О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №1892
Гр. Пловдив ,21.06. 2013 г
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ гр.с.в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ ГЕШЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ
ПЕТРОВА
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.1712 по описа за 2013 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.419 от ГПК .
Обжалвано е разпореждане на Пловдивския районен съд по ч.гр.д. 1004 /2013 година , с което е издадена заповед за незабавно изпълнение и издаване изп. лист срещу „Мюсюлманско настоятелство” /мюсюлманско джамийско настоятелство/ гр.Пловдив . В жалбата се твърди ,че към датата на подписване записа на заповед-19.12.2010 година „Мюсюлманско настоятелство” гр.Пловдив не е регистрирано като юридическо лице по чл.20 от Закона за вероизповеданията ,поради и което не може да встъпва в правоотношения пораждащи права и задължения. Заличаването му като юридическо лице предхожда подписване на споразумението /решение за заличаване от съдебния регистър/,като към датата на задължаването настоятелството е регистрирано единствено при условията на уведомителен режим по реда на чл.19 от горния закон , без статут на юридическо лице. При това положение постановявайки незабавното изпълнение на атакуваната заповед, съдът се е произнесъл по отношение на субект , който не съществува в правния мир. От друга страна съобразно устава на мюсюлманското изповедание представителството , на което и да е мюсюлманско настоятелство се осъществява съвместно от председателя и секретаря на това настоятелство. Предвид изложеното се иска отмяна разпореждането, с което е постановено незабавно изпълнение на заповед за изпълнение по ч.гр.д.1004/13 година по описа на ПРС-15 състав и е разпоредено издаване изпълнителен лист и обезсилване издадения изпълнителен лист.
Становище от въззиваемата страна няма постъпило по делото.
Пловдивският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото взети в тяхната съвкупност намира за установено следното:
Жалбата е подадена от страна на „Мюсюлманско изповедание” София,чието „Мюсюлманско настоятелство” гр.Пловдив е длъжник в заповедното производство и в срок след получаване призовка за доброволно изпълнение на 19.03.2013 година , връчена на председателя на „Мюсюлманското настоятелство „А.П.л.60 е обжалвала незабавното изпълнение по заповед по чл.417 от ГПК и издадения въз основа на това изпълнителен лист.
По заявление подадено на 21.01.2013 година от П.П.Д. *** е направено искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 и 418 от ГПК върху парично вземане произтичащо от запис на заповед за сума от 44 000 лв. ,издаден на 19.12.2010 година в гр.Пловдив от А.Х.А. председател на „Мюсюлманско джамийско настоятелство” Пловдив, с падеж 19.10.2011 година в полза на Д.. Молбата по чл.417 от ГПК е уважена и издадена заповед за незабавно изпълнение за претендираното парично задължение срещу „Мюсюлманско джамийско настоятелство” Пловдив и издаден въз основа на това изпълнителен лист. По образуваното заповедно производство е установено л.25, че с решение от 21.07.2010 година е заличено местното поделение на регистрираната с решение по ф.д.1659/2003 година по описа на СГС религиозна институция -„Мюсюлманско изповедание” гр.София- „Мюсюлманско настоятелство-Мюсюлманско изповедание” Пловдив, срещу което именно поделение е издадена заповедта и изпълнителния лист.
С оглед на горното се установява по безспорен начин, че длъжникът „Мюсюлманско настоятелство- Мюсюлманско изповедание „ гр.Пловдив,поделение на „Мюсюлманското изповедание” София е заличен преди подаване заявление по чл. 417 от ГПК на 21.01.2013 година, поради което предявяване на заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължения и въз основа на това изпълнителен лист спрямо неправосубектна към същия момент страна, обуславя недопустимост на постановения акт в цялост- заповедта за изпълнение на парично задължение и инкорпорираното в същото разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист и същият акт в цялост подлежи на обезсилване.
Именно преценявайки , недопустимост на производството в рамките на правомощията , с които разполага въззивният съд по реда на чл.419 от ГПК относно разпореждането за незабавно изпълнение и препятстване това незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение не и до заличаване правните последици от издаването ,постигнато чрез обезсилване заповедта от заповедния съд , следва да се обезсили незабавното изпълнение и издадения изпълнителен лист .
С оглед на горното и предвид изхода на делото изложените съображения от страна на жалбоподателя, че записът на заповед не е породил правни последици, тъй като е издаден от неправосубектно лице, както и относно представителството на това лице са неотносими към спора и касаят същия по същество, поради и което не следва да се обсъждат от съда.
По отношение искането на жалбоподателя за спиране изпълнителното производство, същото е недопустимо и като такова ще се остави без разглеждане поради следното: От една страна ,видно от доказателствата пред районния съд изпълнителното производство е спряно с определение от 09.04.2013 година на ПРС по ч.гр.д. 1004/2013 година , а от друга заповедта за изпълнение е по чл.417 ал.1т.9 от ГПК и с подаване възражение от жалбоподателя изпълнителното производство се спира по силата на разпоредбите на закона, като съдът уведомява за това съдебния изпълнител.
Ето защо искането за спиране изпълнителното производство на основание чл.420 ал.2 от ГПК е недопустимо и като такова ще се остави без разглеждане.
Мотивиран от изложеното Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА разпореждането от 24.01.2013 година по ч.гр.д. 1004/2013 година по описа на Пловдивския районен съд- ХV гр.с. , с което е разпоредено незабавно изпълнение на Заповед № 752 от 24.01.2013 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.9 от ГПК ,както и издадения изпълнителен лист въз основа на горната заповед.
ОСТАВЯ без разглеждане искането на „Мюсюлманско изповедание” гр.София за спиране изп. дело 26/2013 година по описа на ЧСИ Сурпик Татарян ,№ 830 при КЧСИ с район на действие Пловдивски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК, във вр. с чл.280 ал.1 от ГПК в едноседмичен съобщението му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :