№ 220
гр. Пещера, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20245240100065 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. Б. Д., чрез адв. М.
М., против „Креди Йес“ ООД, с която са предявени следните искове: 1) иск за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем №
126302/11.02.2021 г., сключен между ищеца А. Б. Д. и ответника „Креди Йес“
ООД, с която е предвидено заплащане на неустойка в размер на 1251,12 лв.,
при непредоставяне на обезпечение по заема от страна на длъжника, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
като противоречаща на добрите нрави и неравноправна и като заобикаляща
материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 от
ЗПК; 2) иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
1071,64 лв. (след допуснато с Определение от 11.04.2024 г. изменение на
иска, по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, чрез увеличаване на неговия размер от
300,00 лв. на 1071,64 лв.) - недължимо платена при начална липса на правно
основание по нищожна клауза за неустойка, уговорена в Договор за паричен
заем № 126302/11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.01.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили
Договор за паричен заем № 126302/11.02.2021 г., по силата на който
ответникът „Креди Йес“ ООД е предоставил на ищеца А. Б. Д. сумата в
размер на 1200,00 лв., за срок от 14 месеца, при годишен процент на
разходите (ГПР) от 48,413 %. Общата сума, която ищецът следвало да върне
1
по заема била в размер на 2772,00 лв. Поддържа се, че в клаузата на чл. 8 от
Договора за заем е уговорено заплащането на неустойка в размер на 1251,12
лв., ако ищецът не предостави договореното в чл. 6 от Договора обезпечение.
Ищецът твърди, че клаузата за неустойка в процесния Договор за заем е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД и неравноправна, съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 от ЗЗП и чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че
дължимата по Договора неустойка не е включена в ГПР и поради това ГПР не
съответства на реално прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Излага, че посочването в Договора на размер на ГПР, който
не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП. Акцентира върху обстоятелството, че с клаузата за неустойка се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че същата е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции.
Изтъква, че чрез нарушаване на принципа на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното
обогатяване, се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Твърди, че поради нищожността на неустоечната
клауза, неустойката по посочения Договор за заем е недължимо платена от
ищеца.
По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявените искове. Ангажира доказателства. Формулира
доказателствени искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „Креди Йес“ ООД, в който излага съображения за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че между страните е
сключен Договор за паричен заем № 126302/11.02.2021 г. за сумата в размер
на 1200,00 лв., за срок от 14 месеца, с месечен лихвен процент 3,330 % и ГПР
от 48,413 %, както и че заемната сума е изцяло усвоена от ищеца. Сочи, че
ищецът е направил плащания по Договора за заем в общ размер на 2525,83
лв., с които е заплатена главница в размер на 1200,00 лв., възнаградителна
лихва в размер на 253,46 лв., неустойка в размер на 1071,64 лв. и наказателна
лихва в рамер на 0,73 лв. С така извършените плащания в общ размер на
2525,38 лв. кредитът бил изцяло погасен. Възразява срещу твърденията на
ищеца, че процесната неустоечна клауза е недействителна на посочените в
исковата молба основания. Развива подробни съображения за
законосъобразност на клаузата за неустойка в процесния Договор за заем.
Оспорва твърдението на ищеца, че действително приложения ГПР не
съответства с посочения в Договора за заем размер на ГПР.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
2
В открито съдебно заседание ищецът А. Д., редовно призован, не се
явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило
писмено становище от пълномощника на ищеца – адв. М. М., с което
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение за представител на ответника.
В открито съдебно заседание ответникът „Креди Йес“ ООД, редовно
призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено
становище от пълномощника на ответника – адв. Н. Ш., с което поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове.
Моли на процесуалния представител на ищеца да не бъде присъждано
възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства за
материална затрудненост на ищеца. Ако това искане не бъде уважено, моли
на процесуалния представител на ищеца да бъде присъдено едно
възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр.
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19,
ал. 4 от ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
По установителния иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от
ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК:
В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно
доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, обстоятелствата, от които произтича, че
процесната неустоечна клауза на чл. 8 от Договор за паричен заем №
126302/11.02.2021 г. е нищожна на заявените в исковата молба правни
основания.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума в
размер на 1071,64 лв. като неустойка по сключения между страните Договор
за паричен заем № 126302/11.02.2021 г., както и всички онези положителните
факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти,
както и да докаже, че процесната сума е заплатена на валидно правно
основание - действителна клауза за неустойка по договор за паричен заем.
Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца
А. Б. Д. и ответника „Креди Йес“ ООД е сключен Договор за паричен заем №
126302/11.02.2021 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца
сумата от 1200,00 лв., която е изцяло усвоена от ищеца, както и че
договорената между страните неустойка по чл. 8 от Договор за паричен заем
№ 126302/11.02.2021 г. не е включена в ГПР по този Договор за паричен заем.
3
Сключването на посочения договор се установява и от приетия като писмено
доказателство по делото Договор за паричен заем № 126302/11.02.2021 г.
Видно от представения по делото Договор за паричен заем №
126302/11.02.2021 г. (Договора), ответникът е предоставил на ищеца сумата
от 1200 лв., при фиксиран месечен лихвен процент от 3,330 % и годишен
процент на разходите от 48,413 %. Погасяването на заема се извършва на 14
месечни вноски, всяка от които в размер на 108,64 лв. Крайният срок за
погасяване на заема е 11.04.2022 г. Общата сума за плащане по заема е в
размер на 1520,08 лв.
С разпоредбата на чл. 6 от Договора страните са постигнали съгласие,
че заемополучателят следва да обезпечи задължението си по Договора за заем
с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия
към Договора за заем и с още едно от следните обезпечения по избор на
заемателя: ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от
Общите условия към Договора за заем; особен залог върху движимо
имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия към Договора за
заем; банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия към
Договора за заем; ценна книга, издадена в полза на заемодателя.
С клаузата на чл. 8 от Договора страните са се уговорили, че при
неизпълнение на задължението на длъжника да осигури договореното в чл. 6
от Договора обезпечение в тридневен срок от сключване на Договора или ако
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2,
т. 1 и т. 4 от Общите условия към Договора за заем, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 1251,12 лв. с начин на разсрочено
плащане, подробно посочен в погасителния план към Договора за заем.
По делото е приложен погасителен план към процесния Договор за
заем, видно от който общият размер на всяка месечна погасителна вноска,
включващ и предвиденото оскъпяване за неустойка, е 198,00 лв. Договорен е
падеж на първата погасителна вноска на 11.03.2021 г. и на последната
погасителна вноска на 11.04.2022 г.
В отговора на исковата молба ответникът е предоставил в табличен вид
информация за броя и размера на извършените от ищеца плащания по
процесния Договор за заем и за начина на разпределянето им по пера
(главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, неустойка). Самият
ответникът в отговора на исковата молба твърди, че ищецът е направил
плащания по Договора за заем в общ размер на 2525,83 лв., с които е
заплатена главница в размер на 1200,00 лв., възнаградителна лихва в размер
на 253,46 лв., неустойка в размер на 1071,64 лв. и наказателна лихва в рамер
на 0,73 лв. Ответникът признава, че с така извършените плащания в общ
размер на 2525,38 лв. кредитът е изцяло погасен.
По своята правна природа неустойката представлява форма на
договорна отговорност. Тя служи като обезщетение на кредитора за вредите
от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и
санкционна.
Съдът намира, че уговорената в процесния Договор за заем неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение -
4
поръчителство и банкова гаранция или и ипотека, или и особен залог, или и
ценна книга, е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Критериите
дали е налице нищожност, поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е прието, че като клауза, уговорена в
договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и
обстоятелства към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, при съобразяване на примерно посочени критерии, като: 1)
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2) дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог,
ипотека и др.; 3) вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; 4) съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди.
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на заемателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по Договора за заем. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечава
изпълнението на задълженията по Договора за заем, нито вредите от
неизпълнението на задълженията по Договора за заем, а евентуални такива от
непредставяне на обезпечение чрез поръчителство и банкова гаранция или и
ипотека, или и особен залог, или и ценна книга. Чрез процесната неустоечна
клауза се цели санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на предоставената в заем сума. От неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и
да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Непредоставянето на обезпечение е посочено като условие, при което
разходите по кредита могат да се повишат. Този факт е индикация, че
предоставянето на обезпечение е условие от което зависи размера на
разходите по кредита, т.е. „неустойката“ се явява разход по кредита, а не
обезщетение. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от
5
пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС № 426 от
18.12.2014 г. е в размер на 10 %, или ГПР не следва да надхвърля 50 % от
предоставената по кредита сума. Съдът намира, че с разглежданата
неустоечна клауза се заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се уговоря
по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. В
случая само размера на неустойката представлява повече от 100 % от заетата
сума и заедно с нея се формира годишен процент на разходите, който е
значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С
оглед гореизложеното, задължението по чл. 8 от Договора за кредит не е
свързано с неизпълнението на Договора, а представлява разход по смисъла на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК, който в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 от ЗПК
не е включен в ГПР, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя
към деня на сключването. Въпреки че формално в Договора са посочени ГПР
и общ размер на задължението, без включването в тях на процесната сума по
чл. 8 от Договора, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат
възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с
произтичащите за него икономически последици от Договора, въз основа на
което да вземе информирано решение за сключването му. Уговаряне на
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение с
размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно
възнаграждение, съдът намира за установено в противоречие с добрите нрави.
Това задължение всъщност представлява скрито, под формата на неустойка,
допълнително възнаграждение за кредитора. Изводът на съда, че с клаузата за
неустойка на практика е предвидено допълнително възнаграждение за
кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение,
доколкото в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски,
подобно на главницата и възнаградителната лихва. В случая неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила
стойността на Договора. Пряката и непосредствена цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до увеличаване на подлежащата на връщане
сума и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
кредитополучателя. Процесната клауза за неустойка нарушава съществено
принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
правоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението.
Задължението за заплащане на неустойка по чл. 8 от Договора за
непредоставяне на обезпечение не е включено в предвидения по Договора
ГПР (това обстоятелство е обявено за безспорно между страните), с което
потребителят е заблуден относно действителната стойност на общите разходи
по кредитното правоотношение.
Гореизложеното налага извода, че неустоечната клауза на чл. 8 от
процесния Договор за заем е нищожна, като противоречаща на добрите нрави
и заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл.
21, ал. 1 от ЗПК. Следователно тази клауза не поражда права и задължения за
страните, поради което сумата, заплатена от кредитополучателя – ищеца в
изпълнение на задълженията, предвидени в чл. 8 от Договора за кредит, са
били недължимо платени от страна на ищеца като престирани при начална
липса на основание. В случая ответникът признава, че ищецът е заплатил
неустойка по процесния Договор за заем в размер на 1071,64 лв., които по
6
гореизложените съображения се явяват заплатени при начална липса на
правно осонвание.
Ето защо, съдът намира, че предявените установителен иск за
прогласяване нищожността на клаузата за неустойка и осъдителен иск за
връщане на недължимо платеното при начална липса на правно основание по
нищожна клауза за неустойка, уговорена в Договор за паричен заем №
126302/11.02.2021 г., са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Като законна последица от уважаване на осъдителния иск по чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху процесната
сума от 1071,64 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, каквото искане
изрично е направено в исковата молба.
По разноските:
При този изход на правния спор, право на разноски има ищецът.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в общ размер на 100,05 лв. за
заплатена държавна такса за разглеждане на предявените с исковата молба
два обективно кумулативно съединени иска - установителен иск за
прогласяване нищожността на процесната неустоечна клауза и осъдителен
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В производството по делото ищецът е представляван, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), от адв. М. М. от АК – Пловдив,
видно от представения Договор за правна защита и съдействие (л. 34).
Процесуалният представител на ищеца – адв. М. М. е регистриран по ЗДДС,
видно от представеното по делото удостоверение за регистрация по ЗДДС.
При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото
възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с §2а от ДР на Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да включва ДДС – дължимият ДДС се начислява върху
възнаграждението по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото адвокатско възнаграждение (в този смисъл Решение №
50079/30.01.2024 г. по т.д. № 1300/2022 г. на ВКС, II т.о., Определение №
2600/19.09.2023 г. по гр.д. № 4236/2022 г. на ВКС, III г.о., Определение №
50161/15.06.2023 г. по гр.д. № 1537/2022 г. на ВКС, III г.о., Определение №
50093/11.05.2023 г. по т.д. № 1638/2021 г. на ВКС, III т.о. Определение №
50139/10.05.2023 г. по гр.д. № 5156/2021 г. на ВКС, III г.о. Определение №
791/20.04.2023 г. по к.гр.д. № 3649/2022 г. на ВКС, I г.о, Определение №
287/06.07.2022 г. по ч.т.д. № 1360/2021 г. на ВКС, II т.о, Определение №
44/28.01.2022 г. по ч.т.д. № 2525/2021 г. на ВКС, II т.о, Определение №
50449/04.11.2022 г. по ч.т.д. № 2475/2021 г. на ВКС, I т.о, Определение №
306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, II т.о., Определение №
490/19.09.2017 г. по ч.т.д. № 1082/2016 г. на ВКС, II т.о., Определение №
41/25.01.2017 г. по ч.т.д. № 2127/2016 г. на ВКС, I т.о.).
Според настоящия съдебен състав в случая са налице предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е
7
материално затруднено или не е материално затруднено се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента (в този
смисъл Определение № 442/28.06.2019 г. по ч.т.д. № 502/2019 г. на ВКС, ТК,
II т.о., Определение № 708/05.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4891/2015 г. на ВКС, ГК,
IV г.о.). Вярно е, че договарянето на осъществяваната от адвоката правна
помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от
данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА, обективирани в Договор
за правна защита и съдействие, сключен между страна по делото и
процесуалния й представител, обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното
производство по делото не е необходимо да се провежда (в този смисъл
Определение № 163/13.06.2016 г. по гр.д. № 2266/2016 г. на ВКС, I г.о.). В
случая, видно от предоставения Договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищеца А. Д. и адв. М. М., са налице изявления, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и липсват данни, които да опровергават това. Ако
ответникът счита, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
може да опровергае твърдението за наличието на основанието по чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА, като представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в
производство по реда на чл. 248 от ГПК.
Съгласно трайно установената съдебна практика при определяне на
размера на адвокатското възнаграждение при обективно съединени искове
(какъвто е настоящият случай) от значение е търсеният материален интерес,
който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху
цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съгласно чл. 68 от ГПК
цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на
различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени
искове. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за
осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се
определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените
искове. Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената Наредба, определянето на
адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, но
тълкувани, разпоредбите на чл. 7, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредбата, както
и като се вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под
материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, законодателят е имал
предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не
техният сбор. Адвокатското възнаграждение се определя дали отговаря на
предвидения в посочената Наредба размер, съобразно материалния интерес,
като под материален интерес се взема предвид цената на всеки иск поотделно
и се определя за всеки иск поотделно минимално възнаграждение, след което
вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на
отговорността за разноски (в този смисъл Определение № 146/04.04.2022 г. по
8
ч.т.д. № 358/2022 г. на ВКС, II т.о., Определение № 50/17.01.2023 г. по ч.гр.д.
№ 4735/2022 г. на ВКС, III г.о., Определение № 388/16.08.2022 г. по ч.т.д. №
1840/2021 г. на ВКС, II т.о., Определение № 77/24.02.2022 г. по ч.т.д. №
1692/2021 г. на ВКС, I т.о., Определение № 92/28.02.2022 г. по гр.д. №
1809/2021 г. на ВКС, III г.о., Определение № 404/26.10.2020 г. по ч.гр.д. №
2883/2020 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 145/05.05.2020 г. по ч.гр.д. №
4642/2019 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 90/07.02.2019 г. по гр.д. №
3870/2018 г. на ВКС, IV г.о.).
Ето защо, в полза на упълномощения процесуален представител на
ищеца - адв. М. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
претендирания минимален размер от 510,00 лв. с начислен ДДС, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъществено
процесуално представителство по предявения от А. Д. срещу „Креди Йес“
ООД установителен иск за прогласяване нищожността на неустоечната клауза
на чл. 8 от Договор за паричен заем № 126302/11.02.2021 г., както и
адвокатско възнаграждение в минимален размер от 488,60 лв. с начислен
ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
осъществено процесуално представителство по предявения от А. Д. срещу
„Креди Йес“ ООД осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, или общо
сумата в размер на 998,60 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 8 от Договор за
паричен заем № 126302/11.02.2021 г., сключен между ищеца А. Б. Д. и
ответника „Креди Йес“ ООД, с която е предвидено заплащане на неустойка в
размер на 1251,12 лв. при непредоставяне на обезпечение по заема от страна
на длъжника, по предявения от А. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера,
ул. „Хан Пресиян” № 2, чрез адв. М. М. от АК – Пловдив, против „Креди
Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
ул. „Лозарска“ № 12, установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК
вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, да заплати на А. Б. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Хан Пресиян” № 2, на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 1071,64 лв. (хиляда и седемдесет и един
лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща недължимо платена
при начална липса на правно основание по нищожна клауза за неустойка,
уговорена в Договор за паричен заем № 126302/11.02.2021 г., сключен между
ищеца А. Б. Д. и ответника „Креди Йес“ ООД, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
9
съда – 18.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, да заплати на А. Б. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Хан Пресиян” № 2, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 100,05 лв. – разноски за държавна такса по
делото.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, да заплати на адв. М. В. М. от
АК - Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 81, ет. 3, ап.
„Б“, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
сумата в общ размер на 998,60 лв. с включен ДДС – адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
10