Р Е Ш Е Н И Е
№ 379
гр.Плевен, 30.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №212 по описа за 2021г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерство
на вътрешните работи (ЗМВР).
Делото е образувано по жалба от Ц.М.Т. ***, чрез адв.К.Д.
***, против Заповед №8121К-4178/02.03.2021г. на Министъра на вътрешните работи в частта, с която на основание чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР
оспорващият е отстранен временно от длъжност инспектор, считано от датата на
издаване на заповедта.
В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно-производствените
правила и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че липсват
и мотиви относно обстоятелството, че заеманото служебно положение може да
затрудни разкриването на обективната истина в хода на образуваното
дисциплинарно производство. Твърди се още, че отстраняването от длъжност засяга
законните права на оспорващия, тъй като го лишава от възможността да упражнява
конституционно гарантираното му право на труд и възнаграждение, и го лишава от
възможността пълноценно да се грижи за семейството си. Счита се, че не е налице
втората кумулативна предпоставка за отстраняване на длъжност, което води до
нарушаване принципът на съразмерност, установено в чл.6 от АПК. Счита се още,
че е нарушено и правото по чл.1 от Допълнителен протокол към Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи. Твърди се, че от данните по
делото може да бъде направен единствен извод, че мотивите в заповедта са
по-скоро мотиви за дисциплинарното производство, но не и такива за временно
отстраняване от длъжност. Сочи се, че първоначално е взета мярка за
неотклонение „домашен арест“ и временно е бил отстранен от длъжност, като след
изменение на мярката в „парична гаранция“ заповедта за отстраняване е изменена
в тази част без да е определен срок. Твърди се, че от м.ноември 2020г. е
отстранен от длъжност, което обстоятелство обуславя отмяна на заповедта в тази
част, тъй като на практика е отстранен повече от четири месеца. Счита се още,
че липсват и доказателства, че разследването би било затруднено от
обстоятелството, че би бил на работа и заемал съответната длъжност. Твърди се
също, че по следственото дело са проведени множество следствени действия, което
говори, че заеманото служебно положение през тези две години и половина не е
било пречка за извършването им. От последното е направен извод, че мярката не
съответства и на целта на закона. В заключение се моли за отмяна на заповедта в
частта, с която е временно отстранен от длъжност. Претендират се разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В открито съдебно заседание оспорващият не се явява,
представлява се от адв.К.Д., който поддържа депозираната жалба и моли същата да
бъде уважена по наведените в нея съображения. Сочи, че не е съобразен чл.6 от АПК. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се
представлява. В депозирана молба процесуален представител главен юрисконсулт К.Р.
изразява становище за неоснователност на жалбата. Представени са писмени
бележки с подробни доводи по съществото на спора.
Административен съд - Плевен, четвърти състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на
оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото
заповедта е връчена на 02.03.2021г., а жалбата срещу нея е подадена чрез
административния орган на 09.03.2021г., от активно легитимирано лице и при
наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Образувано е Досъдебно производство №С-238/2020г. по
описа на ОП-Плевен, затова че на 17.11.2020г. в гр.Плевен, от длъжностно
лице-държавен служител по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР-инспектор в РДПБЗН-Плевен, е
поискан дар, кой не му се следва, за да не извърши действие по служба –
престъпление по чл.301 ал.1 от НК.
С Постановление за привличане на обвиняем от
20.11.2020г., издадено от мл.следовател в ОСлО-ОП-Плевен, Ц.М.Т. е привлечен
като обвиняем за престъпление по чл.301 ал.1 от НК, за това че в качеството си
на длъжностно лице е поискал дар –парична сума в размер на 300лева, които не му
се следват, за да не извърши действие по служба – да не изпълни задълженията си
при осъществяване на контрол за спазване на правилата и нормите за пожарна
безопасност при строителството на обект, находящ се в гр.Плевен.
С определение от 23.11.2020г. по ЧНД №883/2020г. на
Окръжен съд Плевен спрямо Т. е взета мярка за неотклонение „домашен арест“.
С Постановление от 03.12.2020г. на прокурор в
ОП-Плевен са изпратени на директора на ГДПБЗН-Плевен заверени копия от
постановление от 20.11.2020 за привличане в качеството на обвиняем на инспектор
Т..
Във връзка с горното, до министъра на вътрешните
работи е изготвено предложение от
11.12.2020г. за образуване на производство за извършено тежко нарушение на
служебната дисциплина спрямо Ц.Т., като е отразено, че действията на лицето са
станали обществено достояние на широк кръг от хора, в това число на служители
на ОП-Плевен, ОС-Плевен и са отразени на интернет страницата на ОП-Плевен и
интернет медии. Посочено е, че са налице предварителни данни за допуснато от
инспектор Т. нарушение на служебната дисциплина, за което се налага
дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочено е още, че за наложената мярка за
неотклонение „домашен арест“ следва служителят да бъде отстранен временно от
длъжност, докато съответната мярка бъде отменена или заменена с гаранция или
подписка.
Със Заповед №8121К-11262/18.12.2020г. на министъра на
вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор Ц.Т..
Със заповедта е определен и дисциплинарно-разследващия орган. В заповедта са
описани посочените по-горе факти и е отразено още, че с деянието си Т. не е
изпълнил вменените му задължения с длъжностна характеристика, както и е нарушил
моралните норми за поведение, вменени с Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, като
поведението на служителя е станало достояние на граждани, прокурори,
следователи, съдии и служители на МВР, което е довело до уронване престижа на
службата. Прието е за основателно предложението на директора на ГДПБЗН за
временно отстраняване от длъжност на служителя. С тези мотиви и на основание
чл.214 ал.4 от ЗМВР със заповедта Ц.Т. е отстранен временно от длъжност и е
разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и служебното
оръжие.
С определение от 27.01.2021г. по ЧНД №40/2021г. на
ОС-Плевен е изменена мярката за неотклонение „домашен арест“ взета по отношение
на Ц.Т. с парична гаранция в размер на 5000лева, което определение е потвърдено
с определение от 04.02.2021г. по ВЧНД №43/2021г. на Апелативен съд-Велико
Търново.
С молба от 17.03.2021г. до дисциплинарно-разследващия
орган, Т. е представил определението на ОС-Плевен и определението на Апелативен
съд-Велико Търново.
Във връзка с горното е изготвена Докладна записка до
министъра на вътрешните работи, в която е посочено, че са настъпили основания
за отмяна на Заповед №8121К-11262/18.12.2020г. в частта за временно
отстраняване от длъжност на Т. и е направено предложение да бъде издадена нова
заповед, с която служителят да бъде временно отстранен от длъжност на основание
чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР.
Със Заповед №8121К-4178/02.03.2021г. на Министъра на
вътрешните работи Ц.Т. е възстановен на длъжност, считано от 05.02.2021г., и на
основание чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР е отстранен временно от длъжност, считано от
датата на издаване на заповедта. За да издаде заповедта, освен изложените по-горе
факти и обстоятелства, административният орган е посочил, че
дисциплинарно-разследващият орган продължава работа по дисциплинарното
производство, в хода на което предстоят събиране на сведения от свидетели и
изискване на допълнителни писмени доказателства от РСПБЗН-Плевен, където
отстранения служител изпълнява служебните си задължения, като е счел, че
възстановяването му на длъжност и служебното му положение може да повлияят на свидетелите по
дисциплинарното производство и на материалите, които следва да бъдат приобщени
към него и това би затруднило разкриването на обективната истина и би довело до
грешно становище на дисциплинарно-разследващия орган. Посочил е още, че
заеманата длъжност предоставя възможност на служителя да оказва влияние върху
служители и граждани, при събиране на доказателства по вменените му
дисциплинарни нарушения, и да оказва натиск за промяна на даваните сведения.
Направил е извод, че е налице реална възможност за възпрепятстване и
затрудняване разкриването на обективната истина по воденото срещу служителя
дисциплинарно производство, като последният може да манипулира или укрие
писмени доказателства, свързани с неправомерната му дейност.
Именно тази заповед е предмет на съдебен контрол в
настоящето съдебно производство.
По делото са представени Договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 04.10.2017г. сключен между ОББ АД и оспорващият Ц.Т., както
и Удостоверение за раждане на детето Б.Ц. Т. на дата 06.01.2020г.
По делото са представени още и писмени покани
адресирани до Ц.Т. в хода на дисциплинарното производство срещу него, дадени от
последния писмени обяснения, както и възражение от служителя по констатираното
от дисциплинарно-разследващия орган с обобщена справка от 16.06.2021г.
По делото е приложена и кадрова справка за инспектор Ц.Т.
от която се установява, че оспорващият е назначен в системата на МВР от
03.11.2014г., четири пъти е награждаван, като не са му налагани дисциплинарни
наказания.
Така установеното от фактическа страна води до
следните правни изводи:
Заповедта в оспорената й част относно отстраняване
временно от длъжност е издадена от компетентен за това административен орган.
Съгласно чл.207 ал.1 т.1 от ЗМВР, дисциплинарно производство при наличие на
данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.203 ал.1 т.2-15 от ЗМВР се
образува със заповед, издадена от министъра на вътрешните работи или определено
от него длъжностно лице от състава на министерството – за държавните служители
на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за
постъпване на изпълнителски длъжности. Оспорващият е заемал към момента на
издаване на заповедта длъжността-инспектор V степен в група „Държавен противопожарен контрол и
превантивна дейност“ на РСПБЗН-Плевен към ГДПБЗН-МВР. Т.е. по аргумент от последното
и на основание чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е
компетентен да издава заповеди за временно отстраняване от длъжност на тези
служители.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
предвидените в чл.59 от АПК реквизити, включително правни и фактически
основания, както и разпоредителна част и указания за редът за обжалване.
Неоснователно е възражението за липса на мотиви. Видно от съдържанието на
оспорената заповед, същата съдържа подробни мотиви и описание на фактическите
основания за прилагане на разпоредбата на чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР съгласно
която, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност
когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл.207 от ЗМВР и
служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В
заповедта подробно е описано за образуваното срещу служителя дисциплинарно
производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина; за наложената
първоначална мярка временно отстраняване от длъжност на основание чл.214 ал.4
от ЗМВР, поради наложената мярка за неотклонение „домашен арест“; за
изменението на мярката за неотклонение в парична гаранция, което налага
възстановяване на длъжност. Изложени са и подробни мотиви за втората
предпоставка по чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР, а именно че служебното положение на
лицето би затруднило разкриването на обективната истина. Мотивите съответстват
на разпоредителната част на заповедта – възстановяване на длъжност и
отстраняване временно от длъжност на основание чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР.
При издаване на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила. Налице е образувано
дисциплинарно производство срещу служителя за тежко нарушение на служебната
дисциплина и временно отстраняване от длъжност на основание чл.214 ал.4 от ЗМВР
за наложена мярка за неотклонение „домашен арест“, която впоследствие е
изменена на парична гаранция, поради което с оспорената заповед лицето е възстановено
на длъжност и на друго самостоятелно основание /чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР/ е
отстранен временно от длъжност. Съобразени са нормите на чл.214 ал.4 и ал.7 от ЗМВР. Според разпоредбата на чл.214 ал.3 от ЗМВР, срокът за временно
отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два месеца, като по дисциплинарни производства
с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното производство,
може еднократно да удължи този срок с още един месец, като по делото не са
налице данни към момента на издаване на заповедта дисциплинарното производство
да е приключило с краен акт.
По отношение
спазването на материалния закон съдът съобразява следното:
Съгласно чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР, държавен служител в
МВР може да бъде временно отстранен от длъжност когато срещу него е образувано
дисциплинарно производство по чл.207
и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина,
като в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал
дисциплинарното производство. Т.е. за да се приложи хипотезата на чл.214 ал.1
т.1 от ЗМВР следва кумулативно да са изпълнени двете предпоставки – образувано
дисциплинарно производство срещу държавния служител за тежко нарушение на
служебната дисциплина и служебното му положение би затруднило разкриването на
обективната истина.
Безспорно по делото е, че е налице първата
предпоставка – със Заповед №8121К-11262/18.12.2020г. срещу Ц.Т. е образувано
дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната дисциплина, за
което се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“. За да е налице втората
предпоставка следва да е обективно налице възможност служителят с оглед
заеманото служебно положение да може да влияе върху разкриване на обективната
истина в хода на дисциплинарното производство.
Дисциплинарно-наказващият орган е приел, че
възстановяването на длъжност и служебното положение на лицето може да повлияят на свидетелите по
дисциплинарното производство и на материалите, които следва да бъдат приобщени
към него и това би затруднило разкриването на обективната истина и би довело до
грешно становище на дисциплинарно-разследващия орган. Приел е още, че заеманата
длъжност предоставя възможност на служителя да оказва влияние върху служители и
граждани, при събиране на доказателства по вменените му дисциплинарни
нарушения, и да оказва натиск за промяна на даваните сведения, като е налице
реална възможност за възпрепятстване и затрудняване разкриването на обективната
истина по воденото срещу служителя дисциплинарно производство, като може да
манипулира или укрие писмени доказателства, свързани с неправомерната му
дейност.
Съдът счита, че правилно и законосъобразно е
постановено временно отстраняване от длъжност на държавен служител на основание
чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР. Независимо от твърдението на адв.Д., че Т. оказва
пълно съдействие на дисциплинарно-разследващия орган, настоящият състав намира,
че с възстановяването на длъжност съществува риск, че лицето може да повлияе на
свидетелите по дисциплинарното производство и на събирането на доказателствата,
и да окаже влияние върху пълното и обективно установяване на фактическата
обстановка по случая, тъй като би имал достъп до водената в РСПБЗН-Плевен документация
/съответни документи и актове, свързани с предмета на доказване в
дисциплинарното производство/. Ето защо е налице реална възможност служителят
да затрудни дисциплинарното разследване и да попречи за разкриване на
обективната истина.
Следва да се посочи, че наложената мярка гарантира обективно
провеждане на дисциплинарното производство и не следва да се възприема като
начин за унижаване на лицето и накърняване на неговите права. Отстраняването от
длъжност е временна, превантивна мярка и нейна основна цел е да се препятства
възможността служителят, продължавайки да изпълнява задълженията си, да създаде
пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по
образуваното срещу него дисциплинарно производство. Видно от данните по делото,
поради изменение на взетата по отношение на Т. мярка за неотклонение,
служителят е възстановен на длъжност, считано от 05.02.2021г., но
дисциплинарно-наказващият орган е преценил, че са налице предпоставките по
чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР и лицето следва да се отстрани временно от длъжност с
оглед протичане на разследването без съмнение за въздействие.
Във връзка с възражението в жалбата, че при опасност
от създаване на затруднения при ДП има други норми, но те са НК, е необходимо
да се посочи, че дисциплинарното производство е самостоятелно и независимо от
наказателното производство. ЗМВР предвижда, че при образувано дисциплинарно
производство за тежки нарушения и възможност за въздействие върху служители от
разследваното лице, то може да бъде временно отстранено от длъжност, каквато е
настоящата хипотеза. Вярно е, видно от кадровата справка, че от постъпването си
в МВР Т. само е награждаван и не е наказван, но
при наличие на данни за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина, дисциплинарно-наказващият орган може да постанови отстраняване
временно от работа, за да подсигури обективно протичане на производството и
невъзможност за въздействие върху свидетели и достъп до документи. Ето защо
възражението е неоснователно.
Принудителната административна мярка е израз на
административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай,
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. При прилагане на принудителната административна мярка във всички случаи
трябва да бъде спазен установения в чл.6 от АПК принцип на „съразмерност“, според който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава, а когато с административният акт се засягат права или се създават
задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са
по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
Принципът за съразмерност е спазен, като засягането на правата и законните
интереси на оспорващия чрез издаване на заповедта за временно отстраняване е
съобразено с целта, за която актът е издаден. В конкретния случай, целта е да
се осигури законосъобразно и безпристрастно провеждане на дисциплинарно
производство, поради което приложената мярка не засяга правата на лицето в
по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване
на дисциплинарното производство. Налагането на мярката не изисква вменените на
лицето нарушения на служебната дисциплина да са еднозначно установени,
посредством събирането на всички релевантни по отношение на тях доказателства и
това не е възможно да бъде сторено в момента, в който се слага началото на
дисциплинарното производство, както и към момента на издаване на заповедта /по
него все още се събират доказателства/. Това производство се слага в ход,
именно с оглед възможността снабдените със съответните правомощия лица да
извършат необходимите процедурни действия и да съберат относимите към
решаването на въпроса за дисциплинарната отговорност доказателства, а
налагането на мярката „временно отстраняване от длъжност“ създава необходимата
гаранция, че процедурата по събиране на доказателства ще бъде проведена при
точно спазване на нормативно установената за това рамка и обективната истина по
казуса ще бъде установена единствено по реда и със средствата, предвидени в
закона. Следва да се посочи, че тъй като мярката "временно отстраняване от
длъжност" принципно засяга правата и законните интереси на лицето, спрямо
което се прилага, законодателят е установил съответен режим на компенсиране на
накърнените права и интереси, в случаите, когато като краен резултат не се
стигне до налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно
на чл.214 ал.6
от ЗМВР, когато дисциплинарното производство по ал.1 т.1 и ал.2 бъде
прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание
"уволнение", той се възстановява на заеманата длъжност и му се
изплаща възнаграждението за времето на отстраняване. Ето защо оспореният акт е
издаден при съобразяване с материалния закон и доказателствата по делото, както
и в съответствие с целта на закона.
С оглед на изложеното, жалбата на Ц.Т. е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на делото разноски в полза на
ответника не се присъждат, тъй като не са поискани.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл.последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.М.Т. *** против Заповед
№8121К-4178/02.03.2021г. на Министъра на вътрешните работи в частта, с която на основание чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР
Т. е отстранен временно от длъжност инспектор, считано от датата на издаване на
заповедта.
Решението подлежи на обжалване с касационната жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ:/п/