Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 12.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 152 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на В.М. ***, депозирана чрез адвокат М. П.
срещу Решение № 260133/25.03.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по
ВНАХД № 250/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 20 – 0869 - 004349/12.01.2021г. на началник сектор „ПП“
при ОДМВР - Шумен, с което на основание
и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП и чл. 174 ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на В.М.М. са
наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят
счита, че е налице допуснато нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, доколкото е налице непълно и неточно описание на нарушението и на
обстоятелствата по неговото извършване. Навежда и аргументи за неправилна
квалификация на поведението му, некоректно подведено спрямо санкционния състав
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Поради тава отправя искане за отмяна на съдебния акт
и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която оспорва предявената жалба. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 28.12.2020г.
свидетелите Н.Т.Н.и Г.Ю.И.- мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОДМВР - Шумен били изпратени от ОД в ОДЧ при ОДМВР – Шумен
на път I -7, км.116 +797, във връзка с настъпило ПТП.
Както автомобилът, така
и водачът били на мястото на ПТП. Автомобилът се намирал извън пътното платно,
в ляво /в посока гр. Велики Преслав/, в отводнителна канавка. Водачът, В.М.М.,
бил извън автомобила. Тъй като лицето му кървяло, полицейските служители
извикали екип на ЦСМП – Шумен. Докато чакали пристигането на медицинският екип
извършили проверка на документите на водача, които той лично им предоставил.
Предприели действия и за извършване на проверка за употреба на алкохол с
техническо средство, като неколкократно приканвали жалбоподателя да бъде
изпробван с техническото средство, но същият отказвал.
След пристигане на
медицинският екип и извършен преглед на водача, същият бил
откаран в Спешно отделение на „МБАЛ – Шумен“ АД за допълнителни прегледи. Екип
от РУ - гр. Шумен останали на мястото на ПТП, с оглед неговото запазване, а
екипът на сектор ПП – свидетелите Н. и И. придружили водача М. до болничното
заведение. В болницата контролните органи отново приканили М. да бъде изпробван
с техническото средство, но отново последвал отказ, поради което му бил издаден
талон за изследване, в който свидетелят Н.Н. отразил, че лицето отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средство и му бил определен срок до 45
минути за даване на кръвна проба за изследване. Жалбоподателят подписал талона
за изследване, в частта, удостоверяващ отказа да бъде изпробван с техническо
средство като отразил и саморъчно „отказвам“, но отказал да получи екземпляр от
талона, което е удостоверено съгласно изискванията на чл. 6, ал. 8 от Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отказал да
даде и кръвна проба за изследване, което е удостоверено от медицински
специалист.
На база извършените от
контролните органи огледи на мястото на възникване на ПТП, бил установен
механизма на настъпване на ПТП. Свидетелят И. съставил протокол за ПТП с пострадали лица и схема на
произшествието, който протокол бил подписан и от жалбоподателя. На
жалбоподателя бил съставен процесния АУАН
№ №332987 за нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, който
му бил предявен и подписан от него. В законоустановения 3-дневен срок М.
депозирал писмени възражения, които са били разгледани преди издаване на НП и били
счетени за неоснователни.
Въз основа на
съставеният акт било издадено обжалваното Наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на
санкционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи съставения акт и издаденото НП. Съдебният състав счел още, че
водачът действително е допуснал вменените му нарушения, поради което потвърдил
оспорения пред него правораздавателен акт.
При извършената служебна
проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че
решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и
териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното
решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе
по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно
оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.
В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани
подробно и мотивирано от въззивния съд. Постановеният съдебен акт е съобразен с
приобщените доказателства и съответства напълно и на материалния закон. Това е
така, тъй като районният съд закономерно е формирал извод за липсата на
допуснати съществени процесуални нарушения, подробно аргументирайки своето
становище, с което се солидаризира напълно и касационният състав. В тази
насока, настоящата инстанция намира за напълно неоснователни доводите на
касатора за несъответствие на правораздавателния акт с императивните изисквания
на ЗАНН. В унисон с предвиденото в чл. 57 от ЗАНН е издаденото наказателно
постановление, в което по съответния начин от обективна и правна страна са
дефинирани простъпките на водача, без да е налице каквато и да била форма на
ограничаване на правото му на защита. Пределно ясно и изчерпателно са описани
съставомерните признаци на двете нарушения, както и обстоятелствата по тяхното
осъществяване. В контекста на изложеното, не се споделя и твърдението на
касатора за неправилна квалификация на нарушението, описано в пункт втори от
НП. Противно на това, АНО е издирил относимия законов текст, разписващ както
дължимото поведение от водача, така и властническите последици, които
евентуалното му неизпълнение би породило. В случая на касатора се вменява
неправомерен отказ от изпробване с техническо средство „Алкотест Дрегер“ и
нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1, въвеждаща забрана за управление на автомобил при
съответното наличие на алкохол в кръвта, се явява неприложима.
Касационният състав
споделя напълно и решаващото становище на районния съд относно безспорната
установеност на приписаните на водача нарушения. Извършването им не се оспорва
от касатора, като едва в касационната жалба се аргументира тезата, че отказът
от изпробване с техническото средство за наличие на алкохол в кръвта се дължи
на нараняванията от настъпилия инцидент. Това твърдение се опровергава от
приобщените доказателства, в частност и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, поради което решаващият състав на Административен съд – Шумен го
възприема единствено за проявна форма на защитното поведение на касационния
жалбоподател. Противно на твърдението на касатора, служителите на ОД на МВР
еднозначно сочат, че след пристигане на мястото на инцидента са заварили водача
вън от превозното средство и същият е бил контактен и адекватен, като въпреки
това е отказвал неколкократно да бъде изпробван за употреба на алкохол, а с
това си поведение е осъществил вмененото му нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. По категоричен начин е доказано и виновното извършване на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП.
В обобщение на
изложеното касационната инстанция счита, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното
извършване на нарушенията, вменени на касатора. Районният съд е достигнал до
аналогични изводи, поради което постановеното от него решение следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора
и предвид отправената претенция от страна на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсулт, в полза на ОД на МВР - Шумен и на основание чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да
заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260133/25.03.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 250/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
В.М.М. да
заплати на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.Влязло в
сила на 12.07.2021 г.