№ 1741
гр. Варна, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110204347 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Юръпиън Еър Чартър ” ЕАД, представлявано от А.Е.Г., против Наказателно
Постановление № 71 / 03.10.2022г. на Началника на ГПУ-Летище Варна при РДГП-
Аерогара, ГДГП-МВР, с което „ Юръпиън Еър Чартър ” ЕАД е наложено
административно наказание " Имуществена санкция" в размер на 2 000 лева на
основание чл.51 от ЗЧРБ.
В жалбата се твърди, че в хода на производството са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като в акта и постановлението не са били
посочени датата и мястото на извършване на нарушението и че то не е осъществено,
тъй като пътникът е притежавал разрешение за пребиваване , издадено от органите на
Р.Полша, копие от което е приложено към жалбата.На следващо място се сочи, че в
случая няма преминаване на външните граници на държавите –членки по смисъла на
чл.1 § 1 от Регламент № 539 /2001г. за определяне на третите страни, чиито граждани
трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите –
членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване , а само
вътрешен за територията на Европейския съюз полет. Поради тези и други
съображения се иска отмяна наказателното постановление като необосновано,
1
незаконосъобразно и неправилно, а в условията на евентуалност- случая да бъде приет
за маловажен.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, не се явява
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована , представител не се явява. Постъпили
са писмени бележки, в които е изложено становище, че жалбата е неоснователна, че в
хода на производството не са допуснати твърдяните процесуални нарушения, както и
че самото нарушение е доказано по необходимия начин.Поради това се иска
постановлението да бъде потвърдено изцяло. Направено е и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на евентуално
поисканото от другата страна адвокатско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 03.08.2022г. около 19.00ч. с полет на BUS 3167 на авиокомпания „Юръпиън
Еър Чартър” от гр.Катовице на летище Варна пристигнал Y.M. , гражданин на
Беларус. На първа позиция на граничния контрол, на работа бил св.Т. Н.- служител в
ГКПП „Аерогара“-Варна.При проверка на документите на пътника той представил
обикновен паспорт, но без валидна виза или валидно разрешително за пребиваване.
Било представено разрешително за пребиваване на Полша № RP 9732915, но валидно
до 15.12.2020г. За това св.Н. отклонил пътника за по-задълбочена проверка. На същия
бил издаден отказ за влизане в страната № 119/03.08.2022г.
Поради установеното нарушение до управителя на авиокомпания „Юръпиън
Еър Чартър” ЕАД били изпратена покана за явяване за съставяне на акт, която
изпълнителния директор отказал да получи, което било описано докладна записка,
приложена по преписката. На 08.09.2022г. , при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН М.
Д.- командир на отделение при ГКПП Аерогара-Варна съставила против „Юръпиън
Еър Чартър” ЕАД акт за установяване на административно нарушение с № 71.В него
тя описала констатациите си и приела, че превозвачът е превозил пътника от Катовице
до Варна и му е издал бордна карта без проверка за наличието на необходимите
валидна виза или валидно разрешително за пребиваване.Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.20 ал.1 вр. чл.19 ал.1 от ЗЧРБ. При предявяването на
акта в последствие като възражение било посочено , че пътника е притежавал карта за
престой в Полша и е бил допуснат да влезе в Р.България със същата карта. В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани и писмени възражения, в които било посочено, че
пътникът е притежавал разрешение за пребиваване, копие от което е било приложено
към възражението. Поради това и било посочено, че дружеството не е извършило
описаното в акта нарушение и било формулирано искане да не се издава наказателно
постановление.
2
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение , без
разглеждане на депозираното възражение и доказателствата, приложени към него, било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 71
/ 03.10.2022г., с което административно-наказващият орган изцяло възприел описаните
в акта фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.20
ал.1 т.1 вр. чл.19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ.За него, на основание чл.51 от ЗЧРБ на „Юръпиън
Еър Чартър” ЕАД била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Т. Н.– свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, чиито показания съдът
кредитира изцяло като логични , последователни и непротиворечиви. От тях се
установи, че при направената от него проверка пътникът не е притежавал и не е
представил виза или разрешение за пребиваване в нито една европейска държава,
каквито документи се изискват по силата на Регламент 1806. Съдът предяви на
свидетеля приложеното към жалбата копие от разрешение за пребиваване от Р.Полша,
като Н. потвърди, че това е пътника, който е проверил и заяви, че ако този документ е
бил представен в оригинал, то той е щял да го пропусне да премине през граничния
контрол.
Доколкото фактическата обстановка бе изяснена от разпита на св.Н., съдът
заличи от списъка за призоваване св.М. Д..
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 71 / 03.10.2022г. е издадено от компетентен
орган- от Началника на ГПУ-Летище Варна при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР-Варна,
съгласно заповед № 8121з-378/06.04.2020г. на Министъра на вътрешните работи.То е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, която позволява същото да бъде разбрано и да бъде
организирана адекватна защита срещу него. Посочени са и датата, и мястото на
извършване на нарушението, респективно на довършването му, както и
3
обстоятелствата, при които то е извършено и констатирано, поради което и
възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. От
приложените по делото доказателства е видно, че до представляващият дружеството е
била изпратена покана за явяване за съставяне на акт, като поради неговото неявяване
актът е бил съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН. С това правото на защита
не било нарушено, доколкото актът е бил предявен и връчен в последствие и по него са
били направени възражения. Те очевидно са били приети за неоснователни, след като
наказващият орган е издал наказателно постановление.Поради изложеното до тук
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателя, което е упражнено с подаването на жалба до
въззивната инстанция.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира че правилно
наказващият орган е установил, че от страна на „ Юръпиън Еър Чартър” ЕАД е
допуснато нарушение на чл.20 ал.1 т.1 вр. чл.19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ.От приложените по
делото писмени доказателства се установява, че дружеството има качеството на
превозвач, като легалната дифиниция за това е дадена в § 1 т.11 от ЗЧРБ и според нея
"превозвач" е физическо или юридическо лице, което съгласно националното си
законодателство има право да извършва превоз по суша, по въздух или по вода с
транспортно средство, предназначено за осъществяване на такава дейност. В този
смисъл за дружеството е било налице задължение да изпълнява разпоредбите на ЗЧРБ
и по-конкретно чл.20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ.С тази норма превозвачът, който превозва по
въздух до и / или от Р.България чужденци, преди да извърши услугата е длъжен да
установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава
се изисква.Съгласно чл.19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ чужденец, който влиза в Р.България или
преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването,
трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и
виза, когато такава е необходима. Безспорно установено е по делото, че на
03.08.2022г. въззивникът, в качеството си на превозвач е реализирал въздушен превоз
на пътник за който по закон се изисква виза за влизане и пребиваване, доколкото се
касае за лице – гражданин на държава, която не е член на Общността. По делото е
установено по несъмнен начин, че при преминаване през гранично-пропускателния
пункт ГКПП Аерогара – Варна гражданинът на Беларус е имал само обикновен
паспорт на Беларус, като е представил разрешение за пребиваване в Полша, валидно
обаче до 15.12.2020г., т.е. невалидно към момента на осъществяване на полета. В този
смисъл, след като превозвачът в лицето на „ Юръпиън Еър Чартър” ЕАД не е
изпълнил вменените му с ЗЧРБ задължения, е допуснал описаното в акта и
постановлението административно нарушение.
4
Съдът намира за неоснователни възраженията свързани с твърденията, че не е
осъществено преминаване на външни граници, а само на вътрешни такива, с оглед
направлението на полета. В Регламент № 562/20006г. и Регламент /ЕС/ № 399/2016 на
ЕП и на Съвета от 9.03.2016 г. относно Кодекса на Съюза за режима на движение на
лица през границите /Кодекс на шенгенските граници/, са дадени легални определения
на понятията "вътрешни граници" и "външни граници". В чл.1 от Регламент № 399 е
посочено, че той предвижда премахването на граничен контрол на лица, които
пресичат вътрешните граници между държавите-членки на Съюза, и едновременно
установява привила за граничния контрол на лица, които пресичат външните граници
на държавите-членки на съюза. В този смисъл, видно и от самото наименование -
Кодекс на шенгенските граници, вътрешни граници са тези между държавите - членки
включени в Шенгенското пространство, респективно външни са границите на тези
държави членки, които не са присъединени към държавите от Шенгенското
споразумение. Общоизвестен е факта, че за РБ все още не е налице пълноправно
присъединяване към Шенгенското пространство.Поради това и границите на страната
са външни . В този смисъл полетът от гр.Катовице , Р.Полша до Варна, България,
пресича външна граница на държава членка, поради което за гражданите на трети
страни се изисква наличие на виза или валидно разрешение за пребиваване. В случая
гражданинът на Беларус не е имал виза и при проверката на граничния контрол е
представил невалидно разрешение за пребиваване в Р.Полша, доколкото е било с
изтекъл срок. Съгласно чл.8 ал.1 от ЗЧРБ чужденец може да влезе в Р.България ако
притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза,
когато такава се изисква.В чл.8 ал.2 пък е посочено, че не се изисква виза когато това е
предвидено в Реграмент/ЕО/ № 539/2001г. на Съвета, в други актове на ЕС с
обвързващо действие, в международен договор , по който Р.България е страна или в
акт на Министерския съвет. В чл.1 т.1 от Регламент № 539 изрично е предвидено, че
гражданите на третите страни, които са изброени в списъка в приложение 1, където е
включена и Беларус, трябва да притежават виза при преминаване на външните граници
на държавите-членки, като съгласно Регламент 2016/399 и Регламент № 562/2006г.
могат да притежават валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за
дългосрочно пребиваване. В случая пътникът от Беларус не е притежавал тези
документи, а за превозвача е съществувало задължението по чл. 20 ал. 1 т. 1 от ЗЧРБ
преди да извърши услугата да установи наличието и валидността на документа за
пътуване и на визата. Това задължение не е било изпълнено, с което е осъществен
състава на административното нарушение.
Съдът намира за неоснователни и възраженията за това, че нарушението не е
осъществено тъй като пътникът е притежавал разрешение за пребиваване, издадено от
органите на Р.Полша, валидно до 21.09.2024г. От приложените към преписката и към
жалбата копия на този документ се установява, че действително гражданинът на
5
Беларус е имал издадено разрешение за пребиваване, което към 03.08.2022г. е било и в
срок на валидност.Такова обаче той не е представил при извършения на Летище-Варна
граничен контрол.Представените от него документи са били описани и са им били
направени копия и сред тях не е това валидно разрешение за пребиваване, поради което
и е бил постановен отказ за допускане в страна.Това разрешение безспорно е било
достатъчно за да бъде допуснат пътника в страната, което е видно и от показанията на
св.Н..След предявяване на копието на документа той посочи, че ако същият е бил
представен в оригинал, пътникът е щял да бъде пропуснат.В случая обаче след като
този документ не е бил представен в оригинал при граничния контрол следва да се
приеме, че и превозвачът преди осъществяване на полета не е установил неговото
наличие. Следва да се отбележи още, че възражения за наличието на редовен документ
са били направени едва при предявяване на акта за установяване на административно
нарушение на 08.09.2022г., като тогава е било посочено и че пътникът е бил допуснат
да влезе в страна с него на 04.08.2022г. Това обаче не е достатъчно да се приеме, че
превозвачът е изпълнил изискванията и задълженията, които са му вменени в ЗЧРБ.
С оглед на изложеното до тук , съдът счита, че правилно наказващият орган е
ангажирал отговорността на наказаното юридическо лице.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че в случая не са
налице а предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Настоящото
нарушение не се отличава от останалите от този вид за да се приеме, че обществената
му опасност е явно незначителна.
Правилно е била приложена и санкционната норма на чл.51 от ЗЧРБ, тъй като
именно в нея е предвидена санкция за превозвач, който не изпълни задълженията си по
чл.20 от ЗЧРБ, каквото неизпълнение в случая е налице.Правилно наказващият орган е
наложил на „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД имуществена санкция в минималния
предвиден в закона размер от 2 000лв., като е съобразил всички обстоятелства,
визирани в чл.27 от ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
„д“ от ЗАНН , съдът намира, че следва на Регионална Дирекция "Гранична полиция"
-Аерогари, при ГДГП-МВР, да се присъди юрисконсултско възнаграждение .При
определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в
която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27
„е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80
лв. до 150лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата
6
сложност, съдът прецени, че следва да определи на Регионална Дирекция "Гранична
полиция" -Аерогари, при ГДГП-МВР, юрисконсултско възнаграждение в размер на
80лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 71 / 03.10.2022г. на
Началника на ГПУ-Летище Варна при РДГП-Аерогара, ГДГП-МВР, с което на „
Юръпиън Еър Чартър ” ЕАД е наложено административно наказание "
Имуществена санкция" в размер на 2 000 лева на основание чл.51 от ЗЧРБ.
ОСЪЖДА „Юръпиън Еър Чартър ” ЕАД, представлявано от А.Е.Г., ЕИК
*********, да заплати на Регионална Дирекция "Гранична полиция" -Аерогари, при
ГДГП-МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 / осемдесет/
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7