Мотиви към присъда № 5/ 20. 04.
2011г. по НОХД № 2697 по описа на Добричкия районен съд за 2010г.
На
28.12.2010г. Районна прокуратура гр. Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия
районен съд обвинителен акт по дос. производство № 232/2010г. по описа на Първо
РПУ гр. Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред
първа инстанция срещу Г.Г. *** с ЕГН **********
за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.195
ал.1 т.4 пр.1 вр. с чл.194 ал.1 от НК. В диспозитива на обвинителния акт е
посочено, че на 07.06.2010г. в с.Л обл.
Д. ,чрез използване на моторно превозно средство-л.а.”Опел Астра” с ДК№ ***отнел
чужда движима вещ:мъжко черноглаво агне с тело 35кг. На стойност 122,50лв от
владението на Г.Г.П. *** без негово съгласие и с намерение противозаконно да го
присвои-престъпление по чл.195 ал.1 т. 4 пр.1 във вр. с чл. 194, ал.1от НК.
В
съдебно заседание представителя на ДРП поддържа повдигнатото обвинение и
предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му
престъпление, за което да му бъде наложено наказание “лишаване от свобода “ за
срок около минималния предвиден в закона при условията на чл.66 от НК .
Подсъдимият не се признава за виновен,като и
той и защитата пледират за постановяване на оправдателна присъда.
Съдът счита,че
събраните по делото в съдебна и досъдебна фаза доказателства:писмени и
гласни водят до еднозначния извод,че подсъдимият не е извършил вмененото му
престъпление и следва да бъде оправдан поради следните мотиви:
Досъдебното производство е водено
едностранно,повърхностно и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Допуснатите съществени процесуални
нарушения се изразяват в следното:
При разпита на призования по делото
свидетел М. Й. И.-служител във Второ РУП при ОД на МВР гр.Д. в с. на
20.04.2011г.,той твърди,че подс. Г.Г. е задържан за 24ч. в РУП-/л.57/,като той
или негов колега са написали заповедта за задържане/л.59/.На въпрос на съда
дали подсъдимия е имал здравословни проблеми св.И. отговаря:”Не само писа,че
иска адвокат.”
Индиция
за задържането му се съдържа от приложеното на л.11 от дос. пр. обяснение от
подсъдимия с дата 16.06.2010г. .Доколкото това обяснение не е доказателство по
см. на НПК,то относно съдържащите се в него факти с отношение по делото не
следва да бъде коментирано в тази насока.Датата в него обаче се явява в
подкрепа на твърдяното от св.И.,че подсъдимия е бил задържан по реда на чл.63
от ЗМВР.Липсата на каквито и да са документи за това обаче,изключват
възможността да се прецени в какво качество и на какво основание е задържан,още
повече,че това е сторено месец преди
образуването на производството съгласно датата на Постановлението на ДРП.. Невъзможно
е да бъде установено дали това е станало при спазване на правата му по чл.63 от ЗМВР:
“ал.4.:Задържаното лице има право да обжалва пред
съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.
ал.5:От момента на задържането си лицето има право на защитник.
ал.6.:За задържането съответният орган е длъжен
незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.”
Горното
според настоящия състав на съда представлява грубо нарушение на процесуалните
правила.
При разпита в качеството на обвиняем
от 17.11.2010г. Г.Г. е направил искане да бъде извършен оглед на автомобила
му,за да бъде установено обстоятелството,че осветлението в багажника на
автомобила му не работи.Това искане е направено с оглед установяване на
противоречия на показанията на свидетелите Р.С. и Х.Д.,че при извършване на
кражбата са видели,че осветлението работи.Липсва мотивиран писмен отказ,както и
мотиви защо това не е сторено.Не са разпитани и посочените от Г.Г. свидетели.
Това бездействие на разследващите
органи се явява грубо нарушение на
задълженията им съгл. чл.107 от НПК .Действително
има Постановление на наблюдаващия прокурор за вземане на отношение по направени
искания от 23.11.2010г.,но по тези искания липсва произнасяне.
Изясняването на това обстоятелство е следвало да
стане именно към момента на отправяне на искането,защото тогава подсъдимия е
узнал за това и е могло да бъде проверено ,а по този начин и да се установи
степента на достоверност на показанията
на свидетелите С. и Д.,още повече,че те са изпълнени с противоречия,които ще
бъдат коментирани отделно.В съд. фаза извършването на такова действие е
безсмислено,защото може да доведе до възражение от другата страна,че подсъдимия
сам е повредил осветлението и такова възражение е бъде основателно.Несъбирането
на доказателства,които оправдават подсъдимия според настоящият състав на съда
също представлява съществено процесуално нарушение,тъй като нарушава в максимална
степен правото му на защита:несъбраните и непроверени доказателство могат да
доведат до друг правен извод,ако това беше сторено.
Обвинителната теза на прокуратурата се основава
само на показанията на свидетелите Р.С. и Х.Д..
Съдът поради противоречията в тях не кредитира
показанията на двамата свидетели,намира,че св.Хр.Д. освен това е заинтересован
поради лични конфликти с подсъдимия поради следните съображения,които за
прецизност следва да бъдат изложени за всеки от тях поотделно:
Заявеното от св.Р.С. ***. на 11.02. 2011г.,че е
видял как подсъдимия взема едно
агне/л.28/ противоречи на казаното от св.Г.П.,че са му откраднати две агнета//л.22/.Това,че агнетата са
две е заявено неколкратно от свидетеля,включително и на уточняващ въпрос на
прокурора/л.23/.
Св.Р.С./л.28/твърди,че е наблюдавал през цялото
време как подс.Г. е пристигнал и спрял с колата си до двора на св.Гр.П.,първо вдигнал капака на колата и крушката
светнала.После прескочил,взел едно агне,сложил го вътре и тръгнал към Д..Това
противоречи на казаното от св.Хл.Д. ***. на 11.02.1011г./л.25/,че подсъдимия е
оставил колата до портичката и скочил в двора.След това взел едно агне,после отворил багажника ,сложил го и тръгнал към
Добрич-т.е. точно обратната последователност на действията.
Нещо повече-в същото с.з./л.29/,на въпрос на
защитата,обяснява последователността точно обратна на казаното от него малко
преди това.
В същото с.з./л.28/ св.Р.С. твърди:”Носеше го на рамо”,а св.Хр.Д.:”Носеше го в ръцете си.”
Св.Р.С. е имал конфликти с подсъдимия ,което
обуславя заинтересованост на свидетеля.
Св.Гр.П. ***./л.23/ твърди,че не Р.С. и Хр.Д.,а полицаите
са му казали,че Г. е откраднал агнето-или агнетата,две както твърди свидетеля.
Св.Р.С. ***./л.29/ твърди,че двамата с Д. са
казали на св.П..
На въпрос на съда дали познава оперативния
работник и районния инспектор на селото,свидетеля отговаря отрицателно,но от
показанията на св.М.И./л.58/ става ясно,че са се срещали с него поне
десет-петнадесет пъти,включително и по повод извършени от тях кражби и по които
е работил служителя на МВР и има
образувани досъдебни производства срещу него и то за престъпления против
собствеността/л.39-Справка от ОД на МВР гр.Добрич/.Отговора на св.Р.С. на този
въпрос от страна на съда е очевидно потвърждаване на неистина пред съда и
поставя под сериозно съмнение добросъвестността на свидетеля и достоверността
на показанията му изобщо.
Показателно относно недобросъвестността на
свидетеля е и посоченото от св.Р. К. в с.з. от 11.03.2011г./л.49/,че бащата на
св.Р.С. и е казал:”Защо ще отиваш да свидетелстваш на българите.”
Същото може категорично да се твърди и относно
дадените от св.Хр.Д. ***. и то в още по-значителна степен.На въпрос а защитата
дали е осъждан и за какво св.Хр.Д. отговаря:””Да.За без книжка.”
В изисканата и приложена справка/л.39/ са
посочени множество досъдебни производства-вкл. и такива завършили с влезли в
сила присъди или определения за одобряване на споразумение,като по-голямата
част от тях са за престъпления против собствеността на гражданите. Това
преценено през отрицателния отговор на въпрос на съда дали познава оперативния
и кварталния на селото,показва очевадно
потвърждаване на неистина пред съда.
Вече беше констатирано и коментирано
противоречието между показанията на двамата свидетели относно механизма на
извършване на кражбата и последователността на действията на подсъдимия и не е
необходимо да бъдат преповтаряни отново.
Св.Хр.Д. също твърди в отговор на въпрос на
прокурора,че на следващия ден-т.е.08.06.2020г. са казали на св.Гр.П. за
станалото/л.26/.Това както вече коментирано не се потвърждава от св.Гр.П..Вътрешно
противоречиви са и показанията на св.Хр.Д. при проведената очна ставка между
него и подсъдимия на 08.11.2010г./л48-50
от дос. пр./:Първо твърди,че на никого не е казвал,а е споделил едва когато са
го повикали в полицията за даване на обяснения/противоречие с казаното от св.М.И.-казали
са му с селото,когато е отишъл при тях/,а при следващия си отговор твърди,че е
казал преди това на св.Гр.П./вече
коментирано противоречие/.
Поради пропуск на съда,въпреки констатираните
противоречия на дадените пред съда обяснения с тези дадени пред съдия в
досъдебното производство,свидетелските
показания дадени пред съдия/където говорят за две агнета,а не за едно/ не се взимат предвид от съда и се изключват от
мотивите.
Изложеното дотук относно показанията на двамата
свидетели формира категоричното убеждение на съда,че те не следва да се
кредитират относно осъществено престъпление от срана на подсъдимия.
От факта,че двамата описват обстановката относно
разположението и местонахождението на имота на св.Гр.П. и сочат сходни
обстоятелства по отношение на извършването,може да се направи обосновано
предположение,че двамата са били там при извършване на кражбата,но там не е бил
подсъдимия.
Показанията на св.К.К./***. на 11.02.2011г. не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка.Те обаче сериозно
разколебават наличието на мотив от страна на подсъдимия за извършване на
вмененото му престъпление:в дома му има достатъчен брой животни.
Още повече,че в дома му не е извършен оглед за
наличие на трупни останки от агнето,евентуално захвърлена някъде ушна марка.Такъв
оглед не е извършен в на местопроизшествието.
Ппоказанията на свидетелките Р. Г.-съпруга на
подсъдимия и П. Г.-негова тъща,са последователни и непротиворечиви.Съдът,като
отчита обстоятелството,че те са заинтересовани лица поради семейните им
отношения,счита,чу следва да бъдат кредитирани по отношение на обичайното
протичане на дните и вечерите в семейството през този период.
Показанията на св.Р. К.-като страничен,независим
и незаинтересован свидетел,съдът кредитира изцяло.От съществено значение е
казаното от нея относно разговора и с бащата на бащата на св.Р.С./л.49/.
Безспорно по делото е установено,че подсъдимия е
претърпял операция на менискус.Въпреки това е участвал в копаенето на нивата с
отглежданите от семейството тикви заедно с останалите .Съдът обаче счита,че
това не е действие,което изисква рязко и силно натоварване на крака-каквото е
прескачането през оградата на двора на св.Гр.П. така както е описано от
свидетелите С. и Д..
Необяснимото забавяне във времето от
08.06.2010г.:датата на извършеното престъпление ,до образуването на досъдебното
производство,неизвършването в срок на процесуално-следствени действия без
видими причини за това ,данните за извършване на извън процесуални действия по
отношение на подсъдимия/твърдяното задържане в РУП/,насочват по-скоро към
създаване,а не към събиране на доказателства по делото.
Предвид гореизложеното съставът на съда счита,че
не са събрани доказателства за виновността на подсъдимия в извършване на
вмененото му престъпление и той следва да бъде оправдан,а гражданския иск
отхвърлен изцяло като неоснователен.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Съдия:
/Р.Симеонов/