№ 412
гр. Пазарджик, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Димитър Бишуров
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225200600452 по описа
за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим Д. Й. И., редовно призован, се явява лично и
с адв. П. и адв. М., редовно упълномощени.
Частният тъжител Л. К. П., редовно призована, не се явява. За нея се
явява адв. Б., редовно упълномощен.
Адв. Б.: – Да се даде ход на делото.
Адв. П.: – Да се даде ход на делото.
Адв. М.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА
СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Съдът прикани страните към спогодба.
Констатира, че такава не се постигна.
1
Адв. П.: – Поддържаме въззивната жалба и допълнението към същата.
Няма да сочим доказателства. Нямаме доказателствени искания.
Адв. М.: – Поддържаме въззивната жалба и допълнението към същата.
Няма да сочим доказателства. Нямаме доказателствени искания.
Адв. Б.: – Жалбата е неоснователна. Няма да соча доказателства. Нямам
доказателствени искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Б.: – Уважаеми окръжни съдии, ще Ви моля с Вашия съдебен акт
да потвърдите първоинстанционната присъда. Първоинстанционният съд
всестранно и пълно е обсъдил и безспорно е приел, че е налице извършването
на Д.ието от подсъдимия, поради което и в мотивите подробно е обяснил
защо е счел, че има извършено Д.ие. Присъдата е правилна и
законосъобразна, поради което ще Ви моля да я потвърдите и да присъдите на
доверителката ми сторените разноски.
Адв. П.: – Уважаеми окръжни съдии, аз смятам, както съм изложила
във въззивната жалба, присъдата за неправилна и незаконосъобразна. След
запознаване и с мотивите съм допълнила въззивната жалба като освен това
смятам, че присъдата страда и от липса на мотиви.
Съвсем накратко ще насоча вниманието Ви към някои от изводите, една
част неправилни, а други – направени от първоинстанционния съд без да са
събрани доказателства в съответната насока:
Най-напред съдът в мотивите си е записал една последователност от
нанасяне на телесни увреждания от моя подзащитен на тъжителката. Не знам
от къде тази последователност се е появила пред съда след като няма такива
доказателства. Нито самата тъжителка е посочила такава последователност,
нито някой свидетел – то не е имало присъстващи свидетели, нито на някой
свидетел му е била разказана такава последователност, за да може съдът да я
посочи в своите мотиви.
Освен това, също неправилен извод на съда е, че подсъдимият бил взел
телефона и ключовете на тъжителката след като й нанесъл побой – взел ги и е
излязъл като й взел тези вещи. Има справка от мобилния оператор „Й.“, която
2
показва, че телефонът не е напускал изобщо клетката, в която се е намирал.
Освен това от телефона има трафик на мобилни данни. Той, след като е
излязъл, какъв трафик? Има справка от таксиметрова служба „ВеЛ.“, че са го
откарали в казино. Едва ли в казиното, казвам хипотетично ако е бил взел
телефона, ще играе на телефона или ще има мобилни данни, а няма да играе
там за каквото е отишъл.
Също така Районният съд е приел, че веднага на следващата сутрин,
след нанасяне на телесното увреждане – то е било на 6-ти вечерта, на 7-ми
януари сутринта тъжителката се била обадила на брат си. Пак от тази справка
на „Й.“ се вижда, че няма никакви изходящи обаждания от телефона на
тъжителката към когото и да било, не само към брат й.
Освен това съдът е кредитирал безрезервно показанията на двама от
свидетелите, а именно К. П. – брат на тъжителката и нейна приятелка – Е. К.,
като едната свидетелка заявява, че когато отишла в магазина, в който работи
тъжителката, тя била без маска – на 6-ти януари миналата година. Всъщност
била с маска, а по принцип тя си работила без маска, но на 6-ти януари
миналата година всички бяха задължени да носят маски, още повече
търговски служител и съдът прави един извод, че към края на този период –
краят на този период е 1-ви април, масово ходели хората без маски, но това не
е в края на периода, това е на 6-ти януари. Освен това свидетелката К. казва:
„Аз отидох, тя беше с маска.“, нали по принцип работела е без маска и не
видяла нараняванията, а в съдебно-медицинското удостоверение е отразено,
че тя има наранявания и по челото. Няма я тъжителката в съдебната зала, но
тя има такава прическа с високо чело, дръпната коса назад, не е променяла
прическата си. Нараняване от 4 см. не може да не бъде видяно от
свидетелката К..
Освен това двамата свидетели – П. и К. сочат, че имало единият –
разцепване, а другият цепване на ухото. Няма такива наранявания, описани в
съдебно-медицинското удостоверение, като отново съдът на нашето
възражение дава отговор, че двамата свидетели не били медицински лица и не
следвало да дават описание с медицински термини. Тук не става въпрос за
описание с медицински термини. Аз мисля, че всеки един човек, а те са
нормални хора, не са с някакви отклонения, може да различи скула от ухо,
така че тези наранявания не е ясно кога са получени – дали са получени
3
вечерта на 6-ти януари или са получени в един последващ момент когато
тъжителката е била освидетелствана чак на обяд. Никой не е видял до обяд
някакви наранявания по нейното лице. Интересно е, че ако единият от тези
свидетели, както съдът намира, че не трябвало специално да се изразяват с
медицински термини, те говориха в синхрон за разцепване и сцепване на
ухото. Не знам, аз в един момент си помислих, че четем различни показания
на свидетели от един и същи свидетел – едните са дадени за съда, едните са
за защитата, не знам, но съдът е записал, че това не е толкова относимо, но е
показателно за начина, по който са изследвани доказателствата: Записал е, че
тъжителката напуснала на 7-ми, след като се върнала от работа, дома на
подзащитния ми, което не е вярно. Доказателствата, а и самата тъжителка
казва, че още сутринта на 7-ми тя е напуснала дома.
Освен това, превратно са тълкувани и показанията на свидетеля З. И. –
брат на моя подзащитен. Съдът е записал: „Показания по делото даде и
свидетелят З. И. – брат на подсъдимия И..“ Дори и той заявил, че е разбрал за
инцидента на 6-ти януари – именно за инцидента. Това е казано в мотивите на
съда, а какво е казал в действителност свидетелят З. И. – има го в
протоколите: „Аз лично не знам за инцидент. Л. не ми е споделя на мен. Аз не
съм запознат.“ Не знам от къде от съда се правят тези изводи.
Тук няма преки очевидци, има някакви преразказани обстоятелства от
тъжителката на свидетелите, които пък са в разрез със събрания
доказателствен материал. В случая е недоказано авторството на Д.ието.
Освен това не е установен, не е изяснен, а това беше работа на
обвинението, механизмът на получаване на телесните увреждания, давността
когато са получени и просто самия механизъм.
Затова аз смятам, че след като са правени такива изводи от съда, без да
има събрани доказателства в определени насоки, присъдата страда от липса
на мотиви и ще Ви моля, ако прецените, че моят подзащитен не е извършил
Д.ието, както смятаме и ние, да бъде оправдан.
Освен това, ако прецените, че присъдата страда от липса на мотиви, да
върнете делото за ново разглеждане.
Също така по отношение на гражданския иск не са събрани каквито и да
било доказателства какви неимуществени вреди е търпяла тъжителката – няма
доказателства. Ето защо смятам, че е необосновано завишен и то при условие,
4
ако наистина беше доказано авторството на Д.ието.
Ето защо моля за Вашия съдебен акт в тази насока.
Адв. М.: – Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля също да отмените
изцяло присъдата на първоинстанционния съд и вместо това да постановите,
че подзащитният ми е невиновен. Също така да отмените и гражданския иск,
който е постановен.
Считам, че по първоинстанционното дело по никакъв начин не е
доказано авторство на Д.ието, а също така не е доказан механизма на
причинени вреди. Гражданският иск също остана недоказан в
първоинстанционното дело и по никакъв начин не бяха доказани
претърпените неимуществени вреди и незнайно защо първоинстанционният
съд изобщо го е уважил.
Считам, че присъдата по първоинстанционното дело е неправилна,
незаконосъобразна и немотивирана. Има места в мотивите, в които съдът
описва как подзащитният ми е хванал лявата предмишница на тъжителката и
т. н. Това са неща, които не са събрани като доказателства по делото и
незнайно как са записани в мотивите.
На следващо място съдът е приел, че телефонът през цялото време е бил
в подзащитния ми, което не отговаря на истината и не кореспондира със
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Напротив – по делото е
установено, че през цялото време телефонът се е намирал във владение на
тъжителката, тъй като има писмени доказателства по първоинстанционното
дело, че имало трафик на мобилни данни. При представените също така други
писмени доказателства, от които е видно, че мобилният телефон на
тъжителката е регистриран с комуникационна клетка на ул. „П.В.“. Видно е от
представена по делото справка от Гугъл Мапс, че ул. „П.В.“ е в съседство с
ул. „З.“, където се е намирала тъжителката, тоест телефонът непрекъснато е
бил в нейно владение.
Също така по делото безспорно е установено, че подзащитният ми в
този период, в който е имало трафик на мобилни данни, не е бил на ул. „З.“, а
е отишъл в казино. Има и писмени доказателства от фирма „ВеЛ. такси“,
които потвърждават, че той е ползвал таксито.
Също така в мотивите изключително неприемливо съдът е кредитирал
свидетелските показания на свидетелите Е. К. и К. П.. Свидетелката К. е
5
посочила, че на 7-ми януари 2022 г., сутринта, като са пили кафе в магазина
на тъжителката, не е видяла никакви наранявания по тъжителката, тъй като
същата била с маска. Посочва, че необичайно било поставянето на маска, а
януари месец беше съвсем обичайно, тъй като тогава бяха съвсем стриктни
изпълненията във връзка с пандемията и маска беше задължително да се
поставя до април месец както за търговските работници, така и за
посетителите, така че не отговаря на действителността нейното твърдение, че
било необичайно тя да сложи маска.
Също така видно от всички събрани по делото доказателства и особено
от съдебно-медицинското удостоверение е, че тъжителката е имала
нараняване на челото. Дори да е била с поставена маска тъжителката,
свидетелката К. би могла да види едно такова нараняване на челото от 4 см.
Същата не посочва такова, а напротив – посочва, че тъжителката имала
разкъсване на ухото, което нараняване изобщо не фигурира в съдебно-
медицинското удостоверение. И нещо друго: свидетелката К. твърди, че са
пиели кафе с тъжителката, което означава, че дори да е била с маска
тъжителката, отпивайки кафе, предполагаме, че не го е пила през маската, а
от време на време се е налагало да сваля маската, за да отпива кафето, тоест
свидетелката К. е могла да види още сутринта дали е имала наранявания
тъжителката, но тя не сочи такива когато са се видели в магазина.
Също така свидетелят П. посочва и той, че тъжителката е имала
разкъсна рана на ухото – нещо, което не фигурира и не е събрано нито като
писмени доказателства, нито като гласни такива и незнайно защо съдът някак
е завоалирал тези противоречия на тези двама свидетели със събраните по
делото доказателства като първоинстанционният съд е казал, че те не са
медицински лица. Не е необходимо човек да бъде медицинско лице, за да
направи разлика между ухото и бузата.
Също така в мотивите си съдът е приел, че тъжителката не се е обадила
на тел. 112, не е потърсила помощ от съседите, въпреки че по делото е
установено, че пристройката, в която са живели подзащитният ми и
тъжителката, се е намирала на един етаж, с ниски прозорци, които не се
заключват. Също така в двора, в който е била пристройката на тъжителката и
подзащитния ми, в същия двор е установено по делото, че има и къща, в която
постоянно живеят брата и майката на подзащитния ми и незнайно защо, ако
6
тъжителката твърди, че наистина е пострадала, защо не е потърсила помощ от
тях. Съдът е приел, че тя просто през цялото време е успокоявала детето,
което не отговаря на събраните по делото доказателства.
Поради тези причини моля уважаемия съд да отмени изцяло присъдата
на първоинстанционния съд и да постановите съдебен акт, в който да
посочите подзащитния ми за невиновен, да отхвърлите гражданския иск и да
ни присъдите разноските.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия Д. И.: Присъединявам се
към казано от адв. П. и адв. М.. Моля да бъда оправдан.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия Д. И.: Моля да бъде
оправдан.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:00 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7