Р Е Ш Е Н И Е
№
42/25.03.2019 г.
град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – Наказателно отделение, на двадесет
и пети януари, през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ЛОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
Секретар Соня Дичева
Прокурор Светла Курновска
Като
разгледа докладваното от съдия Димитрова, ВНДОХ
№ 428 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Варненският
окръжен съд, с присъда № 62 по НДОХ № 1456/17 година по описа на същия съд,
постановена на 29.08.2018 година е признал подсъдимия К.В.И. за ВИНОВЕН в извършване на две деяния по НК, както следва:
-
по чл. 116 ал. 1 т. 6 пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, за това, че това, че на 12.04.2015 г. в село Чернево,
община Суворово, област Варна, направил опит умишлено да умъртви другиго - Г.В.Г.,
като деянието е извършено по начин, опасен за живота на мнозина- чрез
произвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие-преправен на боен газов пистолет
"ZORAKI-Mod. 914", калибър 9 мм, със
заличен номер, и деянието е останало недовършено по независещи от волята на
дееца причини. Наложено е наказание при условията на чл. 58 б“а“ вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК - ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ;
- по чл. 339 ал. 1 от НК, за това, че на 12.04.2015
г. в село Чернево, община Суворово, област Варна, държал огнестрелни оръжия
и боеприпаси за огнестрелни оръжия: -преправен на боен газов пистолет
"ZORAKI-Mod. 914", калибър 9 мм. със заличен номер, с 1 бр. пълнител
и боеприпаси-6 броя халосни патрони кал. 9 мм, ръчно снабдени със
сачми;-преправен на боен газов пистолет „EKOL Mod. 8000 Dicle Cal. 9 mm P.A.
Magnum", със заличен номер, c 1 брой пълнител и боеприпаси-11 броя патрони
кал. 9 мм, ръчно снабдени със сачми, без да има за това надлежно разрешение,
което се изисква по силата на чл. 50 ал. З от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия (редакция от 20.02.2015 г.).
Наказанието е наложено на основание чл. 54 от НК - лишаване
от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на
подс. И. е наложено най-тежкото от така определените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ, което следва да изтърпи при първоначален
СТРОГ режим.
На основание чл. 52 вр. чл. 45 от ЗЗД подсъдимото лице е осъдено да
заплати на гр. ищец Г.В.Г. обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на деянието в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, считано от датата на увреждането - 12.04.2015 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Със същата присъда подсъдимият И. е осъден да заплати направените по делото
разноски в полза на Държавата, в полза на гр. ищец направените от него разноски
за адвокатски хонорар, както и държавна такса върху уважения гр. иск.
С
определение по реда на чл. 309 ал. 1 от НПК, ВОС е взел мярка за неотклонение
„Гаранция в пари“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, вносима в 10-дневен
срок по отношение на подс. И.. Поради невнасяне на гаранцията в така
определения срок, с допълнително определение /влязло в сила/ първостепенният
съд е изменил мярката за неотклонение в „Задържане под стража“.
Въззивното
производство пред АС – Варна е образувано по протест на прокурор при ОП-Варна и
жалба на подсъдимия И. Кирилов чрез защитника му – адв. М. М. ***/, с оплакване
за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. В протеста и допълнението
към него се излагат доводи за несправедливост на наложеното наказание -
представителят на държавното обвинение намира определения му размер за занижен,
поради което молбата е за увеличаване на същото в размер не по-малко от 12
години лишаване от свобода. В жалбата /и допълнението към нея/ на защитника на
подс. И. се излагат съображения за
неправилност на присъдата, като се твърди, че деянието е извършено от подзащитния му при условията на чл. 118 или 119 от НК – молбата е за изменение на присъдата и преквалифициране на
деянието, респ. налагане на по-ниско от определеното вече наказание.
В
съдебно заседание пред настоящия въззивен състав протестът се поддържа от представителят на АП-Варна, като се развиват и допълнителни
съображения в насока на неправилност на изводите на първостепенният съд за
налагане на наказание под предвидения от закона минимален размер поради това,
че деянието е приключило на фазата на опита, с искане за увеличаването му чрез
индивидуализация на същото по реда на чл. 54 от НК; жалбата на подс. лице се
оспорва с аргументи за липсата на обективна и субективна съставомерност на
деянието по чл. 118 и 119 от НК.
Подсъдимият
се явява лично и се представлява от упълномощените си защитници – адвокати М. М. и О.А.,***, които изцяло поддържат
депозираната жалба. В пледоариите си защитниците пледират за изменение на
първоинст. присъда, като подзащитният им бъде признат за виновен в извършване
на деяние, наказуемо по чл. 118 или 1 19
от НК, респ. оправдан по първоначалното обвинение по чл. 116 ал. 1 т. 6 пр. 1
от НК, а адв. А. – алтернативно – за отклоняване на искането в протеста за
увеличаване на наложеното наказание и потвърждаване на присъдата в цялост.
Пледирайки
пред настоящата инстанция и упражнявайки правото си на защита, подс. И. твърди,
че действията му спрямо постр. Г. са били ответна реакция на нееднократното
неправомерно и агресивно поведение на постр. и неговите роднини, а оръжията е
закупил и ползвал за да се защити. Моли за преквалифициране на извършеното от
него деяние, т. к. е действал при условията на самоотбрана, респ. за намаляване
на наложеното му наказание. В последната си дума подс. И. Кирилов изразява
съжаление за извършеното и моли за намаляване на наложеното наказание.
Гр. ищец и ч. обвинител Г. Г., не се явява и не се представлява пред състава
на АС-Варна; не е депозирано и възражение по повод постъпилите протест и жалба
на подс. И.. След проведеното въззивно заседание и обявяване на делото за
решаване, е депозирана молба ведно с
пълномощно от новия повереник на гр. ищец – адв. М. М. ***/ за промяна
на съдебния адрес.
Въззивният съд, като разгледа доводите и становищата
на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание
чл.313 и 314 НПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Родовете и семействата на подс.
К.И. и пострадалия Г.Г. ***, били известни като „златарите“ и „копанарите“ - подс.
И. бил от рода на „копанарите“, а постр. Г. от този на „златарите“. Между членовете
на двата рода имало непримирима вражда, датираща от 2013г, която във времето се
подклаждала по други различни и незначителни поводи.
През 2015г. подс. И. заминал
за Германия с Г. Димитрова, която живеела на семейни начала с член от другия
род, поради което враждата ескалирала. Впоследствие, подсъдимият се върнал сам
в с.Чернево, а Г.Д.се прибрала в гр. Пловдив и не се появила повече в селото.
На Великден - 12.04.15г., след
обяд, между представители на двата враждуващи рода възникнал конфликт и свада – двамата братя от рода на
„златарите“–постр. Г.В.Г. и Станчо В.Г. ударили по лицето Ангел С. от рода на
„копанарите“, който бил чичо на подс. И.. Тримата се разотишли, но напрежението
не стихнало. Пострадалият Г.Г. посетил свои роднини, където употребил
алкохол-бира, малко по-късно срещнал братовчед си Кирил Софиев Д. и двамата
коментирали конфликта с „копанарите“, като станало въпрос и за подс.И..
Същия ден, вечерта около
18.00-18.30 часа, с автомобила си „БМВ 3201" с ДК№ В 3048 КР, подс. К.И. решил
да отиде до магазина в селото за да закупи алкохол. Придружил го брат му - свид.Иван
И.. Преди да тръгнат, подс. К.И. взел в себе си два броя пистолети - „EKOL Mod.
8000 Dicle Cal. 9 mm P.A. Magnum", със заличен номер, сребрист на цвят с
черна ръкохватка, който държал в подлакътника на ЛА, заедно с 1 брой пълнител и
боеприпаси-11 броя патрони кал. 9 мм,ръчно снабдени със сачми; вторият пистолет
- "ZORAKI-Mod. 914", черен на цвят, заедно с 1 бр. пълнител и
боеприпаси-6 броя халосни патрони калибър 9 мм, ръчно снабдени със сачми. Когато
преминал покрай къщата на постр. Г., поради високата скорост с която управлявал
ЛА, подс. за малко не блъснал чичото му – Иван Сандев. Свидетели на това
станали пострадалия Г. Г. и Кирил Д., които веднага решили да последват
подсъдимия с автомобила на св. Д. - ЛА„Фолксваген Пасат" с ДК№ В6318СТ, за
да потърсят обяснение за скоростта им на движение, т. к. по улицата имало много
деца. Видели автомобила на подс. И. в центъра на селото, зад магазина за хранителни
стоки. Между находящите се в двата ЛА лица страстите вече били нажежени и прекият,
почти челен сблъсък между автомобилите станал на ул. "Тодор
Каблешков" № 5. В резултат на удара, двата автомобила спрели, а дясното
предно стъкло на автомобила на подс. И. се счупило. Тогава той се протегнал
през него, изваждайки навън дясната си ръка, в която държал пистолет -
"ZORAKI-Mod. 914" и произвел няколко изстрела в посока на другия ЛА.
От изстрелите по предното стъкло на ЛА „Фолксваген Пасат" се получили няколко
вдлъбнатини (като едната била в долната част, непосредствено пред шофьора).
През това време спътникът на подс. – брат му Иван И. излязъл от автомобила и се насочил към
другия ЛА, като в ръцете си носел предмет, наподобяващ бухалка. Постр. Г.Г.,
който седял на предната седалка до водача, чул изстрелите, идващи от ЛА „БМВ
3201" поради което се стреснал и залегнал в колата, като казал на
свид.Кирил Д. да направи същото. В един момент постр. Г. забелязал, че
изстрелите били произведени с газов пистолет и затова помислил, че те не могат
да му навредят, излязъл от колата и тръгнал към автомобила на подс. И., който
междувременно преустановил стрелбата, откъм дясната страна спрямо водача. Виждайки,
че към него се приближава постр. Г., подс. отново извадил дясната си ръка през
счупения десен прозорец на колата и насочил презаредения пистолет
"ZORAKI-Mod. 914" към него. Произвел към постр. Г. два изстрела от
разстояние, по-голямо от 1 метър, които пронизали страничната повърхност на
гръдния му кош и засегнали десния бял дроб и дясното му предсърдие. Пострадалият почувствал остра болка и започнал
да кърви.
През това време братът на подс. И.
- свид.Иван И. с бухалката в ръка се приближил към свид. Г., който се изплашил
и веднага минал зад ЛА „Фолксваген Пасат". Тогава подс. И. извикал на брат
си да се качи обратно в колата, след което двамата потеглили към дома си в
селото на ул."Лоза". Св. Кирил Д., водач на другия ЛА „Фолксваген
Пасат" веднага последвал колата на подсъдимия, като на няколко пъти го
блъскал отзад.
Пострадалият Г. бил тежко ранен,
останал сам на пътя и тръгнал да се прибира пеша към дома си. Поради загубата
на кръв му прилошало и той легнал на една пейка пред дом №4, находящ се на ул. "Лоза" в селото. Свид. Димо
Димов възприел състоянието му и се обадил в полицията. Свидетелите-полицейски
служители при РУ-Девня - Ненчо Михалев, Стилиян Стоянов, Николай Янакиев и
Александър Вангелов заварили постр. да лежи на пейката, като св. Атанас Русев
повикал линейка. Свидетел на това станала и живущата в селото Ивайла Жекова, минаваща
междувременно по улицата .
Пострадалият Г.Г. бил откаран в
Спешен център на МБАЛ «Св.Анна»-Варна в 21:30 на 12.04.15г., където претърпял спешна
животоспасяваща операция, благодарение на която останал жив.
Същата вечер на 12.04.15г., подс.
И. отишъл в дома на свой роднина - свид.Д.И.С., на когото дал увит в парцали пистолет
с молба да го скрие някъде в двора. Свид. С. сторил това, оставяйки пистолета
зад ламарини в малък сайвант в двора си. С протокол за доброволно предаване
(л.15, т. 2 от ДП) оръжието било предадено от Васил Сандев, близък роднина на
новият собственик на имота, закупен от св. Димо С. – Станчо Христов. Последният
случайно констатирал наличието на пистолета в сайванта на новопридобития имот.
Без да каже на чичо си, подс. И.
скрил в двора зад един пън и другия пистолет „EKOL Mod. 8000 Dicle Cal. 9 mm
P.A. и пълнител c 11 броя преправени патрони. Това оръжие било намерено при
проведено претърсване и изземване на 13.04.2015г. в къща с двор, находяща се в
с. Чернево на ул."Лоза" №13. (л. 100-108 в т. 1 от ДП).
На 13.04.2015г бил извършен оглед
на местопроизшествие в с.Чернево на ул. „Тодор Каблешков" № 5, където
станал сблъсъкът между двата ЛА и последвалата стрелба, при който били намерени
и иззети като веществени доказателства 5
бр. гилзи; била направена и обтривка на тъмночервено вещество, на 4.8 метра от
ръба на десния тротоарен бордюр / л.81-82, т.1 от ДП/.
Същият ден било проведено
претърсване и изземване в жилище на ул."Лоза" №17 в селото, където била
намерена черна кутия с надпис "ZORAKI-Mod. 914", съдържаща шомпол и 1
бр.гилза (л. 112 т.1 от ДП).
След извършената животоспасяваща
операция на пострадалия Г.Г., извършилият я лекар - доктор С.К. предал с
протокол за доброволно предаване от
13.04.2015г. 1 бр. метално топче с диаметър около 5 мм, извадено от тялото на
пострадалия (л.12, том. 2 от ДП).
Видно от протокол за оглед на
местопроизшествие от 13.04.2015г. /л.63-65, т.1 от ДП /, в купето на ЛА „БМВ“
,управляван от подс. К. И., била намерена гилза, за която впоследствие било
установено, че била изстреляна с пистолета "ZORAKI-Mod. 914".
От пейката, където лежал постр. Г.В.Г.
било иззето тъмночервено вещество ( протокол за оглед на местопроизшествие
13.04.2015г.,листи 90-91, т. 1 от ДП).
Така установената фактология се основава на всички
доказателствени източници – гласни /свид. показания и частичните
обяснения на подсъдимия от с.з., писмени, заключения по изготвените
експертизи и веществени, събрани по делото и относими към предмета на
доказване.
Първостепенният съд -
Варненски окръжен съд е достигнал до
идентични фактически изводи, анализирайки детайлно и подробно, поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени
средства, който анализ се споделя изцяло от въззивната инстанция.
На ДП са били назначени и
извършени множество експертизи , чиито заключения са приобщени в хода на
първоинст. съдебно следствие по реда на чл. 282 ал.1 и ал.3 от НПК към
доказателствения материал по делото.
Чрез заключението по СМЕ №
259/2015г.(л.44-50, т.3 от ДП) се установява, какви наранявания е получил пострадалия
Г.В.Г.:
1. Две огнестрелни
наранявания,проникващи в гръдния кош:
- огнестрелно
нараняване с входна рана по страничната повърхност на гръдния кош, по предна
мишнична линия,в областта на трето междуребрие, с раневи канал с ход отдясно
наляво,леко отгоре надолу и леко отзад напред,ангажиращ кожа, подкожие, пристенна
плевра, органна плевра, 2-ри сегмент на десния бял дроб,меките тъкани на
средностението, пристенна плевра в ляво, междуребрена мускулатура в 4-то ляво
междуребрие, подкожие, където е бил намерен метален проектил;
- огнестрелно
нараняване с входна кожна рана по предната повърхност на гръдния кош вдясно, на
ниво 8-мо междуребрие с раневи канал с ход отдясно-наляво, леко отгоре-надолу, леко
отпред-назад, ангажиращ кожа, подкожие, пристенна плевра, органна плевра, 3-ти
сегмент на десния бял дроб, перикард, ухо на дясно предсърдие, перикард, меки
тъкани на средностението, където е бил намерен метален проектил, който не е
отстранен;
2. Огнестрелно нараняване на
дясната мишница с входна и изходни рани:
- входна кожна рана по външната
повърхност на дясната мишница
на границата средна-долна трета, с раневи канал с ход отдясно-наляво, леко
отгоре-надолу, леко отзад-напред, ангажиращ
кожа, подкожие, мускулатура на мишницата, подкожие, кожа, завършващ с
изходна кожна рана по вътрешната повърхност на дясната мишница; лезия на десен
бял дроб ;хемоторакс в дясно и наличие на въздух в същата област; лезия на
перикарда и дясно предсърдие в областта на сърдечното ухо; хемоперикард-тампонада
на сърцето; хеморагично инфилтриране на медиастиналните меки тъкани.
Описаните травматични увреждания
са резултат от действието на проектили от ръчно огнестрелно оръжие. Единият проектил
е останал в тялото. Налице са състояния на постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота, както и разстройство на здравето, временно опасно
за живота.
Заключението по СМЕ на ВД № 37/21.05.15г.(л.27-35, т. 3 от ДП) установява, че по тениската на Г.Г.
има следи от кръв с човешки произход; не е установена кръвната група.
Заключението по СМЕ по
метода на ДНК профилиране на ВД
№15/ДНК-247/14.0915г. /л.14-17, т.4 от ДП/ установява:
1. че обекти с номера 4 и 6
(пистолети "ZORAKI-Mod. 914" и "GAMO Р-23") в отделните
локуси се визуализират между 2 и 5 алела с приблизително еднакъв, много нисък
интензитет;
2. обект № 7 (пистолет „EKOL Mod.
8000 Dicle Cal. 9 mm P.A. Magnum") в отделните локуси се визуализират
между 3 и 5 алела с приблизително еднакъв, много нисък интензитет;
3. в биологичния материал по
обекти с номера 4, 6, 7 и 8 (пистолети "ZORAKI-Mod. 914" , "GAMO
Р-23" и „EKOL Mod. 8000 Dicle Cal. 9 mm P.A. Magnum" и карирана
найлонова торбичка), се визуализират до 5 алела в локус, с много нисък
интензитет - тоест смес от 3 или повече лица, която не може да се интерпретира.
Вещите лица приемат, че
изследвания биологичен материал по пистолетите и найлоновата торбичка представляват
смеси от клетъчен материал от 3 или повече лица, от която не може да се
дефинира ДНК профил.
Възоснова на заключението по
СДЕ в областта на дактилоскопията на ВД с №15/ДКТ-212/16.09.15г, (л.20-23,
т. 4 от ДП) се установява, че при първоначалното визуално изследване на
обектите на експертизата, не са били наблюдавани видими дактилоскопни следи.
След обработката им за проявяване и откриване на невидими такива, вещите лица са
открити частични дактилоскопни следи- папиларни линии. При оценката на годността
им е констатирано, че следите не съдържат достатъчна по обем дактилоскопична
информация (общи и частни признаци), поради което са негодни за
идентификационно изследване. Вещите лица приемат,че върху обектите на
експертизата - 1 брой черен пистолет с надписи: "ZORAKI-Mod. 914" с
пълнител и 1 брой сребрист пистолет с надписи: „EKOL Mod. 8000 Dicle Cal. 9 mm
P.A. Magnum" c пълнител, 12 броя патрона и 7 броя гилзи, не са се проявили
и открили годни за идентификация дактилоскопни следи.
В
заключението по СДЕ №16/ДКТ-33/02.02.2016г.
(л.78-81, т.4 от ДП) се констатира, че не може да бъде извършено повторно
изследване на предоставените обекти, изследвани с протокол № 15/ДКТ-212 от
16.09.2015г /в това число и на 1 брой оранжева на цвят тениска с къс ръкав с
надпис/, т к. след извършената дактилоскопна експертиза, същите са били предоставени за последващи балистично и
физикохимично изследване, респ.не са били запазени за повторно изследване.
Видно от протокол № 15/БАЛ-162 от19.10.2015г.,
обектите на експертизата са били пипани и хващани многократно при
фотографирането, разглобяването, при изследването за проявяване на заличени
номера, при извършените идентификационни изследвания и пр. При тези
изследвания, обектите не са били запазени за повторно дактилоскопично
изследване, дактилоскопните следи са били заличени,или са привнесени нови
такива. Видно от протокол № 15/ДКТ-212 от 16.09.2015г., върху обектите са се
проявили и открили частични дактилоскопни следи, които не са били иззети, тъй
като са били оценени като негодни за идентификация. Частичните следи
представляват само папиларни линии, които не притежавали никаква
дактилоскопична информация и нямали абсолютно никаква дактилоскопична стойност.
Такива следи не са изземвани и не са фиксирани фотографски. Предоставените за
изследване отривки не представлявали обект на дактилоскопично изследване.
От заключението по комплексната съдебно-трасологична
и балистична експертиза, както и за физикохимия на ВД
№15/БАЛ-162/19.10.15г. (л.26-40, т. 4 от ДП) се установява, че представените за изследване
оръжия и муниции, имащи отношение към настоящото обвинение, са както следва:
- заводски произведен
сигнално-газов пистолет „EKOL Mod. 8000 Dicle Cal. 9 mm P.A. Magnum", кал.
9 мм, предназначен за стрелба със сигнални и газови патрони кал. 9 мм; от
канала на цевта е била отстранена стеснителната муфа, а фабричния номер на
пистолета е бил заличен. В това състояния той е технически неизправен (поради
липсата на стеснителната муфа), но годен да произведе изстрели. Отсъствието на
стеснителната муфа позволявала през цевта му да се изстреля твърдо тяло, с
диаметър не по-голям от 6,5 мм. След обработка се проявили следи от заличения
номер "D6110141";
- заводски произведен
сигнално-газов пистолет "ZORAKI-Mod. 914", кал. 9 мм, предназначен за
стрелба със сигнални и газови патрони кал. 9 мм; от канала на цевта била
отстранена стеснителната муфа, а фабричния номер на пистолета е эбил заличен. В
това състояния той е бил технически неизправен (поради липсата на стеснителната
муфа), но годен да произведе изстрели. Отсъствието на стеснителната муфа
позволявало през цевта му да се изстреля твърдо тяло, с диаметър не по-голям от
6,5 мм. След подходяща обработка, се проявили следи от заличения номер -
„064360" или „064300";
- изследваните общо 12 броя
патрони представляват преработени халосни патрони кал. 9 мм, допълнително
снаредени със сачми; същите са могли да се използват за стрелба със
сигнално-газови пистолети калибър 9 мм с отстранена преграда от цевта, каквито
са и пистолетите "ZORAKI-Mod. 914" и „EKOL Mod. 8000 Dicle Cal. 9 mm
P.A. Magnum". Патроните са били годни да произведат изстрели и да нанесат
механично поражение на целта;
- изследваните 5 бр. гилзи,
намерени и иззети при извършен оглед на местопроизшествие на 13.04.2015 г. в с.
Чернево, ул. „Тодор Каблешков" до № 5, и 1 бр. гилза, намерена и иззета от
купето на л.а. „БМВ 320", ДК№ В3048 КР, при извършен оглед на
местопроизшествие на 13.04.2015 г. в с. Чернево, ул. „Лоза" до № 15, са
части от халосни (шумови) патрони кал. 9 мм, които вероятно са били преправени
и снаредени със сачми. Същите са били изстреляни с представения за изследване
пистолет "ZORAKI-Mod. 914", кал. 9 мм;
- по отношение на сачмата, извадена
от тялото на постр. Г.В.Г. след извършената операция, е установено, че е
стоманена с диаметър 6.5 мм; възможно да е била част от един и същ патрон с
някоя от изследваните 5 бр. гилзи кал. 9 мм, намерена и иззети при огледа в с.
Чернево, ул. „Тодор Каблешков" № 5, и с 1 бр. гилза, намерена и иззета от
купето(под дясна седалка) на лекия автомобил „БМВ 3201"; Вещите лица
заключават, че при изстрели със стоманена сачма от дистанция 100 см. към дъска,
с пистолет "ZORAKI-Mod. 914", се е получил отвор с диаметър 6 мм, като
дъската е била пробита, което е показателно с каква ударна сила е преминала
сачмата през тялото на свид.Г.В.Г..
Заключението по ФХЕ №15/ФЗХ-339/20.10.15г. (л.43-56, т.4 от ДП) установява, че в отривката от
лявата ръка на подс. К.В.И. не са регистрирани капсулни микрочастици; в
отривката от дясната му ръка са били регистрирани четири капсулни микрочастици
със състав: РЬ (олово), Sb (антимон), Ва (барий) и една със състав: РЬ (олово),
Sn (калай), Ва (барий).
В отривката от лявата ръка на брата
на подс. - св. Иван В.И. не са регистрирани капсулни микрочастици; в отривката
от дясната му ръка са били
регистрирани шест капсулни микрочастици със състав: РЬ (олово),
Sb (антимон), Ва (барий), една със състав: РЬ (олово), Sn (калай), Sb
(антимон), Ва (барий) и една със състав: РЬ (олово), Sn (калай), Sb (антимон).
В отривките от ръцете на свидетелите
Васил И. С., Кирил Софиев Д., както и от ръцете на лицето Г.И. Русев не са регистрирани
капсулни микрочастици.
Около пробойните, намиращи се в
предната дясна част и върху подгъва на десния ръкав на оранжевата тениска, с
която е бил облечен Г.В.Г., (в областта на пръстените на отриване) не са
регистрирани капсулни микроследи. Изстрелите, причинили нарушенията върху дрехата-тениската,
са произведени от дистанция, по-голяма от един метър.
Капсулите микрочастици,
установени по дясната ръка на подс. К.В.И. и на брат му – св. Иван В.И., със
състав: РЬ (олово), Sb (антимон), Ва (барий) съвпадат със състава на
микрочастиците, регистрирани в цевите на пистолетите: „EKOL Mod. 8000 Dicle
Cal. 9 mm P. A. Magnum" и пистолет "ZORAKI-Mod. 914".
Чрез
заключението по тройната СБЕ № 16
/ БАЛ-72/12.05.2016. (л.87-93, т.4 от ДП) се установява, че представената за
изследване сачма, извадена от тялото на Г.В.Г., е възможно да е била част от
един и същ патрон с някоя от шестте гилзи кал. 9 мм, изстреляни с пистолет
"ZORAKI-Mod. 914", което дава основание да се направи извод, че
сачмата е възможно да е била изстреляна от представения пистолет
"ZORAKI-Mod. 914". Сачмата не е била изстреляна от пневматичен
пистолет "GAMO Р-23", кал. 4,5, и от боен пистолет „Browning",
кал. 7,65 мм (или още пистолет „BREVE T.E.S.G.D.G"). Върxy повърхностите
на сачмата липсват следи от цевта на оръжието, поради което тя е негодна за
идентификационно изследване, и за категорично установяване на оръжието, от
което е била изстреляна. Нараняването на пострадалия Г.В.Г., подробно описани в
съдебномедицинската експертиза № 259/2015, указва, че оръжието, респективно
стрелецът, са били в дясно спрямо тялото му; локализацията на входните
огнестрелни рани сочи, че стрелящият и Г.В.Г. са били в относително движение
един спрямо друг, между произвеждането на двата изстрела; имайки предвид
динамиката на ситуацията и подвижността на човешкото тяло, нараняването е
възможно да се получи при различни положения на тялото на пострадалия в момента
на изстрелите - прав, приведен, приклекнал, легнал и др.
Заключението по ДНК профилиране
на ВД № 16/ДНК-430/31.10.16г. /л.
28-34, т.6 от ДП/ - червеникавокафява материя на парче оранжева текстилна
материя (обект № 6), установява, че произхожда от постр. Г.В.Г..
Възоснова на заключението по комплексната
биологична и ДНК експертиза за ДНК №
17/ДНК-25/27.03.17г. (л.41-45, т.6 от ДП) се установява, че марления тампон
(обект 4 в огледния протокол) с тъмночервени следи, при който са били иззети
следи при оглед на 13.04.15г. на ул. „Тодор Каблешков“ № 5 в с.Чернево, съвпада
с ДНК-профила на постр. Г.В.Г., т.е. намерените кървави петна на ул."Тодор
Каблешков" № 5, са от пострадалия Г. Г..
От заключението по назначената
на ДП комплексна СППЕ (л. 115-121, т.4 от ДП) се установява, че подс. К.И.
не страда от психично разстройство; няма развита зависимост към психоактивни
вещества; не е бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и
не е страдал от тежко слабоумие. Към момента на извършване на деянието той е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;
Липсват данни за състояние на физиологичен или патологичен афект.
Въззивната инстанция
намира, че доказателствената дейност на първостепенния съд, касателно
действията на подс.И. спрямо пострадалия Г. във връзка с инкриминираните събития,
не страда от недостатъци. Отчитайки и съпоставяйки в съвкупност всички
доказателствени източници, ВОС правилно е приел, че обясненията на подс. И.
като цяло следва да се ползват с кредит на доверие относно наличието на
дългогодишна вражда между двата рода, непримиримата и ескалирала помежду им агресия след връщането му от
Германия, включително и понастоящем – след убийството на брата на постр. Г. Г.
– Станчо Г. в същия ден -12.04.2105г; относно действията на постр. Г. и
местонахождението му спрямо двата автомобила, момента, когато е взел решение да
произведе изстрели срещу него, решението му да скрие пистолетите при свид. Димо
С., както и за техния произход и причината за придобиването им.
Закономерно
и обосновано първоинст. съдът е кредитирал частично обясненията на подсъдимия И.,
отхвърляйки ги в частта досежно броя на хората, находящи се в двата ЛА и момента, в който брат му- свид. И., е
излязъл от техния автомобил с бухалка, приемайки
ги като защитна теза, която се опровергава от подробните и непротиворечиви показания, дадени в хода на досъдебното и съдебно производство от
свидетелите Г.Г.- пострадал в резултат на деянието, Васил И.,
Васил Сандев и Кирил Д..
Следва да се
отбележи, че с оглед повдигнатото спрямо подс. И. обвинение, и най-вече
средството и начина на извършването му, твърденията
на подс. относно броя на лицата, находящи се в двата ЛА и момента, в който братът на подсъдимото лице - свид. И. е излязъл
от техния автомобил с бухалка,
не са от особено значение по делото, включително и във връзка с
правилната правна квалификация на извършеното. Безспорно установен факт по
делото е, че преди да тръгне с ЛА и брат си към центъра на селото за да закупи
алкохол, подс. И. се е въоръжил с два броя пистолети /„EKOL Mod. 8000 Dicle Cal. 9 mm P.A. Magnum", със
заличен номер, сребрист на цвят с черна ръкохватка, който държал в подлакътника
на ЛА, заедно с 1 брой пълнител и боеприпаси-11 броя патрони кал. 9 мм,ръчно
снабдени със сачми; вторият пистолет - "ZORAKI-Mod. 914", черен на
цвят, заедно с 1 бр. пълнител и боеприпаси-6 броя халосни патрони калибър 9 мм,
ръчно снабдени със сачми/, които е използвал първо- за да стреля по ЛА,
превозващ постр. , а после и по самия него, когато последният се е приближил с
голи ръце към десния счупен прозорец на автомобила му, невъоръжен с нищо.
От своя страна,
настоящата инстанция обсъди и подложи на преценка и анализ показанията на
пострадалия Г.Г., съобразявайки особеното му положение в процеса и също ги
възприе като правдиви, отчитайки последователността, логичността и
кореспонденцията на разказа му относно настъпилите събития.
В
мотивите към присъдата първостепенният съд е обсъдил групи от доказателствени
източници /включително гласни такива чрез разпита на множество свидетели,
намиращи се в различни отношения помежду си, както и абсолютно незаинтересовани
и нямащи отношение към двата „воюващи“ рода/ и очертани с оглед характера на
носената от тях значима информация, включена в предмета на доказване. Отграничавайки
показанията на разпитаните по делото свидетели в три отделни групи, е направено
разграничение на цялата информация, събрана чрез проведените разпити на
основните факти, имащи отношение и значение към предмета на доказване, като е
било съобразено и наличието на предубеденост и заинтересованост на част от тези
свидетели, респ. липса на такава у други. Тези съображения на ВОС се възприемат
изцяло от настоящия състав.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че първата съдебна инстанция
на база на правилно установената фактология по делото, е достигнал и до
законосъобразни правни изводи. С действията си подс. К.И. е осъществил от
обективна и субективна страна съставите на две престъпления по НК - по чл.116 ал.1 т.6 пр.1 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 и по чл. 339 ал.1.
Споделят се изцяло от въззивния съд развитите съображения в мотивите към
присъдата относно съставомерните признаци и на двете деяния.
Подсъдимият пред
състава на въззивния съд в защитната си пледоария твърди, /както впрочем и пред
ВОС/, че действията му са били предизвикани от предхождащо инцидента агресивно
поведение на рода на постр. Г. и той е стрелял по него, опасявайки се от
поредно нападение. Тази му теза следва да се разглежда отчасти като защитна
такава /идентична е била позицията му в обясненията и пред първоинст. съд/ и
противоречаща на всички останали данни по делото, имащи значение относно
елементите очертаващи съставомерността на извършеното от него деяние. От
значение в случая са интензитета на нападението – двукратно изстреляни
множество патрони от преработено газово оръжие- първоначално по автомобила, в
който са били постр. Г. и брат му, а впоследствие – по постр. Г. в горната част
на тялото/където се намират жизнено важни органи/, в момент, в който постр.
невъоръжен се е приближил от дясната страна на управляваната от подс. кола,
реално без да го застрашава с нищо ; използваното средство, с което е
извършено деянието, предвид на това, че подс. закупувайки преработено газово
оръжие, е бил наясно за техническите му възможности на огнестрелно такова и
последиците от нараняванията /при използването му спрямо човек на подобно
близко разстояние/, че да предизвика увреждания на засегнатите органи и смърт.
Очевадно е какъв е бил умисълът на подсъдимия да закупи подобно оръжие и да го
използва. Ако той е желаел само да сплаши постр. , за да преустанови
нападението му /каквото също липсва/, е можел след произведените изстрели по ЛА
да тръгне с колата си или най-малкото – да стреля в земята или по краката на
постр., но не и в горната част на тялото му, в областта на жизнено важни
органи- сърцето и белите дробове. Следва да се има предвид и използваното
оръдие – преправен на боен газов
пистолет "ZORAKI-Mod. 914", калибър 9 мм, със заличен номер. Характеристиките на
това средство позволяват с него да се нанесат увреждания несъвместими с живота,
а именно – две огнестрелни наранявания с
входни рани по гръдния кош /с намерени метални проектили, единият от които не е
бил отстранен/, като смъртта е била напълно неизбежна без високоспециализирана
медицинска помощ, същата е щяла да настъпи във времеви интервал от няколко
минути до няколко часа.
Правилен е изводът на първостепенния съд съд, че действията на подс. И. са били
насочени към лишаване от живот на пострадалия, а не към нанасяне на някаква
телесна повреда. Само и единствено благодарение на адекватната намеса на
свидетелите Атанас Русев и полицейските служители, както и
своевременната висококвалифицирана медицинска помощ е бил спасен живота на
пострадалия. Налице е довършен опит към убийство, тъй като фаталният резултат
не е настъпил не благодарение действията на подсъдимия, а въпреки тях.
За намеренията на
подсъдимия свидетелстват и последващите му действия – напускането на местопроизшествието
без да се заинтересова от състоянието на пострадалия или да му окаже някаква
помощ. Напротив, осъзнавайки извършеното, подс. е помолил свой роднина – св. свид.Д.И.С. да скрие използваното от него
оръжие, което впоследствие е било предадено от близък до новия собственик на
имота.
Основното възражение, което се прави от защитата на подсъдимия пред ревизиращата инстанция е за неправилност на първоинст.
съдебен акт, свързан с правната
квалификация на деянието, а именно за това, че с действията си подсъдимият е
осъществил състав на деяниея по чл.118 или 119 от НК, респективно за
несъставомерност по смисъла на чл.116 от НК. Преценката
на въззивната инстанция е идентична с
тази на първостепенния съд за това, че не са налице нито афектно състояние у подсъдимия по време
на извършване на деянието, нито то е извършено при превишаване пределите на
неизбежна отбрана. Доколкото ВОС е дал много обстоен и задълбочен
отговор в мотивите към присъдата и настоящата инстанция се
солидализира изцяло с тях, с оглед становището на различни състави
на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД
№1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по
КД № 486/12г/, въззивният съд счита, че не е необходимо да преповтаря вече
обсъденото, т. к. нови доводи и възражения по фактите и приложението на
материалния закон не се направиха. Съгласявайки се изцяло с така изложените съображения от
ВОС, следва да се допълни и следното: Физиологичният
афект, елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 118 от НК
представлява силно чувство с характер на краткотрайно избухване, при което
волята и поведението на дееца са изцяло подчинени на това чувство, което е
водещо в изпълнението на намерението да се умъртви пострадалия. /Р № 1196/1961
г. на I НО на ВС, р. 27-54-ОСНК/. Липсата на афектно състояние у подсъдимия по
време на извършване на деянието се извежда, на първо място, от заключението по
СППЕ, съгласно което обективно не е установено подс.И. да се е намирал в такова
психично състояние по време на извършване на деянието. Поведението му е оценено
от експертите като агресивно, целенасочено и добре
организирано действие, резултат от преценката на ситуацията, съобразено с
личностовите му специфики. На второ място, събраните по делото и коментирани по-горе доказателства не
установяват някакво особено, противоправно поведение на пострадалия. Напротив-
подс. е тръгнал към центъра с нагласа за „отмъщение“ и разпалване на нова свада
с постр., вземайки двете закупени за тази цел огнестрелни оръжия /въпреки твърденията
му, че са за самозащита/, като отговор на нанесения няколко часа преди това
шамар на чичо му – Ангел С. от постр. Г. Г. и
брат му Ст. Г.. Последващото му поведение
след срещата и удара между двата ЛА – стрелба по автомобила, в който се е
намирал постр. с друг свой роднина,
недвусмислено свидетелства, че именно той е търсещият и иницииращият конфликтната ситуация. На опита на пострадалия да поиска обяснение като се
е приближил от другата страна на подс.- дясната страна на автомобила, последният е
възприел, че той не е въоръжен /още повече, че с него е бил брат му, въоръжен с предемет, наподобяващ бухалка/ и вместо да потърси обяснения за побоя на
чичо му /каквито са твърденията му/, е отговорил с агресивност, произвеждайки
няколко изстрела по тялото на постр. Описаната и доказателствено обезпечена по
наказателното дело фактическа обстановка, не обосновава ситуация на извършено
престъпно деяние при неконтролируемо поведение и късо
съединителна реакция, представляващо по естеството си силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
насилие, с тежка обида и клевета или с друго противозаконно действие, от което
са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или
негови близки. Напротив, психическото състояние на подсъдимия И., проявяващо се
във формите на поведение, предхождащи, съпътствуващи и последващи престъпния
акт, не индицира на измеренията на физиологичен афект, по смисъла на чл. 118 от НК, представляващ силно, внезапно настъпващо и бурно
стремително протичащо интензивно чувство, носещо характеристиките на мощно
емоционално избухване, възникнало под въздействие на външни фактори и заемащо
господствуващо положение в съзнанието на дееца. Обстойният анализ на гласните и
писмени доказателства, и задълбочената интерпретация на изслушаните
психиатрично-психологични експертизи формират логически последователните и
научно подкрепени от вещите лица, изводи досежно интелектуалните възможности и
волеви способности на подсъдимия, към момента на инкриминираното посегателство,
релевантни за вменяемостта като качество на личността и предпоставка за
неговото психическо отношение към деянието, и вредоносния резултат, респективно
за носене на наказателна отговорност.
Не могат и като отбранителни да
бъдат квалифицирани действията на подс. И. в инкриминираната ситуация. Липсват
приетите в правната теория и съдебната практика признаци на неизбежната отбрана
– липсва започнало нападение, няма такова, което пряко и непосредствено да е
застрашавало живота или здравето на отбраняващия се или на другиго и да не е
завършило. При условие, че не е налице
института на чл. 12 ал. 1 от НК е безпредметно да се коментира превишаване на
пределите й. В този смисъл възраженията на защитата на подсъдимия се явяват
неоснователни.
С оглед на всичко изложено, въззивната инстанция
намира, че в случая не са налице данни деянието да е извършено от подсъдимия И.
в състояние на силно раздразнение, не са налице нито медицинските, нито
юридическите критерии за изпадането му в афектно състояние в резултат на
противоправно поведение от страна на пострадалия, от което да са настъпили или
да са могли да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни или при
условията на превишаване на пределите на неизбежна отбрана.
Налице
е деяние по чл.116 ал. 1 т. 6 пр. 1 от НК приключило във фазата на опита
/довършен опит/, поради което жалбата на подсъдимия се явява неоснователна.
По отношение справедливостта на
наложените наказания:
Основните възражения, изложени в протеста и във въззивната жалба касаят
справедливостта на наложеното наказание за деянието по чл. 116 от НК , но в
разнопосочен аспект - според прокурора то се явява необосновано леко, предвид
високата степен на обществена опасност на деянието и дееца и превеса на
отегчаващите обстоятелства от една страна, а от друга –индивидуализирането от
страна на ВОС е немотивирано, т. к. не става ясно, дали първостепенният съд го
е определил при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК /каквито обстоятелства
липсват/ или е приложил разпоредбата на чл. 58 б“а“ от НК, препращаща към чл.
55 от НК; защитата от своя страна акцентира на изострената конфликтната
ситуация, съществуваща от години между двата рода, данните за това, че преди настоящия
инцидент по отношение на подзащитния му също е имало проява на агресия от
страна на представители на другия род, поради което следва да бъде отчетен
елемент на самозащита.
Проверката на присъдата налага изследването на правилното приложение
принципите при определяне на индивидуализацията на наказанието.
Първоинстанционният съд е изложил своите правни изводи, досежно степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите и мотивите за извършването
на деянието, като е приел, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, от една страна, а от друга, че подсъдимото лице е с ниска степен на
обществена опасност.
Настоящата инстанция обаче не споделя това виждане: въпреки, че към момента
на извършване на деянието подсъдимият е реабилитиран, фактът на това му осъждане
не се заличава в правния мир /заличават се само правните последици, които
законодателят свързва със самото осъждане/, поради което то следва да се отчита
като лоши характеристични данни за дееца, респ. като отегчаващо
наказателно-правната му отговорност обстоятелство.
Колкото до степента на обществаната му опасност, виждането на настоящия
съдебен състав е, че тя клони към средна степен и този извод се извежда от
действията на подсъдимото лице във времето, много преди деня на инцидента,
когато се е въоръжил, закупувайки си два броя огнестрелни, макар и газови
оръжия, но преработени и боеприпаси- преработени
халосни патрони кал. 9 мм, с идеята при последващи свади и
конфликти с рода на „златарите“ да ги използва.
Не може да бъде се пренебрегне и мястото, където е било използвано оръжието
– през деня, на открито, в празничен ден-Великден, в центъра на селото, когато
множество хора са били на улицата, извън дома си, макар и в дворовете си.
Укоримо е и самото поведение на подс. при управление на ЛА същия ден – с висока скорост е преминал пред къщата на
постр. , където на улицата е имало деца и хора, форсирайки предизвикателно колата!
Следва да се отчете също, че деянието е останало недовършено, но не поради
отказ на подс. от довършването му, а поради независещи от волята му причини -
без своевременната намеса на трето лице и висококвалифицирана медицинска помощ,
деянието щеше да бъде довършено, а престъпните последици – неизбежни.
Пренебрегвайки всичко изложеното по-горе и в разрез с принципа
за съответност на наказанието, първата инстанция е определила явно несправедлив
размер на наказателна репресия спрямо подс. И., занижавайки същата
необосновано, което от своя страна налага корекция на наложеното
наказание в посока на увеличаването му.
Не могат да обаче да бъдат споделени изложените в протеста доводи, че от
съдебния акт на първостепенния съд не става ясно, дали наказанието е определено
при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК /каквито обстоятелства липсват/ или е
приложил разпоредбата на чл. 58 б“а“ от НК, препращаща към чл. 55 от НК. В
мотивите, на л. 337 от първоинст. наказателно дело изрично е посочено, че …“ В настоящия случай съдът
приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, съобразявайки се с разпоредбата
на чл.58 б.“А“ от НК…“ Очевидно е, че ВОС не е приел наличие на изключителни и
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства /такива наистина липсват/, а
се е позовал на препращащата норма на чл. 58
б.”а” от НК, което обаче не означава, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Крайният резултат от дейността на първоинст. съд
по определяне на наказанието по този ред е правилен,
т. к. не са настъпили негативните обществено-опасни последици.
Изложеното по-горе
обуславя необходимост от увеличаване на наказанието „лишаване от свобода“ от 9
на 12 години, като при определянето на размера въззивният съд отчете данните по
делото за отдавна съществуващ и постоянно подклаждан и от двата рода конфликт,
при който подс. също е ставал обект на агресия, което е успяло да му формира
чувство на страх от други посегателства спрямо него и е повлияло до някъде на
цялостната му преценка за реално съществуваща опасност в конкретната ситуация в
деня на инцидента.
Справедливо е определеното
наказание от четири години лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК за
деянието по чл.339 ал. 1 от НК.
Увеличеното наказание
за деянието по чл. 116 от НК налага корекция и в общото най-тежко наказание по
чл. 23 от НК, което подсъдимият И. следва да изтърпи. Определеният
първоначален строг режим на изтърпяването му е съобразен с нормата на чл. 57
ал. 1 т. 2 б. „а” от ЗИНЗС.
Относно присъденото обезщетение:
Между виновното поведение на подс. И., предвид
неправомерното му поведение и
настъпилите вредоносни последици –сериозни телесни увреждания на постр. Г. /две огнестрелни наранявания, проникващи в гръдния кош и огнестрелно
нараняване на дясната мишница с входна и изходни рани, съставляващи по
естеството си травматични увреждания, резултат от действието на проектили от
ръчно огнестрелно оръжие, при което единият проектил е останал в тялото -
състояния на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и
разстройство на здравето, временно опасно за живота/ е
налице пряка причинно-следствена връзка, поради което и искът е доказан по
основание.
В мотивите към присъдата
първоинстанционният съд се е обосновал подробно и относно размера на
присъденото обезщетение - с оглед залегналия принцип в разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД е отчел вида и естеството на претърпените болки и страдания от постр. Г.,
както и възрастта му, определяйки го на 80 000 лева, което подс. дължи
ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, до окончателното му
изплащане.
При служебната, въззивният съд констатира, че в присъдата липсва произнасяне
по веществените доказателства, но този пропуск следва да бъде изправен от
първостепенния съд по реда на чл. 306 ал.1 т.4 пр.1 от НПК.
Предвид на всичко изложено,
съставът на АС-Варна достигна до извода,
че първоинстанционният съдебен акт на ВОС следва да бъде изменен, като се
увеличи размера на наказанието „лишаване
от свобода“ от 9 /девет/ на 12 /дванадесет/ години за деянието по чл. 116 ал. 1
т. 6 пр. 1 от НК, както и общо определеното такова по реда на чл. 23
от НК, а в останалата й част присъдата като правилна, обоснована и
законосъобразна бъде потвърдена.
Въззивният съд не констатира
други нарушения /допуснати на досъдебното
производство или в с. з., които да се явяват съществени по смисъла на
НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на
прокурора или от друг състав на съда/, поради което и на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 и чл. 338 от НПК,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 62/29.08.2018г. на Окръжен съд-Варна, постановена по НОХД № 1456/2017г. по
описа на същия съд в наказателно-осъдителната й част, като УВЕЛИЧАВА наложеното
на основание чл. 116 ал. 1 т. 6 пр. 1
вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 58 б“а“ вр. чл. 55 ал. 1 т 1 от НК
наказание лишаване от свобода на подс. К.В.И. от ДЕВЕТ ГОДИНИ на ДВАНАДЕСЕТ
ГОДИНИ.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК
НАЛАГА на
подс. И. най-тежкото от така определените наказания, а именно „Лишаване
от свобода“ за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на РБ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1: 2.