Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
Варна............. 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският раЙ.нен съд - първи наказателен състав - в публично заседание,
проведено на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията НАХД №5105 по описа за 2019г.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното
постановление №23-0000548 от 15.10.2019г., на Началник на Областен отдел „АА” в
ГД „АИ“ гр.Варна, с което на „Н.и Й.” ООД с БУЛСТАТ *********, представлявано
от Д. Г. Н. с ЕГН********** с адрес на регистрация в гр.Варна, ул.”Найчо Цанов”
№13 е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200.00лв. на осн. чл. 105 ал.1
от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА „Н.и Йо” ООД с БУЛСТАТ *********,
представлявано от Д. Г. Н. с ЕГН********** с адрес на регистрация в гр.Варна,
ул.”Найчо Цанов” №13, да заплати на ОО „АА“ в ГД“АИ“ гр.Варна юристконсултско
възнаграждение в размер на 100.00лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на
касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на
АПК.
РАЙ.НЕН СЪДИЯ:.......................
М
О Т И В И
Производството е образувано
на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от Д. Г. Н. с ЕГН**********,
в качеството му на управител на процесното дружество, против Наказателно
постановление №23-0000548 от 15.10.2019г., на Началник на Областен отдел „АА” в
ГД „АИ“ гр.Варна, с което на „Н.и Й.” ООД с БУЛСТАТ *********, представлявано
от Д. Г. Н. с ЕГН********** с адрес на регистрация в гр.Варна, ул.”Найчо Цанов”
№13 е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200.00лв. на осн. чл. 105 ал.1
от Закона за автомобилните превози.
В жалбата си въззивникът обжалва
наказателното постановление като твърди,
че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и иска да бъде
прието, че нарушението представлява маловажен случай.
В съдебно заседание въззивникът редовно
призован, не се представлява.
Въззиваемата страна изпраща
представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждавана на
НП и присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима -
подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от
съда.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган -
Началник Областен отдел „АА” гр.Варна.
След преценка на доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
При извършена на 31.07.2019г. в град Варна, комплексна
проверка на превозвача „Н.и Йо” ООД, свързани с
транспортната му дейност е установено, че процесното дружество притежава лиценз
на Общността №0946 валиден до 05.10.2028г. за извършване на международен
автомобилен превоз на пътници.
В хода на проверката е установено, че
въззивното дружество е извършило обществен превоз на пътници – специализиран с
автобус м.“Мерцедес“ кат.М2 с Рег.№ В 8690 РС, собственост на превозвача , по
маршрут гр.Варна – с.Аврен – гр.Варна. Превоза се доказва от попълнения пътен
лист за същия № 031139/24.10.2018г. и представения график за работа на водача И.С.Г.
За дата 24.10.2018г. Превоза е извършен съгласно Договор между „Н и Йо“ ООД и ОУ“Христо Ботев“ от 01.09.2018г., без да има към
него съгласувано разписание по образецс ОО „АА“, съгласно Приложение №9а. В
хода на проверката била изготвена справка и в деловодната програма „Архимед“.
Установено е че нарушението не е единичен случай, а идентични нарушения са били
допуснати и за датите 18.11.2018г. и 07.01.2019г.
За установеното бил изготвен АУАН
№263640/31.07.2019г. В обстоятелствената част на същия е отразена така
описаната фактическа обстановка, като нарушението е квалифицирано по чл.61 ал.2
изр.2 от Наредба №33/03.111999г. на МТ.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло, а и не
се оспорва от въззивника. В жалбата си по същество въззивника не оспорва нарушението, а дава
свои обяснения за причините поради които е допуснато.
При връчването на АУАН въззивника не е
направил възражения по акта и съдържанието му. Такива не са подадени и в
законния за това срок.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното
Наказателно постановление, като
административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в
акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал нарушението
по чл.61 ал.2 изр.2 пр.2 от Наредба №33/03.111999г. на МТ – идентично с
правната квалификация дадена на нарушението и
в АУАН.
Съдът счита, че административно
наказателното производство, образувано по отношение на въззивното дружество е
проведено законосъобразно и правилно.
Спазени са нормите на чл.42 и чл.57
от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в тези норми.
Наказателното постановление е
обосновано. Правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел,
че е реализирано описаното по-горе нарушение и правилно е определил правната
квалификация на нарушението и размера на санкцията, като въпреки, че липсва
произнасяне за наличието или липсата на основания за прилагането разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, съдът намира, че волята на АНО е възможно да бъде извлечена
от съдържанието на НП по безспорен начин. Съдът, както и АНО намира, че в
конкретния случай нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните такива нарушения. Нарушението съществено застрашава
сигурността на участниците в движението по пътищата, доколкото е свързано с
нарушаване на установения законов ред за извършване и документиране на превоза
на хора от страна на извършващото по занятие транспортна дейност дружество.
Въззивникът в жалбата подадена срещу Наказателното
постановление моли да бъде отменено атакуваното НП, като твърди и за нарушено
право на защита. Съдът намира за меко казано несериозно твърдението, че
въззивника не е знаел къде трябва да съгласува маршрутното разписание, тъй като
не било ясно за кое ОУ“Христо Ботев“ става въпрос, дали за това в обл.Варна или
за друго такова в обл.Кърджали. Възражението е несериозно, доколкото е ясно
посочено, че училището се намира в с.Аврен, превозвача е извършвал и преди
процесния превоз и след него и множество други превози по сключен договор с
ОУ“Христо Ботев“ с.Аврен. По делото липсват доказателства процесното дружество
да има сключен договор за извършване на превоз с ОУ“Христо Ботев“ в
обл.Кърджали.
Съдът намира, че АНО е взел предвид обществената опасност на
дееца и тази на извършеното от него деяние. Безспорно е допуснато
административно нарушения от страна на въззивното дружество, доколкото същото
не е съгласувало маршрутното разписание за процесния ден с ОО“АА“ Варна. В тази
връзка съдът счита, че налагане на ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на -
200.00лв. предвидена в чл.105 ал.1 от
ЗАП за допуснатото нарушение е правилно
определена, съобразена е с вида на нарушението и обществената опасност на
нарушителя, справедлива е и ще изпълни предвидените в чл. 12 ЗАНН цели, - да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения в страната
правов ред, и да се въздейства възпитателно върху останалите членове на
обществото.
С направените възражение в хода на
с.з., съдът намира, че въззивника се опитва да си изгради защитна версия, която
да го оневини и оправдае, която обаче е неоснователна.
Предвид изложеното и съдът уважи
направеното искане за присъждане на юридстокнсултско възнаграждение на
въззиваемата страна, като намери същото за законосъобразно и своевременно
направено. Възнаграждението е определено в границите на предвиденото от закона
– чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................