П Р О Т О К О Л
Година 2019
10.04. Град Шумен
Шуменският окръжен
съд
На десети април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
РАЙКОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. С. С. С.
2.
Ц. И. М.
Секретар: Геновева
Стоева
Прокурор: Маргарита Георгиева
Сложи за разглеждане
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НОХД № 82 по описа на ШОС за 2019 година.
На
именното повикване в 14:02 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Шумен, редовно призовани, се явява окръжен
прокурор Георгиева.
Подсъдимият Н. Р., призован
чрез служебния защитник, не се явява. Явява се служебния защитник адв. Н.Г.Т. от ШАК, редовно назначен като служебен
защитник по досъдебното производство, приет от съда от днес.
Подсъдимият Й.Ш., призован чрез служебния защитник, не се
явява. Явява се служебния защитник адв. А.И.Д. от ШАК, редовно назначен като
служебен защитник по досъдебното производство, приет от съда от днес.
За Държавата
чрез Министъра на финансите – София, редовно призовани, се явява юрисконсулт Валентин
Купенов Минков от ТД на НАП – Варна, офис Шумен, редовно упълномощен.
……………………………………………………………………….
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
НОХД № 82/2019 г. по описа на ШОС е
образувано по внесен обвинителен акт от ШОП по ПД №10/2019г. и Досъдебно
производство № 9/2010 г. по описа на ОСлО при ОП - Шумен срещу турския
гражданин Н.Р., за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по
чл.255, ал.3 вр. чл.255, ал.1, т.2 и т.5 от НК и срещу турския гражданин Й.Ш.,
за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.255, ал.3 вр.
чл.255, ал.1, т.2 и т.6 вр. чл.26, ал.1 от НК. Производството е водено задочно
и привличането на обвиняемите лица е станало при условията на задочност в
присъствието на служебно назначени защитници оказващи правна помощ по реда на
ЗПП.
В хода на разпоредителното заседание при
обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т.2 и 3 от НПК прокурора изразява
становище, че не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство, каквито основания излага адв. Д.. В същото време
обстойно излага становището си, защо смята, че са изпълнени всички указания,
които са дадени с предходно разпореждане на съда, имащо силата на задължителни
указания във връзка с воденето на задочното досъдебно производство. Смята,
че прокуратурата е направила
максималното за уведомяването на лицата за воденото наказателно производство
срещу тях по реда на международната правна помощ и излага обстойно какви
действия са били предприети от тяхна страна.
Юриск.
Минков представляващ Министъра на финансите като представител на Държавата,
конституирана като граждански ищец в настоящото наказателно производство,
изразява съгласие с прокурора по всички въпроси.
Адв. Т. изказва съмнения дали неговия
подзащитен не е починал и смята, че е нарушено правото на лична защита на
неговия подзащитен, поради което моли от една страна за спиране на
наказателното производство, а от друга по т. 3 изразява становище за
прекратяване на съдебното производство. Счита, че все още не се знае дали
неговия подзащитен е информиран и сочи, че той няма връзка с лицето. Смята, че
не са отстранени констатираните допуснати процесуални нарушения и че са
ограничени правата на неговия подзащитен, и респективно правото му на справедлив
процес.
Адв. Д. като защитник на подсъдимия Ш.
изразява становище, че указанията по разпореждане № 444 не са изпълнени. Смята,
че извършените действия, включая и по реда на международната
правна помощ са били формални, че правото на подзащитния му да бъде информиран
на разбираем за него език е нарушено и че не е ясно дори и във връзка с
информацията от страна на румънската страна, дали когато лицето е давало адреса
си го е давало във връзка с това дело и дали е информиран именно във връзка с
това наказателно производство. Сочи също, че няма връзка с подзащитния си и
същият не е търсил връзка с него.
Настоящото дело е второ по
ред НОХД в ШОС образувано въз основа на втори обвинителен акт по досъдебното
производство. С разпореждане №444 от 07.07.2017г. по
НОХД №220/2017г. на ШОС съдебното производство е прекратено и делото е върнато
на ШОП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, като са били дадени задължителни указания. Разпореждането е било
протестирано от Окръжния прокурор на Шумен и е потвърдено с Определение №262 от
10.08.2017г. по ВЧНД №316/2017г. по описа на Апелативен съд – гр.Варна. Било е
констатирано от двете инстанции, че досъдебното производство е започнало и
приключило в отсъствието на обвиняемите в хипотезата на чл.206 във връзка с
чл.269, ал.3, т.2 от НПК, тъй като местоживеенето им в страната не било
известно и след щателно издирване не било установено, без да са налице
изискуемите от закона предпоставки. Дадени са били задължителни указания да
съобразят чл.269, ал.3, т.4 от НПК, тъй като обвиняемите са чужди граждани и
живеят извън пределите на Република България.
С разпореждане № 86 от
01.03.2019год. по делото съдията-докладчик по настоящото дело на основание чл.
247б от НПК, съобразявайки воденото задочно производство по време на
досъдебното производство, е преценил, че за датата на разпоредителното
заседание, за решаване на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК и за правата им в
него следва да се уведомят подсъдимите
чрез назначените служебни защитници, Държавата чрез Министъра на финансите и
прокурора. Такъв подход е в съответствие и с принципа за разглеждане на делото
в разумен срок съобразно чл.6.1 от ЕКЗПЧ и чл.22, ал.1 от НПК, тъй като в
случай, че се констатира неизпълнение на указанията на ШОС и ВАпС досежно воденото задочно досъдебно производство, то е
безпредметно изпращането на Молби за правна помощ до Република Турция за
връчване на съдебни книжа в хода на съдебното производство. Т.е. решаването на
въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК по отношение на изпълнението от страна на
органите на досъдебното производство на вече дадените указания от ШОС и ВАпС във връзка с проведеното задочно досъдебно
производство, следва да стане преди изпращане на Молби за правна помощ до
Република Турция за връчване на съдебните книжа и обвинителния акт на
подсъдимите по делото, за да не се прави двукратно и респективно да не се
правят едни и същи разходи за превод на МПП и съдебните книжа два пъти.
Съобразно чл.1 от Договора за правна помощ
по граждански и наказателни дела между Народна република България и Република
Турция /в сила от 27.10.1978г. и не е денонсиран/ гражданите на всяка от
договарящите страни се ползват на територията на другата със същото третиране,
както нейните граждани, относно правната защита на тяхната личност, имущества и
права. Република Турция е страна и по Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 1959г. подписана в Страсбург и
е подписала и двата допълнителни протокола към нея от 1978г. и от 2001г., които
включват в обхвата на международната правна помощ и данъчните престъпления.
Съобразно тях и в съответствие със Закон №6706/2016г. за международно правно
сътрудничество по наказателни дела на Република Турция, следва да се изпратят
Молби за правна помощ за връчване на съдебните книжа - разпореждане, призовка,
протокол за намерение за явяване/неявяване и извлечение от приложимите норми от
НК и НПК, както и обвинителен акт за всеки от двамата подсъдими на разбираем от
тях език.
І. Към настоящия момент
съдът не би могъл да изпрати обвинителен акт, тъй като липсва такъв на турски
език и изпращането на Молби за правна помощ до Министерство на правосъдието на
Република Турция за връчване единствено на съдебните книжа – разпореждане за
насрочено съдебно заседание и призовка за подсъдим, без връчване на обвинителен
акт на турски език, също би поставило ШОС в ситуация да прави разходи за
преводи, след като така или иначе не може да връчи преведен обвинителен акт на
разбираем за турските граждани език. В същото време липсата на обвинителен акт
на разбираем за подсъдимите език не представлява очевидна фактическа грешка в
обвинителния акт и не може да се отстрани по реда на чл.248а от НПК, а и
процедурата се провежда след разпоредително заседание.
След като от данните по
делото безспорно се установява, че и двамата подсъдими по делото са турски
граждани, които владеят писмено и говоримо турски език, но не и български език,
то обвинителният акт е следвало да се внесе в съда с представени преписи за
двамата подсъдими и защитниците, не само на български език, а и с легализиран
превод на турски език. Съобразно чл.247б, ал.1 от НПК следва да бъде
разпоредено от съдията-докладчик връчването на обвинителния акт на всеки от
подсъдимите, но в случая няма представен обвинителен акт на разбираем за
подсъдимите турски език. В съответствие с чл.189, ал.2 от НПК разноските за
превод на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а
обвинителния акт се изготвя в съответствие с чл.246 от НПК и именно с него
завършва досъдебното производство, т.е. той е част от досъдебното производство.
Съдът е длъжен да връчи обвинителния акт, но не и да заплаща разноските по
превода на обвинителния акт вместо прокурора. ШОС има задължение да връчи
обвинителния акт от 28 страници на подсъдимите, но не и да го превежда за
сметка на бюджета на ШОС. Съдът не може да стори това вместо прокурора, защото
така би показал пристрастност и
заинтересованост по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК към ШОП, които са страна в
процеса, поемайки разноски за превод които им се следват по закон. В този
смисъл са и указанията на Министерство на правосъдието на РБългария
във връзка с изготвянето на документацията съпътстваща Молба за правна помощ.
Нещо повече служебно известно е на съда, че по други НОХД образувани само през
2019г. в ШОС по внесени обвинителни актове срещу чужди граждани, обвинителните
актове са били представени в съответствие с чл.55, ал.4 от НПК със съответния
легализиран превод на чужд език.
Съобразно чл.395а, ал.1 от НПК и чл.55, ал.4 от НПК когато
обвиняемият не владее български език, той има право на устен и писмен превод в
наказателното производство на разбираем за него език и съдът и органите на
досъдебното производство му осигуряват устен превод на разбираем за него език,
както и писмен превод на актовете по чл. 55, ал. 4 от НПК, сред които изрично е
посочен и обвинителния акт. Съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 4 от НПК
обвиняемият има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, когато
има защитник и не се нарушават процесуалните му права, но в случая обвиняемите
въобще не са били издирени в хода на задочното производство и респективно
липсва изрично заявление от който и да било от обвиняемите, както за
материалите събрани по делото в хода на досъдебното производство, така и за
обвинителния акт, с който приключва досъдебното производство. При липсата на
отказ от превод непредставянето на обвинителния акт с превод на разбираем за
подсъдимите език е нарушение на чл.55 от НПК, ограничаващо правото на защита на
подсъдимите, което е съществено нарушение на процесуалните правила и по смисъла
на чл.249, ал.4, т.1 от НПК.
За да се гарантира правото на защита на
подсъдимите по чл.55 от НК и за да може съдията-докладчик да изпълни
задълженията си по чл. 247б от НПК и да връчи обвинителния акт на разбираем за
подсъдимите език, ще следва да се укаже на Шуменска окръжна прокуратура да
представи обвинителния акт в три екземпляра с легализиран превод на турски език
– по един за всеки от двамата подсъдими – турски граждани и един за съдебното
производство.
II. Съдът като съобрази
материалите по делото, установи, че при връщането за доразследване, не са
отстранени всички констатирани от ШОС в разпореждане №444/07.07.2017г. на ШОС, допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, състоящи се в нарушаване на правото на защита на всяко от
обвиняемите лица.
Съобразно предходните
съдебни актове е констатирано, че обвиняемите са били лишени от правото да
бъдат незабавно и в подробности информирани за характера и причините за
обвинението срещу тях на разбираем за тях език по чл.6.3 б.”а” от ЕКЗПЧ и на
лично участие по чл.6.3 б.„с” от ЕКЗПЧ, което съществува и в досъдебното
производство. Посочено е, че нормата на чл. 55 от НПК очертава основните права
на обвиняемия в наказателното производство, между които и това да участва лично
в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез
даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване
на искания и възражения е в синхрон с изискванията на чл. 6, т. 3, б. „а”, „b”,
„c” и „d” от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, за
справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за
характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да
ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита
на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия,
посочени от обвинителната власт и от защитата. Посочено е и че основните
принципи в практиката на Европейския съд по правата на човека, отнасящи се до
задочното осъждане, са развити в делата Sejdovic v. Italy, Kolozza v. Italy, Кунов срещу България, Хараламбиев
срещу България, Стоянов срещу България и др. където ЕСПЧ е разглеждал различни
хипотези на нарушения на чл.6.3 б.”а” и „с”
от ЕКЗПЧ.
Настоящия състав следва да прецени в хода
на разпоредителното заседание дали са изпълнени указанията на съдията-докладчик
дадени с влязло в сила разпореждане №444/07.07.2017г.
по НОХД №220/2017г. на ШОС и ако са изпълнени дали с изпълнението им са
гарантирани правата на обвиняемите лица в максимален възможен обем съобразно
възможностите на международно-правното сътрудничество.
В изпълнение на указанията на ШОС и на АпС - Варна, при връщането на делото за доразследване
органите на досъдебното производство са използвали механизма на международната
правна помощ и сътрудничество, като са изпратили молби за правна помощ за
двамата обвиняеми турски граждани чрез МП на Република Турция и МП на Република
Румъния и са издирвали Н. Р. в Република Турция, а Й.Ш. в Република Румъния и в
Република Турция, за да им бъде разяснено, че срещу тях се води наказателно
производство в РБ, че са обвинени в тежко престъпление в РБ и че е възможно
това дело да бъде внесено в съда в РБ, което е и в съответствие с указанията на
ШОС и обсъжданите в разпореждане №444/07.07.2017г. на
ШОС - Решение № 218 от 2016 г. по н. д. № 815/2016 г. на III н. о. и Решение
№ 264 от 2016 г. на ВКС по н. д. № 1056/2016 г., II н. о.
Видно от материалите по
ДП, на 21.12.2016г. Н.Р. в условията
на задочност бил привлечен като обвиняем, като мярка за неотклонение не му била
взета. Извършени били действия за общодържавното му и международно издирване.
По линия на международната правна помощ е поискано връчване на обвиняемия Р. на
постановлението за привличането му в посоченото процесуално качество, с цел
запознаване в какво се обвинява в РБ и санкцията по българския НК. Приложени са
по ДП призовки за връчване за явяване в 11,00 часа на 15.03.2018г. и в 11,00
часа на 15.05.2018г. в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура
гр.Шумен, за извършване на процесуални действия с личното участие на Р.. На посочените
дати обвиняемият Н.Р. не се е явил пред водещия разследването следовател.
От съдържанието на
изпълнените молби за правна помощ става ясно, че Р. така и не е бил намерен
лично и на него лично не са му връчвани изпратените от българските органи на
досъдебното производство процесуални документи. Видно е, че турската полиция се
е свързала с близките на Р. и те били уведомени за какво се издирва той от
българските органи на досъдебното производство. При извършена проверка на
05.03.2018г. на турски полицейски служители на известния адрес в РТурция на Р., жена му е съобщила, че той е заминал на
работа в чужбина – Саудитска Арабия и пребивава на неизвестен адрес извън
Република Турция, без яснота за датата на завръщането му. Установено е още от
извършената от турските власти проверка, че Р. е напуснал Република Турция на
03.01.2018г. през Летище Хатай.
На 23.07.2018г. Окръжна
прокуратура гр.Шумен е издала Европейска заповед за арест на обвиняемия Р. –
л.62-64 от т.6 от ДП. Разпредено е международното му издирване /л.72 от т.6 и
л.13 от т.7 от ДП/ и е обезпечено задържането му под стража. До внасянето на ОА
в съда обвиняемият Р. не бил издирен.
Видно от материалите по
ДП, на 21.12.2016г. Й.Ш. в условията
на задочност е привлечен като обвиняем, като мярка за неотклонение на
обвиняемия не е взета. Извършени са действия за общодържавното му и
международно издирване. По линия на международната правна помощ е поискано
връчване на обвиняемия Й.Ш. на постановлението за привличането му в посоченото
процесуално качество, с цел запознаване в какво се обвинява в РБ и санкцията по
българския НК. Приложени са призовки за връчване за явяване в 11,00 часа на
15.03.2018г. и в 11,00 часа на 15.05.2018г. в Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура гр.Шумен, за извършване на процесуални действия с личното
му участие. На посочените дати обвиняемият Й.Ш. не се е явил пред водещия
разследването следовател.
От съдържанието на
изпълнените молби за правна помощ е видно, че Ш. така и не е бил намерен лично
нито в Република Румъния, нито в Република Турция и на него лично не са му
връчвани изпратените от българските органи на досъдебното производство
процесуални документи. От СИРЕНЕ – Румъния е получено съобщение, съгласно което
Й.Ш. е установен на 09.11.2017г. и същият е дал адрес за контакт в РРумъния- в област ***, Румъния. В тази връзка, на
09.01.2018г. е била изпратена молба за международна правна помощ до съдебните
власти в РРумъния с искане за установяване на
обвиняемия Й.Ш. и за връчване на книжа (с преводи на румънски и турски език) –
постановление за привличане на обвиняемо лице, постановление за назначаване на
защитник, извлечения от НК и НПК и два броя призовки за явяване в качеството на
обвиняемо лице в ОСлО на 15.03.2018г. от 11,00 часа в ОСлО при Окръжна
прокуратура гр.Шумен или на 15.05.20108г. от 11,00 часа в ОСлО при Окръжна
прокуратура гр.Шумен. Молбата за правна помощ била изпълнена от румънските
съдебни власти, но на посочения от обв. Й.Ш. адрес: ***,
Република Румъния, Ш. не е бил установен и не са му връчени книжата.
Полицейският служител извършил проверката е съставил протокол в който е
отразено, че на посочения от Ш. адрес в Република Румъния, блокът е изоставен и
не се обитава от никого. От сведението на местния жител Матей Дору Симион, който се е познавал с Ш. е установено, че последният
е заминал за Република Турция.
На 06.03.2018г. при
посещение на турски полицейски служители на адреса на Ш. в Република Турция,
майка му – Ф. Ш. е заявила, че обв. Ш. работел …(не е
записано четливо и не може да се преведе) и тя нямала връзка с него. В
протокола било отразено, че майката на обв.Ш. е
заявила: „ … че случаят не може да е такъв и той не може да е извършил нещо
такова“.
На 23.07.2018г. Окръжна
прокуратура гр.Шумен е издала Европейска заповед за арест на обвиняемия Ш. –
л.67-70 от т.6 от ДП. Разпоредено е международното му
издирване /л.75 от т.6, л.13 от т.7 от ДП/ и е обезпечено задържането му под
стража. До внасянето на ОА в съда
обвиняемият Ш. не бил издирен.
Досъдебното производство било предявено на
назначените по надлежния процесуален ред служебни защитници - адвокати оказващи
правна помощ по ЗПП, без двамата обвиняеми турски граждани да са присъствали –
л.19-20 от т.7 от ДП.
Предвид гореизложеното,
съдът приема, че нито един от двамата обвиняеми не е бил уведомен лично за
воденото наказателно производство и не са му били съобщени процесуалните
документи изготвени в българското досъдебно производство на разбираем за тях
турски език, независимо, че са били положени усилия от страна на органите на
ДП. От върнатите документи от изпълнените съдебни поръчки по реда на
международната правна помощ съдът не може да направи извод, че обвиняемите са
се опитали да се укрият от правосъдието, или че са заявили недвусмислено отказа
си да се изправят пред съда. /в този смисъл решението Kolozza
v. Italy § 29 и следващи/. ВКС и Съдът в Страсбург са
категорични, че уведомяването на дадено лице за започналото срещу него
разследване в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство
съставлява юридически факт с голяма важност и поради това трябва да отговаря на
условията за форма и съдържание, които могат да обезпечат ефективното
упражняване на правата на обвиняемия /подсъдим/, като недостатъчна е смътната и
неофициална информираност. В конкретния случай информирането на подсъдимите Р.
и Ш. чрез близки, които твърдят че нямат връзка с тях и не могат да ги
информират за съдържанието на процесуалните документи е именно такава
недостатъчна смътна и неясна информираност, която не е достатъчна за да се
приеме, че и двамата са информирани за воденото в РБ наказателно производство.
Институтът на задочното производство несъмнено ограничава възможностите за
пълноценно реализиране на правата на обвиняемите /подсъдими/ лица, но е
съвместим с нормите на чл. 31, ал. 4 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на
Република България, и може да бъде прилаган, при стриктно съблюдаване и разумно
тълкуване на установения в чл. 269, ал. 3 от НПК регламент.
В съответствие с
практиката на ЕСПЧ, Върховният съд приема, че щом от наличните материали от
досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство несъмнено се
установява, че същото е било проведено задочно и осъденият не е знаел за
воденото срещу него наказателно дело, то са налице предпоставките на чл. 423,
ал. 1 от НПК и възобновява делото от фазата на досъдебното производство.
Практиката е последователна и неотклонна и настоящия състав я споделя напълно –
както посочената в предходното разпореждане на съда - Решение № 11 от 2016 г.
по н. д. № 1633/2015 г. на I н. о., Решение № 23 от 2016 г. по н. д. №
1577/2015 г. на III н. о., Решение № 16 от 2016 г. по н. д. № 1619/2015 г.,
Решение № 6 от 2016 г. по н. д. № 1618/2015 г.II н. о., Решение № 6 от 2014 г.
по н. д. № 2143/2013 г. на III н. о., Решение № 156 от 2012 г. на ВКС по н. д. №
237/2012 г. на III н. о., Решение № 190 от 2016 г. на ВКС по н. д. № 913/2016
г. на I н. о., Решение № 181 от 2016 г. по н. д. № 584/2016 г. на III н. о.,
Решение № 218 от 2016 г. по н. д. № 815/2016 г. на III н. о., Решение № 273 от
2016 г. по н. д. № 962/2016 г. на II н. о., Решение № 234 от 2016 г. по н. д. №
818/2016 г. на I н. о., Решение № 15 от 2013 г. по н. д. № 2011/2012 г. на III
н. о., така и в следващите години, където неотклонно се следва идеята, че
винаги, когато лицето не е знаело за провеждането на наказателно преследване
срещу него и причините за това незнание не са свързани с некоректно процесуално
поведение, правото му на лично участие в процеса се явява накърнено и има за
своя последица възобновяване на наказателното дело на основание чл. 423, ал. 1
от НПК, с която разпоредба всъщност законодателят отговаря нормативно на
изискванията на чл. 6, т. 3, б. "а" от ЕКПЧОС за справедлив процес. В този смисъл Решение № 165 от 13.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 764/2018 г. на III н.
о., Решение № 202 от 18.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 763/2018 г. на I н. о.,
Решение № 226 от 19.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 939/2018 г. на III н. и мн.др.
В съответствие с посочената практика
ШОС приема, че нито един от двамата подсъдими в нито един момент не е бил уведомен
и респективно не е възприел да има процесуално качество на обвиняем в
досъдебното производство по настоящото дело, което да го задължава да не
променя местоживеенето си, без да уведомява надлежните органи. При това
положение не би могло да се направи и обоснован извод, че той е проявил
недължимо процесуално поведение, като се е отклонил от местоживеенето си и
поради тази причина не е бил намерен. Също така, не би могло да се приеме, че
той сам се е отказал от правото си да се явява пред органите на разследването и
в съдебно заседание, или да избегне правосъдие. Необходимостта на обвиняемите
турски граждани да бъде гарантиран справедлив процес в негово присъствие, при
спазване и зачитане на всички техни процесуални права, налага връщане на делото
за ново разглеждане на досъдебната фаза от стадия на лично привличане на
обвиняем и предявяване на постановлението след успешното завършване на
издирването по издадените ЕЗА или при успешно връчване на процесуалните книжа
лично на обвиняемия по реда на международната правна помощ или на негови
близки, но със задължението да му ги връчат. В насока на горното е и практиката
на Европейският съд по правата на човека - делото "Кунов срещу
България".
Предвид всичко
гореизложено, съдът намира, че е налице нарушение по смисъла на чл.249, ал.4,
т.1 от НПК - обвиняемите не са били информирани лично за образуването на
наказателното производство, за придобиването на качеството на обвиняем, за
престъплението и за съответните законови последици; като не са се отказали от това
свое право и от правото си да участват в досъдебното производство по собствена
воля, не са били лично призовани за насрочените процесуални действия в ОСлО –
Шумен, а техните близки не са поемали ангажимент да им предават информация или
процесуални документи. Не са заявили и отказ да им се превеждат процесуални
документи и материали по делото включително посочените в чл.55, ал.4 от НПК
задължителни. Не са били налице условията на чл.269, ал.3, т.4 от НПК в нито
една от хипотезите й – местоживеенето на лицата в чужбина е известно, могат да
бъдат призовани, но не са редовно призовани тъй като книжата по поръчките не са
им връчени лично, а лицата са чужди граждани и носят лична наказателна
отговорност. Както бе посочено съобразно чл.1 от Договора за правна помощ по
граждански и наказателни дела между Народна република България и Република
Турция, гражданите на всяка от договарящите страни се ползват на територията на
другата със същото третиране, както нейните граждани, относно правната защита
на техните права. Поради всичко гореизложено ШОС приема, че правото на защита
на обвиняемите е било нарушено, а това процесуално нарушение е съществено по
смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК. В хода на разпоредителното заседание съдът
има задължението да провери детайлно за всички допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на досъдебното производство, а не само посочени от страните и
към тази своя дейност следва да подхожда с особена осторожност.
По отношение на дейността на съда в хода на разпоредителното заседание съдът
съобрази и Решение №49/01.04.2019г. по ВНОХД №24/2019г. на АС-Варна. Освен това
според настоящия състав ненавременното отстраняване на съществени процесуални
нарушения може да доведе до неоснователно забавяне на делото. Това е така,
защото неотстраняването на посочените съществени нарушения на процесуалните
правила би било абсолютно основание за отменяване на евентуална присъда
съобразно чл.348, ал.3, т.1 от НПК и безапелационно основание за възобновяване
на производството по смисъла на чл.423 от НПК.
По отношение довода на прокурора, че
централно място в наказателното производство има съдебната фаза, съдът следва
да отбележи, че е длъжен да се съобрази с указанията дадени по конкретното дело
с определение № 262 от 10.08.2017 г. по ВЧНД № 316/2017 г. на ВАпС, където ВАпС е посочил, че
правото на защита, включително правата по чл. 55 от НПК „… не възниква едва на
съдебната фаза, а още в първия момент на образуване на наказателното
производство срещу конкретно лице. Затова и абсолютно несъстоятелни са доводите
на прокурора, че съдът бил единствения, който имал задължението да информира
обвиняемия за правата му.“
ІІІ. В светлината на
изложеното и от защитата следва при връщането на делото прокурорът освен да
изпълни посочените указания, също така да събере данни за съдимостта на лицата,
както и да прецизира и обвинението по отношение на предложението от т.6 на
чл.255, ал.1 от НК - цифром и словом, в съответствие
с искането на адв. Д. за прецезиране на обвинението
по отношение на неговия подзащитен, като това би следвало да стане преди
евентуално ново изпращане на молба за правна помощ.
Предвид гореизложеното ШОС
приема, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство, но са налице такива за прекратяване на съдебното производство и
съдът е длъжен да върне делото на прокурора на основание чл.249, ал.1, ал.2 и
ал.4, т.1 от НПК вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК още на този етап, съобразявайки и
чл.22, ал.1 от НПК.
След връщането на делото,
прокурорът следва да отстрани посочените в настоящото определение пороци.
Водим от горното и на
основание чл.249, ал.1, ал.2 и ал.4, т.1 от НПК вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 82/2019г.
по описа на Шуменския окръжен съд.
Делото
да се върне на ШОП за отстраняване на
всички посочени в обстоятелствената част на настоящото определение пороци.
Определението подлежи на
обжалване и протест по реда на глава ХХІІ пред Апелативен съд – гр.Варна в
7-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. /п/ не се чете
2. /п/
не се чете
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:46 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
СЕКРЕТАР: /п/ не се чете
Вярно с оригинала,
Секретар: