Решение по дело №174/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 1039/23.01.2024 г. от „ДМ България“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], ***, представлявано от управителите А. В. П. и Г. С. Т., срещу Решение № 1727/01.12.2023 г., постановено по АНД № 3980/2023г. по описа на Районен съд – Варна, ХХІХ-и състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № В-002734 от 03.08.2023г., издадено от Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „ДМ България“ ЕООД, [ЕИК], е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите.

В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, излагат се конкретни доводи за това, като се прави искане за неговата отмяна и за отмяна на НП. Заявява се, че ВРС не се е произнесъл по всички мотиви, изложени във въззивната жалба. Конкретно се сочи, че въззивната инстанция не е обсъдила приложението на Директива 98/6- чл.2, б.“б“, както и Регламент № 1223/2009 относно козметичните продукти и отношението на посочените разпоредби спрямо чл.22, вр.чл.20 от ЗЗП.

В с.з. касаторът не се представлява.

Ответникът – Директорът на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите Варна не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК, Административен съд –Варна намира следното:

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.

С Наказателно постановление № В-002734 от 03.08.2023 г., издадено от Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, на „ДМ България“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите за нарушение на чл.22, ал.1 от същия закон.

Районният съд е установил от фактическа страна, че "ДМ България" ЕООД извършва търговска дейност в магазин за красота, здраве, бебе, домакинство, находящ се в гр. Варна, [улица], като предлага за продажба козметични продукти, хранителни стоки, бебешки пюрета, храни и пелени, перилни и почистващи препарати. При проверката на 06.04.23г. в гр.Варна, [улица], е установено, че се предлагат за продажба индивидуално опаковани стоки. Пред всеки артикул има поставен етикет за вида на стоката и продажна цена, обявена в български лева. Установено е че за част от стоките на етикет е обявена продажна цена за 100 мл.100 гр., както следва:

DM Bio Плод. Бар ябълка и манго 25 гр. - арт. № 169979, цена 1,15 лв./бр. - 4,60 лв. за 100 гр.; налични- 61 бр.

Sensodyne Паста за зъби Whitening 75 мл. - арт. № 0055451, цена 6,19 лв./бр. - 8,25 лв. за 100 мл.; налични 16 бр.

Batea Men Измиваща пяна за брада 150 мл. - арт. № 1268003, цена 5,99 лв./бр. - 3,99 лв. за 100 мл.;налични 6 бр.

Парфюм Betty Barclay ЕДТ Bchem Romance 50 мл. - арт. № 1568028, цена 56,90 лв./бр. -113,80 лв. за 100 мл.; налични - 1 бр.

Парфюм James Bond 007 Women ЕДП 30 мл. - арт. № 11633777, цена 49,90 лв./бр. - налични 1 бр. L'Oreal Revitalift Серум за лице Vit С 30 мл. - арт. № 2524443, цена 31,90 лв./бр. - 106,39 лв. за 100 мл.; налични - 9 бр.

От тези факти е прието, че "ДМ България" ЕООД не е изпълнил административното си задължение, за стоките които се предлагат в опаковка, да обозначи продажната цена за количество, като не е посочил цена за единица мярка килограм/литър, е което е нарушил разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

ВРС приема, че административнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон. Въззивната инстанция счита, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.22 ал.1 от ЗЗП, поради което, правилно, на основание чл.200 от ЗЗП е наложено наказание имуществена санкция. Съгласно ЗЗП за стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка се поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката.

Съдебното решение е неправилно.

Основните мотиви в касационната жалба са за неправилно приложение на процесуалния и материалния закон от ВРС.

След извършената проверка от касационната инстанция, се установи, че ВРС е допуснал при разглеждането на делото процесуално нарушение.

Видно от съдържанието на въззивната жалба, жалбоподателят се е позовал на приложението на материално правните норми от Директива 98/6- чл.2, б.“б“, както и Регламент № 1223/2009 за козметичните продукти относно приложението на чл.22, вр.чл.20 от ЗЗП.

Спорният пред въззивната инстанция въпрос, както и в касационното производство е наличието на противоречие между фактите установени от АНО и законовият текст, по който е наказано дружеството за извършеното административното нарушение.

В мотивите на касираното решение този спор не е намерил отговор. Не е направена преценка относно твърденията на жалбоподателя във въззивната жалба, дали по отношение на установеното деяние е приложима разпоредбата на Директива 98/6- чл.2, б.“б“, както и Регламент № 1223/2009 за козметичните продукти. Липсват мотиви относно това възражение на дружеството. Такива не се извличат от съдържанието на съдебния акт. Не са изложени и конкретни мотиви относно изводът на съда за правилното приложение на санкционната норма в НП спрямо горепосочената нормативна уредба ба ЕС. Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, решението на въззивния съд да съдържа мотиви, в които „се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.“ Мотивите на решението представляват съображенията на съда обосноваващи неговият акт в писмена форма. Предвид правното им значение за проверката на решението е убедителността му имат уредба в чл.305 от НПК и 339 от НПК.

Към въззивното решение е приложима уредбата дадена в чл. 339 от НПК. Съгласно чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК „В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста.“ и „Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста.“ Предвид спецификата на нормативната уредба на оспорването на НП, а именно, че въззивният съд се явява първата по ред съдебна инстанция извършваща проверка на установените от АНО факти и приложеният към деянието закон, към съдържанието на въззивното решение е относима и разпоредбата на чл.305 от НПК. В разпоредбата на чл.305, ал.З от НПК е поставено изискване решението на въззивния съд да съдържа мотиви, в които следва да „се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.“

От анализа на разпоредбите на чл.339, ал.1 и ал.2 вр. чл.305, ал.З от НПК и от съдебната практика се констатират следните изисквания към мотивите на решението - първо, да са изчерпателни (пълни); второ, да не са противоречиви и трето, да не бъдат в противоречие с диспозитива. При липса на мотиви се приема, че липсва част от решението на съда. На липса на мотиви се приравнява наличието на неясни, непълни и противоречиви мотиви и когато, от последните не може да се изведе ясно волята на съда. Липсата на мотиви влече отмяната на решението и връщането на делото за ново разглеждане, предвид наличието на абсолютно процесуално нарушение.

В решението, предмет на проверка в настоящото производство, бланкетно е описано деянието, като не са изведени съставомерните му признаци, както и не е посочено кои доказателства обосновават извода за съставомерност - нарушение на изискванията на чл.305, ал.З от НПК. Не е посочено защо съдът приема, че е приложен правилно материалния закон от АНО. Не е даден отговор на възражението на жалбоподателя относно квалификацията на нарушението, т.е. относно приложимият към деянието закон - нарушение на изискването на чл.339, ал.2 от НПК. По този начин, като не е изградено съгласно чл. 339, ал.2 вр. чл. 305, ал.2 от НПК мотивирането на съдебния акт, страните и касационния съд са изправени „пред хипотезата на частична липса на решаващи мотиви, който порок всякога е основание за отменяване на постановения съдебен акт.“

На горните съображения обжалваното решение на ВРС следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд, който след като установи фактите, следва да даде отговор и на въпроса - кои са съставомерните признаци на деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството и оттам какво административно наказание следва да му бъде наложено и по коя правна норма. Следва да се обсъди приложението на Директива 98/6- чл.2, б.“б“, както и Регламент № 1223/2009 относно козметичните продукти и отношението на посочените разпоредби спрямо чл.22, вр.чл.20 от ЗЗП.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ вр. чл.222, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Варна,

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1727/01.12.2023 г., постановено по АНД № 3980/2023г. по описа на Районен съд – Варна, ХХІХ-и състав.

ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново произнасяне от друг съдебен състав.

Решението не подлежи на обжалване.