Решение по дело №420/2020 на Апелативен специализиран наказателен съд

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                    

                                       гр.София,15. 04. 2021г.

 

                        В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

                                                                                                 

Апелативният специализиран наказателен съд, първи състав, в публично съдебно заседание  на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ УШЕВ                                           

                                       ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ

                                                           НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ

с участието на секретаря Ваня Костадинова и прокурора от АСП Андреев, разгледа докладваното от съдия Тонев ВНОХД № 420/ 2020 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

С присъда № 19 от 16.06.2020г. по НОХД № 2966/2019г. на СНС подсъдимият И.Х.Х. с ЕГН: ********** е признат  за невинен, в това на 07.06.2016г. в гр. Н., к. к. “Сл. б.“ да е спомогнал на лица, извършили престъпление по чл.199, ал.1, т.3 вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК – Т.С.Т., Г. Л. Ч. и М. Б. Х. да избегнат и да бъде осуетено спрямо тях наказателното преследване, без да се е споразумял с тях, преди да е извършено самото престъпление, като деецът е следовател, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.294 ал.4 вр.ал.1 от НК.

Специализираната прокуратура е подала протест с искане въззивният съд да приложи разпоредбата на чл.336 ал.1 т.2 НПК, като отмени присъдата на СНС и постанови нова присъда, като осъди подсъдимия по обвинението му по чл.294, ал.4, вр.ал.1 от НК. След запознаване с мотивите към първоинстанционната присъда прокурорът от СП е депозирал допълнителни писмени изложения по чл.320, ал.4 от НПК, развивайки  доводи за неправилност на присъдата на СНС. Прокурорът е посочил, че в приетата за установена фактическа обстановка нямало отговор на редица въпроси, включително как са изглеждали лицата, избутали свид. А. от заведението; „как са изглеждали лицата, които са го последвали по пътя в посока хотел „И.“ и от къде са се появили“. „Неясни“ били фактическите изводи на първоинстанционния съд за участие във възникналия конфликт на „непосочени нито като брой, нито с някакви индивидуализиращи белези клиенти на заведението“. След това протестиращият прокурор твърди, че  било „без правно значение“  дали лицата Т.Т., Г. Ч. и М. Х. “са действителните извършители“ на първоначалното /твърдяно да е укрито/ престъпление и каква точно е правната му квалификация. Според протеста за съставомерността на инкриминираното  като лично укривателство деяние било достатъчно, че незаинтересовани свидетели са посочили български граждани за автори на престъпното посегателство срещу свид. А., а не говорещи английски език туристи, както пък е казал подсъдимият на пристигналите на място полицейски служители. Също така, според протестиращия прокурор, „описвайки и анализирайки фактическата обстановка на първичното престъпление, начина на извършването му, правната квалификация и лицата, които са участвали в него, съдът е излязъл извън предмета на делото и се е произнесъл свръхпетитум“. Прокуратурата не е направила искания по доказателствата.

В съдебно заседание представителят на АСП поддържа протеста и моли за уважаването му. Сочи, че за разлика от въззивния съд, предходната инстанция селективно е приобщила част от показанията в досъдебната фаза на свид. Т. и К., като по този начин се е лишила от важни гласни доказателствени източници. Намира, че СНС неправилно не е кредитирал показанията на свид. А. и  свид. С. в частта им относно идентификацията на лицата, взели участие в нападението.  Счита, че обвинителната теза намира пълно потвърждение в събраните по делото, включително във въззивното съдебно следствие, доказателства.

Защитата и подсъдимият молят съда  да потвърди оправдателната присъда.  Излагат  доводи, че след като по делото не се установява лицата Т.Т., Г. Ч. и М. Х. да са извършили първичното престъпление, то на подсъдимия И.Х. не може да се търси наказателна отговорност по обвинението му за лично укривателство на тези три лица. Сочи се, че подсъдимият съобщил на полицейските служители това, което му е станало достояние  по повод  инцидента със свид. А. и че по никакъв начин не е създавал спънки на правосъдието по установяване факта на „първичното“ престъпление и лицата, които са участвали в неговото осъществяване. С оглед на това, защитата счита, че подсъдимият не е осъществил престъпно деяние по смисъла на НК. Защитата възразява срещу подхода на прокуратурата да води отделен и предшестващ процес за претендираното личното укривателство. Акцентира върху различната позиция на държавното обвинение по Досъдебно производство № 304 ЗМ-1431/2017г. на РУМВР-Н. и по настоящото дело. Понеже по цитираното досъдебно производство прокуратурата е на становище, че авторите на „първоначалното“ престъпление, от което пострадал свид. А., са останали неразкрити, поради което е спряла наказателното производство. Докато по настоящото дело обвинителната власт заема диаметрално противоположна позиция, че авторите на претендираното „първоначално“ престъпление срещу свид. А. са били установени и това са свидетелите Т., Ч. и М. Х., като същите и тяхното деяние са били укрити от подсъдимия.

В своя лична защита подсъдимият застъпва позицията, че не е прикривал престъпление при положение, че именно той е сигнализирал органите на полицията за инцидента. Съобщил е фактите по случая, които са му станали достояние, а вече изясняването на вида и характера на престъплението било задача на компетентните органи. Подсъдимият изтъква аргументи, че той по никакъв начин не е създавал пречки за полицейските служители да изпълняват служебните си  задължения.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.

Въззивната инстанция, като прецени наведените от страните доводи и сама служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда по реда на чл.313 и 314 от НПК, въз основа и на допълнително събраните доказателствени материали в хода на въззивното следствие и след извършване на свой собствен анализ на доказателствената съвкупност, приема за безспорно установени следните факти:

Подсъдимият И.Х.Х. е роден на *** ***, българин, български гражданин, пенсионер, женен, завършил е висше юридическо образование, неосъждан е, живущ в к. к. “С. б.“, общежитие „Б.“, вх...., ет...., ап...,  с ЕГН: **********.

С Решение на ВСС от 29.09.1993г. подс. И.Х. бил назначен на длъжност следовател в РСС–Н., към ОСС–Б.. През 2016г. е заемал длъжността следовател в следствения отдел на Окръжна прокуратура Бургас. Местоработата му е била в сградата на РПУ – Н., намираща се в курортен комплекс “С. б.“. Живеел със семейството си в к. к.“С. б.“. Съпругата на подс.Х. – свид. Й. Х. управлявала търговско дружество „В.“ ЕООД, създадено с общи семейни средства, осигурени основно от подсъдимия, занимаващо се със стопанисване на питейно заведение „В. Т. б.“ в к. к. “С.б.“. Подсъдимият И.Х. активно помагал в бизнеса по стопанисването на това заведение. Поради фактически упражняваната от него ръководна роля в търговското дружество, служителите от персонала на „В. Т. б.“ познавали подс. И.Х. и възприемали същия като един от собствениците на фирмата и техен началник. Същият често посещавал заведението и давал разпореждания на персонала.

Свид. К. П. М. А. – германски гражданин, живущ в гр. Х., през 2015г. бил на почивка в к. к.“С. б.“, по време на която посещавал различни заведения. Към края на почивката си в курорта посетил неустановено заведение в к. к. “С. б.“, където предоставил свои лични компактдискове с музика на дисководещия и го помолил да ги пусне. Когато си тръгнал от заведението, не взел дисковете си, а впоследствие се прибрал без тях във Ф. Р. Г..

В началото на месец юни 2016г. свид. А. отново пристигнал на почивка в к. к. “С. б.“, като отседнал в хотел. На 06. 06.2016г. вечерта отишъл в питейно заведение, където консумирал алкохол. Малко преди 02:00ч. на 07.06.2016г. тръгнал да се прибира към хотела си, като по пътя си минал край  заведение „В. Т. б.“ в к. к. “С. б.“. По това време на работа в заведението се намирали свидетелите П. М., Т.Т., Г. Ч. и Д. Б., както и клиенти. Подс. Х. също се намирал в заведението, като седял на крайна маса, тъй като бил взел със себе си кучетата си – немски овчарки. Заведението било от открит тип –външен бар с навес и разположени маси около бара и в определени участъци между него и алеята нямало преградни стени, като е наличен  директен достъп от улицата. През процесната нощ заведението се осветявало от прожектори и цветни лампи.

Свид. А. под влияние на употребения алкохол бил настроен агресивно, като приближавайки се към бара станал участник в кавга с неустановено лице, което било възприето от свид. Г. Ч., който по това време отивал да закупи храна от съседно заведение за бързо хранене.

След като се разделил с лицето, с което се карал, свид. А. се спрял на улицата пред „В. Т. б.“ и започнал да гледа втренчено към заведението, като се намирал в участък, в който нямало преградна стена между улицата и бара. Свид. П. М. го забелязала и го поканила да влезе с думите „Добре дошъл“, казани на английски език. Свид. А. пристъпил към бара, като в този момент се усъмнил, че именно в това заведение предходната година е оставил дисковете си с музика. Започнал да отправя отделни думи на немски език към служители от персонала и да ръкомаха, като не успял да установи адекватна комуникация с тях относно претенциите си за дисковете. Това раздразнило свид. А. и същият започнал да блъска с ръце по бар плота и да крещи в заведението. В резултат на това му поведение се стигнало до възникване на конфликт, в който се намесили клиенти на заведението и в хода на който свид. А. извадил нож, който носел в джоба на елечето си. Междувременно свид. Г. Ч. отишъл до подс. И.Х. и му съобщил за инцидента. Тогава подс. И.Х. обърнал внимание на случващото се. Свид. А. продължил да буйства и да се държи агресивно. При това настанала суматоха и свид. А. бил избутан от неустановени лица, намиращи се в заведението, като при бутането паднал и изпуснал ножа си на земята, който впоследствие бил прибран в заведението. Свид. А. се изправил, като вървейки започнал да се отдалечава по алеята в посока към хотел „И.“, но бил последван от група от неустановени по делото млади мъже. Около 02,00 часа на посочената дата– 07.06.2016г., свид. А. бил застигнат от последвалите го лица в района между хотел „И.“ и бар „О.“. Същите го нападнали в гръб, повалили го на земята и му нанесли побой, удряйки го с юмруци, ритници и  къса дървена палка. Това продължило по- малко от минута. След като побоят приключил, един от младежите се отделил от останалите, които вече се отдалечавали, и отишъл при свид. А., който лежал неподвижно. Младежът пребъркал дрехите на свид. А. и му взел мобилния телефон. След това настигнал останалите от групата. Всички нападатели се оттеглили в обратна посока към заведение „В. Т.б.“ и впоследствие напуснали района.

По време на побоя над свид. А., нанесен му в посочения район между хотела и бара, свидетелите Т.Т. и Г. Ч. са се намирали на работното си място в заведението „В. Т. б.“.

В резултат на нанесения му побой на свид. А. са били причинени увреждания по главата и тялото. От заключението на назначената във въззивното следствие СМЕ се изяснява, че при прегледите и изследванията в болницата на свид. А. обективно са установени и описани следните травматични увреждания: контузия с травматичен оток и кървене от носа, съчетано със счупване на носни кости; контузия с оток в средна трета на лява предмишница, съчетано с неразместено счупване в средна трета на тялото на лява лакътна кост; охлузвания на двете предмишници и колена. Травмата на носа /включително със счупване на носни кости/ и отделно констатираните охлузвания на предмишниците и колената реализират критериите на медико - биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването без разместване на тялото на лакътната кост на лявата предраменница е налагало имобилизация на крайника за около 8-9 седмици, като при благоприятно протичане на оздравителния процес, средностатистически, след подобна травма функционалното възстановяване на ръката настъпва за около 10–12 седмици. Установените обективни данни за кървене от носа и за прясно, налагащо имобилизация счупване сочат, че се касаело за наскоро получени увреждания, като нараняванията добре отговаряли да са причинени вечерта на 06 срещу 07. 06. 2016г. Описаните травматични увреждания са били причинени от действието на твърди тъпи предмети. Травмата, довела до увреждане на носа, е причинена от директен силен удар с или върху твърд тъп предмет. Травмата, довела до счупване на тялото на лакътната кост на лявата предраменница най - често се причинява при силен директен удар по външната повърхност на предраменницата/ в случая средна трета/. Този вид счупване е известен като т. нар. „ защитна фрактура“. За причиняването й достатъчна сила притежавал нанесен удар от човешка ръка, свита в юмрук, или удар с крак - ритник, като е възможно фрактурата да е причинена  и от удар с друг твърд, тъп предмет. Що се касае до охлузванията в областта на предмишниците и колената, то същите  се дължали на допирателно, тангенциално действие на твърд тъп предмет с неравна контактна повърхност и причиняването им е обяснимо с движение на такъв предмет спрямо крайниците като допирателни удари или с движения на крайниците спрямо такъв предмет– като съприкосновение с терен при падане с приплъзване спрямо него.

По това време пред хотел „И.“ се намирали свидетелите Д.С. и К. Р., които възприели нападението над свид. А., като свид. Р. сигнализирал на телефон 112. Същевременно двамата започнали да помагат на пострадалия, като му дали вода, посвестили го и му помогнали да се изправи и да седне. На мястото на инцидента се появил и свид. К. М., който по това време охранявал намиращото се срещу хотел „И.“ бистро „О.“ и пушел пред него и също възприел конфликта.

Сигналът от тел.112 бил получен в РУ на МВР– Н. и в Спешна медицинска помощ.

Почти непосредствено след обаждането на свид. Р., в оперативната дежурна част на РУ на МВР – Н. се обадил и подс. Х., който заявил, че немски турист е буйствал в заведението „В. Т.б.“ и е вадил нож. Обаждането на подсъдимия било прието от свид. П., която го уведомила, че вече има сигнал за инцидента и ще изпрати полицейски патрул.

В сградата на РУ на МВР  –Н., която се намирала до хотел „Д.“ в к. к. “С. б.“ по това време се намирали свидетелите М.К. и В. П., които били дежурни като автопатрул №2. Двамата веднага се насочили към мястото на инцидента, където пристигнали в рамките на минути.

През това време подс. И.Х. бил излязъл на улицата и когато пристигнали полицаите се намирал на известно разстояние от свид. А.. Свидетелите К. и П. спрели до подсъдимия и той им казал,че чужд гражданин в нетрезво състояние е притеснявал клиентите на „В. т. б.“, обиждал ги е и е размахвал нож. Заявил им, че въпросният човек е влязъл в конфликт с англоговорещи туристи, които са му нанесли побой на улицата, след което са избягали. Казал, че ножът е прибран  в заведението. Посочил им свид.А., като лицето, на което е нанесен побоя и заедно с полицаите отишли до него.

Преди пристигането на полицаите, свид. А. изхвърлил до масите на заведението „О.“ канията на ножа, което било забелязано от свид. Р. и подс. Х..

Полицаите се опитали да разговарят със свид. А. на английски език, но не успели да се разберат, тъй като свид. А. говорел само немски и не бил много адекватен. Свид. К. Р. казал на полицаите, че един от нападателите е взел някакъв предмет, без да уточнява какъв, от дрехите на свид. А.. Подсъдимият И.Х. казал на свид. Р., че за подаване на невярна информация се носела отговорност. Свид. Д.С. също се намесил в разговора, като уведомил полицаите, че казаното от подсъдимия не отговаря на истината и побоят е нанесен от български младежи. Свид. Д.С. се обърнал към полицаите с думите да си свършат работата. Свид. Д.С. започнал и спор с подсъдимия  И.Х. по повод дадените от последния устни сведения пред полицаите, че свид. А. е извадил нож пред клиентите в заведението. Свид. Д.С. спорил с подсъдимия, въпреки че наблюденията му не обхващали цялостното развитие на конфликта, а започнали от случилото се в района между хотела и бара. Тогава, подс. И.Х. отишъл до заведението, откъдето донесъл и показал на полицаите един рибарски нож, като заявил, че това е ножът на чужденеца, а на посоченото им място те намерили кания на нож и недалече от нея капаче на мобилен телефон. Полицаите снели писмени сведения от служителите на „В. Т. б.“ – свидетелите П. М. и Т.Т., както и от свидетелите С., Р. и М.. Свид. К. съставил протокол за доброволно предаване, като в същия било отразено, че ножът е предаден от свид. П. М.. Подс. Х. не е писал сведения пред свидетелите – полицейски служители, като е предоставил телефонния си номер на свид. К., за да го потърси при необходимост във връзка със случая. По –късно подсъдимият е дал и писмени сведения в РУ на МВР –Н..

 Междувременно с линейка пристигнал свид. Е.К. – лекар в „Бърза помощ“ гр. Н.. Същият прегледал свид. А., провел кратък разговор с него на немски език и стигнал до заключение, че има счупване на лявата ръка. Свид. К. качил свид. А. в линейката и го откарал за лечение в болнично заведение – УМБАЛ „Д. М.“ гр. Б.. По пътя свидетелите К. и А. разговаряли, като К. останал с впечатление, че А. е под влияние на употребен алкохол или някакъв вид опиат. Когато пристигнали в болницата свид. А., докато търсил цигари, за да пуши, извадил от джобовете си някакви  дребни предмети, сред които свид. К. забелязал и фенерче.

След като приключили със снемането на сведения от присъствали на инцидента лица, свидетелите К. и П. извършили обход на района със служебния автомобил, за да потърсят описаната им от подсъдимия група англоговорещи туристи. Не установили такива и се върнали в сградата на РПУ– Н.. Там докладвали за случая на дежурния по управление – свид. Л. Н. и изготвили докладна записка до началника на управлението, към която приложили снетите сведения и други документи. Свидетелите К. и П. уведомили свид. Н., че на мястото на инцидента е присъствал и подсъдимия, който ги посрещнал, но същият отказал да напише сведения. Тогава свид. Н. се пошегувал, че при това положение оперативката ще се води подсъдимия, за да разкаже за случая.

На 07.06.2016г. сутринта в РПУ– Н. се провела редовната оперативка, на която бил обсъден въпросният инцидент. Междувременно постъпила информация от УМБАЛ „Д. М.“ гр. Б. за причинената на свид. А. средна телесна повреда и началникът на управлението разпоредил незабавно започване на разследване.

Досъдебното производство било започнато от разследващ полицай на 07.06.2016г. в 16,30ч. по реда на чл.212,ал.2 от НПК с протокол за разпит на пострадалия А.. Разследването по досъдебно производство под №304 ЗМ-1431/2017г. на РУ на МВР – Н. е започнало за престъпление по чл.199 ал.1 т.3 от НК срещу неизвестен извършител, който чрез използване на сила е отнел чужди движими вещи – фенерче, мобилен телефон и нож от владението на свид. А., като деянието е придружено със средна телесна повреда. Наказателното производството по това дело е спряно към момента с постановление на прокуратурата, поради неустановяване извършителя на деянието.

На следващия ден – 08.06.2016г. подсъдимият И.Х. посетил в кабинета му началника на РУ на МВР – Н., а именно свид. Д. К.. По това време в кабинета се намирали и свидетелите П. К. и А. Ц., които обсъждали със свид. К. текущи оперативни задачи във връзка със служебните си задължения. Подсъдимият пожелал да изложи своето виждане за случая от 07.06. 2016г., което и сторил. Заявеното от подсъдимия не се различавало от това, което е казал  и на свидетелите П.  и К. при посещението им на местопроизшествието.

Свид. Д. К. и свид. П. К. решили да извикат колегите си от автопатрула –свид. П. и свид. К., за да разяснят какво точно са установили при проверката по повод инцидента с германския турист при посещението на местопроизшествието. В хода на срещата им свидетелят Д. К. отправил упрек към свидетелите П. и К. във връзка с изпълнението на служебните им задължения, а именно, че не са „обезпечили местопроизшествието“ и не са се обадили на дежурен разследващ полицай, за да извърши оглед. Свидетелите П. и К. се оправдали с това,че се притеснявали как евентуално щял да реагира подс. Х.. Свид. П. и К. заявили още, че по тяхно мнение лица от персонала на заведението „В. Т. б.“ и подсъдимият са имали съпричастност към инцидента с германския турист, което им мнение не изложили в докладната записка, понеже знаели, че подсъдимият заемал длъжността на следовател.

Горната фактическа обстановка се прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства в хода на първоинстанционното и въззивно съдебното следствие: гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия И.Х., от  показанията на свидетелите В. С. П., М.Х.К., Е.Ж.К., П. К. М., Т.С.Т., Д.И.С., Д. Й. К., Р. А. С., Л. Н. Н., К. П. М. А., А. Ц. Ц., К. Д. Р., М. Г. Ч., П. И. К., Г. Л. Ч. /при разпита им на съдебното следствие и онези, дадени от изброените свидетели в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281 от НПК/, от  показанията в съдебно заседание на свидетелите М. Х., И. П., К. В. М., Х. И.Х., Й. Г. Х., Д. Н. Б.; от писмените доказателства и доказателствени средства /с изключение на протоколите за обиск, претърсване и изземване, както и на протокола от 15.06.2016г. за разпознаване от свид. С. – л. 200 и сл., том 2 ДП/; заключенията по КТЕ на вещото лице Ц.А. /папка 4 лист 231–248 от ДП и папка 7 лист ДП/, заключението на ВЛ Ц.Г. по назначената във въззивното производство СМЕ /л. 53– 65 от ВНОХД №420/20г. на АСНС, приета в с.з.  от 12.10.2020г./.

Така изложените от въззивната инстанция фактически положения, в по–голямата си част се припокриват с възприетата от първостепенния съд  фактология по делото, която преобладаващо е правилно установена, при вярна интерпретация на доказателствените източници, с определени изключения,  които ще бъдат коментирани по–долу.

Съдът от първата инстанция предимно е спазвал процесуалния ред, гарантиращ процесуалната годност на събраните доказателствени материали и възможността на базата на същите да се изграждат изводите на съда досежно релевантните за делото факти, от което е налице едно изключение. То е свързано с нарушение на процесуалните правила по чл.118,ал.2 от НПК, доколкото е разпитан като свидетел Н. Т., който полицейски орган е извършил действие по разследването по ДП, а именно разпит от 08.06.2016 година на свид. П. М.. Поради така допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на установената по чл.118, ал.2 НПК забрана да бъдат свидетели лицата, извършвали действия по разследването, въззивната инстанция изключи от ценената доказателствена съвкупност, като процесуално негодна, заявената от разследващия информация, която не се ползва при изграждане на изводите относно релевантна за делото фактология.

От необходимата за изграждане на фактически и правни изводи по делото доказателствена маса, първостепенният съд в мотивите си правилно е елиминирал напълно, като неотносими, показанията на разпитаните като свидетели поемни лица Г. Р. С., Ж. Ж.  Б., С. Д. Д., Г. М. Ц., В. М. Д. и Й. И. Ф.. Това становище е правилно, защото тези показания не допринасят за изясняване на факти и обстоятелства от предмета на доказване по делото. Също така правилно са изключени като неотносими още и показанията на свидетелите В. А. Н. и М. Р., доколкото те нито разкриват лични и непосредствени възприятия на лицата относно инкриминираните факти, нито с тях се съобщават контролни факти. Правилно са изключени като неотносими показанията на свид. С. К., но към тях следва да се добавят и тези на свид. К. К.. Показанията на Караджова се отнасят до уреждане на среща с К., а тези на последния касаят самата му среща с подсъдимия, който е изразил субективните си опасения, че срещу него се водело тенденциозно разследване, без да се коментират конкретни факти в тази насока. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото е инкриминирано конкретно поведение от дата 07.06.2016г. на подсъдимия и е без правно значение какви субективни усещания и опасения е имал същият по повод воденото срещу него разследване.

          Въззивният съд кредитира показанията на свид. А. досежно възпроизведената доказателствена информация в насока, че група лица са му нанесли побой отвън, на определено разстояние от заведението, което малко преди това е посетил с претенцията да му бъдат върнати дискове с музика. Достоверни са показанията на свид. А., че му е отнет мобилен телефон. Правдиво свид. А. е съобщил, че в резултат на побоя му е причинено счупване на лявата ръка. Също така достоверно е заявеното от свид. А., при разпита му в ДП, че е виждал при предходни свои посещения в заведението разпознатите от него по ДП свидетели Ч. и Т., както и подс. Х.. Относно тези обстоятелства липсват противоречия между показанията на свид. А., дадени в хода на съдебното следствие и прочетените по ДП. В посочената им правдива част показанията на свид. А. кореспондират с останалия достоверен доказателствен материал по делото. Така, свидетелите П. М., Т.Т., Г. Ч. са потвърдили, в показанията си, че през процесната нощ свид. А. е посетил заведението „В. Т. б.“. От показанията на свидетелите – очевидци Д.С. и К. Р. също е видно, че група лица са нанесли побоя на свид. А. на известно разстояние от заведението, а именно в района между хотел „И.“ и бар „О.“. В същия смисъл е заявеното в показанията по ДП на свид. П. М. – че група лица са нанесли побой на свид. А. и това се е случило в посочения по – горе район. По делото е също така изяснено, че в резултат на нанесения му побой на свид. А. са причинени телесни увреждания, включително счупване без разместване на тялото на лакътната кост на лявата предраменница, което съобразно заключението на СМЕ е довело до трайно затрудняване в движенията на левия горен крайник, представляващо средна телесна повреда. В това отношение са от значение още показанията на свидетелите Д.С., М.К. и В.П., съобщили за възприетите следи от побоя по тялото на свид. А., както и показанията на свидетелите Е.К. и М. Ч., които са оказали медицинска помощ на пострадалия и сочат за констатирани признаци за фрактура на лявата ръка.

          Въззивната инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че не е отнет мобилен телефон от владението на свид. А.. В тази връзка първоинстанционният съд необосновано е достигнал до извода, че от владението на свид. А. не е отнет мобилен телефон, понеже било намерено капачето му, поради което било напълно възможно, при побоя, вещта просто да е изпаднала и да се е счупила. Понеже не е бил извършен оглед на местопрестъплението и не са търсени останалите части на телефона, според СНС, било възможно същите да са се разпилели на определено разстояние от капачето. Тези фактически изводи на СНС са произволни, нямат доказателствена подкрепа и почиват на предположения. При това СНС необосновано е игнорирал показанията на свид. А., изнасящ доказателствена информация /както в показанията си по ДП, така и в съдебното следствие/ за отнет му мобилен телефон, които кореспондират в това отношение с показанията на свид. Д.С.. Последният е категоричен, че един от нападателите е пребъркал свид. А. и му взел някакъв предмет. От значение е в обсъжданата насока е и заключението на КТЕ, изследвала записа на обаждането на свид. К. Р. на център 112. От съдържанието на записа е видно, че свид. К. Р. е съобщил за пребит и ограбен чужденец. Изявление в сходен смисъл на свид. Радев е възприел свид. К., който полицейски служител е посетил мястото на събитието по повод подадения сигнал.

          Въззивният съд оценява като недостоверни показанията на свид. А. в съдебното следствие, че не е влизал в заведението „В. Т. б.“. Също така не е правдиво заявеното от свид. А. – в прочетените показания по ДП и в хода на съдебното следствие, че не е имал агресивно поведение и не размахвал нож в заведението. Това е така, понеже показанията на свид. А. в това отношение са изолирани, както и се опровергават от изнесената в разпитите на свидетелите Г. Ч. и П. М. доказателствена информация за размахване на ножа в заведението, който впоследствие е предаден на органите на полицията. При това за агресивно поведение на свид. А. в заведението изнасят доказателствена информация в показанията си свидетелите Д. Б. и Т.Т., както и подс. Х. –в своите обяснения. От значение в тази насока косвено са и установените по делото съзнателни действия на свид. А. по изхвърляне канията на въпросния нож, преди пристигане на полицията, сочещи на желанието му да се разграничи от вещта. В това отношение свид. Д.С. в показанията си по ДП /депозирани пред съдия/ е категоричен как свид. К. Р. е съобщил на отзовалите се на сигнала свидетели– полицейски служители, че свид. А. е изхвърлил въпросния калъф. Относно ножа, за който свид. А. изнася твърдения в насока, че е бил предмет на грабеж, всъщност се установява, че вещта не е отнета с намерение за присвояване при нанесения побой, а е била избита в хода на конфликта в заведението „В. Т. б.“, след което е намерена и предадена на полицейските органи, в какъвто смисъл са показанията на свид. П. М.. Канията на ножа е намерена в района на бар „О.“,  изхвърлена от свид. А..     

          Въззивният съд оценява като недостоверни също така показанията на свид. А. в хода на съдебното следствие, че в резултат на побоя му е била счупена и тазобедрена кост и бил в „инвалидна количка“. Те се опровергават от показанията свидетелите Е.К. и М. Ч., които лекари са оказали медицинска помощ на свид. А. и са констатирали признаци за фрактура на лявата ръка, но не и счупване на тазобедрена кост. В приложените по делото медицински документи не е констатирано подобно увреждане. В тази им част показанията на свид. А. се опровергават още от заключението на назначената в хода на въззивното съдебно следствие СМЕ, изяснила вида и характера на телесните увреждания, сред които не фигурира счупване на тазобедрена кост.

          Въззивният съд намери, че за обстоятелствата относно авторството на престъпното посегателство срещу него, показанията на свид. А. са недостоверни, тъй като са непоследователни, вътрешно противоречиви и влизат в разрез с други, счетени за правдиви гласни източници.

          Правят впечатление противоречащите си до степен на взаимно изключване твърдения на свид. А. за събитията в нощта на престъплението и възможните участници. В това отношение този свидетел в показанията си в съдебното следствие първо е заявил как разпознатите от него в хода на ДП свидетели Ч. и Т. са били сред лицата, нанесли му побой на инкриминираната дата. След това, в същия си разпит, свид. А. посочва, че всъщност не можел да „разпознае нищо“ и никой.

          Освен това, първоначалните показания на свид. А., че свидетелите Ч. и Т. са автори на престъпното посегателство срещу него, се опровергават от приетите за достоверни доказателствени източници по делото. В тази връзка всички свидетелски показания на лица, присъствали в заведението са непротиворечиви, че свид. Т. и свид. Ч. не са напускали заведението „В. Т. б.“ по време на инцидента, а по делото е безспорно установено, включително от показанията на  свид. Д.С.  и свид. К. Р., че побоят над свид. А. е извършен в района между хотел „И.“ и бар „О.“ в к. к. „С. б.“. Свид. П. М., която през нощта на 6/7.06.2016г. е била на работа в заведението „В. т. б.“, в показанията си /пред съда и  прочетените от ДП/  посочва, че непознати й клиенти са нанесли побоя на свид А. и това се е случило на улицата в посока хотел „И.“. Според показанията на свид. П. М. по това време свидетелите Ч. и Т. са били на работните си места в заведението “В. Т. б.“. От значение в обсъжданата насока са и показанията на свид. Т.Т. и свид. Г. Ч., които категорично отричат да са удряли, ограбвали свид. А. или да са извършвали други противозаконни действия спрямо него.

          Отделно от това, в прочетените показания  пред съдия по ДП, които поддържа, свид. Д.С. сочи, че след нападението лицата са се оттеглили в неизвестна посока малко преди идването на полицаите, а по делото категорично се установи, че свид. Т. е бил в заведението при пристигането на свидетелите К. и П. и дори  е писал сведения по случая. По това време в заведението, на работното си място, се е намирал и свид. Г. Ч..

          В прочетените си показания пред съдия по ДП свид. Д.С.  е дал описание на извършителите на нападението над свид. А.. “… Нападателите бяха 4– 5 момчета…Бяха млади момчета – 20 –25 годишни, тренирани, личеше си, че спортуват…“ – из прочетените показания пред съдия по ДП на свид. Д.С. /лист 172 и сл. ,том 2 от ДП/. Свидетелят Т.Т., сочен като извършител от свид. А., към  инкриминираната дата обаче, е бил на около 39 години и не се вписва в описанието на нападателите, дадено от свид.Д.С..

          Очевидецът – свид. К. Р. / в прочетените си показания по ДП/ също е дал описание на външния вид и възрастта на извършителите, в което не се вмества свид. Т.Т.. В този именно контекст свид. К. Р. е намерил основание да посочи,  в показанията си пред съда и по ДП, че свид. Т.Т., когото познавал много добре, понеже са служили заедно, не е бил сред нападателите на свид. А.. 

          Респективно, показанията на визираните двамата свидетели – очевидци, а именно Д.С. и К. Р., също опровергават твърденията на свид.А..         

          Свид. А. е разпознал свидетелите Т. и Ч. като участници в побоя, като са приложени протоколи от 08.06.2016г. в тази връзка – л. 42 и сл. в т. 1 от ДП. Следва да се отбележи обаче, че свидетелят А. е възприел разпознатите от него лица от персонала на заведението и преди побоя, когато е посетил заведението в процесната нощ. Свид. А. в прочетените си показания по ДП е посочил още, че е виждал свидетелите Т.Т. и Г. Ч. и при миналогодишно посещение на заведението. Следователно свид. А. е имал възможност да запомни и опише техни идентификационни признаци далеч преди побоя и в този смисъл е можел да ги посочи /разпознае/. “… Миналата година пак бях тук и посетих това заведение…От персонала на заведението познавам бармана, диджея…Имам фотографска памет и когато видя някой не го забравям“ /из прочетените показания по ДП на свид. А., на лист 151 и сл. том 2 от ДП/. Въпросът, който резонно възниква е дали свидетелят А. обективно е имал възможност да възприеме съответните идентификационни признаци на нападателите, които са му нанесли побой  навън, в района между хотела и бара. В тази връзка, не без значение са свидетелките показания на лекаря – свид. К. в насока, че към момента на процесния инцидент свид. А. не бил напълно адекватен, понеже видимо състоянието му било като след употреба на алкохол или други упойващи вещества. Също така, според въззивния съд, самият механизъм на нападението изключва възможността свид. А. да е възприел нужният обем идентификационни признаци на нападателите си, за да ги разпознае като такива. Този механизъм е описан от свидетелите Д.С.  и К. Р.. „…По алеята вървеше турист, употребил алкохол, вървеше си нормално. В гръб го нападнаха 4 – 5 хлапета,бяха около 20 –25 годишни. Нападнаха го в гръб, събориха го, започнаха до го ритат…Цялата работа продължи …секунди… /из показанията в съдебното следствие на свид. Д.С./. Също така, в прочетените си показания в досъдебната фаза, свид. С. уточнява за свид. А., че като е паднал, се опитвал да се предпази “вдигайки си ръцете“ към нападателите. Свид. К. Р. потвърждава, че свид. А. е нападнат в гръб и съборен на земята, а в прочетените си показания от 13.06. 2016г. по ДП потвърждава краткотрайността на нападението. /„… Това продължи малко като време, под минута…“./ В това отношение самият механизъм на нападението, а именно в гръб на свид. А., препятстващ възможността тогава да види нападателите си, които го съборили го на земята, при описаната краткотрайност на нападението в рамките на секунди - по- малко от минута, при вдигнатите нагоре ръце, за да се предпази, не дава основание да се приеме, че обективно пострадалият е могъл да възприеме съответните трайни отличителни характеристики, служещи за идентификация на извършителите. Това дискредитира доказателствената стойност на осъществените разпознавания в претендираното от прокуратурата значение да сочат действителните автори на престъплението срещу свид. А..

          Относно извършеното разпознаване от свид. А. на подсъдимия, то същото се цени в контекста на посочването му като „шефа“ на заведението, който е виждал и преди инцидента. Нито свид. А., нито прокурорът в обвинителния акт, твърдят подсъдимият да е участвал в самото „първично“ престъпление, което впрочем би било и несъвместимо с конструкцията на обвинението за укриване на чуждо престъпно деяние.

           Въззивният съд в основни линии споделя направения от първостепенния съд доказателствен анализ на показанията на свидетеля Д.С., с корекцията, че  от тези гласни доказателствени средства се изяснява и факта по отнемане на мобилния телефон от владението пострадалия, за което свид. А. е съобщил доказателствена информация в идентичен смисъл. Според въззивния съд са достоверни показанията на свид. С. относно обстоятелствата, че на свид. А. е  нанесен побой от група младежи и за описания механизъм на нападението. Относно нанесените удари и краткотрайността на нападението, показанията на свид. С. кореспондират с тези на другия очевидец К. Р..

          По – специално внимание следва да бъде отделено и на протокола за извършено разпознаване от страна на свид. Д.С., във връзка с показанията му, с който е идентифицирал свид. М.Х. като извършител на грабеж – лицето, което след нанасяне на побоя е „преджобило“ свид. А..  В същото разпознаване свид. Д.С. е посочил, че свид. Т.Т. му изглеждал донякъде като един от участниците в побоя, но за него не можел да бъде сигурен. Въззивният  съд констатира опороченост на процесуално–следственото действие разпознаване, обективирано в намиращият се в кориците на делото протокол и фотоалбум, поради което са налице основания за изключването му от доказателствения материал. При провеждането му са допуснати нарушения на разпоредбата на чл.171, ал.2 от НПК, повеляваща лицето да се представи за разпознаване заедно с три или повече лица със сходна външност, което се отнася за техните видими външни физически белези. Безспорно, не може да се търси идентичност на представените лица, но е необходимо наличие на сходство по отношение на идентификационните признаци, описани от разпознаващия. В случая, на разпознаващия свидетел Д.С. са били представени общо пет лица, като на първо място прави впечатление разликата в тяхната възраст. От албума, приложен към протокола за разпознаване, е видна и значителната разлика във външността на представените лица, включително формата на лицата, различните ръст, телосложение и белези /татуировки/ по тялото. Следва да се има предвид, че свид. С. акцентира на това, че извършителите са имали татуировки, като прави впечатление, че при разпознаването, от предявените му лица е посочил двете, които само имат видими татуировки по тялото. Независимо от горепосочените съществени процесуални нарушения, опорочаващи разпознаването, следва да се отбележи, че за свид. М. Х. се изяснява, че няма никакво отношение към заведението и към инцидента. Относно свид. Т.Т. се изяснява, че същият не е бил сред нападателите на свид. А., в какъвто смисъл са показанията на свид. Р.. В такъв смисъл е още заявеното от разпитаните по делото лица, присъствали в заведението през процесната нощ. Свид. Т. към датата на събитието, дори и с оглед възрастта си, не се вписва в описанието на нападателите, дадено от свид. Д.С., че същите са били „млади момчета – 20  –25 годишни“.

          От съществено значение за предмета на доказване по делото са показанията на свид. Д.С., описващи конкретните действия и поведение на подсъдимия И.Х. при пристигане на място на свидетелите – полицейски служители В. П. и М.К., като последните възпроизвеждат с показанията си доказателствена информация в подобен смисъл, респективно в тази им част коментираните гласни доказателствени средства са достоверни. Конкретно, в това отношение свид. С. е посочил, че подсъдимият е изразил несъгласие с казаното от свид. Р.. Свид. Д.С. е разяснил и обстоятелството, че е спорил с подсъдимия по повод дадените от последния устни сведения пред полицаите. “Той едва ли не казваше, че това нещо не му се е случило безпричинно и случайно, защото преди това –преди да го пребият, тоест по рано в същата вечер е вадил ножове и е притеснявал клиентите… аз започнах да се карам с него… Като потвърждение на думите си към полицаите… мъжът, който се представи за юрист отиде до заведението, дори се върна при нас, като държеше с дясната си ръка, с два пръста нож… и го показа на полицаите…Аз  още преди това започнах да се карам с него, тъй като имам гражданска позиция…“ /из прочетените показания пред  съдия по ДП на свид. С., на лист172 и сл., том 2/. В тази им част показанията на свид. С., вече се посочи, кореспондират с тези на свид. П. и К..

          Въззивният съд, за разлика от първостепенния, намира че не са правдиви прочетените показания по ДП от 13.06.2016г. / т.2, л.176 и сл./  на свид. К. Р. в частта им, че сред нападателите на свид. А. имало и възрастен мъж „между 40 и 60 годишен“, който бил „пълничък“ и малко приличал на „собственика на бара“. В последната им част - относно заявената известна прилика, показанията са отречени впоследствие още в самия разпит по ДП. Показанията на свид. К. Р. за наличие на възрастен нападател с такова описание се опровергават от показанията на свид. Д.С., който е категоричен, че всички извършители са били само младежи. Свид. П. М. в показанията си също сочи, че нападателите са били млади мъже.

          Не се кредитира още заявеното от свид. К. Р. в същите прочетени показания в насока, че изобщо не е заявявал при обаждането си на телефон 112, че на свид. А. са му отнети „ неща“. В тази им недостоверна част показанията на свид. К. Р. се опровергават от показанията на свид. А., от показанията на свид. С., от заключението на компютърно–техническата експертиза, изследвала записа на обаждането по телефон 112. В останалата им част показанията на свид. К. Р. са анализирани коректно от СНС.

          В противовес с приетото от първата инстанция обаче, настоящият въззивен състав не кредитира прочетените показания по досъдебното производство на свид. П. М. в частта им, касателно твърдяното участие в инцидента и на таксиметров водач, който бил слязъл от спрян в района таксиметров автомобил. В тази им недостоверна част показанията на свидетелката П. М. се опровергават от тези на свид.Д.С., който е наблюдавал по – отблизо случилото и сочи, че не е имало такъв автомобил и водач. За таксиметров водач не сочи и свид. Р., който също е наблюдавал побоя. Недостоверни са и прочетените показания на свид. П. М., че свид. А. е отвръщал на ударите на нападателите си. Те се опровергават от показанията на свид. Р. и свид. С.. В това отношение свидетелят С., който е по – подробен при описанието на нападението, сочи, че след като бил съборен, свид. А. действително е „вдигал ръцете си“, но само за да се предпази, като в този смисъл удари, от страна на последния към нападателите му, не е имало. В останалата им част, показанията на свид. П. М. са анализирани правилно от решаващия първоинстанционен съд и не са налагат корекции в тази насока.

          Въззивният съд не споделя извода на предходната инстанция за пълна достоверност на показанията на К. М.. В това отношение въззивният съд не намира за правдиви обсъжданите гласни доказателствени средства, депозирани от свид. К. М. в хода на съдебното следствие, че участниците в конфликта само са се „дърпали“. Тази теза на свид. К. М. е крайно неубедителна, като във визираната им част коментираните показания се опровергават от достоверния доказателствен материал по делото, включително от показанията на свид. П. М., свид. Д.С., свид. К. Р., които сочат за нанесен побой на свид. А.. Опровергават се още от показанията на свидетелите – полицейски служители и лекари, възприели следите от насилие по тялото на свид.А., като и от заключението на назначената съдебно –медицинска експертиза, изяснила вида и характера на причинените на свид. А.  телесни увреждания. Достоверни са показанията на свид. М. относно мястото на конфликта /пред охраняването от него заведение/ и относно намирането на изхвърлената кания от ножа. В тази им част показанията му кореспондират с останалия достоверен доказателствен материал по делото.     

          Правилно са приети за достоверни показанията /дадени пред съда и прочетените по ДП/ на свидетелите Г. Ч. и Т.Т. относно изнесената релевантна за правния спор доказателствена информация, че двамата не са удряли, не са ограбвали  свид. А. и не са извършвали други противозаконни действия спрямо него. Свидетелите Ч. и Т. заявяват в показанията си, че не са излизали от заведението, след като А. е бил изблъскан навън от непознати им лица. Разказват това, което са възприели от предизвикания от свид. А. конфликт в заведението. Показанията на Ч. и Т. относно горепосочените обстоятелства са достоверни, като кореспондират с показанията на свидетелите П. М. и Д. Б.. Свидетелят Т. е разпитан допълнително във въззивното следствие, като се наблюдава известно противоречие в показанията му в съдебно заседание и тези, депозирани в досъдебната фаза, относно обстоятелството дали е видял свид. А. да държи нож или друг предмет в ръцете си по време на конфликта в заведението. На фона на тези противоречия, логични и достоверни са показанията на свид. Т.  по ДП. От тях се изяснява, че свид. Т. е видял ножа едва, когато тази вещ вече е била прибрана в заведението. Това е обяснимо, понеже от показанията на свид. Т. по ДП се изяснява, че същият е възприел епизоди от цялостното поведение на св. А.. Вниманието на свид. Т. не е било ангажирано изключително и само с наблюдение над свид. А., а и с изпълнение на работните му задължения в заведението. „ Аз не му обръщах внимание и докато работех, го видях, че той е на бар–плота…губи ми се какво точно беше сдърпване конкретно…Аз си продължих работата…“ / из прочетените показания по ДП на свид. Т. от 14.06.2016г./. От доказателствената информация в показанията на свидетелите Г. Ч. и П. М., които са наблюдавали този епизод от конфликта, се изяснява фактът, че свид. А. е извадил нож в заведението, като в същия смисъл са и обясненията на подсъдимия. Не е достоверно съобщеното от свид. Т. при разпита му във въззивното следствие, че подсъдимият е пожелал да даде писмени сведения пред свид. П. и К.. В тази част показанията на свид. Т. се опровергават от тези на свидетелите П. и К..

          Свид. Д. Б. също е бил на работа във „В. т. б.“ през нощта на 6/7.06.2016г; същият дава показания за това, което е възприел относно конфликта, предизвикан от свид. А. и действията на колегите си в заведението и на подс. Х.. Видял е, че свид. А. е изведен от клиенти на заведението, като не е забелязал някой от персонала да излиза извън бара по време на инцидента. Не познава свид. М. Х.. Показанията му правилно са кредитирани, тъй като кореспондират с останалия достоверен доказателствен материал.

          Свид. М. Х. е третото лице, сочено от прокуратурата, като извършител на грабеж спрямо свид. А.. Този свидетел категорично отрича някога да е посещавал „В. Т. б.“, да е виждал св. А. и да има някакво отношение към инцидента. Показанията му правилно са кредитирани, тъй като кореспондират с останалия доказателствен материал, с изключение на показанията свид. С. и извършеното от него разпознаване, като съдът по–горе изложи съображения защо не следва да се кредитират показанията на свид. С. в частта им, касаеща свид. М. Х..

          Свидетелите Й. Х. и Х. Х. – съпруга и син на подсъдимия, дават показания относно дейността на „В. т. б.“ и на дружеството, което го стопанисва, относно отношението на подс. И. Х. към дейността на заведението и характеристични данни за същия, както и относно персонала на заведението. Тези свидетели не са присъствали по време на инцидента. Свид. Й. Х. дава показания и относно данните за продажби, отчетени от касовия апарат в заведението „В. Т. б.“ и в този смисъл потвърждава показанията на разпитаните като свидетели лица от персонала в насока за наличието на клиенти през процесната нощ. Изяснява се още, че свид. Й. Х. е била управител, а свид. Х. Х. е бил собственик на търговското дружество, стопанисвало заведението „В. Т. б.“. Също така от показанията на свид. Х. Х. се установява, че свид. М. Х. никога не е работил във „В. Т. б.“ и не познавал такова лице, като в същия смисъл са и показанията на разпитаните като свидетели служители от персонала на заведението. В това отношение се явява необоснована тезата по обвинителния акт, че подсъдимият е извършил лично укривателство по отношение на свид. М. Х., понеже последният е бил негов познат  и е работил във въпросното заведение.

          Настоящата инстанция, също както и първоинстанционният съд намира, че следва се довери на показанията на Е.К. и М. Ч., доколкото преценява, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, поради което ги постави в основата на изводите си по фактите. В това отношение от показанията /пред СНС и въззивната инстанция, както и прочетените по ДП/ на свид. Е.К. се изяснява, че като  дежурен лекар е посетил инцидента и е оказал медицинска помощ на свид. А.. В хода на прегледа е установил признаци на счупване на кост на ръката на свид. А., след което го е откарал в болнично заведение. Описва действията си и това което е забелязал на мястото на инцидента и след това, включително наличие на фенерче сред вещите на свид. А.. От показанията /пред съда и прочетените по ДП/ на свид. М. Ч. се изяснява, че същата като лекар в УМБАЛ „Д. М.“ гр. Б., е прегледала свид. А. при приемането му в болницата и че била констатирана фрактура на ръката му. Показанията на свид. Е.К. и М. Ч. кореспондират изцяло помежду и с останалите приети за достоверни доказателствени източници по делото, в това число със заключението на извършената по делото съдебно–медицинска експертиза.

          Свид. И. П., като служител в РУ на МВР– Н., е приела сигналите от тел.112 на свид. Р. и от телефона на ОДЧ на подс. Х. в нощта на инцидента и е изпратила свидетелите П. и К. на местопроизшествието. Свид. И. П. посочва какво и е било съобщено по телефона и какви действия са предприети от нея и колегите ѝ след това. Показанията ѝ кореспондират с останалите достоверни доказателствени източници, поради което правилно са кредитирани.     

На особено внимателен анализ въззивната инстанция подложи показанията на свидетелите В. П. и М.К., които, като служители на РПУ –Н., са посетили местопроизшествието, след подадените от свид. Р. и подс. Х. сигнали, като разясняват какво са установили на мястото на инцидента и какви сведения и насоки са им дали присъстващите лица, включително и подсъдимият. По отношение на тези интересуващи процеса факти и обстоятелства, въззивният съд прецени, че в основни линии показанията на свидетелите В. П. и М.К. са еднопосочни, взаимно се допълват, намират категорична доказателствена опора в останалите приети за достоверни доказателствени източници и поради това следва да бъдат кредитирани и поставени в основата на изводите на съда по фактите. По-конкретно, от показанията на свидетелите В. П. и М.К. се изяснява,че при пристигането им на място са разговаряли с подс. Х., който им дал устни сведения в насока:  че чужд гражданин в нетрезво състояние е притеснявал клиентите на „В. Т. б.“; че ги е обиждал и е размахвал нож; че въпросният човек е влязъл в конфликт с англоговорещи туристи, които са му нанесли побой на улицата, след което са избягали. От показанията им се изяснява още, че подсъдимият казал, че ножът  е прибран  в заведението и им показал въпросната вещ. Посочил е още мястото, където свид. А. е изхвърлил канията на ножа, намерена от полицейските служители. От показанията на свидетелите П. и К. е видно още, че подсъдимият е отказал да даде писмени сведения към момента, както и че същият е предоставил телефонния си номер на свид. К., за да го потърси във връзка със случая. От показанията на свидетелите – полицейски служители /в това число прочетените/ е видно също така, че подсъдимият е изразил несъгласие с казаното от свид. Р.. Те дават показания в насока за оформил спор между свид. С.  и подсъдимия, като всеки от  е твърдял, че той е прав, а версията на опонента не е вярна. Относно гореизложените, релевантни за процеса факти и обстоятелства, показанията на свидетелите П. и К. кореспондират, както помежду си, така и с показанията на свид. Д.С., като обсъжданите гласни доказателствени средства са достоверни.

При анализа на показанията на свидетелите В. П. и М.К. от съдебното производство /за последния и в хода на въззивното следствие/ и тези, приобщени от досъдебното производство, се наблюдават леки разминавания, които са преодолени, доколкото същите потвърждават показанията, които са били дадени в досъдебната фаза и които са достоверни. Липсата на спомен за отделни детайли и подробности, респективно разминаванията, са обясними с оглед изминалия времеви период, дал отражение на точното пресъздаване на възприятията на свидетелите.

Не се ползва обаче при изграждане на фактическите изводи, тази част от прочетените показания на свид. М.К., допълнително разпитан във въззивното следствие, която има характера на изразяване на предположения, съждения и субективни интерпретации и която поради това е без доказателствено значение. Така, в прочетените показания на К. се сочи, че по мнението на свидетеля, всеки един от колегите му се притеснявал от подсъдимия; че действията на подсъдимия, който му дал телефонния си номер, свид. К. изтълкувал като указание да му се обади, ако „нещата започнат да се усложняват за него“ /за подсъдимия/. Също така свидетелят К. интерпретира думите на свид. Д.С. полицейските служители да си свършат работата в насока, че „И.Х. е замесен в побоя над чужденеца“ /из прочетените показания на свид. К.  на л.17 и сл. том 2 ДП/. Нищо подобно не е имал предвид свид. С., който заявява в показанията си по ДП и пред съда, че извършители на побоя са били младежи. Свид. К. подлага в прочетените си показания на подобна субективна интерпретация и отделни думи на подсъдимия, които изтълкувал като указание какво да отрази и какво не в докладната записка. „…И.Х. започна да ме обработва вербално като казваше: Ти да не вземеш да му повярваш на този… Аз това го приех като въздействие, за да не отразим в докладната записка тази версия за случилото се…“ /из прочетените показания от 10.06.2016г. по ДП на лист 17 и сл. на свид. К./. Всъщност истинската причина за пропуските в работата на свид. К. се изяснява от показанията на свид. Д. К., анализирани по – долу, които именно са достоверни в това отношение. По повод субективните преценки и интерпретации на свид. К. следва да се отбележи, като не е спорно, че свидетелските показания, като гласно доказателствено средство, са тези сведения, които дава свидетелят при разпита му по реда на НПК относно непосредствените му /лични/ възприятия от определени факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Поради това изказаните мнения и предположения, както от К., така и от други свидетели по делото, не са ползвани при формиране на доказателствени изводи. Следва да се добави, че достоверни са не коментираните внушения и предположения на К., а е правдиво казаното от този свидетел пред въззивния съд в насока, че не е имало намеса и пречки от страна на подсъдимия във връзка с изясняване от компетентните органи на обстоятелствата по случая със свид. А.. “…При снемането на обясненията на тези лица, подсъдимият… не присъстваше…Не знам да е имало намеса в това разследване от страна на подс. Х.…“ /из показанията на свид. К. пред въззивния съд, л.91 от ВНОХД 420/20г./.

 По отношение на М.К. накрая следва да маркира, макар и да не са правени възражения в подобна насока, че този разпитан свидетел–служител на МВР, е съставил протокола за доброволно предаване на ножа при полицейската проверка. Не е имало е никаква пречка за разпита на свид. М.  К., понеже посоченият полицейски служител не е извършвал каквото и да било действие по разследването, нито пък коментираният протокол за доброволно предаване обективира подобно действие, в какъвто смисъл е Решение № 97 от 8.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 14/2011 г., III н. о., НК и др.

От показанията на свид. П. се изяснява допълнително и обстоятелството, че едва след като приключили със снемането на сведения от присъствали на инцидента лица, заедно с колегата си К., извършили обход на района със служебния автомобил, за да търсят извършителите на престъплението срещу  свид. А..

Свидетелите П. К., Р. С., Д. К., Л. Н., А. Ц. са служители на МВР, работещи в ОДМВР – Б. и РУ– Н., които са имали отношение към действия по изясняване на обстоятелствата във връзка с инцидента. Прави впечатление, че в прочетените показания на свидетелите П. К., Р. С., Д. К., Л. Н. и А. Ц. от досъдебното производство, се съдържат различни субективни преценки и внушения относно личността на подсъдимия, както и слухове, които нямат доказателствено значение. В тази им част показанията на тези свидетели - полицейски служители не се ползват от съда при изграждане на изводите по фактите. В това отношение красноречив пример за възпроизвеждане на слухове са прочетените показания на свид. Л. Н. по ДП: “… За И.Х. съм чувал, че бил много агресивен човек…Всички говорят, че брат му е голям фактор и го пази…“ и че е „чувал“ преди години как подсъдимият „пребивал лица, които разследвал“. Видно е, че казаното по – горе по ДП от свид. Н. се отнася само до съществуването на определени слухове, но не и до реално случило се. Впрочем, сам свидетелят Н., след прочитането на показанията му по ДП заявява, че не ги поддържа относно „клюките“ за подсъдимия, които е възпроизвел при разпита си.

От друга страна, свидетелите П. К., Р. С., Д. К., Л. Н. и А. Ц. описват, както в показанията си по ДП, така и в тези в съдебното следствие, и това, което са възприели във връзка с работата си по изясняване на случая със свид. А., както и разговорите си с подс. Х.. От значение са и изнесените данни от част от тези свидетели, за техни разговори с колегите им – свидетелите П. и К. от гледна точка на това какво е било в действителност поведението на подсъдимия и насочено ли е било то към създаване на спънки по разкриване на престъплението срещу свид. А. и авторите на същото. Между показанията на посочените свидетели – полицейски служители, в съдебно заседание и тези, приобщени от досъдебното производство, се наблюдават и някои разминавания, които са преодолени, доколкото същите потвърждават показанията, които са били дадени в досъдебната фаза и които са достоверни. Това не се отнася до показанията по ДП на свид. Д. К. само относно датата, когато подсъдимият го е посетил в кабинета му. Тя не е 07. 06. 2016г., както е заявил свид. Д. К. в прочетените си показания по ДП, понеже срещата е била проведена през следващия ден – 08.06. 2016г., в какъвто еднопосочен смисъл са показанията на свидетелите П. К. и А. Ц..

Специално внимание следва да бъде отделено на показанията на свид. Д. К., в които се съдържа доказателствена информация за немарливото изпълнение на служебните задължения на свидетелите П. и К., по повод сигнала за случая със свид. А., както и какви са действителните причини за това. В тази връзка свид. Д. К. в прочетените си показания по ДП, които поддържа в съдебно заседание, сочи и следното: „…Аз им направих забележка на колегите К. и П. за това, че не са извикали дежурен разследващ, за да извърши оглед на местопроизшествието и те не са обезпечили същото.Този пропуск те го обясниха по същия начин. Притеснявали са се как ще реагира И.Х.…“ / из показанията от 11.06.2016г. на л.36 и сл. от ДП на свид. К./. Отново според прочетените показания на свид. Д. К. в докладната записка не било отразено присъствието на подсъдимия на посетеното местопроизшествие, понеже свидетелите К. и П. „са се притеснили от И.Х., знаейки, че същият е следовател“. В това отношение от показанията на свид. Д. К. се изяснява, че са налице пропуски в изпълнение на служебните задължения на полицейските служители П.  и К., регламентирани в чл.67 от ЗМВР относно разкриване на престъплението срещу свид. А. и неговите действителни автори. От показанията на свид. Д. К. се установява, че причината за пропуските в работата на свидетелите –полицейски служители К.  и П., не се дължат на конкретно активно поведение на подсъдимия, насочено към създаване спънки по разкриване на престъплението срещу свид. А. и лицата, които са участвали в неговото осъществяване и в този смисъл за извършено от него „лично укривателство“. От показанията на свид. Д. К. всъщност се изяснява, че причините и оправданието за пропуските в изпълнение на служебните задължения на свидетелите К. и П. се основават всъщност на техни субективни притеснения по повод знанието им относно заеманата от подсъдимия длъжност на следовател.

         В значителната им част, обясненията на подсъдимия И. Х. са правдиви, като в същите се съдържа релевантна за делото доказателствена информация. В това отношение подсъдимият сочи, че лично е възприел агресивно поведение на свид. А. в заведението, свързано с ръкомахане, блъскане по бар –плота, изваждане на нож. Видял „сбутване“ между един от чуждестранните клиенти на заведението и свид. А. и появата  на друг /англоговорещ/ клиент при тях. При създалата се суматоха подсъдимият обяснява, че решил да прибере в автомобила си своите немски овчарки, които се били разбягали, за да не ухапят някого, което и сторил. Поради това, както обяснява подсъдимият, същият не е възприел по – нататъшното развитие на конфликта и конкретно побоя в района между хотела и бара. „Докато прибера кучетата си в колата…дотогава вече боят беше свършил..“ /из обясненията на подсъдимия на лист 359– гръб от първоинстанционното дело/. При завръщането си, подсъдимият обаче е видял, че свид. А. бил седнал и възприел следи от побой по същия – от носа му капела кръв, бил „сериозно разкървавен“. Подсъдимият се информирал за допълнително случилото се от свид. Г. Ч., които включително му разказал, че конфликтът между свид. А. и англоговорещи клиенти на заведението, продължил в района до хотел „И.“. В такъв смисъл са и показанията на свид. Ч. /л.309–гръб от първоинстанционното дело/. Всичко това дало основание на подсъдимия да даде устни сведения пред пристигналите на място свидетели – полицейски служители П. и К., че свид. А. е имал агресивно поведение в заведението, свързано с изваждане на нож, както и че англоговорещи клиенти на заведението са нанесли побой на пострадалия. За тези изявления на подсъдимия дават  показания в идентичен смисъл свидетелите – полицейски служители К. и П.. В обясненията си подсъдимият потвърждава, че е заявил на свид. Р., че носи отговорност за това което е казал, като в такъв смисъл са и показанията на свид. Д.С.. Подсъдимият достоверно разяснява още, че като разказвал за случилото се на полицаите, свид. С. е изразил несъгласие. В такъв смисъл са и показанията на свид. С., който разяснява, че дори е започнал да се кара на подсъдимия по повод казаното от последния пред свидетелите – полицейски служители. Подсъдимият обяснява и за намирането на изпадналия на земята нож, прибирането му в заведението и последващото му предаване; за съзнателното изхвърляне от свид. А. на канията на ножа и намирането й след това от полицейските служители. Вярно е и казаното в обясненията на подсъдимия, че е дал телефонния си номер на свид. К. във връзка със случая. В това отношение свид. К. потвърждава, че подсъдимият му е предоставил телефонния си номер. Достоверни са и обясненията, че подсъдимият е посетил свид. Д. К. в кабинета му. Фактът на това посещение се установява още от показанията на свид. Д. К., свид. П. К. и свид. А. Ц.. Относно горните релевантни факти и обстоятелства обясненията на подсъдимия са правдиви и не противоречат останалия, приет за достоверен доказателствен материал.

          Въззивният съд не кредитира обясненията на подсъдимия И.Х., че на няколко пъти е предлагал да даде писмени сведения. В тази им част коментираните гласни доказателствени средства се опровергават от показанията на свид. П. и свид. М.К. в обратен смисъл. В обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие, подсъдимият И.  Х. подробно разказва още за конкретни негови действия по служба назад в годините, като предполага, че в резултат от тях са формирани негативни настроения спрямо него в лица от ръководството на местните структури на МВР и че се опитвали да го „накиснат“ в престъпление, което не е извършил. В тази връзка при формиране на изводите си по фактите въззивният съд изключи обясненията на подсъдимия И.Х. по отношение на причините за повдигане на обвинение спрямо него, като прецени, че в тази им част същият не изнася възприети от него факти и обстоятелства, а свои предположения, които при това не са относими към предмета на доказване.

          Компютърно-техническата експертиза на вещото лице Ц.А., находяща се в папка 4 лист 231– 248 от ДП, дава заключение относно съдържанието на видеозаписи от охранителна камера на хотел „М. п.“ през нощта на инцидента. На приложения видеозапис се виждат преминаващи кучета и силуети на лица, като качеството на изображението не позволява да се идентифицират последните.

          Компютърно-техническата експертиза на вещото лице Ц.А., находяща се в папка 7 от ДП е изследвала съдържанието на записа на обаждането до център 112 от свид. К. Р..

          Останалите технически експертизи на вещото лице Ц.А. /извън двете посочени по –горе/ са изследвали мобилни телефони и други електронни носители на информация, като не съдържат данни от значение за предмета на установяване по делото, поради което правилно първоинстанционният съд  ги е изключил от доказателствената съвкупност, като неотносими.       

          Съдебно-медицинската експертиза на вещото лице Ц.  Г. е дала подробно заключение относно медико – биологичната характеристика на уврежданията на свид. А., давността и механизма на телесните повреди.  От заключението се изяснява, че счупването без разместване на тялото на лакътната кост на лявата предраменница на свид. А. е довело до трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник, респективно се касае до средна телесна повреда.

          Съдът кредитира заключенията по КТЕ /в папка 4 лист 231– 248 от ДП  и в папка 7 от ДП/ на вещото лице А. и по СМЕ на вещото лице Г., като изготвени с необходимите професионални знания и опит в съответната област.       

          От протокола за оглед от 12.06.2016г. и фотоалбума се черпят данни за местоположението и конструктивните особености на заведението “В. Т. б.“.

          Приложените протоколи за обиск, претърсване и изземване не съдържат информация от значение за предмета на делото, поради което правилно са изключени от доказателствената съвкупност, като неотносими.

          Приложените медицински документи са относими във връзка с причинените на св. А. увреждания в резултат на нанесения му побой. Приетите по делото касова лента и други данни за оборота на заведението в нощта на инцидента установяват наличието на поръчки от клиенти през посочената нощ.

          Относно доводите по протеста следва да се отбележи, че твърдените „неясноти и противоречия“ в мотивите на присъдата визират  претенция на прокуратурата  към първостепенния съд да установи кои лица са действителните автори на престъплението срещу свид. А.. В тази именно връзка прокурорът намира,че в мотивите на СНС е следвало да има  „отговор на въпросите“ – как са изглеждали лицата, избутали свид. А. от заведението; „как са изглеждали лицата, които са го последвали по пътя в посока хотел „И.“ и от къде са се появили“ и прочие в тази смисъл. Обвинението срещу подсъдимия е затова, че същият, като следовател, на 07. 06.2016г. в гр. Н. , к. к. „С. б.“, е спомогнал лицата Т.Т., Г. Ч. и М. Х. – извършили престъпление по чл.199 ал.1 т.3 вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК /грабеж/ срещу свид. А., да избегнат и да бъде осуетено спрямо тях наказателното преследване, без да се е споразумял с тях, преди да е извършено самото престъпление. При разглеждане на така формулираното обвинение първоинстанционният съд е дал единствено възможния, законосъобразен и обоснован отговор, че от доказателствата по делото не се установява свид. Т., Ч. и М. Х. да са автори на „първичното“ /твърдяно за укрито/ престъпление срещу свид. А. и не се доказва подсъдимият да е техен укривател по смисъла на чл.294  от НК. А отговор на поставения в протеста въпрос– кои тогава са действителните автори на претендирания от нея грабеж, прокуратурата може да потърси в рамките на ръководеното и наблюдавано от нея досъдебно производство №304 ЗМ-1431/2017г. на РУ на МВР –Н., по което се разследва престъплението срещу свид. А..

След като извърши своя собствена преценка на доказателствата по делото, АСНС счита, че правилно и законосъобразно първата инстанция е оправдала подсъдимия по възведеното му обвинение по чл. 294 ал.4, вр. ал.1 от НК.

За правилната правна оценка на установеното поведение на подсъдимия и за отговор на доводите по протеста, е уместно да бъдат анализирани обективните и субективни признаците на престъплението по чл. 294 ал.4 вр. ал.4 от НК, доколкото то разкрива определени специфики.

В тази връзка личното укривателство /чл. 294 от НК/ се осъществява само с пряк умисъл /като форма на вина/ и представлява спомагане на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане то ненаказано, без укривателят да се е споразумял с това лице, преди да е извършило престъплението. И от систематичното му място в Особената част на НК, и от признаците му като престъпление следва, че личното укривателство е престъпно посегателство срещу обществените отношения във връзка с правилното функциониране на наказателното правосъдие, като може да засегне осъществяването на наказателното преследване за извършено от друго лице престъпление или изпълнението на наказание, наложено вече на такова лице. Личното укривателство е вторична престъпна дейност, доколкото е немислимо без друго, първично /първоначално/ престъпление в смисъла на чл.9, ал.1 от НК – т.е. общественоопасно деяние, извършено виновно и обявено от закона за наказуемо. Без значение е дали първоначалното престъпление е било умишлено или непредпазливо, дали се е касаело до проява на извършител или съучастник, за довършено престъпление, опит или наказуемо приготовление /при условие, че наказателната отговорност или наложеното за него наказание  не е погасено по давност/. Следователно няма да е осъществен състава на личното укривателство по чл. 294 от НК, когато дадена укрита проява, съдържа обективните признаци от състава на престъпление от Особената част на НК, но не е престъпна, защото е извършена от наказателно неотговорно лице или при някое от обстоятелствата, изключващи вината. На тази плоскост се наблюдава и една от множеството разлики между личното укривателство /чл.294 НК/  и други вторични престъпления като  изпирането на пари /чл.253 от НК/ и вещното укривателство /чл. 215 НК/. Понеже, при престъпленията по чл.215 и 253 от НК е достатъчно предикатната проява да е общественоопасно деяние, като не е непременно необходимо /за разлика от личното укривателство/ тя да е и престъпна. Както при другите вторични престъпления – вещното укривателство /чл.215 от НК/, изпирането на пари /чл.253 от НК/, недоносителството /чл.248  от НК/,  допустителството /чл.285 НК/, така и така и при личното укривателство по чл.294 от НК /в хипотезата по обвинението/ не е нужно да има влязла в сила присъда за първичното /укрито/ престъпление. Още повече, че постановяването на присъда за първоначалното /укривано/ престъпление в някои случаи може да се окаже и невъзможно – напр. при смърт на укривания /проф. И.Н., Наказателно, особена част, том втори, 1959 г./. Личното укривателство е субсидиарно спрямо укриваното първично престъпление, защото неговият състав може да намери приложение, единствено ако субектът му не е участвал в първичното престъпление, включително като интелектуален помагач, обещал предварително на дееца да го укрие. Защото при предварително обещана помощ на извършителя на първичното престъпление, помагачът носи отговорност за самото извършване на това престъпление и тя поглъща последващата дейност по укриването на прекия му извършител, тъй като в този случай, тази дейност представлява укриване и на собственото престъпление.

Изпълнителното деяние на личното укривателство може да бъде осъществено в три отделни форми и изисква активна дейност от дееца, като /предвид повдигнатото обвинение/ в случая от значение са следните две такива, съобразно преследвания и постигнат вредоносен резултат:

Спомагане на лице, извършило престъпление, да избегне наказателното преследване – било като се извършат действия да се прикрие самият факт на престъплението и физическият му извършител, чрез заличаване следите на събитието на престъплението, унищожаване на веществени доказателства, оръдия и средства за извършване на престъплението, прикриване на предмета на въздействие, насочване на разследването в грешна посока /доколкото това не става при депозиране на свидетелски показания или чрез заключение на вещо лице/; било чрез укриване връзката между престъпния факт и лицето, участвало в осъществяването му, включително и само спрямо един от съучастниците или относно квалифициращо първичното престъпление обстоятелство и накрая – било чрез прикриване физически на извършителя на това престъпление, ако той е известен на властта.

Спомагане на лице, извършило престъпление, да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване – чрез създаване на затруднения по установяване признаците на първичното престъпление, на неговия автор и по привличането му към отговорност и за достигане до окончателен съдебен акт за осъждането му, тоест за разлика от избягването от наказателна отговорност, при осуетяването за известен период от време се създават пречки за правозащитните органи да постигнат целите, посочени по–горе.

Субект на личното укривателство може да бъде всеки, който: /а/ не е извършител или съучастник в престъплението, което укрива и /б/ не е лице от състава на МВР или магистрат, осъществяващ преки служебни правомощия във връзка с разкриване на конкретното първично престъпление и престъпник или по осъществяване на наказателното преследване и наказанието. Защото, когато лицето е взело участие в първичното престъпление, то ще отговаря само за него и никога за субсидиарното лично укривателство. При това, укриването на собствена престъпна проява, само по себе си,  не представлява  съставомерно деяние. А когато деецът, като лице от състава на МВР или магистрат, има пряко служебно отношение към разкриване на конкретното първично престъпление и престъпник или осъществяване на наказателното преследване и наказанието, то специфичната му укривателска  деятелност ще представлява специално длъжностно престъпление против правосъдието,  но не и лично укривателство. В този смисъл е Решение № 41/2009 г. на ВКС, I Н. О.: „Поставя се и въпросът не се ли обхваща деятелността на укривателя по ал.4 на чл.294 от НК от съставите на престъпленията по чл.288 от НК и чл.295 от НК. Отговорът следва да бъде положителен тогава, когато деецът действа в качеството си на „съдия, прокурор, следовател или лице от състава на МВР“ като орган на власт, комуто службата налага определени задължения във връзка с конкретното наказателно преследване на лице, извършило престъпление или такива във връзка с изпълнение на наложено на последното наказание...Магистрат или лице от МВР би носил отговорност по  чл.294, ал.4, вр.ал.1 от НК тогава, когато няма пряко служебно отношение към конкретното наказателно преследване на лице, извършило престъпление или към изпълнение на наказание, наложено на това лице за първичното престъпление…“/.

Принципно по отношение на първоначалното /укритото/ престъпление е възможно, същото да е било предмет на отделно производство, по което да е постановена влязла в сила осъдителна присъда. Наличието на отделно производство за първоначалното престъпление и установяването му с влязъл в сила съдебен акт, обаче, както се посочи, не е задължително, тъй като в противен случай, недопустимо би се ограничило приложното поле на състава на чл.294 НК. Наличието на образувано наказателно производство и обвинение срещу укриваните лица също не е задължителен елемент от състава на личното укривателство. Понеже е конституционно установено правомощие на прокуратурата да прецени спрямо кого да повдигне и поддържа обвинение, а упражняването или не на това право спрямо укриваните лица поначало не води до извод за несъставомерност на деянието на „личния укривател“, като субект на престъплението по чл.294 от НК. Все в този контекст и отново принципно е възможно първоначалното /укритото/ престъпление и последващото го лично укривателство да се разглеждат в един общ процес или пък в две отделни наказателни производства.

От друга страна, наличието на две отделни  производства – за укриваното /първично/ престъпление и за последващото го лично  укривателство, може да доведе до постановяване на противоречиви съдебни актове по едни и същи факти или да стане предпоставка за създаване на трудно решими затруднения от доказателствено и правно естество.

Подобен потенциален юридически проблем се обсъжда в доктрината. „…Отговорността на укривателя може да се осъществи и в самостоятелен процес; тъй като обаче в последния не може да се реши въпроса за отговорността на укрития, би могло да се окаже впоследствие, че всъщност „укрития“ изобщо не е бил престъпник…. С оглед на това от процесуална гледна точка би било по - правилно, ако съществува възможност за това, процесът за укривателството, да не предшества този за престъплението на укрития /проф. И. Н., Наказателно, особена част, том втори,1959г./.

В настоящия казус прокуратурата е избрала възможността да отдели разследването на престъпленията /първоначално и вторично/ в две различни наказателни производства и съдебният процес за личното укривателство да е предшестващият.

Независимо от избрания от прокуратурата подход, няма юридически спор нито в доктрината, нито в съдебната практика, че съгласно чл.303, ал.2 от НПК, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на когото и да било за „лично укривателство” по несъмнен начин, се изисква по същия категоричен начин преди това да е доказано извършването /от друго лице/ на даденото първоначално /укрито/ престъпление.

Поради това не може да бъде споделена тезата на протестиращия прокурор, че „описвайки и анализирайки фактическата обстановка на първичното престъпление, начина на извършването му, правната квалификация и лицата, които са участвали в него, съдът е излязъл извън предмета на делото и се е произнесъл свръхпетитум“. Това е така, понеже съдът се е произнесъл в рамките на обвинението, както е формулирано от фактическа и правна страна, което е предпоставяло и обсъждането на доказателствата, относно описаното в обвинителния акт първоначално престъпление, твърдяно да е укрито от страна на подсъдимия.  

Също така, въззивният съд не може да сподели и тезата  по протеста, че е „без значение“ дали  свид. Т.Т., Г. Ч. и М. Х. “са действителните извършители“ на престъплението срещу свид. А., а достатъчно било авторите на престъпното посегателство да са “български граждани“. Обвинителният акт определя фактическите и правни рамки на обвинението, фиксира параметрите, в които следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия, както и предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него /виж. ТР № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК/. В това отношение, съдът следва да се произнесе с крайния си съдебен акт по обвинението така, както е формулирано от прокурора в обвинителния акт, освен ако в хода на съдебното следствие не бъде предприето изменение на обвинението и свързаната с него частична промяна в предмета на доказване. Един от елементите на справедливия наказателен процес е правото на подсъдимия да бъде информиран  в подробности за „характера и причините за обвинението срещу него“ /правната квалификация и фактите на престъплението/, като му бъде осигурено „достатъчно време и възможности“ за подготовка на неговата защита. Поради това подсъдимото лице не може да бъде осъдено по обвинение, по което не се защитавало. От теорията и практиката /ТР № 61/ 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК, ТР № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК, П № 7/ 23.XII.1976 г. по н. д. № 10/76 г., ПВС, изм. с П № 6/т 29.XI.1984 г. и П № 7 /6.VIII.1987г./ е известно, че „съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението“  има винаги,  когато събраните на съдебното следствие доказателства изменят фактическите обстоятелства на деянието в обвинителния акт и дават основание за прилагане на закон за същото, еднакво, по – леко или по – тежко наказуемо престъпление, по което подсъдимият не се е защищавал и „с оглед на новите обстоятелства на обвинението подсъдимият е изненадан и не е могъл да се защитава“. В тази хипотеза на подсъдимия следва да бъдат предявени по надлежния процесуален ред /чрез изменение на обвинението по чл.287,ал.1 от НПК/ обстоятелствата, на които се основава то. В случая формулираното от прокуратурата обвинение  е, че подсъдимият по мотиви и подбуди, че са „негови познати, работещи в заведението“ е спомогнал свидетелите Т., Ч. и М. Х. да избегнат наказателно преследване за извършено от тях престъпление по чл.199, ал.1, т.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като преди това той лично възприел, според обвинителния акт, че именно тези три лица са автори на грабеж срещу свид. А.. По тези фактически обстоятелства подсъдимият се е защитавал. В този контекст, без прокурорска инициатива за изменение на обвинението по чл.287, ал.1 от НПК /възможна само пред първа инстанция/ и  свързаната с това частична промяна в предмета на делото, каквато липсва, не може успешно да се претендира за осъждане на подсъдимия за лично укривателство на лица, различни от посочените по обвинението му.  

Въззивният съд счита, че при изчерпване на необходимите и възможни процесуални следствени действия, по делото не се доказва подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление по чл.294, ал.4, вр.ал.1 от НК по спомагане на Т.Т., Г. Ч. и М. Х. да избегнат и да бъде осуетено спрямо тях наказателното преследване за престъпно посегателство по чл.199, ал.1, т.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. От събраните доказателства не се установява свид. Т.Т., Г. Ч. и М. Х. да са автори на претендираното по обвинителния акт „първично“ престъпление  по чл.199, ал.1 т.3 вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, респективно същите лица и тяхно престъпно деяние да са били укрити от подсъдимия. Изложената от подс. И.Х. теза относно  станалото му достояние по повод инцидента със свид. А., не е оборена от събраните по делото доказателства. В това отношение по делото не се доказва казаното от подсъдимия пред полицейски служители – че непознати  /англоговорещи/ клиенти от заведението са нанесли побой на свид. А., да представлява претендираното в обвинителния акт престъпно /по смисъла на 294, ал.4, вр.ал.1 от НК/ поведение по „прикриване самоличността на истинските извършители, за да не се образува наказателно  производство срещу лицата Т.С.Т., Г. Л. Ч. и М. Х.“, „насочване на разследването в грешна посока“ и „създаване на затруднения по установяване признаците на престъплението“. Въззивният съд споделя становището на предходната инстанция, че по делото не се доказва подсъдимият И.Х. да е реализирал фактически действия, които обективно да са от естество да създадат спънки и затруднения на полицейските служители, а по – късно и на разследващите органи в изпълнение на задачите им по разкриване на „първичното“ престъпление и извършителите на същото. Напротив, установено е от доказателствата по делото, че подсъдимият е сигнализирал полицията за инцидента и след това е дал устни сведения, донесъл е, като впоследствие е предадена, една от вещите, за които се претендира /неоснователно/ в обвинителния акт, да е била предмет на грабеж – нож, посочил е мястото, където свид. А. е изхвърлил друга вещ, като по този начин е намерена и канията. По никакъв начин подсъдимият не е възпрепятствал извършването на процесуално – следствени действия, като несвоевременното започване на разследването и неизвършването на оглед не е поради негови действия, а единствено поради небрежно изпълнение на служебните задължения от ангажираните със случая служители на РУМВР – Н..

Тъй като не е доказано по несъмнен и категоричен начин, с установените по НПК доказателствени средства, подсъдимият да е извършил престъпно деяние във фактическите му очертания, представени в обвинителния акт, то законосъобразно първата инстанция е постановила оправдателната присъда.

По изложените съображения и като намери, че оправдателната  присъда е правилна и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК, които да я правят отменима на това основание, въззивният съд прие, че  съобразно разпоредбата на чл.338 от НПК следва да потвърди атакувания акт.

Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, Апелативният специализиран наказателен съд, първи въззивен състав

 

                                            Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №19 от 16.06.2020 г., на СНС, 13 състав, по н. о. х. д. № 2966/2019 г.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд на Република България в 15-дневен срок от уведомяване на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:                                                                      

                                                                          1.

                                              

 

                                                                          2.