ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 304
гр. Благоевград , 22.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Маргарита Пл. Алексиева
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно
дело № 20211200600471 по описа за 2021 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по жалбата на В. К. Г. от гр.Р.
и е за проверка на определение №502279 от 25.05.2021 год., постановено по чнд №536/20
год. по описа на Районен съд гр.Р.. Правно основание чл.243, ал.8 от НПК.
С цитираното определение решаващия съд е потвърдил постановление на прокурор от
Районна прокуратура гр.Р., от 21.10.2020 г., с което е прекратил наказателното производство
по досъдебно производство № 331 ЗМ – 282 по описа за 2019 г. на РУ на МВР – Р. и е
постановил връщане на веществени доказателства на „П. – Д. р.“ ЕООД и на Е. Х. Х.
Недоволен от така постановеното определение останал пострадалия В. Г., който обжалва
същото в срок пред ОС Б. поради което и жалбата му е допустима за разглеждане. Твърди в
нея, че атакуваното определение е постановено в нарушение както на материалния закон,
така и на процесуалните правила. Излага подробни съображения, като най- общо счита, че и
прокурора и съда са се произнесли при неизяснена фактическа обстановка, за което излага
подробни съображения, като намира, че атакуваното определение, а и постановлението на
прокурора следва да се базират на анализ на всички доказателства по делото и е извършил
неправилна преценка на фактите. Моли атакувания съдебен акт да бъде отменен и въззивния
съд да постанови ново определение, с което да отмени постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство и върне делото на прокурора за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното в жалбата, запозна
се с определението на РС Р., предмет на въззивна проверка и със събраните доказателства по
делото, както и с постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, намира следното:
Досъдебно производство № 331 ЗМ – 282 по описа за 2019 г. на РУ на МВР – Р.е образувано
на 30.09.2019 год. по жалба на В. К. Г. от гр.Р.,в качеството му на управител на дружество
„П. – Д. р.“ ООД, представляваща законен повод, като е образувано за разследване на
престъпление по чл.206, ал.1 от НК. В хода на производството по делото са събрани
1
писмени и гласни доказателствени средства, които установяват следната фактическа
обстановка:
Търговското дружество „П. – Д.р.“ ООД към 2016 год. е било със съдружници- В. Г.-
управител, който притежавал 70% от дяловете /наследени от брат му И. Г./ и Е. Х.а- 30% от
дяловете. Ползвало офис, находящ се в гр. Р., ул. „С. С.“ № *.
На 08.08.2018 год. Е. Х. Х. от гр.Р., учредила търговско дружество с наименование „E.“
ЕООД, със същият предмет на дейност както и „П. д. р.“, без знанието и съгласието на
съдружника В. Г. Започнала да упражнява търговска дейност с това си дружество в офиса на
ул. „С. С.“ № * в гр.Р., ползвайки и имущество на „П. д. р.“. На 08.11.2018 год. е проведено
общо събрание на „П. д. р.“, като е взето решение, управителя Г. да изнесе техника и
оборудване на дружеството от офиса на ул. „С. С.“ № * в гр.Р., като същевременно Е. Х. е
изключена като съдружник в това търговско дружество. В изпълнение на взетото решение
на общото събрание, Г. посетил посочения по-горе офис, на 08.12.2018 год. и с приемо –
предавателен протокол, получил оборудване и техника, подробно описани/л.25 т.1 от ДП/.Х.
отказала да му предаде част от имуществото на дружеството, с мотив, че е била съдружник с
30% в това дружество.
Това станало повод Г. да депозира на 21.12.2018 год. в Районна прокуратура Р. жалба,
описвайки горните обстоятелства.На 06.02.2020 год. е извършено процесуално-следствено
действие по претърсване и изземване в офиса на ул.“А. С., като в рамките на същото
действие по разследването са иззети следните вещи - компютърна конфигурация „L. W. T.
S10 TY. 64.“ (ъпгрейт със SSD диск); компютърна конфигурация „HP. Xeon X5.“ (ъпгрейт
със SSD диск); монитор, марка „P.“; мултифункционален принтер „E. WF-76.“; принтер
„Ep.P50“; машина за изготвяне на клишета и печати; мрежов комутатор; информационно
светлинно табло; машина за подвързване с пластмасови спирали; прахов пожарогасител.
Констатирано е, че в помещението има монтиран климатик, марка „С.“, който не е иззет,
тъй като за демонтажа на същия се изискват специални знания и умения. От иззетите
движими вещи единствено приобщеният като веществено доказателство монитор, марка
„P.“ е собственост на Е. Х. а останалите са притежание на „П. – Д. р.“ ЕООД, ЕИК *.
В хода на ДП са назначени и изготвени /след представяне на счетоводни документи- т.3 до 6
от ДП/ счетоводните експертизи.От заключението на експертизата, изготвена от в.л. Б.-П.
/т.2 л.15 от ДП/, се установява, че предоставените от Г. първични счетоводни документи са
осчетоводявани, съгласно изискването на Закон за счетоводството, търговското и данъчно
законодателство, като вещото лице е посочило, че има нарушаване на счетоводната
отчетност, поради липса на издадени и подписани първични касови документи.По
отношение на активите едната част са взети от управителя Г., а друга- посочени в
експертизата, се намират в офиса на Х.Тази експертиза е изготвена преди претърсването и
изземването и поради противоречията в нея /за това дари счетоводството е водено редовно/
е назначена е повторна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г. С.. В
заключението си същата е посочила, че счетоводната отчетност на „П. д.р.“ е водена в
съответствие с изисванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти на база
представени документи от дружеството; подавани са всички годишни финансови отчети и
декларации към структурите на НОИ и НАП, но не могат да се установят действителните
приходи и разходи, поради липса на водена касова книга от дружеството. Вещото лице е
установило данни за документи и за изготвени и подписани разходни касови ордери за
получавани парични суми в брой от паричните средства на дружеството от съдружниците и
от други лица, както и приходни касови ордери за внесени суми. Непредставянето на пълна
информация и всички документи от управителя на дружеството на счетоводителя,
осъществяващ счетоводните услуги, за движението на паричните средства на каса, е довело
до невъзможност да се направи реален анализ на счетоводната информация, респ. е
обективно невъзможно даване на заключение за причинени материални щети. Иззетите на
06.02.2020г. вещи са с нулева балансова стойност.
2
Така установените въз основа на събрани доказателства по предвидения процесуален ред,
факти по делото и според въззивния съд правилно и законосъобразно са мотивирали
прокурора да прекрати наказателното производство, а съдът- да потвърди това
постановление. Описаните факти не обективират състав на престъпление, а само наличие на
неуредени граждански взаимоотношения, между бившите съдружници, които могат да бъдат
решени и по съдебен ред, но с правните възможности, които дава гражданското
производство. Тъй като ДП е образувано за водене на разследване за престъпление по
чл.206,ал.1 от НК, настоящия състав намира, че следва да обсъди първо него, а след това
дали изобщо има осъществен състав на престъпление. На първо място, за да е съставомерно
престъплението „обсебване“, следва да се установи от обективна страна „противозаконно
присвояване на чужда движима вещ“. Видно от събраните доказателства, няма спор по
делото, че Г. и Х.са били съдружници в „П. д. р.“ ООД и спорното имущество е било
собственост на това дружество. При това положение отказа на Х. да предаде част от вещите,
предвид и гласните доказателства, не е бил противозаконен, тъй като се е базирал на
претенцията й като бивш съдружник, за част от имуществото на това дружество.С
изключването на съдружник не се решават всички спорове в едно дружество, а следва да се
уредят и имуществените и финансови взаимоотношения, поради което и в настоящия казус
обективните действия на Х. са били продиктувани именно от тази претенция.Правилно РС
Р. е посочил, какъв е редът по ТЗ за уреждане пна правото на ликвидационен дял на
съдружник, чието дялово участие е било прекратено и независимо, че Х. е упражнила
неправилно правото на задържане върху посочените вещи, то у нея не е формиран умисъл за
престъпление. Поради това не е налице „обсебване“ по смисъла на чл.206,ал.1 от НК, тъй
като за да е съставомерно това деяние следва дееца да съзнава, че има вещ, която владее или
пази, но тя е чужда и това й действие – отказа на предаде веща е противозаконно. Когато
има претенция за собствеността върху тази вещ /макар и не съобразено с ТЗ задържане на
вещите/, то налице са гражданско-правни взаимоотношения.
Относно претенцията за паричната сума, за която Г. твърди в жалбата си, че е присвоена от
Х. настоящия състав споделя доводите на РС /и на прокурора/, изложени в атакуваните
актове. Въпросът с претендираната за обсебена сума на първо място е изясняват от
заключенията на две съдебно- счетоводни експертизи, като съдът намира, че най-вече
следва да се кредитират и двете експертизи, като тази на вещото лице С. е по-задълбочена и
пълна. И двете вещи лица дават заключения, че поради липсата на касова книга и първични
счетоводни документи е невъзможно установяването на приходите и разходите на
дружеството и разхода на парични средства. Установява се, че след изключване на Х. от
търговското дружество „П. д. р.“ като съдружник до 09.09.2018 г. Х. се е осигурявала като
самоосигуряващо се лице, така както е изискването на чл. 4 ал. 3 т. 2 от КСО- съдружниците
в търговски дружества, са самоосигуряващи се лица, като е установено, че Х. е внасяла
дължимите осигуровки чрез „И.“, като в платежните документи е вписана именно тя като
задължено лице /писмени доказателства/. Това се потвърждава и от заключението на
счетоводните експертизи, като вещите лица не установяват каквито и да било данни, че
вноските за осигуровки са били заплащани от парични средства, притежание на
дружеството. Вещите лица и по двете експертизи са категорични, че поради липса на
издавани първични счетоводни документи е невъзможно установяването на движението на
паричните средства на дружеството.Тук е едното от възраженията на жалбоподателя, който
не спори, че Х. сама е внасяла дължимите вноски, но твърди, че от сметка „493“ на
оборотната ведомост и главната книга на дружеството са правени разходи за осигуряване на
управителя в размер на 6441,83 лв., а самия Г. се е осигурявал на друго основание.Следва да
се посочи, че както самия жалбоподател твърди осигуряването е било за управителя, а видно
от материалите по делото Христова не е била такава.Жалбоподателя твърди също така, че
след изключването като съдружник на Х. в оборотната ведомост е посочена наличност от
4877,06 лв. по сметка „501“- каса в лева, която не е открита в действителност в касата. Това
твърдение от една страна не е подкрепено с доказателства, а и на следващо място отново
следва да се посочи, че липсва умисъл в предвид на предходните отношения на Х. и Г.като
съдружници. Другите възражение на Г., че Х. се е разпоредила със средства на дружеството
3
за погасяване на кредит на физическо лице, без да има право на това; за представяни от Х.
гаранционни карти, за част от претендираните вещи, които били неистински, отново по един
несъмнен начин сочат на силно влошени взаимоотношения между бивши съдружници с
имуществени и финансови претенции, които са предмет на разрешаване по граждански път.
Не всяко неправомерно действие е престъпление. Няма и самоуправство, както сочи в
жалбата си до настоящия съд Г., тъй като отново и за това следва да се посочи, че липсва
умисъл.
По отношение на твърденията за допуснати от прокурора съществени нарушения на
процесуалните правила при водене на ДП, следва да се посочи, че такива не се констатират
от настоящата инстанция. Привличането на обвиняемо лице е в прерогатива само и
единствено на прокурора и следва да става по реда на чл.219,ал.1 от НПК – само когато се
съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице, а тази преценка прави
прокурора. И настоящия състав намира, че в хода на ДП са събрани достатъчно
доказателства за изясняване на фактите по делото, извършен е верен доказателствен анализ
и страните следва да решат споровете си по граждански ред. Не се налага отмяна на
постановлението на прокурора и връщане на делото за ново разследване, тъй като въпросът
за счетоводството на дружеството е бил решен със счетоводните експертизи, като те не си
противоречат, а втората е по-подробно обоснована.
С оглед на изложеното, въззивния съд, на основание чл.243, ал.8 от НПК, БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №502279 от 25.05.2021 год., постановено по чнд №536/20
год. по описа на Районен съд гр.Р.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4