№ 5022
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20211110146512 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. АНТ.
АРГ. искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, с които се претендира
признаване спрямо ищеца, че ответникът дължи следните суми: сума в общ размер от
2432.89 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2018год. до
30.04.2020год. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „Младост 1“, бл. 18,
вх. Б, ап. 3, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 07.06.2021г. /датата
на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ
размер от 58.69 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2018год.
до 30.04.2020год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 07.06.2021г.
/датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума
в общ размер от 293.69 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до
19.05.2021г. и сума в общ размер от 11.08 лева – обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 19.05.2021г.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от ответникът, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като
неоснователни като в тази връзка са релевирани следните възражения: не е налице
валидно облигационно правоотношение между страните по делото; върху процесния
имот има учредено вещно право на ползване в полза на лицата Анатолий Андонов и
Ганка Антонова като по отношение на Ганка Антонова няма каквито и да било
доказателства, че същата се е отказала от правото си на ползване; клаузите на ОУ на
ищеца са нищожни. При усоливята на евентуалност се релевира, че вземанията са
погасени по давност.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Нелбо Инженеринг” ООД не
излага становище по предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 31988/2021г. по описа на СРС, 34-ти
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в
законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на
вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват
допустими.
Предявен e иск с правна квалификация чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.150 ЗЕ.
В тежест на ищцовата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е да установи
основанието и размера на претендираната парична сума по предявения положителен
установителен иск, а именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника
за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за
ответника – собственик или ползвател, изпълнение на задължението за доставка на
топлоенергия за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по
предоставената услуга в посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно
доказване по тези факти.
Относно първите две предпоставки за уважаване на иска, а именно – валидно
възникнало договорно отношение между страните по делото за продажба на топлинна
енергия за процесния апартамент и качеството потребител за ответника – собственик,
следва да се посочи следното: видно от представения по делото нотариален акт за
дарение на недвижим имот /л. 22/ се установява, че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот като в полза на родителите на ответника Антоний А.
Андонов и Ганка Тодорова Антонова е учредено пожизнено право на ползване /т. 2 от
договора – л. 23/. По делото е представена декларация /л. 26/, от която се установява,
че Антоний А. Андонов се е отказал от учреденото му пожизнено право на ползване. В
този смисъл съдът споделя изцяло възражението на ответника, че не е представено
каквото и да било доказателство за отказ от учреденото пожизнено право на ползване
на другия вещен ползвател – Ганка Тодорова Антонова, поради което съдът приема, че
същата продължава да е вещен ползвател на процесния недвижим имот.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че съгласно чл. 153, ал. 1
2
ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. Въз основа на трайната и непротиворечива
практика на ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на
ІV Г.О. на ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на
ВКС и решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ВКС, е прието, че
облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на
закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на
обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване
върху имота.
С оглед гореизложеното, следва да се посочи и следното: правилото е, че
собственикът на толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното
предприятетие за доставената в имота топлинна енергия и това правило е приложимо
винаги, когато собственикът е носител на всичките три елемента от сложното вещно
право на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Когато
по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено право на ползване върху
имота, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към
топлопреносното предприятие задължения, който извод се подкрепя от употребата на
съюза "или" - т.е отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не
кумулативна - първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само
ако липсва фигурата на "ползвател". Последното е оправдано, защото само на
ползвателя, а не и на собственика принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот,
в това число да се ползва от предоставената от ищеца в същия имот услуга. Поради
това само ползвателят, а не и голият собственик на топлофициран недвижим имот
притежава качеството „потребител на топлинна енергия" в хипотезата, при която
съществува учредено право на ползване върху топлоснабдения имот и само носителят
на това право, в качеството му на страна по възникналото облигационно
правоотношение дължи изпълнение на задължението за заплащане на стойността на
доставена в имота топлинна енергия. Правноирелевантно е обстоятелството дали
ползвателят реално е ползвал имота. Законът ангажира неговата отговорност поради
притежаването на вещното право на ползване, без да се интересува по-нататък дали
това право е било ефективно упражнявано или не.
С оглед изложеното, в случая съдът намира за установено, че ответникът В.
АНТ. АРГ. не е имал качеството на потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, защото макар и да е собственик на апартамента, същият не е имал
възможността да го ползва и съответно да потребява топлинна енергия за битови
нужди в него. Това правомощие, като част от съдържанието на ограниченото вещно
право на ползване върху имота, е можело да бъде упражнено единствено от неговия
титуляр, който е трето за настоящия спор лице и се явява потребителна топлинна
3
енергия за битови нужди за процесния период от 01.05.2018год. до 30.04.2020год. Ето
защо и по делото не е доказано, че между страните по спора са възникнали
облигационни отношения по договор за продажба на топлинна енергия. Останалите
събрани доказателства също не установяват твърденията на ищеца за наличието на
валидно договорно правоотношение между страните по делото за релевирания период.
С оглед изложеното установителният иск за главница е изцяло неоснователен,
защото вземането на твърдяното от ищцовото дружество договорно основание не е
възникнало срещу ответника.
Претенцията на ищеца по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е
акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна енергия и предвид
горните изводи на съда по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, също
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отговорността за разноските:
При този изход от спора и съобразно чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват
разноски, които възлизат на сумата от 300 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу В. АНТ.
АРГ., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Петър Парчевич” № 14,
партер обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в общ
размер от 2432.89 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от
01.05.2018год. до 30.04.2020год. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк
„Младост 1“, бл. 18, вх. Б, ап. 3, ведно със законната лихва върху сумата за периода от
07.06.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането; сума в общ размер от 58.69 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018год. до 30.04.2020год., ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 07.06.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното
изплащане на вземането; сума в общ размер от 293.69 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2019г. до 19.05.2021г. и сума в общ размер от 11.08 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 19.05.2021г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
4
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от
изпълнителния директор Георги Беловски да заплати на В. АНТ. АРГ., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Петър Парчевич” № 14, партер сумата
от 300 лева – разноски за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – „Нелбо Инженеринг”
ООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5