РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Берковица, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело №
20231610100023 по описа за 2023 година
Предявен e от ищеца ........ иск с правно основание 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответника С. Д. С. съществуването на вземане в размер на сумата от
6,55 лева - лихва за периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2022 година върху сумата от 27,48
лева - главница – дялово разпределение за периода от месец юни 2019 г. до месец април
2020г. за топлоснабден имот в гр. С. с абонатен № ......, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 517/2022 г. по описа на
Районен съд Берковица.
Ищецът ............. твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичен регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай сградата, в която се
намира имотът на ответника, има сключен договор с ...........за извършване на дяловото
разпределение. Претендира присъждане на разноски в производството.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска по основание. Твърди, че етажните
собственици нямат договор с ............, тъй като сключеният такъв през 2001г. е изтекъл.
Посочва, че вземането за дялово разпределение е без срок за изпълнение и поради липса на
покана той не дължи търсената мораторна лихва. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца ...........не оспорва исковата молба. Заема
становище за изготвяне на дяловото разпределение за сградата, в която се намира процесния
апартамент, в съответствие с действащите за съответния период нормативни разпоредби.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
На 15.09.2022г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК от ищеца за заплащане на сумата от 1911,61 лева - главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2022 година до изплащане на вземането,
сумата от 347,27 лева - лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.06.2022 г., сумата 27,48 лева
- главница – дялово разпределение за периода от месец юни 2019 г. до месец април 2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2022 година до изплащане на
вземането, сумата от 6,55 лева - лихва за периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2022 година.
Съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение съобразно искането за
посочените суми. С възражение по чл. 414 от ГПК от 11.10.2022г. длъжникът е оспорил
единствено сумата от 6.55 лева – лихва за периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2022 година
върху сумата за дялово разпределение. В останалата част заповедта за изпълнение е влязла в
сила.
Предвид подаденото възражение в срока по чл. 414 от ГПК на основание чл. 415, ал.
1 т. 1 от ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на дължимостта на
оспорената сума. Съобщението е получено от заявителя на 03.01.2023г. Заявителят е
изпълнил разпореждането на съда като на 18.01.23г. по пощата е подал исковата молба, по
която е образувано настоящото производство. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415
ал. 4 от ГПК, поради което предявеният иск е допустим за разглеждане.
По иска с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. Както бе посочено
по-горе заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на претенцията на ищеца за
доставена топлинна енергия за процесния имот в размер на 1911,61 лева – главница за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. и 347,27 лева - лихва за периода от 15.09.2020 г. до
30.06.2022 г. върху главницата, както и за сумата от 27,48 лева - главница – дялово
разпределение за периода от месец юни 2019 г. до месец април 2020г.
С оглед на изложеното между страните не е спорно обстоятелството и същото се
установява от влязлата в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. .......... по описа на Районен
съд Берковица, че ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния имот, находящ
се в град С.. с абонатен № ..... за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. тоест между него и
ищцовото дружество е налице облигационно отношение по доставка на топлинна енергия.
От влязлата в сила заповед за изпълнение е установен и размерът на главницата за дялово
разпределение, а именно сумата от 27,48 лева за периода от месец юни 2019 г. до месец
април 2020г.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва основанието на иска като твърди,
че ищецът няма право на вземане срещу ответника за процесната сума и оспорва
извършването на услуги от топлинен счетоводител. Твърди, че договорът с ....., сключен
през 2001г. за срок от 10 години, е изтекъл и след това няма информация за сключване на
друг договор. Поради това и ищецът няма годно правно основание да претендира спорната
сума.
2
Посочените оспорвания са неоснователни и не следва да бъде разглеждани, тъй като
въпросът за дължимостта на главницата от 27.48 лева, върху която ищецът претендира
мораторна лихва по настоящото дело, е разрешен в влязлата в сила заповед за изпълнение по
гр.д. 517/2022г. по описа на РС Берковица.
С оглед на изложеното съдът приема, че ищецът е доказал наличието на главен дълг
от 27.48 лева – сума за дялово разпределение за периода месец юни 2019 г. до месец април
2020г. за топлоснабден имот, находящ се в град С.. и абонатен № ..., собственост на
ответника по делото.
Спорно по делото е налице ли е изпадане на длъжника в забава по отношение на
главния дълг тоест дължи ли ответникът по делото мораторна лихва от 6.55 лева върху
сумата за дялово разпределение от 27.48 лева за периода от 31.07.2019г. до 30.06.2022г.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия са
приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г., клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 32,
ал. 2 от ОУ от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок определеното
за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение в общите условия липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
вземането за дялово разпределение е такова без срок за изпълнение и длъжникът изпада в
забава след покана по аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение се явява неоснователна и искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК има
ответникът. Той е направил разноски само за адвокатско възнаграждение. Разноските следва
да бъдат присъдени на адвокат Н. И. за оказана безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал.
2 вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 7 ал. 2 Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения /в приложимата редакция на ДВ. бр.68 от 2020г. към момента на
сключване на договора и подаване на отговора на исковата молба/ минималният размер на
адвокатското възнаграждение при предявен иск от общо 6.55 лева възлиза на сумата от 400
лева.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ........ с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр. С., представлявано от А.А., против С. Д. С. с ЕГН ********** с адрес в село Б., за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД сумата от 6,55 лева - лихва за периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2022 г. върху сумата
от 27,48 лева - главница за дялово разпределение за периода от месец юни 2019 г. до месец
април 2020г. за топлоснабден имот гр. С., с абонатен № ...., за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № .... г. по описа на
Районен съд Берковица като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ......с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от
А.А. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. И. И. с ЕГН ********** с адрес град С., на основание
чл.78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 400 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С. С. в исковото производство, и
сумата от 1 лев – за заповедното производство
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца ......
с ЕИК .... със седалище и адрес на управление – град С..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7 ал. 2 от ГПК
Заверен препис от влязлото в сила решение да се приложи по ч.гр.д. ....г. по описа на
Районен съд Берковица.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
4