№ 582
гр. Русе, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20214520201448 по описа за 2021 година
за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. Р. М. от гр.Русе ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21 - 1085- 001626/15.06.2021г. на началник
Сектор ПП при ОДМВР гр.Русе,с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на
ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ
месеца.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да
отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
За РРП - редовно призовани,не се явява представител и не вземат
становище.
Представител на административно-наказващия орган не се явява.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност категории „В и М ”
и като такъв се води на отчет в Сектор ПП Русе.Като водач на МПС към
м.май 2020г. М. има две наложени с наказателни постановления наказание за
нарушения на ЗДвП, по което да не е настъпила реабилитация и пет глоби с
1
фиш.
На 21.10.2019г. в информационната система на КАТ постъпва
информация за промяна на собствеността върху л.а. Волво с рег.№ Р1956ВС.
На 22.12.2019г. АИС „КАТ – Регистрация на ППС и собствениците им“
автоматично прекратява регистрацията на превозното средство,като
регистрационните табели остават на превозното средство. Не е предвидено
уведомяване на собственика и собственикът на лекия автомобил не е
уведомяван, че регистрацията на превозното средство е служебно прекратена.
В системите на МВР като собственик на автомобила фигурирал Д.Б.Б., а като
предстоящ собственик – М. Р. М..
На 20.05. 2020г. жалбоподателят управлява горепосоченият автомобил в
гр.Русе. При движение по ул.“Изгрев“ близо до вариантата за бул.България
възниква пътен инцидент. При разследването на този инцидент се установява, че
автомобилът управляван от жалбоподателя е с прекратена регистрация и срещу
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение на разпоредбите на чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като управлява МПС
със служебно прекратена регистрация. На 21.05.2020г. началникът на Сектор
ПП в качеството си на административнонаказващ орган се произнася по акта
като на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН прекратява
административнонаказателното производство и изпраща преписката на
прокурор за произнасяне относно това дали деянието не съставлява
престъпление.
С постановление от 10.03.2021г. прокурор от Районна прокуратура
отказва да образува досъдебно производство за това деяние по чл.345 ал.2 от
НК поради маловажност на случая и изпраща преписката на Сектор ПП Русе
за произнасяне относно преценка наличието на административни нарушения.
След получаване на постановлението, началникът на Сектор ПП при
ОДМВР гр.Русе издава обжалваното наказателно постановление на осн. чл.36
ал.2 от ЗАНН ,с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП налага на М.
административно наказание ГЛОБА в размер ДВЕСТА лева.
По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.Тя се
установява от представените писмени доказателства – справка за
водач,обяснения,постановление на Районна прокуратура - Русе.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
2
Жалбата е допустима,тъй като е подадена от лице с право на жалба в
предвидения от ЗАНН срок,а разгледана по съществото си е основателна по
всички наведени съображения.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
От обективна страна жалбоподателят М. е извършил деяние,с което е
осъществил обективните признаци на състава на нарушението по чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП ,тъй като е управлявал моторно превозно средство, което поради
служебно прекратяване на регистрацията се счита със статут на
нерегистрирано съгласно изискванията на чл.2 от Наредба № І-45 на МВР от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на
моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.
От субективна страна за да е съставомерно деянието по чл.175 ал.3 от
ЗДвП законодателят е предвидил форма на вина – пряк умисъл и в конкретния
случай липсват каквито и да било доказателства за това М. да е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и да е искал настъпване на
общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на
вината са събрани единствено доказателства,че жалбоподателят,който е
станал по-късно собственик и в хода на производството не е представен
договор за продажба на МПС не е възразил против съставяне на акта. Липсват
каквито и да било доказателства за знание, че автоматично е настъпила
дерегистрация и автомобилът се счита за нерегистриран. Напротив – събрани
са доказателства които дават основание да се приемат за установени
фактите,че дерегистрацията се извършва автоматично от компютърна
информационна система и настъпването на този факт не е известен дори на
служителите на МВР,които могат да го установят едва след справка, но по
никакъв начин не може да стане известен на дееца още по-малко на водача
преди да предприеме неправомерното управление. Събраните доказателства
относно интелектуалния момент на вината сочат,че М. не е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от него. Липсата на интелектуалния момент
изключва и наличието на волевия,а именно деецът да иска и цели
настъпването на общественоопасните последици от действието си. М. не е
съзнавал, че управлява нерегистриран автомобил,тъй като автомобилът е бил
с валидни регистрационни табели и документи за собственост,както и със
заплатена задължителна застраховка гражданска отговорност и с поведението
3
си водачът не е искал да наруши правилата за движение по обществените
пътища ,а именно движение само на регистрирани превозни средства. По тези
съображения съдът намира,че не са осъществени субективните признаци на
нарушението и М. следва да бъде признат за невинен в извършване на
административното нарушение и наложените административни наказания
отменени изцяло.
Като е направил обратния извод наказващият орган е постановил
незаконосъобразен акт.
По изложените съображения,съдът намира,че жалбоподателят не е
извършил нарушението за което е санкциониран и обжалваното наказателно
постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени
изцяло.
Възражението на защитата за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила е неоснователно. Срокът за издаване на наказателно
постановление не е пропуснат, тъй като при изчисляване на едногодишния
срок за издаване на наказателно постановление от извършване на
нарушението следва да се вземе предвид прекъсването на давността до
произнасяне на прокурора.
Разноски не се претендират.
Предвид горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21 - 1085-
001626/15.06.2021г. на началник Сектор ПП при ОДМВР гр.Русе , с което на
М. Р. М. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4