МОТИВИ към присъда № 2 / 25.01.2019 г.
по НЧХД № 274 / 2018 г. по описа на
Районен съд КОТЕЛ
Срещу подсъдимиите К.П.Ч. и Г.А.М. е
повдигнато обвинение с частна тъжба, подадена от А.Б.А., затова че на
26.05.2018 г. в град Котел, двамата в съучастие помежду си като извършители, му
причинили лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 от НК, с което всеки от тях е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Частният
тъжител, като пострадал от престъплението, е конституиран по реда на чл.84 от НПК като граждански ищец в производството, като съдът е приел за съвместно
разглеждане предявения срещу двамата подсъдими при условията на солидарност
граждански иск за сумата 10 000.00 лева, представляващи причинени от твърдяното
престъпление неищуществени вреди заедно със законната лихва от деня на
увреждането 26.05.2018 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, след приключване
на съдебното следствие, частният тъжител, лично и чрез повереника си адв. И.Т. ***,
поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита, че са налице основанията
на чл.78а от НК за освобождаване и на двамата подсъдими от наказателна
отговорност и за налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Моли съда да уважи изцяло предявения граждански иск и да присъди всички
направени разноски по делото.
Подсъдимият К.Ч. не се признава за
виновен по повдигнатото обвинение, като твърди, че ударил тъжителя при
самозащита. Моли съда да бъде оправдан.
Подсъдимият Г.М. не се признава за
виновен по повдигнатото обвинение и моли да бъде оправдан.
Съдът,
след като обсъди на всички доказателства събрани по делото, намира за
установено следното:
Подсъдимите К.Ч. и Г.Ч. са приятели.
Живеят постоянно в град Котел в един квартал. Близо до дома на подс. Г.Ч. е
домът на свидетелите В.Б. и Б. К., които съжителстват на съпружески начала. В
началото на 2018г. между подсъдимия Г. Ч.,
от една страна, и свидетелите В.Б. и Б. К., от друга, се появил конфликт, тъй
като подс. Ч. пускал много силна музика и безпокоял децата на свидетелите. Св.
В. Б. споделила за конфликта с родителите си – тъжителят и св. В. К.
Надвечер на 26.05.2018г. свидетелите В.
Б., Б. К.и В.К., както и тъжителят седнали да се черпят в двора на къщата на
свидетелите В. Б. и Б. К. на административен адрес град Котел, кв. **** *.
Децата играели край тях. Мъжете били употребили алкохол, но в умерени
количества. По улицата минал подс. Г.М., който виждайки компанията, отишъл при
тях и ги заговорил. Дворът не бил ограден откъм улицата. Тъжителят дотогава не
познавал подс. М., но св. Б. му обяснила кой е и че са в конфликт заради шума,
който вдига. Тогава тъжителят казал на подс. М., че е нежелан там и го отпратил
да си ходи. Подс. М. се подразнил от отношението към него, започнали да си
говорят на висок глас, да се карат и заплашват. Подс. М. си тръгнал, веднага
намерил подс. К.Ч. и му казал какво се е случило. Подс. К.Ч. взел нещо метално
в ръка и двамата се върнали в дома на св. Б. К. Тъжителят и св. К., виждайки
двамата подсъдими, станали. Двете свидетелки също станали. Подсъдимите били
агресивно настроени. Подс. К.Ч. се насочил към тъжителя и го ударил два пъти в
лицето, използвайки металния предмет. Тъжителят паднал на земята по гръб и
ударил глава в земята. Подс. Г.М. взел един метален стол, за да удари с него
подсъдимия, но св. В. К. успяла да го спре, като замахнала с ръце. Из цялата
махала се разчуло за боя, пристигнали съседите, за да гледат. Братът на подс. Г.М.
дошъл с брадва в ръце, но някой успял да я вземе от ръцете му. Св. Б. К.извадил
нож, за да се отбранява.
Когато тъжителят паднал на земята, от
раните му потекла кръв. Подсъдимите избягали. Тъй като тъжителят бил зашемен от
удара, не можел сам да стане. Св. В. К. го вдигнали и подкрепяйки го, го завела
вътре в къщата. Междувременно някой се обадил до РУ на МВР Котел и на място
пристигнали дежурните служители, които извикали линейка. Намери и арестували
подсъдимите.
Тъжителят бил отведен до ЦСМП Сливен,
където бил прегледан, раните били обработени, описани били констатираните
увреждания и след като не било установено животозастрашаващо състояние,
тъжителят се прибрал вкъщи.
На 29.05.2018г. посетил съдебния лекар
д-р Т.Ч. в град Сливен, който издал съдебномедицинко удостоверение №
273/29.05.2018г., в което описал резултатите от прегледа : леко увредено общо
състояние; ориентиран за време, място и собствена личност; масивен десностранен
периорбитален хематом с боелзнен травматичен оток на тъканите, като очната
цепка е стеснена; хирургически обработена (залепена) рана с неравни ръбове, с
дължина около 3-4 см, разположена вертикално в областта на носовия край на
дясната вежда, с болезнен травматичен оток на тъканите; кръвонасядания и
болезнен травматичен оток на тъканите, кръвонасядания сис синкав цвят и
охлузвания на кожата в областта на носа, като болките се засилват при опипване
с ръка; кръвонасядания в областта на лявата очница; малка рана с размери 1-1.5
см, с неправилна форма, покрита с коричка, в тилната област на главата малко в
ляво, с болезнен оток на тъканите; други видими травматични увреждания не са
установени.
Тъй като тъжителят имал силно
главоболие, световъртеж и светобоязън, платил здравните си осигуровки и
постъпил на 01.06.2018г. в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ Сливен, където е бил
лекуван консервативно до 03.06.2018г.
След като бил изписан от болницата,
тъжителят се прибрал в дома си в град Котел, където съпругата му се грижила за
него, докато се възстанови. Раните заздравели за обичайния период, но
продължавал да има главоболие, не понасял силна музика, предпочинал да стои на
тъмно, дразнел се от висок говор и викове, особено детски, престанал да
употребява алкохол и да се събира с приятели. Бил в отпуск по болест до
23.06.2018 г. През месец юли се върнал на работа в НУФИ „Филип Кутев“, където
работел като работник по поддръжката. Пазел се от тежка работа и избягвал да
стои на слънце, затова синът му му помагал в изпълнение на служебните
задължения. През месец август 2018 г. ползвал платен годишен отпуск. На
07.08.2018г. бил прегледан от д-р К. в град Сливен, специалист по неврология,
който в амбулаторния лист записал следното : Анамнестичните данни са снети от
болния и епикризата; през месец май му бил нанесен побой в главата, лекуван
болнично за мозъчно сътресение; оплаква се от главоболие в париеталната област,
главоболието се позитивира от слънце и шум, на моменти виене на свят. Изписана
е следната терапия с медикаменти : паримем, паракофдал, атаракс.
През месец септември 2018г. тъжителят
се върнал на работа. Главоболието продължавало, но с намален интензитет.
Било образувано ДП № 169/2018 г. за
извършено по чл.129 от НК престъпление. След като прокурорът не установил на
тъжителя да е била нанесена средна телесна повреда, с постановление от
04.10.2018г. е прекратил досъдебното производство и е изпратил съобщение по
реда на чл.50 (в актуалната му редакция, ДВ, бр.44 от 2018г) и му е разяснил
възможността да подаде частна тъжба в едномесечен срок. Съобщението е получено
на 09.10.2018г., а частната тъжба е постъпила в РС Котел на 06.11.2018г., при
спазване на установения едномесечен срок.
Съдът
установи горните факти, след като обсъди подробно показанията на всички
разпитани по делото свидетели, преценени ведно с медицинската експертиза и
всички приобщени към делото писмени доказателства. В обясненията си подсъдимият
Г.М. отрича да е нанасял удар по пострадалия. Обясненията на този подсъдим се
поддържат както от обясненията на подсъдимия К.Ч., така и от показанията на свидетелката В. К. И тримата
свидетели категорично сочат, че подс. К.Ч. е нанесъл ударите в лицето на
тъжителя. Съдът не споделя като достоверни показанията на свидетелите Б. . и В.
Б. в частта им, в която заявяват, че двамата подсъдими продължили да удрят и
ритат пострадалия, след като вече е бил паднал на земята. Първо, техните
показания се опровергават от показанията на св. В. К. На следващо място, тези
двама свидетели да не са успели да възприемат адекватно цялата ситуация, тъй
като техен приоритет е бил да предпазят децата си от евентуални наранявия.
Отделно от това, св. Б. К. е бил повлиян от алкохола. Ако тъжителят е бил
ритан, докато е бил по земята, би следвало по тялото му да има следи от
ударите, но такива обективно не са били констатирани при извършения от д-р Ч.
три дена по-късно. Освен по лицето, другата рана е в тилната област, която е
получена при падането на земята.
Съдът
изслуша и прие изготвената по ДП съдебномедицинска експертиза, която поддържа
извод за причинено на тъжителя временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Вещото лице обясни, че съобщеното от свидетелите зашеметяване след
удара не представява кома, а обнубилация – най-леката степен на промяна на съзнанието, при която
пострадалият е бил леко унесен, но в съзнание, ходел е, сам се е качил в
линейката и пр. Вещото лице, изслушано в съдебно заседание, обясни, че в
амбулаторния лист от 07.08.2018г. д-р К. е описал не обективно съществуващо
състояние, а данните, изнесени от пострадалия за неговите субективни усещания,
поради което вещото лице не изключва възможността тъжителят да е преекспонирал
неприятните последици от нанесената му телесна повреда. Вещото лице обясни, че
е възможно да се е получило посттравмативно главоболие, за което обаче няма
подходящ терен (някакви други заболявания). Сериозно съмнение в наличието на т.
главоболие (продължаващо и към момента) внася съобщеното от самия пострадал, че
е ходел на работа с мотопед, тъй като вещото лице обясни, че при главоболие и
световъртеж дори придвиждането пеш е проблем, докато за управление на мотопед
или велосипед се изисква равновесие и стабилност, които биха били силно
нарушени, ако пострадалият действително е проявявал твърдените симптоми.
Съдът възприема в нейната цялост
съдебномедицинската експертиза, след като я прецени за професионално изготвена
и даваща отговор на поставените въпроси. Страните не изтъкнаха доводи за
заинтересованост на вещото лице, а и съдът при извършената служебна проверка не
установи такива.
Посочените доказателства, обсъдени в
тяхната съвкупност, установяват по един безспорен начин факти относно времето,
начина на извършване на престъплението и мястото на неговото извършване.
При така установеното от фактическа
страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимият К.Ч. е
осъществил престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК, затова че на 26.05.2018 г. в град Котел причинил на
частния тъжител А.А. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК,
Налице са всички съставомерни признаци
на престъплението, за което срещу този подсъдим е повдигнато обвинение.
Безспорно е установено времеизвършването на престъплението – надвечер на
26.05.2018 г., както и мястото на неговото извършване – в дома на свидетелите Б.
К. и В. Б. в град Котел на ул. ****.
На
тъжителя е причинена лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Уврежданията са описани в представеното по делото съдебномедицинско
удостоверение, както и в медицинската документация, съставена по време на
болничното лечение. Нанесените на тъжителя разкъсни рани, болезнени наранявания
и охлузвания покриват признаците на леката телесна повреда, в какъвто смисъл са
и дадените с ППл 3-79 на ВС указания. За да е налице лека телесна
повреда по чл.130, ал.1 от НК, на пострадалия трябва да са нанесени “такива
увреждания, които да са довели до болестно състояние, без то да е продължително,
постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно
разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомичната цялост
на организма или тъканите, както и по – леки изменения във физиологичните
функции извън болката и страданието.”
За
неоснователни съдът преценява възраженията на подс. К.Ч. за наличие на
основания, изключващи обществената опасност по смисъла на чл.12, ал.1 от НК.
Подс. Ч. не е действал при условията на неизбежна отбрана, тъй като не се
установи да е налице т. предприето от тъжителя противоправно нападение срещу
личността както на подс. Ч., така и на друго лице. Заформил се е обикновен
битов скандал и подс. Ч. е решил да отмъсти на тъжителя за отношението му към
другия подсъдим Г.М., както и за предхождащите конфликти между семействата,
породени от неспазване на обществения ред от страна на подс. М..
Тъй
като не се установи подс. Г.М. да е нанасял удари на тъжителя, съдът оправда
този подсъдим изцяло по повдигнатото срещу него обвинение. По тази причина
съдът оправда и подс. К.Ч. по повдигнато му обвинение за съучастие под форма на
извършителство по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимият К.Ч. е извършил
престъплението при условията на пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и ги е
желаел.
Налице са всички предвидени в разпоредбата на чл.78а от НК
условия за освобождаване на
подсъдимия К.Ч. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба. Деянието е извършено
умишлено, предвижданото наказание е лишаване от свобода до две години или
пробация, няма причинени от престъплението имуществени вреди, подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.ХХVІІІ от
НПК. Не са налице изключващите прилагането на чл.78а от НК предпоставки, дадени
в ал.6-та. При определяне размера на глобата, определена от НК в границите от
1000.00 до 5000.00 лева, съдът се
съобрази с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, прецени обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и смекчаващите и
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прецени добрите характеристични данни.
Липсват отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на глоба в размер
над минималния предвиден от 1000.00 лева.
Приетият за съвместно разглеждане граждански
иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, с който се претендира обезщетение на
неимуществените вреди, причинени от непозволено увреждане – престъплението, е
доказан по основание, но е предявен в завишен размер. Съгласно разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а тогава когато увреждането е
причинено от неколцина, те отговарят солидарно – чл.53 от ЗЗД. Тъй като подс. Г.М.
беше признат за невиновен по повдигнатото обвинение, съдът отхвърли предявения
срещу него иск.
Ищецът в настоящото производство доказа елементите от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, касаещи причинените му неимуществени вреди. Първият
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, деянието, е налице –
подсъдимият К.Ч. е осъществил престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК, което от
своя страна покрива признаците на деликта по смисъла на гражданското право.
Противоправността и вината са също доказани, като се има предвид постановената
присъда. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и другите
нематериални последици, възникнали от деликта. При причиняването на телесната
повреда тъжителят несъмнено е претърпял болки, страдания, унижение и се е
засегнало чувството му на лично достойнство. Наложило се е лечение в болнични
условия. Няма данни раните по лицето да са отшумели за период, различен от
обичайния – между 10 и 15 дни. За по-дълъг период от време обаче е имал неприятни усещания като главоболие, виене на
свят, гадене, светобоязън, непоносимост към шумове и пр. Всичко това е наложило
осезателна промяна в нормалния му ритъм на живот, отразило се е на отношението
му към близките, донякъде на възможността да изпълнява точно и стриктно
трудовите си задължения. За да обезщети претърпените неимуществени вреди по
справедливост, съдът следва да изходи от нормата на чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗД,
според която се обезщетяват всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Съдът намира размера на исканото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди за завишен, след като се съобрази със степента на болките и
страдания, за да определи по справедливост тяхната продължителност – момента на
причиняване на телесната повреда и като краен момент около месец септември
2018г., когато се установи, че пострадалият се е возел на мотопед, което
изключва възможността и към него момент пострадалият да е изпитвал описаните
по-горе страдания. След като обсъди в съвкупност всички посочени по–горе
аргументи, съдът прецени, че справедливото обезщетение, което следва да се
присъди на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди е в размер на
2000.00 лева и приема искът до пълния му предявен размер 10000.00 лева като
неоснователен и недоказан.
С
молбата ищецът е претендирал и присъждането на законна лихва от деня на
увреждането до окончателното изпълнение на задължението. Съгласно чл.86, ал.1
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от
деня на увреждането, без да е необходима покана.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия Ч. да заплати на тъжителя сумата 697.00 лева, представляващи
направени от него разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса за
образуване на делото и възнаграждение на вещото лице. Съдът подсъдимия да
заплати по сметка на бюджета на съдебната власт сумата 80.00 лева,
представляващи държавна такса върху размера на уважения граждански иск.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :