О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
град
Сливен, 10.08.2020 г.
Окръжен
съд Сливен, Гражданско
отделение, Въззивен
състав, в
закрито съдебно заседание на десети август
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно
частно гражданско дело № 438 по описа на Окръжен съд
Сливен за 2020 г. взе предвид следното:
Производството
е
образувано по частна жалба с вх. № 12263 от 13.07.2020г.
по описа на Районен съд Сливен, подадена от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК: ********* срещу Определение № 1738 от 25.06.2020г., постановено по частно гражданско
дело № 6849 по описа на Районен съд Сливен за 2019г. в частта, с която е осъден
жалбоподателят да заплати на Е.М.Ж., ЕГН: ********** сумата от 300,00 лева, представляваща
сторените по делото разноски - заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят
моли въззивния съд да постанови акт, с който да намали присъдените с
определението разноски за адвокатско възнаграждение, като съобрази размера с
разпоредбата на чл. 6, т. 3 и т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата).
Релевира доводи, че това е приложимата разпоредба за определяне размера на
дължимото адвокатско възнаграждение, тъй като в случая адвокатското
възнаграждение е заплатено единствено за подаване на възражение в заповедното
производство, което възражение е бланкетно. Посочва, че Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не предвижда изрично
възнаграждение за процесуално представителство за подаване на възражение по чл.
414 ГПК, поради което размерът на същото следва да се определи съгласно § 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата – по аналогия. Според частния
жалбоподател най - близки по аналогия на действията на пълномощника по подаване
на възражение по чл. 414 ГПК са действията, посочени в чл. 6, т. 3 и т. 5 от
Наредбата. Цитира съдебна практика в тази посока.
Частният
жалбоподател моли в случай, че бъде осъден да заплати разноски на ответника по
частната жалба в съответствие с принципите на добросъвестност, равенство на
страните и законност съдът да задължи ответника да посочи банкова сметка, ***е
разноски по делото.
В
срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.
Съдът, като взе предвид
изложените в частната жалба доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от
легитимиран правен субект срещу акт на съда, който подлежи на съдебен контрол,
поради което същата е допустима. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е редовна.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството
по частно гражданско дело № 6849 по описа на Районен съд
Сливен за 2019г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ******** срещу Е.М. Ж., ЕГН: **********.
Съгласно разпореждане на съда от 13.12.2019г. е издадена заповед за изпълнение
за претендираните в заявлението парични суми. В законоустановения, съгласно чл.
414, ал. 2 ГПК (редакция ДВ, бр. 100 ДВ), срок е подадено възражение от
длъжника, действащ чрез процесуален представител по пълномощие – адвокат Г.Д.. Във възражението пълномощникът е претендирал присъждане на разноски – заплатено
адвокатско възнаграждение в хипотеза на обезсилване на заповедта за изпълнение.
Към възражението е представен договор за правна защита и съдействие, в който
като уговорено възнаграждение е записана сумата от 300 (триста) лева и е
посочено, че сумата е платена в брой на 24.02.2020г.
На заявителя е връчен
препис от разпореждане на съда от 26.02.2020г., в което го уведомява, че срещу
заповедта за изпълнение е подадено възражение и той може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението,
като следва да представи доказателства затова. В указания срок по делото не са
представени доказателства за подадена искова молба от заявителя.
С
атакуваното определение Районен съд Сливен съгласно чл. 415, ал. 5 ГПК е обезсилил
изцяло заповед за изпълнение на парично задължение № 3972 от 13.12.2019г.,
издадена по частно гражданско дело № 6849/2019 по описа на съда по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу Е.М. Ж., ЕГН: **********. Заявителят е осъден да заплати на
длъжника сумата от 300,00 лева представляваща сторените по делото разноски -
заплатено адвокатско възнаграждение.
Този
съдебен състав не споделя изложените в частната жалба доводи, че присъденият
размер на претендираното от пълномощника на длъжника адвокатско възнаграждение
следва да бъде намален, като възнаграждението се определи в съответствие с
разпоредбата на чл. 6, т. 3 и т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно
чл. 7, ал. 7 от Наредбата за защита в производства по издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата – тоест съобразно материалния интерес, на базата на половината от
стойностите на претендираните суми. Следователно твърдяната от частния
жалбоподател празнота в уредбата относно начина, по който следва да се
изчислява минималното адвокатско възнаграждение в заповедното производство не
съществува. В тази връзка несъстоятелни са доводите за приложение по аналогия,
съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, на други нормативни
текстове от същата. В процесния случай претендираните със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение парични суми възлизат в размер на 558,59
лева. Дължимят минимален размер на адвокатското възнаграждение с оглед на
материалния интерес следва да се изчисли съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 7
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата и възлиза на 100,00 лева (съгласно
редакцията от 15.05.2020г., която следва да се приложи, тъй като определението,
с което е присъдено възнаграждението е постановено на 25.06.2020г.).
Този
съдебен състав няма основание да намали присъденото адвокатско възнаграждение
от 300,00 лева до минималния дължим размер от 100,00 лева, тъй като в
заповедното производство липсва отправено от заявителя възражение за
прекомерност на претендираното от пълномощника на длъжника адвокатско
възнаграждение. Заявителят е бил уведомен чрез връчване на препис от
разпореждане на съда, че в законоустановения срок е подадено възражение от
длъжника, следователно същият е имал процесуална възможност в рамките на
едномесечния срок, който тече за него за подаване на иска за установяване на
вземането си, да се запознае със съдържанието на възражението, където е
претендирано и адвокатско възнаграждение в случай на обезсилване на заповедта
за изпълнение и към което е приложен договора за правна защита и съдействие, в
който е записан уговореният и съответно претендиран размер на възнаграждението
и при преценка да направи възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение. Чрез връчване на препис от разпореждането от 26.02.2020г.
заявителят е бил предупреден от съда, че при непредставяне на доказателства за
предявяване на иск за установяване на вземането си в законовия срок, заповедта
за изпълнение ще бъде обезсилена, следователно той е бил наясно с правните последици
от пасивното си процесуално поведение, в това число и с възможността да бъде
осъден за заплащане на разноски на насрещната страна. Въпреки знанието
заявителят не е проявил процесуална активност да разбере дали такива са
претендирани, ако да в какъв размер и не е упражнил своевременно правото си да
направи възражение за прекомерност на претенцията за разноски на насрещната
страна. Заявеното едва с частната жалба възражение за прекомерност на
присъденото адвокатско възнаграждение се явява преклудирано, поради което жалбата
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а определението в
обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С
оглед изхода на спора частният жалбоподател не разполага с право на разноски.
Инкорпорираната
в частната жалба молба, при присъждане на разноски в полза на ответника по
частната жалба съдът да задължи същия да представи банкова сметка ***, се явява
неоснователна предвид неподаването на отговор на частната жалба, респективно
неучастие на насрещната страна в производството и липса на заявена претенция за
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 278 ГПК Окръжен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 12263 от 13.07.2020г. по описа на
Районен съд Сливен, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град София, **********, подадена срещу Определение № 1738 от 25.06.2020г.,
постановено по частно гражданско дело № 6849 по описа на Районен съд Сливен за
2019г. в частта, с която е осъден
жалбоподателят да заплати на Е.М. ., ЕГН: ********** сумата от 300,00 лева, представляваща
сторените по делото разноски - заплатено адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 1738 от 25.06.2020г., постановено по частно гражданско дело №
6849 по описа на Районен съд Сливен за 2019г. в обжалваната му част, като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: