№ 361
гр. Шумен, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело
№ 20213630101819 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
С първоначалната искова молба са предявени десет обективно съединени иска: два
иска, представляващи спор за родителски права и определяне на режим на лични контакти с
правно основание чл.127 от СК, във вр. с чл.123 от СК, два иска за издръжка с правно
основание чл.143 от СК, във вр. с чл.142 от СК, два иска за заплащане на издръжка за
минало време по отношение на всяко от децата с правно основание чл.149 от СК, във вр. с
чл.143 от СК, във вр. с чл.142 от СК и четири обективно съединени иска с правно основание
чл.127а, ал.2 от СК, във вр. с чл.76, т.9 от ЗБЛД, два от които касаещи разрешение всяко
едно от децата да напусне пределите на Република България и два иска, касаещи искане за
издаване на задграничен паспорт по отношение на всяко едно от децата. По отношение на
изложените в насрещната искова молба фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с четири обективно съединени иска, от които два иска, представляващи спор за
родителски права и определяне на режим на лични контакти с правно основание чл.127 от
СК, във вр. с чл.123 от СК и два иска за издръжка с правно основание чл.143 от СК, във вр. с
чл.142 от СК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от В. Н. СТ., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, действаща лично и в качеството си на майка и
законен представител на малолетните си деца Н. А. А., с ЕГН********** и Й. А. А., с
ЕГН**********, със съдебен адрес: гр.Шумен, пл.“Освобождение“ №12, ет.3, чрез адв.Г. Б.
от ШАК срещу АНТ. ПЛ. АНТ., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, със съдебен
1
адрес: гр.Варна, ул.“Поп Харитон“ №10, ет.1, чрез адв. Р. Ст. от ВАК.
Ищцата твърди, че с ответника съжителствали на семейни начала, като от
съвместното си съжителство имали родени две деца - Н. А. А., с ЕГН********** и Й. А. А.,
с ЕГН**********. След раждане на малкото им дете ответникът започнал да упражнява
психически тормоз над нея, което я принудило през месец септември 2019 год. да напусне
семейното жилище. В интерес на децата изразила съгласие една седмица децата да
пребивават при нея, а другата – при своя баща.
Твърди, че към настоящи момент живее с друг мъж, от когото има дете.
Разполагали с нужните жилищни условия, като в дома им децата имали обособени стаи,
като в отглеждането им може да разчита и на други лица. Възнамерявала заедно с децата да
пътува и зад граница.
Моли съдът да постанови решение, по силата на което да предостави упражняването
на родителските права върху децата Н. и Й. на нея, като на бащата бъде определен режим на
лични контакти с децата всяка първа и трета седмица от месеца, с приспиване от 10.00 часа
в събота до 16.30 часа в неделя, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка на малолетните си
деца в размер на 300 лева месечно по отношение на детето Н. и в размер на 250 лева
месечно по отношение на детето Й., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. Моли да бъде осъден ответникът да заплати на всяко от децата, чрез тяхната майка и
законен представител, издръжка за минало време, считано от 30.06.2020 год. в размер на по
155 лева месечно или общо в размер на 3960 лева. В същото време моли да бъде да бъде
разрешено на децата Н. и Й. да бъдат издадени задгранични паспорти, без за това да е
необходимо съгласие на бащата, както и да бъде разрешено всяко едно от тях да пътуват
извън границите на Република България до държави-членки на ЕС и до Македония, Сърбия,
Турция, Албания, Босна, Херцоговина, Черна гора, Швейцария и Великобритания за срок от
пет години, със съгласието на своята майка и законен представител, придружавани от нея,
без за това да е необходимо съгласие на бащата.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител - адв.Г. Б.
от ШАК, като поддържат изцяло предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран
насрещен иск. В същия последният оспорва част от изложената от ищцата фактическа
обстановка. Не оспорва факта, че двамата имат родени две деца и че към настоящия момент
ищцата живее заедно с друг мъж, от когото очаква дете. Оспорва причините, поради които
двамата са се разделили, като счита, че ищцата не притежава нужните качества, за да
отглежда децата. Твърди, че причина за раздялата им е връзката на ищцата с друг мъж.
Счита че полага нужните грижи за децата, като отрича твърдението, че често пътува и не се
прибира в дома си, когато децата са при него. В насрещната искова молба излага, че работи
като управител и снабдител във фирма за разносна търговия и реализира достатъчно
средства за нормален живот на децата, като твърди, че разполага с добри жилищни условия,
2
в които децата имат отделни стаи. Счита, че доколкото след раздялата между двамата е
продължил да полага грижи за децата, да им осигурява средства за издръжка, да им заплаща
таксите за детска градина, да им закупува дрехи, не дължи издръжка за минало време.
Моли съдът да постанови решение, по силата на което да предостави на него
упражняването на родителските права над децата Н. и Й., да определи местоживеене при
него на неговия адрес: ***, да определи режим на лични контакти на децата с тяхната майка,
както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца – от 17.00 часа в петък до 08.00 часа
в понеделник, с приспиване, като ги води на училище и детска градина, един месец през
лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и всяка втора половина на
коледните и великденски празници и всяка втора половина на зимната и пролетна
ученически ваканции, когато те не съвпадат с определените по-горе дни за лични контакти.
Моли също да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка на всяко от децата в
размер на 200 лева чрез техния баща и законен представител, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска с падеж пето число на месеца, за който се отнася, смитано то
датата на постановяване на решението до настъпване на причини, водещи до изменение или
прекратяване правото на издръжка. В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи
първоначално предявените искове моли да бъде определен по-разширен режим на лични
контакти с децата, да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на по 200 лева по
отношение на всяко от децата, както и да бъдат отхвърлени исковете с правно основание
чл.127а от СК.
Препис от насрещната исковата молба, ведно с приложенията към нея са били
редовно връчени на ищеца по първоначалния иск, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор на насрещния иск. В отговора
ответникът по насрещния иск оспорва предявените искове и изложената от ответника
фактическа обстановка. Твърди, че заедно със съжителя си живият в самостоятелна къща,
намираща се на адрес: гр.Шумен, ул.“Селиолу“, в която разполагат с нужните жилищни и
битови условия за отглеждане на децата. В отговора на насрещната искова молба излага, че
винаги тя се е грижила за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Поведението
на бащата било променено едва след депозиране на исковата молба, като намира, че
вероятно това е свързано с воденото съдебно производство.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и с упълномощен представител –
адв.Р. Ст. от ШАК, като поддържат отговора на исковата молба и предявения от тяхна
страна насрещен иск.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът и ответницата съжителствали на семейни начала, като от съвместното си
съжителство имали родени две деца – Н. А. А., с ЕГН********** и Й. А. А., с
ЕГН**********.
3
През месец септември 2019 год. ищцата напуснала семейното им жилище, като
оставила децата на грижите на техния баща. Двамата постигнали договорка
една седмица децата да пребивават при майката, а другата – при своя баща. Въпреки тази
договорка обаче основно грижите по отглеждането и възпитанието на децата били поети от
бащата.
През учебната 2021/2022 год. детето Н. е ученик в трети клас на СУ „Сава
Доброплодни“, гр.Шумен, а детето Й. посещава ДГ „Мадарски конник“, с.***. Към
настоящия момент ищцата живее с друг мъж, от когото има родено дете на 19.01.2022 год.
Ответникът по първоначалните искове развива дейност чрез „***“ ЕООД, като в
качеството си на едноличен собственик получава месечно брутно възнаграждение в размер
на 650 лева.
Ищцата по първоначалните искове работи във „Вигор“ ЕООД, като получава месечно
възнаграждение в размер на 3500 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на
свидетелите М. Г. Н., С. С. И., С. Б. М., Н. В. СТ., В. К. Б. и АНЖ. ЗДР. СТ., на отговорът на
поставените към ищцата въпроси на основание разпоредбата на чл.176 от ГПК, на приетите
като писмени доказателства по делото: Удостоверение за раждане – 2 бр., Договор за правна
защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Документ за заплатена държавна
такса, Трудов договор №03/31.01.2020 год., Допълнително споразумение към трудов
договор №15/31.01.2020 год., удостоверение №1/09.09.2021 год., Служебна бележка от
24.08.2021 год., Служебна бележка от 11.08.2021 год., Служебна бележка изх.№60 от
16.08.2021 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно,
Социални доклади, Медицински документи на немски език, придружени с легален превод на
български език.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
М. Г. Н., С. С. И., С. Б. М., Н. В. СТ., В. К. Б. и АНЖ. ЗДР. СТ., доколкото всеки един от тях
има преки впечатления над фактите, за които свидетелства и пресъздава възприетото
относно отношенията на страните по делото. Показанията им относно родителския
капацитет на родителите, полаганите от тях грижи над децата и битовите условия на всеки
един от тях кореспондират помежду и се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен матирал.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-психологична експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
и двамата родители са запознати с възрастовите особености на децата, с техните базисни
физиологични и психологични потребности, че при своя баща децата се чувстват сигурно и
уверено, въпреки внесените от него правила и изисквания, че в контакта с майката децата се
чувстват спокойно, съблюдаващи правилата, че двете деца са еднакво привъзрани към
двамата си родители, между тях е изградена позитивна връзка, но в присъствие на
4
съжителя на майката са несигурни и ограничават спонтанните си емоционални реакции,
като наблюдаваното напрежение и конфликтни отношения в новото семейство на майката,
както и дисквалифициращото отношение с физическа агресия спрямо нея от съжителя й
извеждат преживявания у децата на несигурност, подтиснатост и емоции в страхово-
тревожния регистър.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че родителите на децата
не живеят заедно и че същите не са постигнали съгласие относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката, което от своя
страна налага необходимостта спорът да бъде решен от съда. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че претенции относно посочените по-горе въпроси са направени и от двете
страни по делото, съответно в исковата молба и в отговора на исковата молба, респективно в
предявения от ответника насрещен иск. При преценка на въпроса за упражняването на
родителските права върху родените от съвместното съжителство на страните деца следва да
бъдат преценени родителските качества на всеки един от родителите, полаганите от тях
грижи и умения за възпитание на децата, моралните качества на родителя, социалното
обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на децата, привързаността им с всеки
един от родителите, възможността за помощ от страна на трети лица и др.
Родителските качества имат голямо значение за правилното отглеждане и възпитание
на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на децата. В
конкретния случай от материалите по делото се установява, че бащата на децата към
настоящия момент полага преимуществено грижите по тяхното отглеждане и възпитание. В
тази връзка същият е поел грижите над децата от момента на раздялата им с ищцата. От
разпита на свидетелите Н. В. СТ., В. К. Б. и АНЖ. ЗДР. СТ., се установява, че бащата е
осигурил на децата нужните условия за живот, като полага нужните грижи за тяхното
възпитание и отглеждане. При своя баща децата са винаги добре облечени, чисти,
нахранени, редовно посещават детска градина и училище. В същото време се чувстват
добре, спокойни и уверени. Съдът намира, че показанията на посочените свидетели следва
да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите имат ежедневни и непосредствени
впечатления над отношенията на бащата с децата. В същото време показанията им са
последователни, непредубедени и кореспондират, както помежду си така също и с
останалия събран по делото доказателствен материал и най-вече със заключението на
изготвената по делото съдебно-психологическа експертиза. Независимо от обстоятелството,
че свидетелите Н. В. СТ. и АНЖ. ЗДР. СТ. са родители на ищцата дадените от тях
показания са непредубедени, последователни и за съда не съществува основание да се
съмнява в тяхната достоверност.
От материалите по делото се установява по безспорен начин и че родителите на
майката оказват сериозна помощ на бащата в отглеждането и възпитанието на децата, като с
оглед факта, че живеят в едно и също населено место, на сравнително близко разстояние
5
едни от други, винаги се отзовават при нужда и при молба от страна на ответника.
Емоционалната връзка между децата и техния баща, както и между децата и родителите на
майката е силна, тя не е била прекъсвана въпреки раздялата на родителите и децата се
чувстват спокойни, както когато се намират при баща си, така също и когато гостуват на
своите баба и дядо по майчина линия.
При преценка моралния облик на родителите съдът намира, че въпреки наведени и от
двете страни доводи в тази насока, по делото липсват доказателства за прояви от тяхна
страна, които да водят до извода за неморално и порочно поведение, което от своя страна да
дава лош пример във възпитанието на децата или да крие риск за тяхното развитие.
В тази връзка от разпита на свидетелите М. Г. Н., С. С. И., С. Б. М. се установява, че
майката също полага нужните грижи за децата, когато те са при нея, като им оказва нужното
внимание, помощ при учене, контактува с тях и се грижи за тяхното отглеждане и
възпитание.
В същото време обаче от материалите по делото се установява, че при престоят си
при майката, в дома, който обитава заедно със сегашния си съжител, децата са изложени на
сериозно психическо напрежение, породено от проявеното от страна на съжителя на
майката спрямо нея агресивно отношение. В подкрепа на този факт са събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. В. СТ. и АНЖ.
ЗДР. СТ., които заявяват, че се е налагало да прибират дъщеря си, заедно с багажа й, след
нанесен побой от страна на съжителя й, че често по време на престоят си при своята майка
децата са ставали свидетели на агресивно поведение от страна на свидетеля С. М.,
изразяващи се в нанесени удари в областта на гърдите на ищцата, чупене на стъкло с юмрук
и др. В подкрепа на изложеното е и заключението на изготвената съдебно-психологическа
експертиза, която дава заключение, че когато децата са в присъствието на съжителя на
майката са несигурни, ограничавайки спонтанните си емоционални реакции, че
наблюдаваното напрежение и конфликтни отношения в семейството на майката, както и
дисквалифициращото отношение с физическа агресия спрямо нея от съжителя й, извеждат
преживявания у децата на несигурност, подтиснатост и емоции в страхово-тревожния
регистър. В същото време според вещото лице при подобно продължително функциониране
в такава среда е възможно децата да изградят у себе си черти на зависимост, както и
поведение на жертва от една страна или от друга – да станат несъответно агресивни.
Следователно много по-благоприятна за развитието на децата и за тяхното
емоционално и физическо съзряване би се оказала средата при техния баща, а не тази при
тяхната майка, доколкото последната крие риск за тяхното правилно емоционално и
психическо съзряване и за тяхното спокойствие и сигурност.
От изложеното се налага извода, че въпреки, че от изложеното не може да се направи
извод, че майката на децата е неспособна да се грижи за тях и не води автоматично до извод,
че същата има неморално поведение, което по някакъв начин би застрашило живота и
здравето на децата, към настоящия момент ответникът по първоначалните искове е
родителят, който е в състояние да предостави на децата сигурна и стабилна среда за тяхното
6
отглеждане и възпитание.
При преценка на възможностите на всяка от страните за помощ от трети лица съдът
съобрази, че бащата разчита на помощ от страна на родителите на ищцата и на трети лица,
които му помагат в преките грижи за децата. По делото липсват данни за възможностите на
майката да получи помощ от трети лица в отглеждането на децата.
При преценка на въпроса за жилищно – битовите условия на всеки един от
родителите съдът съобрази заключението на изготвения по делото социален доклад, от
който се установява, че всеки един от родителите е в състояние да предостави на децата
подходящи битови условия за отглеждане и възпитание. В тази връзка се установява, че
бащата заедно с децата живее в двуетажна къща, собственост на децата, намираща се с.***,
която е добре обзаведена, в която всяко от децата притежава своя стая, обзаведена според
пола и възрастовите му особености, а в двора на къщата се намират съоръжения за игри.
В същото време майката, заедно с новия си съжител живее в триетажна къща, с много
добри хигиенно-жилищни условия, в която децата също имат обзаведена стая, която ползват
по време на престоя си при майката, а в двора на къщата са разположени съоръжения за
отдих и спорт.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав намира за справедливо и
съответстващо на интересите на децата родителските права върху тях да бъдат предоставени
на техния баща, да бъде определено местоживеене на децата при него на адрес: ***, а на
майката да бъде определен подходящ разширен режим на лични контакти с децата. При
преценка на въпроса за родителските права съдът взе предвид и обстоятелството, че след
раздялата на родителите през месец септември 2019 год. децата преимуществено са живели
при своя баща. С оглед ниската и деликатна възраст на децата, все още далеч от възрастта,
когато ще придобият самостоятелността да преживяват без особени травми промени в
битието си, една съществена и рязка промяна в начина им на живот не би им се отразила
благоприятно и би довела до ненужен стрес и притеснение за всяко едно от децата, поради
което съдът намира, че изложеното по-горе решение в най-пълна степен отговаря на техните
интереси. В същото време децата са на възраст, в която по принцип адаптивните им ресурси
са твърде ограничени и е необходимо установеният стереотип да не се сменя прекалено
често.
При преценка на режима на лични контакти съдът съобрази обстоятелството, че
доколкото децата са малолетни, на сравнително ниска възраст, то контакта с тяхната майка,
би им оказал положително въздействие и би спомогнал за тяхното правилно възпитание и
израстване. При преценка на този иск съдът съобрази обстоятелството, че определените
мерки за лични контакти трябва да бъдат преди всичко в интерес на децата. Чрез
постановените мерки трябва да се осигури възможност на всяко едно от тях да общува
максимално пълноценно и с двамата си родители, а желанието на родителите да разполагат с
достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост към детето си трябва да бъде
преценявано отново с оглед интересите на самото дете. В този смисъл е и константната
7
съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр.
д. № 3/74 г., Пленум на ВС, Решение №385 от 23.01.2014 год. на ВКС по гр.дело
№2537/2013 год., IV г.о., ГК и др. В тази връзка съдът намира, че на ищцата по
първоначалния иск следва да бъде определен един сравнително разширен режим на лични
контакти по отношение на всяко от децата, който ще спомогне за продължаване и
поддържане на контактите на децата с нея и задълбочаване на емоционалната близост
между тях. Съдът намира, че с оглед всичко изложено по-горе и най-вече с оглед възрастта
на децата следва да се определи следния режим на лични контакти: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 17.00 часа в петък до 08.00 часа в понеделник, с приспиване,
30 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, на рождения ден на
майката, всяка втора половина на зимната и пролетната ваканция, а през всяка четна година
– и по време на Великденските, Коледните празници и на Нова година.
С оглед на изложеното съдът намира, че така определения режим на лични контакти
ще даде възможност на децата да контактуват и с двамата си родители, отговаря в
максимална степен на степента на тяхното възрастово, физическо и емоционално развитие и
ще допринесе за поддържане на емоционалните контакти на всяко от децата с всеки един от
тях.
Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка съдът съобрази възрастта на всяко едно от
децата, обичайно необходимото за дете на същата възраст, нуждата от средства за храна,
облекло, средствата, необходими за неговите специфични потребности, доходите на
родителите и обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна възраст. От материалите по
делото, от изявленията на ищеца и от изготвените по делото социални доклади се
установява, че бащата на децата развива дейност чрез „***“ ЕООД, като в качеството си на
едноличен собственик получава месечно брутно възнаграждение в размер на 650 лева. В
същото време майката на децата, въпреки, че към настоящия момент отглежда новороденото
си дете, работи във „Вигор“ ЕООД, като получава месечно възнаграждение в размер на 3500
лева.
Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за
правата на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни
право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на
своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето, с оглед на описаните нужди на всяко едно от децата от издръжка и
очертаното фактическо материално състояние на техните родители, съдът намира, че
ежемесечната издръжка по отношение на всяко от децата следва да бъде в размер на 350
лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между
родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на децата от страна на бащата и получаваните от
него месечни помощи за дете. Имайки в предвид изложеното относно доходите на майката,
представените доказателства за други алиментни задължения и разходи от нейна страна,
8
съдът намира, че същата следва да участва в издръжката на всяко едно от децата със сума в
размер на 200 лева, който размер е съобразен с възможностите й и няма да затрудни нейната
собствена издръжка. Останалата част от издръжката в размер на 150 лева следва да се поеме
от бащата, доколкото ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на децата. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно
Постановление на МС №37 от 24.03.2022 год., считано от 01.04.2022 год. е определен
размер на минималната месечна работна заплата за страната в размер на 710 лева.
Така определеният размер на издръжката е дължим, считано от датата на влизане на
решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на 05-
то число на текущия месец, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи
правото на издръжка.
С оглед на обстоятелството, че от материалите по делото се установява по безспорен
начин, че от момента на раздялата между страните –м.септември 2019 год. децата се
отглеждат основно от техния баща, както и с оглед на обстоятелството, че по изложените
по-горе причини съдът предоставя родителските права на него намира за неоснователен
предявения от страна на ищцата по първоначалните искове иск с правно основание чл.149 от
СК за заплащане на издръжка за минало време, считано от 30.06.2020 год. до датата на
депозиране на исковата молба в общ размер на 3960 лева.
Съдът намира за неоснователни и предявените от страна на ищцата искове с правно
основание чл.127а, ал.2 от СК, във вр. с чл.76, т.9 от ЗБЛД, касаещи разрешение всяко едно
от децата да напусне пределите на Република България и искане за издаване на задграничен
паспорт по отношение на всяко едно от децата.
Разпоредбата на чл.127а от СК предвижда, че Въпросите, свързани с пътуване на дете
в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие спорът между тях се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при
пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен
период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр.
държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през
определен период от време, но също до определени държави. Константната съдебна
практика приема, че интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограничено
като период от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен,
защото не позволява да бъде извършена предварителна преценка на мястото, условията и
средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен
и реален риск за детето. Освен това текстът на чл.127а, ал. 1 от СК сочи, че съдът се
произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може
веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и
9
територия пътуване.
Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на чл.127а от
СК, пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите
опазването на най-добрия интерес на детето, а това не може да стане, ако пътуването не е
предвидимо във времето и пространството. При даването на разрешение за пътуване, следва
изначално да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на размирици,
в място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в
място, където макар и временно, не е препоръчително пътуване. Така би се избегнала
възможността детето да бъде поставено в риск. Съдебното разрешение следва да изключва и
възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол
върху действията на родителя, комуто са предоставени родителските права. В държави, с
които България няма сключени договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не
са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданско-правните аспекти на
международното отвличане на деца, или които прилагат законодателство, различно от
светското, българската държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си
съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя,
който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Това в никакъв случай не би
било в интерес на детето и следва да бъде отчетено при обсъждане въпроса за съдебно
разрешение за пътуване. Преценката, която съдът следва да напрани в производството по
чл.127а от СК, изисква да се съберат и обсъдят доказателства, не само относно фактите,
обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите на страната, но и
относно мястото, условията и средата, при които то ще пребивава. Затова искането на
разрешение за пътуване на детето извън пределите на страната следва винаги да е
конкретизирано така, че да позволява събиране на необходимите доказателства за
преценката за наличието на конкретно защитения интерес на детето при излизането му в
чужбина. В настоящия случай от страна на ищцата не са представени доказателства, а и не
се твърди да са визирани конкретни пътувания, през конкретен период от време, до
конкретна държава, от които да може да се направи преценка относно необходимостта от
подобно разрешение, дали същото е в интерес на децата и дали не крие някаква опасност за
тяхното правилно отглеждане и възпитание.
Вподкрепа на изложеното е Тълкувателно решение №1 от 03.07.2017 год. на ВКС по
т.д. №1/2016 год. на ОСГК.
С оглед на изложеното съдът намира, че и и четирите обективно съединени искове с
правно основание чл.127а от СК се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на претенцията на страните за заплащане на разноски съдът намира, че
такива се дължат единствено по отношение исковете за издръжка и то доколкото същият е
уважен в размера, в който е бил поискан, то такива се дължат единствено на ответника по
първоначалния иск и ищец по насрещната искова молба. В същото време по отношение на
останалите предявени искове с правно основание чл.127 от СК, във вр. с чл.123 от СК,
10
представляващи спор за родителски права, местоживеене на детето и определяне на режим
на лични контакти не следва да бъдат присъждани разноски с оглед характера на
производството по чл.127, ал.2 СК на спорна съдебна администрация. То се образува при
липсата на съгласие на родителите по чл.127, ал.1 СК. Затова причина за образуване на
съдебното производство е поведението и на двамата родители и разноските следва да бъдат
понесени от тях така, както са направени.
В тази връзка обаче, доколкото в представеното от ответника по първоначалните
искове пълномощно е посочено общо възнаграждение, както по първоначално предявените
искове, така също и за четирите обективно съединени насрещни искове, следва така
посоченото възнаграждение да бъде разпределено, като във връзка с предявения иск за
издръжка ищецът по първоначалните искове следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 250 лева, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение във връзка с двата предявени иска за издръжка по отношение на всяко едно
от децата.
В същото време ищцата по първоначалния иск следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса върху определения размер на издръжката по отношение на всяко от децата в
общ размер на 576.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху децата Н. А. А., с
ЕГН********** и Й. А. А., с ЕГН********** на бащата АНТ. ПЛ. АНТ., с ЕГН**********,
с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Поп Харитон“ №10, ет.1, чрез адв.
Р. Ст. от ВАК, като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на майката В. Н. СТ., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: *** с всяко от децата, както следва: всяка първа и
трета седмица от месеца, от 17.00 часа в петък до 08.00 часа в понеделник, с приспиване, 30
дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, на рождения ден на майката,
всяка втора половина на зимната и пролетната ваканция, а през всяка четна година – и по
време на Великденските, Коледните празници и на Нова година.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата Н. А. А., с ЕГН********** и Й. А. А., с
ЕГН********** при техния баща АНТ. ПЛ. АНТ., с ЕГН********** на адрес: ***.
ОСЪЖДА В. Н. СТ., с ЕГН********** да заплаща месечна издръжка на децата Н. А.
А., с ЕГН********** и Й. А. А., с ЕГН********** чрез техния баща и законен представител
АНТ. ПЛ. АНТ., с ЕГН********** в размер на по 200 лева /двеста лева/ месечно по
отношение на всяко едно от децата, считано от датата на влизане на решението в сила до
настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на пето число от месеца, за
който се отнася.
11
ОСЪЖДА В. Н. СТ., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка
на ШРС сумата от 576.00 лева /петстотин седемдесет и шест лева/, представляваща
държавна такса върху присъдената с решението издръжка, както и 5 лева /пет лева/
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В. Н. СТ., с ЕГН********** да заплати на АНТ. ПЛ. АНТ., с
ЕГН********** сумата от 250.00 лева /двеста и петдесетлева/, представляваща направени в
производството разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с предявените и уважени
искове за издръжка по отношение на двете деца.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Н. СТ., с ЕГН********** искове с правно основание
чл.127а, ал.2 от СК, във вр. с чл.76, т.9 от ЗБЛД, два от които касаещи разрешение всяко
едно от децата да напусне пределите на Република България и два иска, касаещи искане за
издаване на задграничен паспорт по отношение на всяко едно от децата.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
12