и не ставало ясно какво се
1
включва в общите разходи за потребителя /настоящи или бъдещи/, доколкото в
погасителната вноска било включено и изплащане на задължения по такса ангажимент.
Счита, че клаузите на договора, с които бил уговорен лихвен процент в размер на 30,39%,
накърнявали договорното равноправие между страните, противоречали на добрите нрави,
поради което се явявали нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
На следващо място, твърди, че в договора било уговорено заплащане на сума в
размер на 3983.50 лева, представляваща застрахователна премия, като било договорено да
бъде платена директно на трето на спора лице - „Кардиф Общо застраховане“, като
застрахователен агент на друго лице “Кардиф Животозастраховане“. Излага, че отсъствали
данни както за такова плащане, така и за наличието на договор за застраховка изобщо и тъй
като договор за застраховка отсъствал, то „застрахователното обезщетение, било платено на
неосъществено основание и подлежало на връщане по реда на чл. 55 от ЗЗД. Твърди, че
дължимите суми за застраховка били инкорпурирани в анюитетната месечна вноска и били
включени в погасяването на кредита, поради което сумата от 3983.50 лв., условно посочена
в договора за кредит като сума, дължима за застрахователна премия била още една скрита
такса, посредством която се увеличавало дължимото по договора за кредит. А съгласно ЗПК
това била неравноправна клауза и поради този й характер последната била нищожна по
отношение на потребителя.
Също така, счита че и Договор за потребителски кредит № ********** се явява
нищожен поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона на основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, във вр. чл. 19 ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 143 от ЗЗП и чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от
ЗПК; чл. 11, ал. 2 от ЗПК, чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Моли да бъде прогласена недействителността
на клаузите, касаещи дължимата лихва, ГПР и такси за застрахователна премия, като счита,
че същите са нищожни поради противоречие със закона, добрите нрави и заобикаляне на
закона. В този смисъл счита, че доколкото същите не могат да бъдат заместени от
повелителните разпоредби на закона и доколкото без тях ответната страна не би сключила
договора, то целия договор се явява недействителен.
В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.
Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да обяви нищожността на
клаузите за лихва, ГПР и такси за застрахователна премия в Договор за потребителски
кредит № **********/25.03.2023 г., сключен между К. Г. К., ЕГН ********** и „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, ЕИК ***; на основание чл. 124 от ГПК да признае за установено, че К. Г. К.
дължи връщане единствено стойността на главницата по Договор за потребителски кредит
№ **********/25.03.2023 г., както и на основание чл. 124 от ГПК да признае за установено,
че К. Г. К. не дължи сумите, които тези клаузи генерират в общ размер на 14 319.65 лв.
Моли да й бъдат присъдени и всички, сторени по делото разноски, включително за
адвокатско възнаграждение.
В проведените по делото съдебни заседания, ищцата, редовно призована, не се явява
лично и не изпраща упълномощен представител. С депозирани на 12.02.2024 г. и 23.03.2024
г. писмени становища от пълномощника на ищцата - адв. Й. Л. - П. от Адвокатска колегия –
София, излага конкретни съображения в подкрепа на исканията си.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран
писмен отговор. В отговора ответника заявява, че счита исковете за недопустими и
неоснователни. Не оспорва, че между с ищеца е сключен договор за потребителски кредит с
посоченото в исковата молба съдържание. Същевременно оспорват твърдението на ищцата в
исковата молба, че в процесния договор е налице уговорка между страните по него относно
дължмимостта на „такса ангажимент“ в размер на 700 лева. Ha второ място, твърди, че
процесния Договор за потребителски кредит № **********/24.03.2023г. бил подписан на
всяка страница от ищцата, като бил сключен при условия, които изцяло били поместени в
2
самия договор и страните се били съгласили с тях при неговото подписване. Излагат, че
процесния договор за кредит бил с необходимото съдържание съгласно ЗПК, поради което
възраженията на ищцовата страна за нищожност поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 7, т.
8, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК; чл. 11, ал. 2 от ЗПК, чл. 10, ал. 1 от ЗПК се явявали
неоснователни. Счита, че клаузите на договора са валидни и действителни и не
противоречат на закона, не го заобикалят и не накърняват добрите нрави, като излагат
конкретни съображения в тази насока. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени и да
им бъдат присъдени направените в производството разноски.
В съдебно заседание, представляващият ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирана на 22.04.2024 г.
писмена молба от пълномощника на ответника – мл. юрисконсулт Давидия Давидова,
излагат конкретни съображения в подкрепа на исканията си.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за потребителски кредит №
**********/25.03.2023 г., е видно че кредиторът – ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД се е
задължил да предостави на кредитополучателя – ищцата К. Г. К. потребителски кредит за
общо ползване в размер на 10 000 лева. В чл. 7. 1. от Договора, след посочения размер на
кредита са посочени и застрахователна премия „Bank Пакет 3 Сметка“ в размер на 497.53
лв. и „Bank Пакет 3 Кредит + Сметка“ в размер на 3 503.97 лв. Посочен е общ размер на
кредита 13 983.50 лв. В чл. 7.2.2 е посочено, че в случаите, когато потребителят е пожелал
да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора, дължимата част от кредита за съответната застраховка
се превежда директно на застрахователя или застрахователния посредник, съгласие за което
кредитополучателя декларира с подписване на договора. В чл. 9 от договора за кредит е
посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 30.39 %, като лихвата се изчислява
ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по
кредита, на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а в чл. 10 е посочен годишният
процент на разходите 34.82 %, и обща сума, дължима от потребителя - 24 319.65 лв. В
договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа
на всяка вноска и нейния размер, като падежът на първата дължима вноска е на 25.04.2024
г., а на последната на 25.03.2027 г., т. е. посочената сума следвало да бъде върната за срок от
48 месеца чрез равни месечни погасителни вноски в размер на по 506.66 лева.
С подписване на договора потребителят е декларирал, че преди сключването му е
получил на хартиен носител необходимата информация под формата на „Стандартен
европейски формуляр“.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Договор за
потребителски кредит № **********/25.03.2023 г., адвокатско пълномощно, платежно
нареждане.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, по която вещото лице дава заключение, че във връзка с погасяване на процесния
кредит са постъпили общо 3559.03 лв., като с постъпилите суми са погасени, както следва:
главница – 571.47 лв., застрахователна премия – 580.93 лв., договорна /възнаградителна/
лихва 2 395.31 лв. и наказателна лихва 11.32 лв. Вещото лице заключава, че размерът на
ГПР възлиза на 278.74 %, заедно с предвидената в посочения договор и включена в
погасителния план застраховка.
По делото е изготвена и съдебно-графична експертиза, според заключението по която
шрифтът в процесния договор, ведно с условия към него, предоставени на вещото лице е
3
изпълнен с безсерифен шрифт „Arial narow“, с големина на символите 12.2 пункта, като
изключение правят текстовете със съдържание „КРЕДИТОР“ и „ПОТРЕБИТЕЛ“, находящи
се в долната част на на стр. 1 – стр. 10, които са изпълени с безсерифен шрифт „Arial
narow“, с големина на символите 10.2 пункта. По делото е изготвена и допълнителна
съдебно-графична експертиза, според заключението по която шрифтът в „Декларация за
определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ и
„Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от името на
К. Г. К. с дата 24.03.2023 г., както и „Сертификат № 1**********2023 от за застрахователни
програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на
потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска
услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide Interndtional от името на К.
Г. К. – застраховано лице по застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на
сметките“ ползващо се лице по допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско
мнение“ са изпълнени с безсерифен шрифт „Arial narow“, с големина на символите 12.2
пункта, а изключенията са както следва:
текстът , оформящ абзац започващ със „Застрахователи…” и завършващ с „Ползващо
лице“, находящ се в началната странина /номерирана с „9“/ на представения
„Сертификат“, е изпълнен с безсерифен шрифт „Arial narow“, с големина на символите
11.3 пункта;
текстът на реквизитити, съдържащи се в изображения и текст, находящи се на
страница, новерирана с „22“ в представените Общи условия за застрахователни
програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на
потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ АД, е изпълнен с
безсерифен шрифт “Calibri”, с големина на символите 7.4 пункта.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения, възникнали по силата на сключения между тях на 24.03.2023 г.
Договор за потребителски кредит № *********. Не е спорен и въпроса, че с клаузите на
договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят наред с главницата,
следва да заплаща на кредитодателя и застраховка.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от 24.03.2023 г. по своята
правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, съгласно която Договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото длъжникът е
физическо лице, на което по силата на сключения договор от 24.03.2023 г. е предоставен
паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед на
изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в
отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за
потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в
частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори
въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от
ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
Не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в чл. 9.1 от договора е
посочен размерът на годишния лихвен процент по кредита, а в чл. 9.2 - начина на
начисляване на лихвата - ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер
на главницата, която информация заедно с уговорения срок на договора съдържа и
условията за прилагането му.
В случая не е нарушена нормата на чл. 11 т. 10 от ЗПК, според която договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора. Доказа се, чрез заключението на изготвената съдебно-графична експертиза, че
шрифта, с който е изписан договорът е изпълнен с безсерифен шрифт с безсерифен шрифт
„Arial narow“, с големина на символите 12.2 пункта, като изключение правят текстовете със
съдържание „КРЕДИТОР“ и „ПОТРЕБИТЕЛ“, находящи се в долната част на на стр. 1 – стр.
10, които са изпълени с безсерифен шрифт „Arial narow“, с големина на символите 10.2
пункта.
Неоснователни са и твърденията на ищцата за противоречие на договора с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. В случая, видно от договора, в него се съдържа
необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, като погасителният план е инкорпориран в самия договор. Доколкото
в него е уговорен фиксиран годишен лихвен процент, като не е предвидено заплащане на
суми, дължими при различни лихвени проценти, то не е било необходимо да се посочва
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
Съгласно практиката на Съда на ЕС по Директива 2008/48/ЕО относно договорите за
потребителски кредити (Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г., Решение от 05.09.19 г. по
дело С-331/18) в договора за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски,
не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска
е предназначена за погасяване на главницата, като не се допуска национална правна уредба,
съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, която показва погасяването на главницата, лихвите и другите разходи.
Ищцата К. К. се позовава, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В
процесния договор ГПР е определен в размер на 34.82% като абсолютна процентна
стойност. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР
по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси,
5
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. При
така дадените легални дефиниции в закона, при изчисляване на годишния процент на
разходите, при процесния договор, е следвало да бъде включена поне и еднократната такса
за оценка на риска, която вместо това е включена в общия размера на кредита, като по този
начин в договора не е посочен действителният ГПР. Така не само, че ГПР е посочен
единствено като процентна стойност в цифри, а и не е посочена действителната стойност на
ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит. Поради липсата на
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, се препятства възможността на
потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за
връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем за потребителя начин (чл.10, ал. 1 от ЗПК). Нарушаване на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е самостоятелно основание за недействителност на
договора, съгласно чл. 22 от ЗПК, поради което и на това основание следва да бъде признат
за недействителен.
Още повече в договора формално посоченият размер на ГПР е под петкратният
размер, но когато дължимата от кредитополучателя сума за предвидената в посочения
договор и включена в погасителния план застраховка се включи като компонент на ГПР
води до надвишаване на размера му посочен в чл. 19 ал. 4 от ЗПК и същият е 278.74 %.
Ищцата се е позовала в исковата молба и на недействителност на договора за кредит,
поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 2 от ЗПК за подписване на общите условия
към договора от всяка от страните по него, като доводът е неоснователен, тъй като
процесният договор за потребителски кредит не препраща към общи условия на кредитора,
а урежда изчерпателно правата и задълженията на страните по него.
Съобразно гореизложеното, сключения между ищцата К. Г. К. и ответника „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД Договор за потребителски кредит № **********/25.03.2023 г. се явява
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и предявеният
с исковата молба иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1
от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е основателен и доказан и следва да се уважи, като се прогласи за
нищожен сключеният между страните посочен по-горе договор за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Също така според Решение на СЕС, не само липсата или неясното посочване на
годишен процент на разходите (ГПР) в договора за потребителски кредит, но и неточното
му обявяване – без да са включени всички разходи, води до нищожност и длъжникът връща
само главницата по заема, без лихви и разноски.
Предвид изложеното по-горе и приетата недействителност на процесния Договор за
потребителски кредит № **********/25.03.2023 г., съдът намира, че ищцата К. К. не е
дължала на ответника плащане на застрахователна премия, договорна /възнаградителна/
лихва и наказателна лихва.
Видно от заключението на изготвените в хода на съдебното производство съдебно-
счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, във връзка с
погасяване на процесния кредит са постъпили общо 3 559.03 лв., като с постъпилите суми са
погасени, както следва: главница – 571.47 лв., застрахователна премия – 580.93, договорна
6
/възнаградителна/ лихва 2 395.31 лв. и наказателна лихва 11.32 лв.
Същевременно обаче с плащането на част от задълженията си, имайки предвид
извършените от ищцата плащания, както и погасяването на главницата, така и
застрахователна премия, договорна /възнаградителна/ лихва и наказателна лихва с
недължимо платените суми, изчислен от съда, на основание чл. 162 от ГПК, размерът на
главницата, който е погасил ищцата възлиза на 3 559.03 лева. Т. е. дължимата от К. К. сума,
представляваща главница, понастоящем възлиза на 6 440.97 лева.
С оглед на изложеното в настоящия случай следва да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищцата дължи на ответното дружество сумата от 6 440.97
лева, представляваща дължима и незаплатена главница /чистата стойност на главница/ по
Договор за потребителски кредит № **********/25.03.2023 г., сключен между ищцата К. Г.
К. и ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
По изложените по-горе аргументи, също така следва да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от
14 319.65 лева, представляваща разликата между главницата в размер на 10 000 лв. и
дължима от ищцата сума в общ размер на 24 319.65 лв. по Договор за потребителски кредит
№ **********/25.03.2023 г., сключен между ищцата К. Г. К. и ответника „Ти Би Ай Банк“
ЕАД.
По разпределение на разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата следва да се присъдят направените по
делото разноски.
В случая единствените разноски, които следва да се присъдят на ищцата са
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА, доколкото пълномощникът на ищцата се е съгласил да й окаже процесуална
защита по трите иска при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съобразно сключеният
между нея и ответника по Договор за правна защита и съдействие от 02.06.2023 г. Съгласно
чл. 38, ал. 2 от ЗА, на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно обаче според
Решение от 25.01.2024 г. по дело – С - 438/22 на Съда на Европейския съюз /СЕС/, съдът не
е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения при присъждането на разноски по
делото, съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, поради че това, че цитираната Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. нарушава забраната по член 101, параграф 1 от ДФЕС. Съдът, след
преценка на конкретната правна и фактическа сложност на настоящия имуществен спор, на
вида и броя на извършените процесуални действия, изразяващи се в подаване на искова
молба по дело с еднороден предмет с висящи пред ШРС многобройни такива и с броя на
съдебните заседания, отчитайки, че не се е явявал в съдебно заседание процесуален
представител на ищцата, определя адвокатско възнаграждение в общ размер на 500 лева.
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител
на ищцата адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ за иска в
размер на 500 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд - Шумен и сума в общ размер на 2 472.79 лева, представляваща
държавна такса за водене на делото /1372.78 лв./ и възнаграждения за вещи лица /1 100 лв./.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр.
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по иска, предявен от К. Г. К., ЕГН **********, с
поС.ен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 1, вх. 4, ет. 2, ап. 72, със съдебен адрес: гр. София, бул.
7
„*** № 1А, партер, офис 16, чрез адв. Й. Л. - П. от АК – София срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 52 – 54,
представлявано от управителите Александър Чавдаров Димитров и Валентин Ангелов
Гълъбов, Договор за потребителски кредит № **********/25.03.2023 г., сключен между
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, като кредитодател и К. Г. К., ЕГН **********, като
кредитополучател.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Г. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.
Шумен, ул. „*** № 1, вх. 4, ет. 2, ап. 72, със съдебен адрес: гр. София, бул. “*** № 1А,
партер, офис 16, чрез адв. Й. Л. - П. от АК – София дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 52 – 54, представлявано
от управителите Александър Чавдаров Димитров и Валентин Ангелов Гълъбов сумата от
6 440.97 лева /шест хиляди четиристотин и четиридесет лева и деветдесет стотинки/,
представляваща дължима и незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №
**********/25.03.2023 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, като
кредитодател и К. Г. К., ЕГН **********, като кредитополучател.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Г. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.
Шумен, ул. „*** № 1, вх. 4, ет. 2, ап. 72, със съдебен адрес: гр. София, бул. “*** № 1А,
партер, офис 16, чрез адв. Й. Л. - П. от АК – София не дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 52 – 54, представлявано
от управителите Александър Чавдаров Димитров и Валентин Ангелов Гълъбов сумата от
14 319.65 лева /четиринадесет хиляди триста и деветнадесет лева и шестдесет и пет
стотинки/, представляваща разликата между главницата в размер на 10 000 лв. и дължима от
ищцата сума в общ размер на 24 319.65 лв. по Договор за потребителски кредит №
**********/25.03.2023 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, като
кредитодател и К. Г. К., ЕГН **********, като кредитополучател.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на адв. Й. Л. - П. от АК –
София, с адрес за призоваване: гр. София, бул. “*** № 1А, партер, офис 16 сумата от 500
лева /петстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
помощ в настоящото производство на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. чл. 38, ал. 1, т.2
от ЗА и съгласно представен списък за разноски.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд - Шумен, сума в размер на в общ размер на
2 472.79 лева, представляваща държавна такса за водене на делото /1372.78 лв./ и
възнаграждения за вещи лица /1 100 лв./.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8