НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 19.04.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, първи гражданск състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1447
описа за 2019 г.,за да се произнесе,
взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД. Аксесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от «КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ» ЕООД,
ЕИК № *********, гр. София, , чрез пълномощник ю.к. срещу Ж.К.А., ЕГН **********,***,
за дължими суми по договор за кредит.
Ищецът твърди, че между
ответника и третото лице 4ФИНАНС ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка ВИВУС е бил сключен Договор за кредит по реда на чл. 6
ЗПФУР – след заявка на интернет-страницата на заемодателя.
Ответникът е получил кредит в
размер на 500 лв., които е следвало да върне в рамките на 30 дни – с падежна
дата 15.04.2015 год., ведно с договорените лихви и начислените такси.
Сумата по кредите е отпусната
на името на ответника чрез системата ИЗИПЕЙ.
Задължението е падежирало, но
длъжникът не го е погасил в уговорения срок, поради което са начислени
наказателни лихви.
С Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ № BGF-2018-005/01.02.2018 год., сключен между 4ФИНАНС ЕООД и
ищеца, последният като цесионер придобил
вземанията срещу ответника, за което последният е бил уведомен.
Ищецът направил опит за
извънсъдебно уреждане на спора, но без резултат.
За това сезира съда със
следното искане: да бъде осъдена
ответната страна да заплати на ищеца сумата от 500,00 лв., представляваща
неплатена главница по Договор за кредит № **********, сключен между него и
4ФИНАНС ЕООД на 10.04.2015 год., ведно със аконната лихва върху главницата от
подаването на исковата молба в съда /07.08.2019 год./ до окончателното
изплащане.
Претендират се и направените
разноски.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника. Предвид
процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните няма
спорни фактически твърдения.
Предявеният иск е допустим. Налице
е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна
страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответника не е депозирал писмен такъв.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът
не се явява, с писмена молба,чрез процесуалния си представител ю.к. Пламена
Тотева не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие, поддържа
предявения иск.
Моли да бъде постановено
неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от
негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира
разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът,
редовно и своевременно призован при отказ не се е явил в съдебно заседание и не
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба с оглед
упражняване правото на подаване на писмен отговор /и Разпореждане от 08.08.2019
год. по чл.131 ГПК, което е получил чрез АГ, свекърва, лице, живеещо на адреса
със задължение да предаде/ и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл.
142 ГПК/, ведно с Определение от 18.09.2020 г. по чл. 140 ГПК, получено лично при
отказ, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният
иск се явява вероятно основателен.
На основание горното, съдът
намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал.
1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено
решение, като иска бъде уважен в предявения размер.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция по заповедното и по общия исков ред, в общ размер на 200 лв., от
които 50,00 лв. държавна такса и 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ж.К.А., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ
на «КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ» ЕООД, ЕИК № *********, гр. София, сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща неплатена главница по
Договор за кредит № **********, сключен между него и 4ФИНАНС ЕООД на 10.04.2015
год., ведно със аконната лихва върху главницата от подаването на исковата молба
в съда /07.08.2019 год./ до окончателното изплащане, както и сумата от 200,00 лв. /двеста лева/ – съдебни
разноски за водене на делото пред първата инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
На страните да се изпратят преписи от
решението.
Районен съдия: