Присъда по дело №81/2014 на Окръжен съд - Русе

Ру­сен­с­ка окръжна про­ку­ра­ту­ра е об­ви­ни­ла подсъдимата В.В.Д. в това,че на 06.06.2013г. и на 08.06.2013г. в гр.Р.,в условията на продължавано престъпление-на 4 пъти, използвала  платежен инструмент –дебитна карта, издадена от „Юробанк България” АД, без съгласието на титуляра й Г. ***, като деянието не съставлява по-тежко престъпление- престъпление по чл.249, вр. чл.26 ал.1 от НК.

Производството по делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие,по реда на чл.371 т.2 от НПК.

Прокурорът поддържа обвинението. Изразява становище, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна, като й бъде наложено наказание при условията на чл.58а ал.4 от НК,вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК, от вида лишаване от свобода и глоба, като изтърпяването на лишаването от свобода да бъде отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл.25,вр.чл.23 от НК да й бъде определено едно общо наказание с предходната присъда-лишаване от свобода и глоба, като общото наказание лишаване от свобода да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, като бъде зачетено и предварителното задържане по настоящето дело. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си.  

Подсъдимата признава всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава се за виновна, изразява съжаление за извършеното и моли за минимално наказание, което да не изтърпява ефективно. Служебният й защитник адв.Г.Д. изразява становище, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна, като  наказанието й бъде определено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, по реда на чл.58а ал.4, вр.чл.55 от НК, под минимума на предвиденото в текста. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, а наказанието й глоба да бъде определено в минималния предвиден в НК размер. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съ­б­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­но­ве­но от фа­к­ти­че­с­ка стра­на сле­д­но­то:

По­д­съ­ди­мата е на ***, живее в гр.Д. м., обл.Р.,  работи като *** в същия град. Към момента на деянието и понастоящем тя е разведена с две непълнолетни деца, едното от които живее при нея. Към момента на инкриминираното деяние тя е не осъждана. Впоследствие е осъждана, като с  Присъда № 30/10.06.2013г., постановена по НОХД № 269/13 по описа на ОС-Русе,  й е наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лева. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 26.06.2013г.

В края на м.април 2013г. майката на св.Г.Ц. претърпяла тежка операция и била настанена в Интензивното терапевтично отделение на МБАЛ-Русе. Състоянието й било много тежко и налагало след изписването й от болницата за нея да се полагат постоянни грижи. При едно от посещенията си в отделението св.Л.К.- внучка на болната, срещнала подсъдимата, която тогава работела като санитарка с същата болница. Споделила с нея за състоянието на баба си и й предложила след изписването й да се грижи за нея срещу заплащане. Бабата на св.С. била изписана от болницата на 30.04. 2013г. в кома и в безнадеждно състояние. Междувременно дъщеря й-св.Ц. се срещнала с подсъдимата и двете се уговорили, през деня, когато не е на работа подсъдимата да идва в жилището на св.Ц. и да се грижи за болната й майка. Така на 02.05.2013г. подсъдимата започнала да ходи в апартамента на св.Ц., намиращ се в жилищен блок в гр.Русе, на ул.”*** и да й помага в обслужването и грижите за болната.

На 06.06.2013г. по обяд подсъдимата отново била в апартамента на св.Ц.. Последната излязла да разходи кучето си, а подсъдимата останала в жилището, за да обслужи болната й майка. След излизането на св.Ц. подсъдимата забелязала, че тя е оставила чантата си отворена. Отворила я и видяла, че в джоба й имало кредитна карта, издадена от „Юробанк България” АД на името на св.Ц., както и листче, на което бил изписан ПИН-кода на картата. Подсъдимата решила да вземе картата и чрез нея да изтегли известна сума пари от сметката на св.Ц.. Запомнила записания на листчето ПИН-код и го оставила в джоба на чантата, а взела само кредитната карта. На връщане към дома си, в който тогава живеела- на ул.”***, подсъдимата минала покрай банкомат на „Първа инвестиционна банка”, намиращ се на ул.”***. Тя поставила кредитната карта на св.Ц. в банкомата и чрез запомнения от нея ПИН-код в 13,34 часа изтеглила сумата от 250 лева. По-късно  същия ден подсъдимата отново отишла до същия банкомат на ТБ „ПИБ” и в 14,51 часа изтеглила още 100 лева,чрез кредитната карта на св.Ц..

На 08.06.2013г. вечерта подсъдимата дала на своя син В. Д. кредитната карта на св.Ц., без да ум обяснява как се е сдобила с нея. Казала му ПИН-кода и го помолила да изтегли от някой банкомат 20 лева. Синът й отишъл до банкомат на „Инвестбанк”, намиращ се на ул.”*** и в 20,54 часа,чрез кредитната карта на св.Ц. изтеглил сумата от 20 лева. Тръгнал си към къщи, но по пътя подсъдимата му се обадила и му казала да изтегли още 10 лева. Донев се върнал на същия банкомат и в 21,08 часа изтеглил още 10 лева, чрез кредитната карта на св.Ц.. Изтеглените пари дал на майка си.

Едва на 09.06.2013г. св.Ц. установила, че кредитната карта липсва от чантата й, а в джобчето е само листчето с ПИН-кода. Потърсила картата в дома си, но не могла да я намери, затова на следващия ден-10.06.2013г.,отишла в банката и подала молба за нейното блокиране. По-късно през същия ден подсъдимата отишла отново до банкомата на ул.”*** за да провери каква е наличността в картата на св.Ц.. Поставила я в устройството, но то я прибрало, тъй като картата вече била блокирана.

След като получила месечното извлечение за своята сметка,св.Ц. установила,че с картата й са извършвани транзакции без нейното знание и съгласие. Усъмнила се,че картата е била взета от чантата й от подсъдимата, тъй като друг външен човек нямал достъп до нея. Обадила се по телефона на подсъдимата и поискала да се срещнат, за да говорят по този въпрос. Подсъдимата отказала да се вижда със св.Ц. и заявила,че няма откъде да знае ПИН-кода на нейната карта.

Приетата по делото техническа експертиза възпроизвежда на хартиен носител съдържанието на предоставените от банките диск и дискета, със записи от охранителните камери на АТМ-устройствата, от които са били извършени инкриминираните транзакции. Съгласно заключението на експертизата не може да се определи дали лицето от женски пол, фиксирано върху видео файловете от камерата на банката на ТБ „ПИБ” е подсъдимата, както и че лицето от мъжки пол, фиксирано върху видео файловете от камерата на банкомата на „Инвестбанк” е възможно да е сина на  подсъдимата- В. Д.   

Общия размер на изтеглените пари от кредитната карта възлиза на 380 лева. До постановяването на присъдата тези пари не са възстановени на пострадалата.  

Та­зи фа­к­ти­че­с­ка об­с­та­но­в­ка съ­дът при­е­ма за установена спо­ред показанията на свидетелите Г.Ц., Л.К., Д.Д., признанията на подсъдимата, както и от писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно предаване, писмо от ТБ „ПИБ”, месечно извлечение от сметки и месечна справка от „Юробанк България” АД,  техническата експертиза, писма-отговори, свидетелство за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимата, автобиография и други и от веществените доказателства: 1 бр.СД и 1 бр.дискета с видеозаписи от охранителните камери на банкоматите, приложени по делото.

По делото няма спор относно изложената по-горе фактическа обстановка, като в тази насока всички писмени и гласни доказателства са еднозначни и непротиворечиви. Времето, мястото, мотивите и начина на извършване на отделните деяния и авторството на престъплението са установени по безспорен начин от писмените, гласните доказателства и заключението на посочената експертиза, които съдът намира за последователни, обективни и логични, а експертизата за обоснована и компетентна. С оглед провеждането на съкратено съдебно следствие, по реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът не обсъжда подробно доказателствата.

Анализа на доказателствата, налага следните правни изводи:

От обе­к­ти­в­на стра­на подсъдимата В.В.Д. е осъществила състава на престъплението по чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК,тъй като на 06.06.2013г. и на 08.06.2013г. в гр.Р., в условията на продължавано престъпление- на 4 пъти, използвала  платежен инструмент- кредитна карта, издадена от „Юробанк България” АД, без съгласието на титуляра й Г. ***, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.  

Деянието е довършено,тъй като кредитната карта е реално използвана от подсъдимата- поставена е посочените по-горе банкомати, въведен е ПИН-кода, извършени са съответните операции, като подсъдимата реално е получила съответните суми от карта.

Използването на кредитната карта на 06.06.2013г./при двете тегления/  е извършено лично от подсъдимата. Използването на кредитната карта на 08.06.2013г. /при двете тегления/ е извършено от подсъдимата при посредствено извършителство, чрез сина й В. Д., който не е имал представа за това,че титуляра на платежния инструмент не е дал своето съгласие за транзакциите, които е извършил по молба на майка си-подсъдимата. По тази причина у В. Д. не е налице изискуемия от субективната страна пряк умисъл за осъществяване състава на престъплението по чл.249 от НК. В този случай подсъдимата е нарушила съответната наказателно-правна норма,като си е служила с друго лице,което е действало без умишлена вина, по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. В този смисъл е Решение № 160/29.02.1996г. по н.д. № 929/95 на ВКС-ІІ н.о.и други.  

Така общата сума изтеглена от сметката на титуляра на кредитната карта-св.Г.Ц. възлиза на 380 лева. Последната не е давала съгласието си подсъдимата да ползва нейната кредитна карта. 

Кредитната карта е платежен инструмент, по смисъла на чл.93 т.24 от НК.

Престъплението е извършено на 06.06.2013г. и на 08.06.2013г. в гр.Р., в условията на продължавано престъпление-на 4 пъти, тъй като на двете дати, общо четири пъти подсъдимата е използвала чуждата кредитна карта. Налице е продължавано престъпление, по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като са извършени 4 отделни деяния-общо 4 отделни операции на две дати с кредитната  карта. Това е станало през непродължителен период от време- в продължение на няколко дни, при една и съща обстановка, по идентичен начин на действие, при еднородност на вината, като всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В резултат на извършеното подсъдимата е получила горепосочената сума пари, видно от приложените справки от банковите институции.

Деянието на подсъдимата не съставлява друго по-тежко престъпление, по смисъла на особената част на НК.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата при пряк умисъл. Тя е съзнавала обществено-опасния характер на деянието, предвиждала е неговите обществено-опасни последици и е искала тяхното настъпване. Тя много добре е разбирала, че кредитната карта е на друго лице и то не е давало своето съгласие подсъдимата да я ползва, поради което тя няма никакво право да я взема, ползва и тегли пари от нея. Въпреки това, с намерения при картата  ПИН-код подсъдимата е използвала кредитната карта, като е изтеглила /лично и чрез сина си/ от нея горепосочената сума пари, която е получила и изразходил за свои нужди. По този начин тя е ощетила титуляра на кредитната  карта, което е било и нейната цел.

              С оглед гореизложеното,подсъдимата следва да бъде призната за виновна.

              При индивидуализацията на наказанието,което следва да бъде наложено на подсъдимата, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото й съдебно минало, към момента на извършване на престъплението, предмет на настоящето разглеждане; направените признания още в хода на досъдебното производство и изцяло съдействащото й поведение в хода на процеса, с което в максимална степен е спомогнала за изясняване обективната истина по делото; изразеното критично отношение към извършеното и желанието да възстанови на пострадалата отнетите пари; полагането на труд, към момента на деянието и понастоящем, с оглед заявеното от подсъдимата в съдебно заседание, което сочи, че тя се опитва, в тази трудна икономическа обстановка в страната, да реализира доходи и то чрез не лекия труд на санитарка, болногледачка и сервитьорка; полагането на грижи за две непълнолетни деца, едното от които живее при нея; недоброто социално положение и материално състояние на подсъдимата, която към момента на престъплението е живеела на квартира с детето си и получавала невисоки доходи; не без значение в случая е и факта, че подсъдимата е изплащала чуждо задължение-на бившия си работодател, във връзка с което е бил наложен запор върху част от трудовото й възнаграждение /доказателства за това се съдържат в предходното дело, водено срещу нея и в заявеното от същата в съдебно заседание по настоящето дело, от което става ясно,че тя вече е изплатила това задължение/, тъй като тези факти допълнително са влошили социалното положение на подсъдимата и са я принудили да напусне кваритрата си в гр.Р. и да се въне при майка си в гр.Д. м.

          Съдът намира, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.  Наличието на не възстановени щети от деянието, в размер на 380 лева, от една страна не е съставомерен признак на престъплението, а от друга страна сумата  е в размер около минималната работна заплата за страната.

          Предвид наличието на посочените смекчаващи отговорността обстоятелства, които съдът преценява като многобройни такива, са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК. С оглед изложеното наказанието следва да бъде определено по реда на чл.58а ал.4 и във връзка с чл.55 ал.1 т.1 от НК. Приложението на чл.55 от НК в случая се явява по-благоприятно за дееца, тъй като така на подсъдимата ще бъде определено наказание лишаване от свобода в по-малък размер. При определяне на наказанието по реда на чл.58а ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК най-лекото възможно наказание на подсъдимата би могло да бъде една година и три месеца лишаване от свобода. Това е така, тъй като по реда на чл.54 от НК минималното наказание, което може да се наложи на подсъдимата е две години лишаване от свобода, т.е. 24 месеца ЛОС, което намалено с 1/3 по реда на чл.58а ал.1 от НК /намалено с 8 месеца ЛОС/ остава в окончателен размер от 16 месеца, т.е. 1 година и три месеца лишаване от свобода.

      При наличието на горепосочените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и на основание чл.58а ал.4 от НК, във връзка с чл.55 ал.1 т.1 от НК, съдът отмери наказанието на подсъдимата на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лева. В тази насока съдът отчете тежестта на посочените многобройни смекчаващи вината обстоятелства, ниската степен на обществена опасност на подсъдимата, изпаднала в тежка житейска ситуация, което я е довело да неправилния избор да извърши гореописаното престъпление, както и тежестта на извършеното конкретно престъпление. 

          Относно кумулативно предвиденото в текста наказание глоба съдът взе предвид същите смекчаващи отговорността обстоятелства и предвид изложеното по-горе прецени, че на подсъдимата следва да бъде определена глоба в минимален размер. В текста на чл.249 ал.1 от НК не е предвидена долна граница за глобата и съгласно чл.47 от НК тя не може да бъде по-малка от 100 лева. Като съобрази това , имотното състояние на подсъдимата, нейните доходи и семейни задължения,съдът отмери глобата в размер на законовия минимум, а именно сто лева, които следва да бъдат заплатени в полза на Държавата.

       При наличието на всички законови предпоставки на чл.66 от НК и с оглед личността на подсъдимата, така определеното наказание лишаване от свобода не следва да бъде изтърпявано ефективно. С оглед ниската степен на обществена опасност на подсъдимата, нейните трайни трудови навици, семейни задължения и мотива й да извърши престъплението, съдът отлага изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за минимално предвидения в закона изпитателен срок от три години.

        С така определените наказания, по вид и размер, ще се постигнат целите на генералната и лична превенция. Подсъдимата ще има възможност да преосмисли поведението си занапред, ще се постигне възпиращ и превъзпитаващ ефект спрямо нея, като в същото време това наказание се явява адекватно на обществената опасност на дееца и на конкретното извършено от него.

При наличието на предпоставките на чл.25 от НК, вр. чл.23 от НК наказанията по настоящата и по предходната присъда на подсъдимата, следва да бъдат групирани, като й бъде наложено едно общо наказание, по-тежкото от двете. Мотивират така, съдът ГРУПИРА наложените на подсъдимата наказания по настоящата присъда с тези по Присъда № 30/ 10.06.2013г., постановена по НОХД № 269/13 по описа на ОС-Русе, като й налага едно общо наказание, а именно: ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 100 лева, платима в полза на Държавата.

Преценявайки отново дали така определеното общо наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, съдът намира, че от една страна са налице всички законови предпоставки на чл.66 от НК, а от друга, предвид личността на подсъдимата, така определеното общо наказание лишаване от свобода не следва да бъде изтърпявано ефективно. Подсъдимата е личност с ниска степен на обществена опасност, работила е към момента на деянията, намерила си е работи и понастоящем, което сочи, че тя се опитва да реализира доходи и да се грижи за децата си, по най-добрия възможен начин, въпреки тежката икономическа обстановка в страната и ниското си образование. С оглед на това, съдът отлага изтърпяването на определеното общо наказание лишаване от свобода за минимално предвидения в закона изпитателен срок от три години, с което ще се постигнат целите на генералната и лична превенция.

На основание чл.59 от НК следва да бъде зачетено предварителното задържане на подсъдимата, по настоящето дело- по НОХД № 81/14 по описа на РОС, считано от 05.03.2014г до 14.03.2014г.

С оглед изхода на делото подсъдимата следва да заплати направените по делото разноски, а именно 120,15 лева по сметката на ОД МВР-Русе -разноски на предварителното производство. В хода на съдебното производство не са направени разноски, поради което не се следват такива.

Не са налице основанията, посочени в чл.53 от НК, за отнемане на оптичните носители, поради което същите следва да бъдат върнат на техните  собственици. С оглед изложеното, съдът връща на :

„Инвестбанк” АД клон гр.Р.: 1 брой диск CD-R, съдържащ видеозапис от камери, монтирани на офис на „Инвестбанк” АД клон Р., находящ се в гр.Р.,ул.”*** предаден с протокол за доброволно предаване от 30.07.2013г. от М. Д.Д. - приложен като веществено доказателство по делото.

„Първа инвестиционна банка” АД клон гр.Р.: 1 брой дискета, съдържащ видеозапис от камери, монтирани на АТМ находящо се в гр.Р., ул.”*** за дата 06.06.2013г., предаден с писмо 287-677/ 29.07. 2013г. по описа на ПИБ АД - приложена като веществено доказателство по делото.

Мотивиран така,съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: