№ 30
гр. Варна, 06.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно
търговско дело № 20233001000564 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
Въззивникът „ХДИ Ферзихерунг“ АД („HDI Versicherung AG“), гр. Хановер,
Германия, редовно призован, представлява се от адв. С. М., редовно упълномощен и
приет от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна Е. Х. М., редовно призован, не се явява, за него се явява
адв. Г. Х., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални
пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
в съответствие с постановеното определение по чл.267 ГПК с № 45/19.01.24г.
Страните заявиха, че са запознати с определението на съда.
Съдът докладва постъпила молба от въззивника чрез процесуалния представител
адв. М. с вх. № 765/02.02.24 г., в която във връзка с определението на съда от
19.01.2024 г. е направил искане за преразглеждане на същото в частта относно
доказателствените искания, които са оставени без уважение с определението. Моли,
съдът да отмени определението си и да допусне исканите от него доказателства.
Адв. М.: Поддържам въззивната жалба. Поддържам подадената молба.
1
Адв.Х.: Оспорвам жалбата, поддържам отговора. Запознат съм с молбата на
въззивника.
Адв. М.: Ще сведа до знанието на съда, че между същите страни, по повод на
същото ПТП се разглежда дело № 68/2023 г. в Окръжен съд – Търговище. Предмет на
делото е претенция на ищеца Е. М. за заплащане на имуществено обезщетение, т.нар. в
исковата молба издръжка в размер на 8500 лева. По повод на това производство, съдът
допусна няколко направени от мен доказателствени искания, едно от които е да се
извърши ДНК експертиза на парче от предна дясна въздушна възглавница. Делото е
насрочено за изслушване на експерта за 16.02.24 г., поради което аз считам, че това
заключение на вещото лице ще е от съществено значение. Това искане съм го направил
в съдебно заседание.
Второ – запознах се с определението на съда, с което не се допуска до разпит
поискания от мен свидетел с отговора на исковата молба. Считам, че съдът неправилно
е възприел фактите, които твърдим. На стр. 6 във Вашето определение се казва, че
искането за разпит на свидетел не е свързано с възприети пряко от това лице факти и
обстоятелства, а касае по-скоро изслушване на експертното му мнение. Напротив, това
е единственият експерт, който е извършил оглед на автомобила след въпросното ПТП.
Този оглед и извършен в Германия и този експерт би дал заключение, той е направил
анализ на предпазните колани. Възражение за това дали е ползван или не предпазен
колан, сме направили още в отговора на исковата молба. Известна е на съда, но най-
вече на вещите лица, че ако са задействани предпазните колани, те стоят в едно
обтегнато положение или в отпуснато, което дава безспорна индикация за това дали е
бил пътникът на предна дясна седалка с предпазен колан или не. Считам, че този
независим експерт няма пречка да бъде разпитан, след като се допуска до разпит
майката на ищеца и по регламент и допустимо, за това какво възприел относно
съС.ието на тези колани.
Няколко са доказателствените искания, които за съжаление Окръжен съд –
Търговище не допусна, но аз ще Ви представя и ще моля да приемете доказателства, за
които считам, че са нови, тъй като с тях се сдобих едва след завеждане на това второ
дело, за което уведомих съда и по силата на което дело ми бяха предоставени
документи за лечение на И. И. – другият пътуващ в автомобила. От тези документи е
видно, че И. И. е приет в болницата с рана на главата. На другият ден е потърсил
спешна помощ отново за рана на главата, които обстоятелства считам, че са особено
важни по отношение на направеното от мен изявление, че възможно е ищецът Е. М. да
е бил не пътуващ, а управляващ автомобила. По делото, което сега се разглежда в
Окръжен съд – Търговище беше приета от страните и от съда автотехническа
експертиза, която представям на съда и моля, да прецените дали ще я приемете.
Категоричен и изводът на проф. К., че този който има рана на главата не е управлявал
автомобила, тъй като има счупване на предно панорамно стъкло горе вдясно.
2
В тази връзка представям тези доказателства, които считам, че са нови и считаме
са допустими във въззивното производство, видно от датата на която са създадени, че
те не са били известни на страната към момента на проведеното съдебно заседание,
както и преди това. Предвид това, моля да преразгледате направеното от мен искане за
събиране на доказателства в настоящото производство.
Представям на съда и моля, да приемете следните доказателства, различни от тези
приложени към жалбата:
- Писмо от МБАЛ – Търговище от 06.12.23 г., с което се представят документи за
лечение на И. И. непосредствено след ПТП, от които е видно, че същият е с контузия
на главата;
- Фиш за спешна помощ от Филиал – Попово, от който е видно, че в деня след
катастрофата И. И. е бил посетен и е видно, че е бил с оплаквания от контузия на
главата;
- Представям и моля, да приемете писмо от 15.12.23 г. от Полиция – Търговище,
във връзка с направеното от мен възражение, ако приемем, че водач е И. И., то същият
е бил неправоспособен, тъй като му е отнето свидетелството за управление;
- Писмо от 11.12.23 г. от НЗОК, относно осигурителния запис на лицето Е. М..
Представям го във връзка с това, че лицето ако е положило необходимите от закона
задължения би могло да ползва помощ от НЗОК, а не да заплаща за лечение. Данните
са към онзи момент, когато е настъпила катастрофата;
- Искова молба, по повод на което е образувано делото;
- Определение от ОС-Търговище, по повод назначаване на ДНК експертизата.
- Експертиза по т.д. № 68/23 на ОС-Търговище, която считам, че е важна по
отношение на настоящия спор и макар да е приета по друго дело и считам, че
настоящият състав би могъл да възприеме заключението на вещото лице.
Адвокат М. предоставя на адв. Х. писмените доказателства, за запознаване.
Адв. Х.: Действително има и второ заведено дело между страните, но основната
разлика между двете дела е, че по другото заведено дело, а именно 68/23 г. по описа на
ОС-Търговище, колегата своевременно с отговора на исковата молба е навел
твърдения, че ищецът е управлявал МПС. В настоящото дело, както съдът правилно е
отчел - няма наведени такива твърдения. Те е следвало да се наведат след
представянето на констативния протокол, в който е записано кой е бил водачът.
Относно доказването дали ищецът е с колан или без колан към настоящия етап на
делото, това е напълно безпредметно, тъй като има приета съдебно-медицинска
експертиза пред Окръжен съд - Търговище, която казва, че независимо дали той е с
колан или без колан ще получи твърдените от нас увреждания.
Относно всички тези представени доказателства, на първо място ищецът е
3
разполагал с възможност посредством съдебни удостоверения или евентуално е можел
да направи искане да бъдат поискани от съда служебно, доказателствата които към
онзи момент са съществували. Той е пропуснал това и се е снабдил за второто дело с
тях. Налице е преклузия, тъй като е разполагал с възможността да се снабди и да ги
представи. Отделно от това автотехническата експертиза е напълно неотносима по
настоящото производство, тя дава вероятни изводи. Справката от НЗОК също е
напълно неотносима. Изслушаната експертиза - заплащани са неща, които не се
покриват от НЗОК. Относно фишът за спешна помощ – и двамата пътуващи в
автомобила имат травми на главите, т.е. той не доказва нищо ново, което не е било
известно. Травмата на главата на ищеца е видна от представен от нас с допълнителната
искова молба лист за преглед от Спешно отделение от 14.09.22 г. Относно
свидетелството за управление – в изисканото по това дело досъдебно производство
има справка от Интерпол, от която става ясно, че И. И. разполага със свидетелство за
управление издадено в Норвегия и то е валидно до 2072 г., т.е. той разполага с валидно
свидетелство.
Относно искането да бъде разпитано вещото лице, което е извършило огледа в
Германия считам, че това е напълно неотносимо. От една страна има документ, който
се нарича „Протокол за оглед“ и който не е представен по настоящото дело, от който
би станало ясно евентуално какви увреждания са описани, включително и на коланите.
Отделно има фотоалбум, от който също се виждат какви са уврежданията. В този
смисъл считам, че той не би могъл да ни даде някаква информация, а дори и да се
установи, както казах, че ищецът е без колан, това е безпредметно по настоящото дело
към настоящия момент, с оглед приетата от страните съдебно-медицинска експертиза,
която не е оспорена.
Претендирам разноски, с оглед на което представям списък с разноски, с препис
за насрещната страна.
Адв. М.: По повод на направеното от мен твърдение, че в първото съдебно
заседание съм поискал да се направи проба на това парче от въздушна възглавница,
това е видно от протокола от 4 юли на стр. 32.
Второ – по повод на преклузията, аз съм го изразил и в молбата – видно от
констативния протокол е отразено, че Е. М. има травма, а за И. И. не е обективирано,
че има травма. А той, че е имал травма е видно от документа, който Ви представих. Не
считам, че там е настъпила преклузия, защото за нас този факт не е бил известен. Тази
травма е достатъчно сериозна, за да се счупи предно панорамно стъкло. Свидетелят
Владев – фелдшер, който е бил на място казва: „По лицето и по главата на ищеца Е. М.
нямаше кръв.“, а дава свидетелски показания за наличие на кръв по лицето на И. И..
Нещо повече, в изводите си първоинстанционният съд казва: Да, този който е счупил
стъклото би трябвало да има наранявания на главата. Считам, че всичките тези мои
4
искания са първо за изясняване на обективната истина и за да не се получи така, че по
едно дело което е за неимуществени вреди ще се установи, че на предна дясна
въздушна възглавница има кръв от едно лице, за което се приеме, че той е бил пътуващ
на тази седалка, а в друго производство поради несъбиране на доказателства да се
приеме, че друг е бил на тази същата седалка. В тази връзка считам, че моите искания
са допустими, не са преклудирани. Не на последно място, посочил съм и в молбата от 2
февруари – съдът указва на адв. М. да представи доказателства относно това, че Е. М. е
управлявал автомобила. Моите доказателствени искания са в тази връзка. Считам, че
трябва да бъдат допуснати.
Съдът, след съвещание намира следното: По молбата на процесуалния
представител на въззивника от 02.02.24 г. за отмяна на определението на съда от
19.01.24 г. и допускане на исканите доказателства, съдът намира, че не са налице
основания в тази насока. По-голямата част от направените от въззивника
доказателствени искания с въззивната жалба касаят правоизключващо възражение за
изключен риск свързан с обстоятелството, че пострадалият Е. М. не е бил пътник в
автомобила, а е бил негов водач. Такова правоизключващо възражение безспорно не е
въведено от ответника нито с отговора на исковата молба, нито с допълнителния
отговор. Обстоятелството, че в първото по делото заседание съдът е дал указания за
установяване на конкретни факти не санира пропуска на страната своевременно да
въведе в процеса възражение за изключен риск. Като е сторил това едва във въззивната
жалба, съдът намира, че същият е пропуснал тази възможност, поради което и не е
налице нито една от хипотезите на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, даващи възможност
страната да навежда нови обстоятелства в процеса, респ. да ангажира доказателства в
тази насока.
По отношение искането за разпит на свидетел, в определението съдът мотивирано
и подробно е изложил причините поради които такъв не е необходим.
Обстоятелството, че свидетелят в качеството на представител на застрахователя
извършил оглед на процесния автомобил, по никакъв начин не би могло да допринесе
за изясняване на тези обстоятелства свързани с ползването на предпазен колан или не
по време на произшествието, доколкото в хода на съдебното производство страната не
е поискала назначаване на тройна или повторна САТЕ по този въпрос, поради което
искането следва да бъде оставено без уважение.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за отмяна на определението
от 19.01.24 г. и допускане на исканите доказателства.
5
По отношение на направените в днешното съдебно заседание доказателствени
искания, съдът намира следното:
Представените - лист за преглед на пациента И. И. и епикриза от МБАЛ –
Търговище, както и Фиш за прием в Спешна помощ и книга за повикванията на
Станция за бърза медицинска помощ, включително и удостоверение от МВР от
15.12.23 г. относно лицето И. И., също са свързани с коментираното вече
правоизключващо възражение за изключен риск, каквото не е въведено своевременно в
процеса.
Ето защо и тези доказателства не следва да бъдат допуснати, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като доказателства на днес
представените от въззивника писмени документи, а именно: Лист за преглед на
пациент изх. № 28-00-561 от 4.12.23г., Епикриза на И. И. от МБАЛ – Търговище с
приложени към нея клинико-лабораторни изследвания на лицето; лист за преглед в
Спешна медицинска помощ; книга за повикванията от Национална база за Бърза
медицинска помощ – Търговище и удостоверение на ОД на МВР – Търговище от
15.12.23 г.
Съдът намира, че представеното в днешно съдебно заседание извлечение за
здравноосигурителния статус на лицето Е. М. е несвоевременно направено, доколкото
касае период относно здравния статус на лицето от 01.01.2012 г. до 31.12.2022 г., т.е.
същите са били налични към датата на подадения от ответника писмен отговор.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане на справка за
здравноосигурителния статус на лицето Е. Х. М..
Между страните няма спор, че между тях е висящо и към настоящия момент и т.д.
№ 68/23 г. по описа на Окръжен съд – Търговище.
С оглед принципа за непосредственост в процеса, съдът намира, че е недопустимо
искането за приемане като доказателство на изготвена в друго производство
автотехническа експертиза, поради което и
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като доказателство на
автотехническа експертиза, изготвена по т.д. № 68/23 г. по описа на ОС-Търговище.
6
Връща представените писмени документи в днешното съдебно заседание на
процесуалния представител на въззивника.
Адв. М.: Имам едно искане към съда. Тъй като в определението, което сега
произнесохте считате, че тъй като не е поискана тройна експертиза, моето искане е
несвоевременно по повод на това или възражението ми за това, че не са сложени
предпазни колани било преклудирано, ще Ви моля да имате предвид две неща:
Доколкото съм запознат, служебното начало в ГПК отдавна е отпаднало и въпреки
това, първоинстанционният съд си позволява да определи самостоятелно предмета на
автотехническата експертиза. За мен не е ясно дали за Вас като въззивна инстанция,
можете да упражните контрол защо и как въпросите на вещото лице са поставени от
съдията, а са оставени без никакво внимание въпросите, които съм поставил още с
отговора на исковата молба. Въпрос относно това - вещото лице да определи кой е
пътник и кой е водач?
Адв. М. на въпрос на съда: Въпросът ми е защо съдът не е поставил тези въпроси.
В първото съдебно заседание съм поставил такива релевантни твърдения. Оспорил съм
заключението и съм поискал съм допълнителна задача на вещото лице. Съдът изобщо
не е формулирал за да може Вие да упражните контрол, защо оставя без уважение
допълнителната задача – относими ли са въпросите, не са ли относими, своевременни
ли са или са несвоевременни – оставя без уважение. И как въззивната инстанция ще
провери това определение в тази му част законосъобразно ли е или не. Съгласен съм,
че не всяко определение подлежи на контрол, но това е доказателствено искане
обосновано и е важно.
Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.
Адв. М.: Представям списък на разноските.
Съдът предоставя на адв.Х. представения списък на разноски.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. М.: Моля, да уважите жалбата по няколко съображения: На първо място
считам, че в решението на съда е прието, че травмата на ищеца е допусната с един вид
автомобил, а такъв вид автомобил не е бил застрахован, посочил съм това и във
въззивната жалба.
7
На второ място – считам, че ищецът не е доказал по безспорен начин, че той е бил
пътник на предна дясна седалка, което обстоятелство считам, че сме изтъкнали в
първото по делото заседание след като за нас са станали известни факти и
обстоятелства, които са ни дали основание да твърдим такова нещо. Безспорно се
установи по делото, че предно панорамно стъкло на автомобила в горна дясна част е
счупено. Също така се установява, че травма на главата има пътуващия в автомобила
И. И.. Аз считам, че дори не са необходими специални знания за да се направи извод,
че този който има травма на главата е счупил предно панорамно стъкло и това доказва
кой е седял там. В този смисъл считам, че не е доказано от ищеца, че той е бил пътник
на предна дясна седалка, тъй като няма травма на главата. Това е по
правоизключващите - отговорността на застрахователя. По отношение на
възражението за липса на предпазен колан считам, че не би могло да се счупи стъклото
ако този който седи на предна дясна седалка е с колан, дори това да приемем, че е Е.
М.. Ролята на този колан е да задържи пътника към седалката. Вещото лице, което е
разпитано в първа инстанция определено е некомпетентно. То си личи дори само от
това, че той приема, че капакът на въздушната възглавница може да счупи стъклото
горе вдясно. Няма нужда човек да има технически познания, за да приеме, че това е
абсурдно. В този смисъл съм и оспорил заключението и считам, че съдът не трябва да
се съобразява с него. Особено съществено за мен е обстоятелството ако приемем, както
Вие приемате, че ищецът Е. М. е бил пътуващ на предна дясна седалка, то от
свидетелските показания на полицая, който е спрял автомобила около 10 минути преди
ПТП е видно, че и двамата пътуващи в автомобила, всъщност те са били трима, са
употребили райски газ. Това се е случило пред полицая в негово присъствие като
пътуващите ехидно са заявили „нищо не можете да ни направите“. Тук е въпросът – да,
към онзи момент нормативно не е имало забрана, но считаме ли това поведение на Е.
М., че не е укоримо? Той търси някакво справедливо обезщетение да му плати някой
друг, а той е подходил безотговорно към себе си, защото отговорното поведение
изисква да каже на водача, ако приемем, че И. е водача: „след от колата след като си
пушил райски газ“ или той ще слезе и по този начин няма да допринесе за това, което
му се е случило. От друга страна И. е бил без свидетелство за управление. Считам, че
когато ти сам за себе си не си отговорен, да търсиш отговорност от някой друг,
изключвайки своята собствена отговорност е най-меко казано нагло и считам, че съдът
не трябва да става съучастник в едва ли не толериране на такова нагло поведение.
По отношение на размера – ако бяха поискали в исковата молба обезщетение от
пет милиона, съдът без проблеми щеше да присъди пет милиона. Никаква критичност
на съда към това да установи как и защо се присъждат тези 500 000 лева. За загинали
хора присъждат по-малки обезщетения. За съда е без значение, че този Е. е бил
безработен, че не е бил социално осигурен. Видите ли, дайте да му подсигурим една
издръжка за години напред, както приема съдът. Надявам се, че Вашата справедливост
8
ще е по различна от тази безкритична справедливост на Търговищкия окръжен съд.
Ако приемете, че искът е доказан по основание, то аз Ви моля да проявите
справедливост, реална, а не такава обосновавайки се на чл. 52 от ЗЗД. В този смисъл,
моля да произнесете Вашето решение. Моля, да ни присъдите разноски. Моля, за срок
за писмени бележки.
Адв. Х.: Ще уточня относно наличието на гражданска отговорност – с
определението за насрочване от 18.05.23 г. наличието на валидна сключена
гражданска отговорност е прието за безспорен факт по делото, т.е. към настоящия
момент той не е спорен.
Най-тежките обезщетения при пътно-транспортни произшествия са именно за
инвалидите и хора, които са в кома, защото те се нуждаят от помощ до живота си, тъй
като целият им социален статус е променен. Именно затова са и много по-завишени
обезщетенията, отколкото на наследниците на хора, които са починали. С оглед на
което считам, че в настоящия случай именно такова обезщетение трябва да бъде
присъдено. Става въпрос за млад човек на 33 години, инвалид с двата крака, човек със
семейство с деца, който безспорно е, че занапред няма да може да бъде опора на това
семейство. Претендирам разноските да бъдат присъдени в моя полза по реда на чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв. в случай, че уважите иска, като моля да потвърдите
първоинстанционното решение.
Адв. М.: Не съм оспорил наличие на валидна гражданска отговорност. Считам, че
в решението е описан модела на автомобил, който не присъства в тази гражданска
отговорност.
По повод репликата на колегата – Е. М. няма документ, поне на мен не ми е
известно да е инвалид. Да, към момента може да не е в съС.ие да си движи краката, но
това не е трайно съС.ие. Такива факти и твърдения няма, че той е инвалид.
Второ – в България над 11 000 са инвалидите, които се трудят. Дори в пресата
може да се види, че хората с увреждания масово вземат по 555 лева обезщетение.
Малцина са тези, които вземат по-висок праг, тук говорим за хора, които са с
увреждания. Не считам, че за безотговорното поведение на някой, той ще трябва да
бъде възнаграден да живее като цар до края на живота си, защото много хора
спортуват, активни са работят в неправителствени организации. Имат възможност за
изява.
Съдът дава възможност на процесуалния представител на въззивника да
представи писмени бележки в едноседмичен срок от изготвяне на протокола, с препис
за насрещната страна.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от
9
закона срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10