№ 62
гр. Шумен, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на осми април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РумЯ. В. Райкова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Геновева П. Стоева
в присъствието на прокурора Я. М. Н.
като разгледа докладваното от РумЯ. В. Райкова Частно наказателно дело №
20243600200216 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Кралство
Нидерландия, с което се моли за признаване и изпълнение на Решение № ЕGS-********* от
03.04.2023г. за плащане на финансова санкция постановено от несъдебен орган на Кралство
Нидерландия, влязло в сила на 15.05.2023г. срещу българския гражданин А. М. М., с
посочен в Удостоверението адрес на обичайно местопребиваване в *****
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява
становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане
на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му.
Засегнатото лице има регистриран постоянен адрес в РБ, който е идентичен с адреса в
РБ посочен в Удостоверението по чл.4 от искащата страна. Видно от докладната записка на
служител от РУ – Шумен за върнатата в цялост призовка - тя не е връчена на засегнатото
лице, тъй като лицето не е намерено на адреса, но от проведен разговор със секретаря на
Кметство - с.Златар, същият е заявил, че А. М. М. в момента е в чужбина – Нидерландия,
където работи, но не знае в кой град е точно и няма негов телефонен номер. Поради това се
1
установява, че лицето не може да бъде намерено в България, за да бъде призовано. Затова
ход на делото е даден в негово отсъствие, като е гарантирано правото му на защита с
участието на адвокат оказващ правна помощ. В съдебно заседание служебният защитник
предоставя преценката на съда дали са налице основания за признаване на така наложената
финансова санкция, като смята, че описанието на нарушението не е ясно и не съответства на
българския закон.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Засегнатото лице А. М. М., е роден на ***** и е с посочен в Удостоверението по чл.4
от искащата държава адрес на обичайно местопребиваване, постоянен и настоящ адрес
***** т.е. има установено местоживеене на територията на Република България, покриващо
в достатъчна степен изискванията на чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС. Обстоятелството, че
лицето към момента на призоваването е в чужбина, не е от естество да изключи обичайното
му пребиваване и на територията на страната, респ. на адреса посочен и в Удостоверението.
Лицето е в трудоспособна възраст и поради това се приема, че засегнатото лице реализира
доходи. Затова съдът приема, че са налице условията на чл.30 от ЗПИИАКОРНФС.
От приложеното по делото Удостоверение от 21.03.2024г. по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, се установява, че с Решение № ЕGS-********* от 03.04.2023г. за
плащане на финансова санкция постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия,
влязло в сила на 15.05.2023г. срещу българския гражданин А. М. М., с ЕГН **********, с
посочен в Удостоверението адрес на обичайно местопребиваване, както и с постоянен и
настоящ адрес ***** е наложена финансова санкция в размер на 150,00 €, за извършено
нарушение на чл.2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия, за това, че на
04.12.2021г. в 15:28 часа като водач на движещо се моторно превозно средство не използвал
пътното плътно по време на шофиране в Delft, Kleveringpad.
Решението е на несъдебен орган на Кралство Нидерландия и отговаря на
изискванията на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила
финансова санкция за извършено нарушение на Закона относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство
Нидерландия - страна членка на ЕС. Решението е влязло в сила на 03.04.2023г.
Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, с оглед на факта, че е
санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и по българското
законодателство съобразно Закона за движение по пътищата, т.е. за това деяние е налице и
двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за признаване и
изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона.
Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция е било писмено и
лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или
2
чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване.
Наложената финансова санкция не е по-малка от 70,00 € или левовата равностойност
на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на 150,00 €,
според посоченото в Удостоверението, като няма направено искане за разноски във връзка с
производството. В удостоверението е отразено, че събирането на санкцията не е погА.о по
давност, като датата на изтичане на давността е 15.05.2029г..
В Удостоверението е посочено, че не е налице пълно или частично плащане на сумата
по финансовата санкция, т.е. не са налице предпоставките на чл.33 вр. чл.17 от закона за
приспадане равностойността на изплатената част от общото задължение. От страна на
лицето, респ. служебния защитник, също не се сочи пълно или частично плащане.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа в достатъчна степен
необходимите елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС и не са налице основанията, при които
може да се откаже изпълнението, поради което следва представения акт да бъде признат и да
бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро съгласно чл.
32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността и в
български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова
санкция. От изисканата и приложена справка за официалния курс на БНБ за деня на
постановяване на Решението за налагане на финансова санкция – 03.04.2023 година е видно,
че на тази дата курса на БНБ евро/бълг.лев е 1.95583, поради което равностойността на
финансовата санкция от 150,00 € /сто и петдесет евро/ в български лева е 293,37лв. /двеста
деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция за сумата от 150,00 €, поради
което решението следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. Съдът не установи
наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и
изпълнение на решението.
На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Уведомление по
чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
Водим от горното и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № ЕGS-********* от 03.04.2023г. за плащане на финансова
санкция постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на
15.05.2023г. срещу българския гражданин А. М. М., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***** и го привежда в изпълнение за сумата от 150,00 € с равностойност в
3
български лева – 293,37лв. /двеста деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ и го
ИЗПРАЩА за изпълнение на Националната агенция за приходите по реда на ЗНАП и
ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се изпрати
уведомление - формуляр №2 на компетентния орган на издаващата държава на английски
език.
На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС препис от уведомлението – формуляр №
2 да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.
Решението може да се обжалва 7-дневен срок пред АС – Варна, който за засегнатото
лице тече от узнаването му.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4