ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260623
гр.
Пловдив, 26.11.2020г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на двадесет и шести ноември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от съдия
Иван Анастасов възз.ч.гр.д. № 2561 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3418/07.07.2020г. по ч.гр.д.№ 7783/2020г. на ПдРС, VІ гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника Д.Д. за сумата от 71.49 лева - договорна лихва, дължима за периода 13.01.2018 г. – 06.08.2018 г.; 118,12 лева- неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 200 лева- разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземания, които суми се претендират по договор за кредит № 528386 от 05.01.2018г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на 26.02.2019 г. с приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2016 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, както и за разноските над уважените размери от 15,99 лева за държавна такса и над 31,99 лева – юрисконсултско възнаграждение до пълните претендирани размери.
В частната жалба се сочи, че, след като не разполага с доказателства, заповедният съд необосновано е приел, че клаузите за заплащане на горепосочените суми са неравноправни. Сочи се, че договорната лихва представлява възнаграждение за кредитодателя за предоставената от него сума в заем. Неустойката служела за обезщетение на вредите, причинени от неизпълнението. Разходите за извънсъдебно събиране на задължението се дължали на валидно договорно основание. Съгласно чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, тези разходи не се включвали в ГПР.
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 7783/2020г. на ПдРС, VІ гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми: 590.60- главница, дължима по договор за кредит № 528386 от 05.01.2018г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на 26.02.2019г. с приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2016 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД; 71,49 лева- договорна лихва за периода 13.01.2018г.- 06.08.2018г., 118,12 лева- неустойка за неизпълнение на задължение за периода 06.02.2018г.- 06.08.2018г., 200 лева- разходи и такси за извънсъдебно събиране, 101,91 лева- обезщетение за забава за периода 07.08.2018г.- 16.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване.
Първоинстанционният
съд е приел, че клаузите на договора, уговарящи договорна лихва, неустойка за
неизпълнение на задължението в посочения размер, както и разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането са неравноправни клаузи, тъй като е
договорен фиксиран годишен лихвен процент от 43,2 %, който надвишава трикратния
размер на законната лихва, както и поради това, че е предвиден ГПР от 45,9 %.
Прието е също така, че договорната лихва, ведно с неустойката за неизпълнение заобикалят
забраната на чл.19, ал.4 и 5 от ЗПК, като се явяват неравноправни на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 1 от ЗЗП, а разходите и таксите за извънсъдебно
събиране се явяват в противоречие с чл.33, ал. 1 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 2,
т. 20 вр. с ал. 1 ЗЗП.
Измежду основанията по чл.411, ал.2 от ГПК да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължения са налице две, които са относими към настоящия случай- това по т.2, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, и по т.3, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението несъмнено са такива по управление на кредита. Разходите за извършването им следва да се разглеждат като присъщи по договора разходи и съответно следва да са калкулирани във възнаградителната лихва. Както се сочи и в мотивите към Решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о., ТК, възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
В чл.4, т.2 от
договор за
потребителски кредит „Бяла карта“ е предвиден фиксиран годишният лихвен процент
в размер от 43,2 %. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК допуска годишният процент на разходите да до
петкратния размер на законната лихва. Във формулата по приложение № 1 към ЗПК е
включен компонентът Dl - размер на съответната
поредна погасителна вноска или плащане на разходи. Погасителните вноски включват и
съответни части от договорената възнаградителна лихва. Ако приемем, че
възнаградителната лихва съставлява съществена част от годишния процент на
разходите, то бил следвало да е допустимо възнаградителната лихва да надхвърля
трикратния размер на законната лихва. Както беше посочено по- горе обаче, по
договора са налице разходи, които би следвало да се калкулират във
възнаградителната лихва, поради което нито размерът на ГПР, нито този на
възнаградителната лихва не може да се приеме за коректно посочен. По- конкретно
същите несъмнено са по- високи от посочените в договора, поради което
настоящата въззивна инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния
съд за противоречие на клаузата за договорна лихва с добрите нрави.
Съгласно чл.15 от сключения между страните договор за кредит „Бяла карта“ от 05.01.2018г., в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, същият се задължава в срок от три дни след падежа да предостави на кредитополучателя допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря едновременно на следните условия: да е лице над 21 години и с минимален осигурителен доход от 1500 лева; да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг активен договор за паричен заем с „Аксес файнанс“ООД. В чл.20 от договора е предвидена неустойка в размер от 10% от усвоената и непогасена главница в случай, че кредитополучателят не предостави горепосоченото допълнително обезпечение, като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Съгласно чл.21, ал.3 и ал.4 от договора, при неизпълнение на задължението за връщане на усвоения кредит, кредитополучателят дължи заплащане на законна лихва за забава, както и разходи за действия по събиране на задължението в размер от 2,50 лева за всеки ден просрочие. Макар неустойката да е обвързана формално с непредставянето на допълнително обезпечение, тя представлява обезщетение за забавено плащане, тъй като изначалната предпоставка за дължимостта й е неплащането в срок на текущо задължение. Нелогично е което и да било лице да поръчителства за вече просрочено задължение, а и с оглед на предвидените в чл.15 изисквания към поръчителя и 3- дневен срок за осигуряването му е очевидно, че изискването за допълнително обезпечение е само предтекст за начисляване на неустойка. Същата е в размер от 10% месечно, а не на годишна база, тъй като е предвидено същата да бъде начислявана от шесто число на месеца, в който е настъпило неизпълнението, до пето число на следващия месец. Самият размер на неустойката и начина й на начисляване обосновават противоречие с добрите нрави. Освен това е недопустимо да се кумулират неустойката за забавено плащане със законната лихва за забавено плащане, тъй като по този начин кредиторът би получил две обезщетения. В този смисъл са Решение № 507/16.05.1996г. по гр.д.№ 238094г., Решение № 1823/27.10.1995г. по гр.д.№ 2879/94г. на V г.о., Решение № 68/09.07.2012г. по гр.д.№ 450/2011г. на ВКС, І т.о. и др.
Редуцирането на съдебните разноски в заповедното производство е обусловено от частичното отхвърляне на заявлението.Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3418/07.07.2020г. по ч.гр.д.№ 7783/2020г. на ПдРС, VІ гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника Д.Д. за сумата от 71.49 лева - договорна лихва, дължима за периода 13.01.2018 г. – 06.08.2018 г.; 118,12 лева- неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 200 лева- разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземания, които суми се претендират по договор за кредит № 528386 от 05.01.2018г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на 26.02.2019 г. с приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2016 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, както и за разноските над уважените размери от 15,99 лева за държавна такса и над 31,99 лева – юрисконсултско възнаграждение до пълните претендирани размери.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: