№ 93584
гр. София, 02.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20241110128535 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 157500/15.05.2024 г., подадено от [фирма] за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу [фирма].
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за част от вземанията за цени на
предоставени услуги, неустойка и мораторна лихва и законна лихва както и за разноските,
съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за
сумите: 3,49 лв. – такса за повторно включване, начислена по фактура *** от 09.06.2023 г.,
0, 31 лв. - мораторна лихва върху сумата от 3, 49 лв. за периода от 30.06.2023 г. – 14.05.2024
г., 8, 89 лв. – такса за събиране на дължими суми по фактура № ********* от 11.09.2023 г,
0, 56 лв. - мораторна лихва върху сумата от 8, 89 лв. за периода от 02.10.2023 г. до
14.05.2024 лв., 2, 00 лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения и 0, 18
лева – мораторна лихва върху сумата от 2, 00 лв. за периода от 03.07.2023 г. до 14.05.2024 г.
На заявителя са дадени указания да уточни вземанията си предмет на заявлението, като
в изпълнение на дадените указания е постъпила допълнителна молба.
По отношение на таксата „повторно включване“ въобще не става ясно на какво
основание, а именно при настъпването на какви обстоятелства се дължи такава такса, не
става ясно и за конкретно какви извършени услуги се дължи тя. Указано е на заявителя да
посочи вземания за какви конкретно предоставени услуги се претендират, но това не е
сторено. Не става ясно при настъпването на какви конкретни обстоятелства се дължи такава
такса и срещу какво поведение от страна на мобилния оператор. Въобще не става ясно кои
задължения не са заплатени, във връзка с ползването на коя услуга и коя услуга е била
спряна, а впоследствие повторно включена, респективно как е формиран размерът на
претендираната такса. Посочването на точка от ценоразписа на заявителя не обосновава
наличие на основание за плащането, поради което и съдът намира, че дадените указания за
отстраняване на нередовности не са изпълнени, поради което заявлението в тази част следва
да бъде върнато.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
По отношение на таксата “за събиране на дължими суми“ съдът приема, че същата не е
за допълнителни услуги по сключения договор за електронни и съобщителни услуги.
1
Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на
потребителя. Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в негов интерес и за
охраняване на неговите интереси, поради което и разходите за нея не следва да бъде
понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота как се формира
въпросната „такса“, а именно въз основа на какви действия. Посочването на
математическата формула и процент за изчисление не обосновава наличие на основание.
Всъщност се оказва, че не става въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени
разходи или услуга, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи
за обезщетение за вреди от забавата, респ. неизпълнението.
По отношение на обезщетението за обработка на просрочени задължения в размер от 2
лв., съдът намира за необходимо да подчертае, че се начислява сума на основание
неизпълнение на договорни задължения, чиято цел, подобно на тази на неустойката, е да
обезщети оператора по договора за мобилни услуги за настъпилите вреди от неизпълнението
на договора от страна на абоната, т.е. въз основа на едни и същи факти се начисляват
различни суми. Твърдението, че фиксираното обезщетение е предвидено в общите условия
не го валидира. На практика в случай, че всички претендирани вземания се присъдят би се
стигнало до момент, в който за едно също нещо в полза на заявителя биха се присъдили
набор от такси, обезщетения и неустойки, което противоречи н добрите нрави.
Отхвърлянето за заявлението за главните вземания такса за повторно включване, такса
за събиране на дължими суми, обезщетение за обработка на просрочени задължения и
частичното отхвърляне на претенциите за неустойка, води до отхвърляне на претенидраните
акцесорни вземания за мораторна лихва във връзка с тях.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 157500/15.05.2024 г., подадено от [фирма] за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу [фирма] за сумите: 3,49 лв. – такса за
повторно включване, начислена по фактура *** от 09.06.2023 г., 0, 31 лв. - мораторна лихва
върху сумата от 3, 49 лв. за периода от 30.06.2023 г. – 14.05.2024 г., 8, 89 лв. – такса за
събиране на дължими суми по фактура № ********* от 11.09.2023 г, 0, 56 лв. - мораторна
лихва върху сумата от 8, 89 лв. за периода от 02.10.2023 г. до 14.05.2024 лв., 2, 00 лева –
обезщетение за обработка на просрочени задължения и 0, 18 лева – мораторна лихва върху
сумата от 2, 00 лв. за периода от 03.07.2023 г. до 14.05.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2