Р Е Ш Е Н И Е
№ 236/10.4.2020г.
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Х състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети февруари две и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА
ШОТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
ВАСКО НАНЕВ 2. ГЕОРГИ ВИДЕВ |
|
при
секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на
прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от
съдия |
МАРИАНА
ШОТЕВА |
|
|
по
К.А.Н. ДЕЛО № 14 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба
подадена от А.И.Р., ЕГН ********** с адрес *** със служебен адрес и адрес за призоваване гр.Пещера, ул.
„Ал. Константинов“ № 8 против Решение № 657/19.11.2019 г.,
постановено по АНД № 546/2019 г. по описа
на Районен съд – Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено НП № 19-0340-000203/22.02.2019 г. на Началник РУ към ОД на МВР гр.
Пазарджик, РУ – Септември, с което на А.И.Р., ЕГН ********** с
адрес *** е наложена по чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 24 месеца.
В касационната жалба се моли да бъде
отменено оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно и да се отмени
издаденото НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно призован, явява се лично.
Поддържа се жалбата. Представят се писмени бележки, в които подробно се излагат
доводи в подкрепа на становището на жалбоподателя.
За ответника – Група към ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призовани, не се
явява представител. Не се изпраща отговор.
Страна – представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик
– редовно призована, явява се прокурор Димитрова. Счита се, че жалбата е
неонователна и че е напълно обоснован и правилен изводът на Районен съд –
Пазарджик.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
При проверка на
обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно
доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са
възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от
настоящата инстанция.
С решението на Районен съд гр.Пазарджик е потвърдено НП
№ 19-0340-000203/22.02.2019 г. на Началник РУ към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ –
Септември, с което на А.И.Р., ЕГН ********** с адрес
*** е
наложена по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е
възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 13.02.2019 година, около 20.10 часа, в гр. Белово,
по ул. ”Тракия” в посока ул.”Добрилец”, А.И.Р. е управлявал лек автомобил „*****”
с рег. № *****, собственост на П. Б. от гр.Пещера, с който жалбоподателят е претъпял
ПТП, като МПС се е преобърнало по таван в напоителен канал. За инцидента бил
подаден сигнал, а на място пристигнали полицейски служители от РУ-Септември и
екип на Спешна помощ. Полицейските служители извадили водача от автомобила,
след което той бил прегледан от медицинско лице от екипа на Спешната помощ. Не
били констатирани сериозни травматични увреждания, а жалбоподателят отказал да
бъде транспортиран в болнично заведение, което било отразено в издадения след
прегледа фиш за спешна медицинска помощ.
Понеже жалбоподателят лъхал на
алкохол и имал признаци на алкохолно опиване, той бил поканен от полицейския
служител Х. С. да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „****”
с фабр. № 0098. А.Р. отказал да бъде изпробван с въпросното техническо
средство.
Веднага след това полицейският
служител съставил талон за изследване с бл. № 0043253, в който бил отразен
отказът за изпробване за употреба на алкохол с гореописаното техническо средство.
В същия този талон служителят не отразил избор на жалбоподателя дали желае да
се подложи на изследване за употреба на алкохол с доказателствен анализатор или
с медицинско и химическо лабораторно изследване, респ. не вписал времето, до
което лицето следва да се яви и мястото, на което следва да се яви за
установяване употреба на алкохол, тьй като Р. не е направил такъв избор. Той
заявил, че не желае да дава кръвна проба, както и че не желае да получи
екземпляр от съставения ТИ. Отказът да се получи и подпише талона за изследване
бил оформен редовно - по реда на чл.6 ал.8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, а именно с подпис на свидетел – В. Р..
Против жалбоподателя е съставен АУАН
бл. № 103789 от 13.02.2019 година, който му бил предявен, но същият отказал да
го подпише и получи, като отказът е редовно оформен с подпис на свидетел – А. Д..
Въз основа на съставения акт било
издадено атакуваното НП № 19-0340-000203/22.02.2019 г. То било връчено лично на
жалбоподателя на 08.03.2019 г.
Предвид на гореизложеното касационната инстанция намира следното:
Съгласно чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП водач на моторно превозно средство,, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000
лв.
Следователно
с отказът на дееца да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на упойващи вещества, съчетан с отказа му да получи талон за медицинско изследване, е осъществен
състава на нарушението, който е описан точно в АУАН и НП.
От събрания по делото
доказателствен материал, безспорно се установява, че ответникът е отказал да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози с „Алкотест Дрегер 7510“, както и да му бъде взета
проба за анализ за употреба на алкохол чрез химико-токсилогично лабораторно
изследване.
Според
чл. 2, ал.1 от Наредба №1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1), при
извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно
дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако
те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение
на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.
В ал. 2 на същата норма е посочено, че неизпълнението на задължението по ал. 1,
с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на
лицето да му бъде извършена такава.
Според
чл. 3, ал. 1 от Наредбата, при извършване на проверка на място от
контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест.
В
настоящият случай отказът на лицето да бъде установено дали същото, като водач
на МПС е употребило алкохол, се установява по несъмнен начин, както от наличния
по делото талон за медицинско изследване, където е налице документиран отказ,
така и от свидетелските показания на актосъставителя дадени пред въззивната
инстанция, които напълно кореспондират на описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка. Както се посочи по-горе, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че чрез извършеният отказ за изпробване с
техническо средство или извършване на медицинско изследване от А.И.Р. е
осъществено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана
отговорността на водача.
Предвид изложеното, като е потвърдил НП и е
определил наказание глоба в установения размер, Районен съд – Пазарджик е
постановил правилно съдебно решение.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд
гр. Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна - без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 657/19.11.2019
г., постановено по АНД № 546/2019 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик.
Решението
е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |
/п/ |
|
ЧЛЕНОВЕ : |
1./п/
|