№ 1178
гр. Варна, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100501394 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„А1 България" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район Илинден, ул. „Кукуш" № 1, срещу решение
№1661/30.05.2022г., постановено по гр.д. № 13440/2021 г. на ВРС, в частта, с
която са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Булстафф" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Отец
Паисий" № 26, ет.1, ап.67, искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415
ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 693,88 лева,
представляваща сбор от дължими неустойки за неизпълнение на Договор №
********* от 20.02.2019 г. /договор М6244812/, за която сума е налице
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4716/2021 г. по описа на Районен съд - град Варна.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в
1
обжалваната част. Твърди се автоматично прекратяване на договора на
основание чл.54.12 от ОУ, която клауза дерогира общите правила на ЗЗД
относно развалянето на договорите, включително изискването за отправяне
на изрично изявление. Излага се, че от приетата СТЕ се установява, че
софтуерната система на оператора е задала алгоритъм за прекратяване на
договора и че сметките за неустойки се генерират автоматично, а ССЕ е
установила и размерът им. Видно от СТЕ услугите фиксиран интернет и
телевизия са били активни през процесния период, което според въззивника
означава, че оборудването не само е предоставено на абоната, но и
инсталирано. Размерът на неустойката за предоставено, но невърнато
оборудване, счита за доказан с представения с исковата молба Ценоразпис на
А1 България и от ССЕ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Излага, че в чл.54.12 от ОУ не е изключено
изрично приложението на чл.87, ал.1 от ЗЗД, поради което кредиторът не е
освободен от задължението си да отправи писмено предизвестие за
прекратяване на договора. Твърди, че нормата на чл.87, ал.1 от ЗЗД има
императивен характер. Поддържа, че при липса на изрично изявление за
разваляне, зададеният алгоритъм в системата не е в състояние да доведе до
прекратяване на договора, както и изпращаните на абоната напомнителни
съобщения, които съдържат единствено покана за плащане. Споделят се
изводите на ВРС за недоказаност на неустойката за невърнато устройство.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от „А 1 България“
ЕАД, срещу „Булстафф“ ЕООД, искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК,
вр. с чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79 и чл.92 ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията по заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 4716/2021 г. по описа на Районен съд - град Варна, както следва:
1./ 651,07 лева, представляваща сбор от месечни такси и потребление за
използване на предоставените услуги по Договор № ********* от 20.02.2019
г. /договор М6244812/, за периода от 23.01.2020 г. до 22.07.2020 г. и 2./ сумата
от 693,88 лева, представляваща сбор от дължими неустойки за неизпълнение
2
на договора.
В исковата молба се твърди, че ответникът е неизправна страна по
сключения между страните договор за използване на мобилни услуги №
*********/20.02.2019 г. с идентификатор на договора М6244812. С
подписване на приложение № 1/20.02.2019 г. на ответника е предоставен
пакет от услуги за срок от 2 години - А1 Бизнес пакет, включващ фиксиран
интернет, телевизия и 4 броя мобилни услуги относно мобилен номер
**********, **********, ********** и ********** с МАТ на обща стойност
от 77,90 лева без ДДС. С допълнително приложение е добавен допълнителен
пакет MAX Sport Plus с МАТ на стойност 4,99 лева без ДДС. В рамките на
срока на договора са предоставени две устройства ONT и STB, като е поето
задължение за връщане на същите в пълна комплектованост и изправност при
прекратяване на договора. Плащането по договора е преустановено след
23.01.2020 г., поради което договорът е прекратен автоматично на 26.07.2020
г. При прекратяване по вина на абоната, се дължи неустойка в размер на сбора
от стандартните месечни такси за мобилните планове без отстъпка, дължими
от прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за
всеки мобилен номер, в случая за периода от 26.07.2020 г. до 20.02.2021 г.,
както и неустойка за невърнати технически устройства.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника.
В частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 415, ал.1, т. 1
ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, е уважен, първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в сила. Същото е формирало сила на пресъдено нещо
относно сключването на процесния договор и наличието на неплатени от
ответника такси за периода 23.01.2020г. – 22.07.2020г.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
3
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. Очертаните в исковата молба параметри на
исковите претенции сочат на тяхната процесуална допустимост, доколкото за
ищеца е налице правен интерес от установяване на твърдяното от него
вземане, оспорено в срока по чл.414 от ГПК от длъжника в заповедното
производство. Извършените пред ВРС от името на ответника процесуални
действия, включително подаване на възражение по чл.415 от ГПК, са
предприети в нарушение на чл.32 от ГПК от упълномощен представител без
юридическа правоспособност, но са потвърдени във въззивната инстанция с
подадения от органния представител отговор на въззивна жалба.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415,
ал.1, т. 1 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е развалил
договора поради неизпълнение на ответника, за което в договора са
предвидени неустойки в претендираните размери.
От представените по делото писмени доказателства се установява
наличието на валидна облигационна връзка въз основа на договор за
съобщителни услуги № *********/20.02.2019 г. и последващо сключени
приложения, с които на ответника са предоставени А1 Бизнес пакет,
включващ фиксиран интернет, телевизия и 4 броя мобилни услуги относно
мобилен номер **********, **********, ********** и ********** с МАТ на
обща стойност от 77,90 лева без ДДС и допълнителен ТВ пакет MAX Sport
Plus с МАТ на стойност 4,99 лева без ДДС, за срок от две години, т.е. до
20.02.2021г.
В договора се съдържа удостоверителното изявление на ответника, че е
запознат и съгласен с Общите условия, поради което следва да се приеме, че
същите са станали част от договорното съдържание.
Съгласно т. 54. 12 от ОУ договорът на абоната/потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на „А1 България“ ЕАД в случай, че забавата
на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила
повече от 124 дена.
Независимо от употребеното понятие „прекратяване“, на практика
4
клаузата урежда предпоставките и последиците на разваляне на договора по
вина на ответника. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предупреждението за
разваляне на писмени договори, какъвто е процесният, следва да се направи
писмено. Нормата е от императивен порядък, доколкото цели гарантиране на
сигурността в гражданския оборот. Когато ЗЗД въвежда форма, в която
даденото волеизявление трябва да бъде обективирано, законодателят налага
това изискване с оглед неговата валидност, а не с оглед улесняване на
доказването. Договорната клауза, с която се предвижда автоматично
прекратяване на договора, се явява нищожна поради противоречие със закона,
поради което следва да бъде конвертирана чрез заместването й с
повелителната норма от материалното право.
Писмено волеизявление за разваляне на договора до ответника в случая
не е отправяно преди предявяване на иска, а като такова не могат да се
квалифицират нито напомнителните съобщения за просрочени задължения,
нито деактивацията на услугата. В първия случай липсва волеизявление за
упражняване на потестативно право, а във втория не е спазена изискуемата
форма.
По изложените съображения, независимо от безспорно установената
неизправност на ответника по договора, поради спиране на плащанията
считано от 23.01.2020г., потестативното право на разваляне на ищеца не е
било надлежно упражнено. Налага се изводът, че процесният договор е
развален едва в хода на процеса с получаване на препис от исковата молба на
29.10.2021г., когато изявлението за разваляне е достигнало до ответника.
Според чл.8.1.3 от Приложение №1 от 20.02.2019 г. при прекратяване на
договора, абонатът дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси на пакета (без отстъпки), дължими до края на определения
срок на ползване. В случая неустойката се претендира за периода 26.07.2020г.
– 20.02.2021г., към който момент фактическият състав на развалянето не е бил
завършен, поради което липсва основание за начисляването й. В тази част
искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Неустойката по чл.8.1.2. от Приложение №1 от 20.02.2019 г. е уговорена
при прекратяване на договора в размер на стойността на предоставеното, но
невърнато оборудване, определена съгласно действащия ценоразпис на
оператора. С оглед формирания извод, че договорът е развален с исковата
5
молба, първият елемент от фактическия състав следва да се приеме за
доказан. Видно от чл.6.1.2. и чл.6.1.4. от Приложение № 1 от 20.02.2019 г.
ищецът е предоставил на ответника за временно ползване през срока за
действие на договора две устройства - ONT и STB, първото от които за
предоставяне на услугата фиксиран интернет, а второто – за телевизионната
услуга. По силата на чл.6.4. абонатът се е задължил да ги върне в пълна
комплектованост и изправност при прекратяване на договора. В чл.6.3. е
уговорено предоставянето на оборудването да се удостоверява с протокол.
Фактът на получаване на устройствата не е оспорен от ответника нито в срока
по чл.131 от ГПК, нито в последващ момент. От неоспорената от страните
СТЕ се установява, че услугите фиксиран интернет и телевизия са били
активни до 22.07.2020г., откъдето следва единствено възможният извод, че
оборудването е било предоставено и инсталирано. В този смисъл
представянето на протокол по чл.6.3. не е необходимо, при условие, че
релевантният факт не се оспорва и е установен с други доказателства.
Ответникът, в чиято тежест е било, не е доказал, че е изпълнил задължението
си да върне двете устройства, включително в хода на процеса. По изложените
съображения същият дължи неустойка по чл.8.3.2. в размер на по 100 лева за
всяко от тях, съгласно фиксираната стойност, посочена на стр. 4 от
представения по делото препис от Ценоразпис за допълнителни услуги,
прилагани от А1 (л.65-69). По изложените съображения в тази част
предявеният иск се явява доказан по основание и размер, поради което следва
да бъде уважен.
С оглед частичното несъвпадение в изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, в частта с която
предявените искове са отхвърлени за сумата от 200 лева и вместо него бъде
постановено друго, с което искът бъде уважен, а в останалата обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част
от иска в размер на допълнително 48.61 лева за заповедното производство и
114.96 лева за исковото производство, както и сумата от 7.21 лева от общо 25
лева за въззивното производство, изразяващи се в заплатена държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1661/30.05.2022г., постановено по гр.д. №
13440/2021 г. на ВРС, в частта, с която предявеният от „А1 България" ЕАД с
ЕИК ********* срещу „Булстафф“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД е
отхвърлен за сумата от 200 лева, представляваща неустойка по чл.8.3.2. от
Договор № ********* от 20.02.2019 г. /договор М6244812/, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4716/2021 г. по описа на Районен съд - град Варна и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„Булстафф" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Варна, ул. „Отец Паисий" № 26, ет.1, ап.67, дължи на „А1 България" ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
Илинден, ул. „Кукуш" № 1, сумата от 200 лева, представляваща неустойка по
чл.8.3.2. от Договор № ********* от 20.02.2019 г. /договор М6244812/ и
Приложение №1 към него, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4716/2021 г. по описа на Районен съд - град
Варна, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК, вр. чл.92
ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1661/30.05.2022г., постановено по гр.д. №
13440/2021 г. на ВРС, в останалата му обжалвана част, с която предявеният от
„А1 България" ЕАД с ЕИК ********* срещу „Булстафф“ ЕООД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1, т. 1
ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, е отхвърлен за разликата над 200 лева до 693,88 лева,
претендирана като сбор от дължими неустойки за неизпълнение на Договор
№ ********* от 20.02.2019 г. /договор М6244812/, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4716/2021 г. по
описа на Районен съд - град Варна.
В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА „Булстафф" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Варна, ул. „Отец Паисий" № 26, ет.1, ап.67, да заплати на
7
„А1 България" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район Илинден, ул. „Кукуш" № 1, съдебно-деловодни разноски
съразмерно с уважената част от иска, в размер на още 48.60 лева за
заповедното производство по ч.гр.д. № 4716/2021г. на ВРС и 114.96 лева за
първа инстанция, както и 7.21 лева за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8