М О Т И В И

НОХД № 2145/ 2016 г. по описа на Пловдивски Окръжен съд

 

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия М.П.М., роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 12.06.2015г. в гр.Пловдив, на кръстовището на бул. „Източен” и бул. „Княгиня Мария Луиза” при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Сеат Толедо”, с рег. № ***, като е нарушил правилата за движение по чл.6, т.1 от ЗДвП – „участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали; по чл.21, ал.1 от ЗДвП – „при избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно правозно средство от категорията „В” в населено място – 50км/ч” и по чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДвП – „светлинните сигнали имат следното значение: червена светлина – означава „Преминаването е забранено”, по непредпазливост е причинил смъртта на И. Н. М..

 

Представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. По отношение реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия не възразява срещу разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и пледира за определяне на наказание лишаване от свобода по реда предвиден в чл.58а ал.1 от НК, при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства – грубо погазване правилата за движение по пътищата, граничещо с арогантност, а не младежко увлечение – това отегчаващо обстоятелство представителят на ОП Пловдив пледира като баланс на смекчаващитеотговорността обстоятелства: млада възраст и чисто съдебно минало; че деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, но при по-тежката форма – престъпна самонадеяност. Пледира наказанието да бъде изтърпяно ефективно, при общ режим, предвид абсолютното обществено недоволство, за да се осъществи предупредително въздействие към членовете на обществото. По отношение задължителната норма на чл.343г от НК представителят на държавното обвинение пледира отнемане на правото на подсъдимия да управлява МПС да се определи при съобразяване нормата на чл.49 ал.2 от НК.

Подсъдимият признава вината си и съжалява за случилото се. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Лично и чрез защитника си изразява съгласие съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство от разпити на свидетели и вещи лица непосредствено да се ползват от съда при постановяване на присъдата.

Защитата пледира наличие на съпричиняване от свидетелката И. Ж., като твърди нарушение на чл.50а от ЗДвП. Не оспорва тежестта на престъплението и на последиците от него, но пледира за снизхождение предвид обстоятелството, че загубата от смъртта на И. М. е доживотен удар и върху него, заради причиняването на смъртта на любимата му. Пледира за многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – млада възраст, липса на нарушения и санкции по ЗДвП, трудовата му ангажираност, съзнаване на вината, както и да не се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелството, поради това, че е квалифициращо обстоятелство, това, че е подзащитният му е карал със скорост значително превишаваща разрешената и попадането под червен сигнал на светофара. Пледира изтърпяването на наказанието да бъде отложено по чл.66 от НК.

По делото са конституирани, в качеството им на частни обвинители, наследниците на пострадалата И. М. – родителите й И. и Н.М., представлявани от повереника си адв. В.А.В.. Те не се противопоставят на разглеждането на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК. Поддържат искането на прокуратурата за вид размер и начин на изтърпяване на наказанието. Пледират заплащане на разноските по делото.

 

          СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено следното:

 

Подсъдимият е:

 М.П.М., роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

 

Фактическата обстановка е следната:

 

На 12. 06. 2015 г. около 09.00 ч. свидетелката И. Ж. управлявала лек автомобил „Рено Еспейс" с per. № *** по платното за движение на бул. „Източен" в гр. Пловдив в посока от юг на север. Заедно с нея на предната дясна седалка пътувала приятелката й свидетелката С. М. Времето било слънчево, ясно и с добра видимост, настилка на пътя била суха. Реното се движело в посока към кръстовището с бул. „Княгиня Мария Луиза", регулирано със светофарна уредба без броячи. Ж. смятала там да направи завой на ляво. В района на кръстовището платното за движение, по което тя управлявала автомобила си, се състояло от пет активни еднопосочни пътни ленти. При достигане на кръстовището Ж. престроила колата си в крайната лява пътна лента, предназначена за завиващите наляво превозни средства. Когато светофарната уредба подала зелен светлинен сигнал, разрешаващ преминаването, Ж., започвайки маневрата по завИ.е наляво, навлязла с автомобила си в кръстовището. Пред него в същата посока на движение имало и друг автомобил, който спрял, за да изчака насрещно движещите, които били с предимство.

През това време по насрещното платно за движение на бул. „Източен" в посока от север на юг подсъдимият М.М., правоспособен водач от края на 2013 г. с категория „В", управлявал лек автомобил „Сеат Толедо" с per. № ***, син на цвят, със скорост около 94 км/ч в посока към кръстовището с бул. „Княгиня Мария Луиза". С него на предната дясна седалка в превозното средство била приятелката му И. М., на 19 г. В този участък платното за движение се състояло от четири пътни ленти – две от тях предназначени за продължаващите напред след кръстовището автомобили и по една от двете им страни за завиващите наляво и надясно. М. имал намерение и след преминаване на зоната на пресичащите се пътища да продължи маршрута си направо по бул. „Източен" в посока към стадион „Христо Ботев". Преди още автомобилът му да достигне кръстовището, светещата дотогава зелена светлина на светофара, регулиращ движението в участъка, по който се движел, се сменила с жълта, а след това и с червена, забраняваща преминаването. Независимо от това подсъдимият решил да премине през кръстовището, разчитайки, че чрез високата си скорост ще избегне възможен инцидент. В същия момент започнали да се сменят светлините на светофара, регулиращ движението по бул. „Източен" от юг на север в участъка на пресичането му с бул. „Княгиня Мария Луиза" – за платното за движение, от което лекият автомобил „Рено Еспейс" с per. № *** бил навлязъл в кръстовището, изчаквайки насрещно движещите се превозни средства, за да извърши маневрата завой на ляво. Зелената светлина преминала в жълта, а след това и в червена, в който момент насрещният трафик на зелена светлина преминал. Тогава автомобилът, стоящ преди реното, се изтеглил, извършвайки ляв завой. Веднага след него и свидетелката Ж. привела в движение автомобила си, с начална скорост около 15 км/ч, за да реализира започнатото завИ.е. Около 1,64 сек след потеглянето на реното подсъдимият с колата си достигнал до кръстовището и навлязъл в него, преминавайки покрай спрелите и предприемащите спиране други превозни средства, разположени на другите пътни ленти от платното за движение, сред които и управляваните от свидетелите Г. П., А. Б., В. Е. и Р. П., въпреки светещия за него червен сигнал на светофара, със скорост около 94 км/ч. При тази обстановка, около 1,17 сек след навлизането му в кръстовището, лекият автомобил „Сеат Толедо" с per. № ***, движещ се направо, бил ударен в лявата му страна от завиващия наляво лек автомобил „Рено Еспейс" с per. № ***, управляван от свидетелят Ж. и движещ се вече със скорост, след съответното ускорение, около 26 км/ч. От сблъсъка автомобилът на подсъдимия се завъртял и започнал да се плъзга странично с дясната си част по диагонал към югозападната част на кръстовището, достигайки до южния тротоар на бул. „Княгиня Мария Луиза". Задната половина на сеата преодоляла бордюра и се качила на тротоара. В тази си позиция автомобилът на подсъдимия се блъснал странично с дясната си част в монтирания на този участък от тротоара електрически стълб, на който имало поставени светофарни уредби. От удара сеата се огънал около стълба и се деформирал силно от дясната си страна. Деформацията достигнала около метър навътре в купето и дясната част на тавана. Това направило невъзможно отварянето без специализирана намеса на предните врати, поради което водачът М.М. и возещата се на предната седалка до него пътничка И. М., които били в съзнание, останали затиснати по местата си. Вследствие на произшествието било спукано и предното му обзорно стъкло на сеата, счупени били стъклата на предната и задна дясна врата, цялата му лява странична част била ожулена, а предната му лява автомобилна гума спаднала. От силата и механизма на сблъсъка на И. М. била причинена множествена травма, включваща черепно-мозъчна травма, гръдна травма, коремна травма, счупвания на подезичната кост, на дясната лакътна кост и на дясната раменна кост, кръвонасядане на тъканите на шията, разкъсно-контузни и порезни рани и различни травматични отоци, кръвонасявания и охдузвания. Тези увреждания били съпроводени и с остра кръвозагуба от наранените и разкъсани органи на момичето.

 

Автомобилът на свидетелката Ж. след удара в сеата се установил на място в средата на кръстовището, като водачката и пътуващата с нея с. М. се отървали без наранявания. От инцидента била засегната предната част на реното, в областта на която настъпила деформация и била счупена бронята.

Различни моменти от пътното произшествие и последиците от него били възприети от множество странични свидетели, намиращи се по това време в района на пътния участък – Г. П., А. Б., В. Е., Р. П., Д. Д., Д. Д., А. З. и С. С., повечето от които в следващите минути започнали да звънят на националния спешен телефон 112, за да съобщят за случилото се.

По повод подадените сигнали, първи на място пристигнали полицаите от сектор „Пътна полиция" гр. Пловдив И. Г. и А. Г. Те констатирали разположението на участниците в инцидента на пътното платно, като от присъстващите на мястото очевидци разбрали, че водачът на лекия автомобил „Сеат Толедо" с per. № *** се е движел с висока скорост по бул. „Източен" в посока от север на юг и е навлязъл на червен сигнал на светофара в кръстовището с бул. „Княгиня Мария Луиза".

След полицаите пристигнали медицински екип с линейка от ЦСМП гр. Пловдив и служители към Дирекция „Гражданска зашита". Аварийните специалисти успели да отворят предната лява врата на сеата, след което изкарали подсъдимия и пострадалата И. М.. Момичето веднага било качено в медицинския автомобил и откарано в УМБАЛ „Св. Г."***, където въпреки проведената спешна оперативна намеса и действия по реанимирането му починало по-късно през деня около 12.10 ч.

 

Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз основа признанията на подсъдимия направени при условията на чл.371 т.2 от НПК, от показанията на свидетелите И. Ж., с. М., Г. П. А.Б. В.Е. Р.П. Д.Д. Д.Д. А.З. С.С. А.Г.и И.Г. И.М. и Н.М. – дадени пред орган на досъдебното производство, а на Г. П. и пред съдия по реда на чл.223 от НПК, прочетени по реда на чл.283 от НПК и присъединени към доказателствения материал, от приложените по делото писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие (л.2-8 от ДП), фотоалбум (л. 9-19 от ДП), удостоверение на наследници (л.182 от ДП), препис-извлечение от акт за смърт (л.181 от ДП), справки за собственост на автомобила, за нарушения, характеристична справка, справка съдимост, медицинска документация, констативен протокол за ПТП, писмо от РЦ 112, с приложенидиск  със записи на приетите повиквания, протокол за оглед на ВД – приложения диск (л.140-154 от ДП, циклограма на сфетофарна уредба (л.155 от ДП), СМЕ на труп (л.82-91 от ДП), автотехническа експертиза (л. 167-203 от ДП), справка съдимост (л. 156 от ДП), характеристична справка основно и допълнително заключение (л.95-128, л.132-135 от ДП), лек автомобил „Сеат толедо“ с рег. № ***всичко това присъединено и ползвано от съда при постановяване на присъдата при условията на чл.373 ал.3 от НПК. Всички изброени доказателства еднопосочно и безпротиворечиво и безпристрастно обрисуват изложената по-горе фактическа обстановка. Показанията на свидетелите очевидци на инцидента Г.П. съответстват и се допълват от показанията на свидетелите А. Б., В. Е. и Р. П., също очевидци. Те са логически свързани последователни като време на възприятие. Те се потвърждават и от показанията на свидетелката И. Ж., участник в ПТП-то, на пешеходеца Д. Д., който е видял само последиците от удара, но не и самия удар, такива са и показанията на свидетелите А. З. и С. С., както и на свидетелите А. Г. и И. Г. – полицаи пристигнали на местопроизшествието, а също и на от признанието на подсъдимия направено както по реда на чл.371 т.2 от НПК, и на установеното от СМЕ, АТЕ. Показанията на свидетелите И. и Н.М. са показания на наследници – родители, които не очевидци. Показанията им са относно узнаването за произшествието и отношението им към инцидента и с пострадалата приживе.

По делото са прочетени и присъединени:

Заключение на съдебномедицинска експертиза (л.82 – 91 от ДП) от изследването на трупа на И. М., видно от която е била установена множествена травма, представяща се с: черепно-мозъчна травма, изразяваща се с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвоизлив в мозъчните стомахчета, дискретен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, счупване на кости на черепната основа и покрив, мозъчен оток, кръвонасядане и разкъсване на меките черепни покривки; гръдна травма, изразяваща се с разкъсване на двата бели дроба, наличие на въздух и кръв в двете гръдни кухини, контузия на двата бели дроба, счупвания на ребра двустранно и на двете ключици; коремна травма, изразяваща се с разкъсване на черния дроб и слезката, наличие на кръв в коремната кухина и стомаха, кръвонасядане на тъканите в задперитонеалното пространство, счупване на костите на таза; счупвания на подезичната кост, на дясната лакътна кост и на дясната раменна кост; кръвонасядане на тъканите на шията, разкъсно-контузни и порезни рани по трупа, както и травматични отоци, кръвонасядания и охлузвания по трупа. Изследването е разкрило и видимо бледи и обезкървени органи, оскъдно количество кръв в лумена на магистралните кръвоносни съдрве, както и ивичести кръвоизливи („петна на Минаков") под ендокарда на сърцето. Изводът на експерта за причината за смъртта на М.  е острата кръвозагуба. Описаните травматични увреждания според експерта са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или от неговото тангенциално действие и добре отговарят да са получени при пътнотранспортно произшествие, в което пострадалата е участвала като пътник в автомобил и е налице от медицинска гледна точка причинна връзка между претърпения пътен инцидент и наблюдаваните по трупа травматични увреждания, както и между констатираните травми и настъпилата смърт.

Според автотехническата експертиза (л.95-128 от ДП) скоростта на движение на лекия автомобил „Сеат Толедо" в момента на удара е била около 94 км/ч, а тази на лекия автомобил „Рено Еспейс" е била около 26 км/ч. Експертът е изчислил, че от момента на навлизане на сеата в кръстовището, до момента на удара са изминали 1,17 сек, през което време реното е изминало 6,67 метра. Същевременно в конкретната пътна обстановка при ускорително движение дължината на пълния спирачен път (опасната зона) на автомобила „Рено Еспейс" е възлизала на 7,51 м. Според експерта, в тази пътна ситуация водачът на реното, свидетелката И. Ж., е нямала техническа възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

Вещото лице е констатирало, че дължината на пълния спирачен път на лекия автомобил „Сеат Толедо" при поддържаната от него скорост около 94 км/ч е 72,35 м.; от потеглянето на реното до момента на удара са изминали 2,81 сек, през което време колата на подсъдимия е изминала път около 73,30 м, приблизително еднакъв като величина на дължината на опасната зона на сеата, като и водачът на лекия автомобил „Сеат Толедо", подсъдимият М., е нямал техническа възможност да избегне удара с реното, чрез безопасно екстрено спиране.

Изследвайки механизма на състоялия се пътен инцидент, експертът е възприел от техническа гледна точка ситуация, при която водачът И. Ж. е управлявал лек автомобил „Рено Еспейс" по платното за движение на бул. „Източен" в посока от юг на север, като при достигане до кръстовището с бул. „Княгиня Мария Луиза" е навлязъл на зелен сигнал на светофара в кръстовището, за да извърши маневра завой наляво, и е спрял, изчаквайки насрещния трафик. През това време водачът М.М. е управлявал лек автомобил „Сеат Толедо" със скорост около 94 км/ч по платното за движение на същия път в посока от север на юг (срещу лекия автомобил „Рено Еспейс"). Преди лекият автомобил „Сеат Толедо" да достигне до кръстовището, сигналът на светофара се сменил на жълт, а след това на червен. Така водачът на реното е потеглил, а около 1,64 сек след това сеатът е достигнал до кръстовището и е навлязъл в него. Около 1,17 сек след навлизането на лекия автомобил „Сеат Толедо" в кръстовището е настъпил неизбежен удар между двата автомобила, съсредоточил се в предната лява част на реното и в лявата страна на другото превозно средство. От удара сеатът се е завъртял, след което е напуснал платното за движение и се е ударил в електрически стълб с дясната си страна.

Според експерта, от техническа гледна точка, основна причина за пътния инцидент е навлизането на водача на лекия автомобил „Сеат Толедо" М.М. в кръстовището по начин и в момент, когато това не е било безопасно – на червен сигнал на светофара.

От допълнителното заключение на АТЕ (л.132 – 135 от ДП), се установява, че водачът на лекия автомобил „Сеат Толедо" би имал техническа възможност да избегне удара с лекия автомобил „Рено Еспейс" чрез безопасно екстрено спиране ако се е движил със скорост 50 км/ч.

Заключенията на СМЕ и на АТЕ са прочетени по реда на чл.283 от НПК и приобщени към доказателствения материал. Съдът ги възприема, като смята, че са подробни, обосновани и изготвени от вещи лица с необходимия опит и специални знания в областта, добросъвестно, безпристрастно и обективно изготвени – съобразно обектите на изследване.

Съдът не установи процесуални нарушения при спазването на условията и по реда, предвидени в НПК за извършването на разпити на свидетелите и протоколирането им в досъдебното производство, както по назначаването и изготвянето на експертните заключения – прочетени, предявени и присъединени по реда на чл.283 от НПК като доказателства в съдебното следствие. Съдът прецени, че направеното от подсъдимия самопризнание в хода на съкратеното съдебно следствие се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства безпротиворечиво и еднопосочно, поради което и прие, че не е необходимо да събира други доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 

Въз основа на изложеното, съдът намира за безспорно установено от фактическа и правна страна, че подсъдимият М.П.М. е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на 12.06.2015г. в гр.Пловдив, на кръстовището на бул. „Източен” и бул. „Княгиня Мария Луиза” при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Сеат Толедо”, с рег. № *** нарушил правилата за движение по чл.6, т.1 от ЗДвП – „участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали; по чл.21, ал.1 от ЗДвП – „при избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно правозно средство от категорията „В” в населено място – 50км/ч” и по чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДвП – „светлинните сигнали имат следното значение: червена светлина – означава „Преминаването е забранено”, и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Н.М..

От обективна страна коментираните по-горе доказателства еднопосочно и безпротиворечиво установяват обективните елементи на престъплението чл.343, ал.1 б.”в”, вр. с чл.342 ал.1 от НК и нарушенията на посочените текстове от ЗДвП и ППЗДвП.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост с форма на вината престъпна самонадеяност. Той е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати – виждайки смяната на светофарните светлини, увеличил и без това високата си скорост (според показанията на свидетеля Г. П., за да премине през кръстовището. Налице е субективна съставомерност на извършеното.

 

Относно вида и размера на наказанието:         

         

Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия, могат да бъдат взети предвид са чистото му съдебно минало, съзнаването на вината и отговорността, искреното съжаление за това което е причинил, липсата на каквито и да било други констатирани предишни нарушения на правилата за движение по пътищата, трудовата му ангажираност.

          Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са младежката му самоувереност в пренебрежението към основни правила за движение по пътищата, ведно с липсата на преценка на конкретната пътна обстановка.

         

При индивидуализиране отговорността на подсъдимия, съдът прилага императивната разпоредба на чл.373 от НПК за определяне на наказанието по реда на чл.58а ал.1 от НК, като определи наказанието лишаване от свобода в границите определени от закона и въз основа на критериите по чл.54 от НК. Съпоставяйки смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът отчете баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и определи наказанието лишаване от свобода в размер към средата  на предвидените в закона граници – а именно четири години. Така определеното наказание, по правилата на чл.58а ал.1 от НК съдът намали с една трета и наложи наказание в размер на две години и осем месеца.

По отношение претенцията на защитата за превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намери това за неоснователно, предвид установените и посочени по-горе отегчаващи.

По отношение защитното пледиране за съпричиняване на ПТП-то от свидетелката И. Ж., Съдът го намира за неоснователно – потеглянето на свидетелката И. Ж. за довършване маневрата завИ.е на ляво е била в изпълнение на задължението по чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДвП при подаване на жълта светлина на светофара водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, да го освободят.

Възражението, че Ж. е нарушила чл. 50а от ЗДвП, гласящ „Забранено е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение.”, с което е съпричинила вредоносния резултат, е неоснователно, тъй като нищо от предвидимата обстановка в кръстовището не е сочело, че в него, на забраняваща светлина, ще навлезе, с почти двукратно на допустимата по закон скорост, автомобилът на подсъдимия, за да се вменява на Ж. „възпрепятстване на напречното движение” (в случая на управлявания от подсъдимия автомобил).

Да се възприеме тази теза на защитата би означавало да се приеме, че движещият напречно (спрямо движението, предприето от Ж.), но в нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДвП, може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което е недопустимо.

          По отношение кумулативно предвиденото в закона наказание по чл.343г от НК, съдът прецени, че за постигане целите на чл.36 от НК и най-вече възпиращия и превъзпитателен ефект върху подсъдимия, то следва да бъде наложено за срок от пет години, което е в съответствие с правилото на чл.49 ал.2 от НК.

          По отношение начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът счете, че са налице формалните предпоставки за прилагане на института на условното осъждане, а и с оглед постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия не е наложително наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално и приложи института на условното осъждане, като постанови изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години.

Не може да се възприеме тезата на държавното обвинение, че предвид характера на деянието, актуалния обществен интерес и задоволяване на общественото недоволство, изтърпянването на наложеното наказание лишаване от свобода от подсъдимия М. следва да бъде ефективно.

Преференцията по чл.66 ал.1 от НК е предвидена от законодателя с акцент върху поправителния ефект спрямо подсъдимия, а предвид личните характеристични данни, изключващи характеризирането на М. като лице с висока степен на обществена опасност, върху което да е необходим завишен обществен натиск, съдът счете, че неоснователно държавното обвинение поставя приоритета върху общественото мнение и общата превенция.

 

По отношение веществените доказателства, съдът прецени, че цифровият носител от РЦ 112 следва да остане по делото, а лекият автомобил – да се върне на подсъдимия след влизане на присъдата в сила

В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените по делото разноски в размер на 611 лв.  по сметка на ОД на МВР и разноските направени от частните обвинители за повереник по делото в размер на по 800лв. за всеки от двамата.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.                                

 

Председател: