Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 24.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №16889/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от М.А.Б., с която е предявен осъдителен иск срещу
П.на Р.Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 30000 лв.,
ведно със законната лихва за забава считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 04.10.2016 г., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД
№8030/2011 г. на СРС, по което ищецът е оправдан.
Ищецът
твърди, че срещу него се е водило наказателно производство, продължило близо 12
години, по което е постановена оправдателна присъда, като за периода от
привличането му като обвиняем до оправдаването му е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативните психически и физически последици, накърнени са честта
и достойнството му, връзката със семейството и приятелите му, влошило се е здравословното
му състояние. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Счита, че не са доказани твърдените вреди. Позовава
се на водени и други наказателни дела, по което ищецът е осъден с влязла в сила
присъда, както и на допринасяне за продължителността на производството от ищеца
чрез недобросъвестно процесуално поведение.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
На
22.09.2004 г. М.А.Б. е задържан със Заповед №883/22.09.2004 г. за срок от 24
часа във връзка със сигнал, получен в 09 РПУ – СДВР, че неизвестни лица
разбиват и режат желязната ограда на къща-музей „Ал. Стамболийски“, находяща се
на ул. „******. Образувано е полицейско производство №ЗМ 2008/2004 г. по описа
на 09 РПУ – СДВР за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4, пр. 2, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК срещу ищеца и още 3 лица – за отнемане на
чужди движими вещи – 2 броя решетъчни метални тръби, метални платна 4/2 метра,
на обща стойност 154,20 лв. от владението на А.К.К.,
с намерение незаконно да ги присвоят, като за кражбата е използвано техническо
средство (3 броя ножовки и 1 брой метален чук), за което престъпление НК
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години. На ищеца е
взета мярка за неотклонение „Подписка“. В следващите две години многократно е
разпитван като уличено лице, призоваван е за предявяване на обвинението и
извършване на други процесуални действия с негово участие.
На
31.10.2006 г. е образувано НОХД № 14847/2006 г. по описа на СРС, НО, 16 състав.
С разпореждане на съда от 07.11.2006 г. съдебното производство е прекратено и
делото е върнато на СРП за отстраняване на съществени нарушения на
процесуалните правила. Привлечен е отново като обвиняем през 2010 г. Внесен е
втори обвинителен акт и е образувано НОХД № 3799/2010 г. по описа на СРС, 16
състав. С разпореждане от 22.06.2010 г. съдебното производство отново е
прекратено и делото е върнато на СРП. На 02.05.2011 г. е внесен трети
обвинителен акт. Образувано е НОХД № 8030/2011 г. След многократни съдебни
заседания, в които ход на делото не е даден поради процесуално поведение на
останалите подсъдими и техните защитници, първоинстанцинното
производство е приключило на 03.12.2014 г., когато е постановена оправдателна
присъда. Подаден е протест срещу оправдателната присъда. Въззивната инстанция е
провела две съдебни заседания, тя е потвърдена на 04.10.2016 г. от СГС.
По делото не
се спори, а и от представената по делото справка за съдимост се установява, че ищецът
е осъждан и за други престъпления, включително и по време на процесното съдебно
производство – по НОХД № 2340/2001 г. по описа на СРС, с решение от 14.02.2005
г. лицето е признато за виновно за отнемане на чужди движими вещи в съучастие,
чрез използване на техническо средство, с намерение противозаконно да ги
присвои, за което му е определено наказание „лишаване от свобода“ 2 г. и 6 м.,
както и за това, че по същото време и място е повредил телефонна линия, като с
това е прекъснал съобщенията, поради което му е определено наказание „лишаване
от свобода“ 1 г. и 6 м. Наложено е по-тежкото наказание от 2 г. и 6 м. Лицето е
осъждано и с влязла в сила присъда от 17.05.2006 г. по НОХД № 545/2005 г. по
описа на СРС за това, че на 6.03.2004 г. в съучастие е направил опит да отнеме
чужди движими вещи на обща стойност 54,40 лв., деянието е останало недовършено,
като му определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца. Наказанието
е отложено за срок от 3 г.
От
показанията на свидетеля Д.П.Б., колега и приятел на ищеца, се установява, че воденото
наказателно производство е предизвикало силни притеснения у ищеца и е повлияло
на семейните му отношения. Споделял е, че несправедливо е обвинен за процесната
кражба, започнал е по-често да употребява алкохол. От този момент са се явили проблеми
на ищеца с кръвното налягане, което се е отразило в работата му, тъй като е не
е можел да се качва на скеле (ищецът и свидетелят са работели в строителството).
Макар между 2004 г. и 2016 г. да не са работили заедно, поддържали са контакт
по телефона. През 2016 г. отново са работили на общ обект.
При така
установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда. Вредите, изразяващи
се в преживени негативни емоции, накърняване на авторитета му, семейни неудобства
и затруднения в работата, свързани с явяването пред органите на досъдебното
производство и пред съда, взетата мярка за неотклонение в периода на
изпълнението й, продължителността на производството – около 12 години, са в
причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.
При
определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази
указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС
по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение № 532/24.06.2010
г. по гр.д. № 1650/2009 г. III ГО, ГК, решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014
г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят вида и
характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета
на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им
представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците
от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет,
възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.
При
съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното: Процесното наказателно
производство е продължило 12 години. Процесуалната принуда срещу ищеца се
изразява в задържане под стража за 24 часа и вземане на мярка за неотклонение „подписка“.
Увреждането се изразява в понасяне на неудобства, свързани с 24-часовото задържане
и ограниченията, свързани с мярката за неотклонение „подписка“ и участието в множеството
процесуални действия при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза,
както и негативни емоции и притеснение. Съдът съобрази още и възрастта на ищеца
– мъж в зряла възраст, семеен с деца, с изградени социални контакти и среда,
семейни и приятелски връзки, които обаче неминуемо са повлияни негативно и от
другите наказателни производства, водени срещу него, за които има влязли в сила
осъдителни присъди.
Съдът не
приема за доказана причинно-следствена връзка между здравословни проблеми на
ищеца, свързани с високо кръвно налягане и невъзможността да работи на височина
и процесното наказателно производство – мнението на свидетеля за възникване на
здравословни проблеми не доказва наличието на такива – по делото не е установен
здравословния статус на ищеца преди започване на наказателното производство,
нито са ангажирани медицински доказателства (документи, експертиза) за
поставена диагноза и кога е поставена, както и не е установена причинно- следствена
връзка между евентуалното заболяване и воденото наказателно производство. Дори
и да се приеме, че свидетелските показания са годни да установят влошено
здраве, то изводът на свидетеля, че здравословното състояние на ищеца се дължи
на наказателното преследване, не може да се възприеме. На първо място защото
същият не разполага със специални познания в областта на медицината, за да
направи компетентен извод за причините за заболяванията и на следващо място –
тъй като по делото не са представени медицински документи или други
доказателства, установяващи конкретното здравословно състояние на ищеца преди и
след задържането му, както и дали страда от заболявания и в кой период са
възникнали. Съдът не кредитира показанията на свидетеля и в частта им относно
твърдението, че именно процесното наказателно производство е възбудило у ищеца
най-съществените страхове и притеснения. Установи се от справката за съдимост
на ищеца и от постъпилата информация от следствените служби и от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, че през периода докато е протичало
процесното наказателно производство, ищецът е бил признат за виновен и осъден
по повдигнати обвинения по други дела, както и че в този период е изтърпял
наказание „лишаване от свобода“, като е влязъл в Затвора на 25.03.2005 г. и е
излязъл на 23.02.2006 г. Житейски нелогично е при протичане на няколко
наказателни производства, по част от които срещу лицето са постановени
осъдителни присъди и е наложено наказание „лишаване от свобода“, основните му
страхове и притеснения да са за неприключило дело (процесното), а не за предстоящото
постъпване в затвора.
При отчитане
на всички тези обстоятелства, включително продължителността и интензивността на
извършените процесуални действия в наказателното производство, и съобразно критериите,
посочени по-горе, съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на 3000
лв. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия
за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от 3000 лв. (повлияна
в най-висока степен от общата продължителност на наказателното производство),
отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените
от ищеца неимуществени вреди и е съобразена с обществената мяра за
справедливост, обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията.
По тези
съображения съдът приема, че искът следва да се уважи а сумата от 3000 лв. и да
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв.
Претенцията
за законна лихва е основателна (такава се дължи от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – така т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС), съответно
от 04.10.2016 г.
По
разноските:
На ищеца, с оглед искането му по
чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски
за държавна такса за завеждане на настоящото дело в размер на 10 лв. и, за
платена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лв.
На процесуалния представител на
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА,
съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 143 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б., адрес: гр.София, бул. *****,
да заплати на М.А.Б., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление,
за което е оправдан, ведно със законната лихва от 04.10.2016 г. до
окончателното плащане и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 15 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 30000 лв.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., адрес: гр.София, бул. *****,
да заплати на адв. К.К.К.,
на основание чл.38 ЗА сумата от 143 лв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: