Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Ихтиман, 24.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание на осми
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 708 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК
Г.И.И. ЕГН ********** *** е
предявил против М.А. Я. ЕГН ********** *** искове изменение на упражняването на
родителските права и издръжката по отношение на общото им дете Б. Г. И. ЕГН **********
Ищецът твърди, че с Решение
№ 64 от 26.04.2017 г. по гр.- дело №
201/2017 г. по описа на РС-Ихтиман е прекратен бракът между страните и е
утвърдено споразумение на чл. 51 СК, съгласно което упражняването на
родителските права по отношение на непълнолетното им дете Б.Г. И. се
предоставят на майката, при която то ще живее, а бащата се задължава да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 150 лева. Сочи се, че след прекратяването на
брака детето е останало да живее при своя баща. Ищецът редовно заплащал
определената издръжка, като ответницата не давала на детето получаваната сума.
Това породило правния му интерес за изменение на определения режим на
упражняване на родителските права, като предлага на майката да бъде определен
подходящ режим на лични отношения.
Предявява и иск за заплащане на издръжка в размер на 150 лева месечно,
считано от влизане в сила на съдебното решение.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата не представя писмен отговор, не взема становище по иска
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Страните не спорят, че са родители на детето . Г. И.
ЕГН **********.
От представеното Решение № 64 от 26.04.2017 г. по гр.
дело № 201/2017 г. по описа на Районен съд – Ихтиман се установява, че М. И. и Г.И.
са били съпрузи, като с цитираното решение е прекратен бракът помежду им и е
утвърдено споразумение по чл. 51 СК относно последиците от развода, включително
и относно упражняването на родителските права по отношение на роденото по време
на брака непълнолетно дете Богомил Георгиев И.. Съгласно решението родителските
права са предоставени на майката М. И., а бащата Г.И. се е задължил да заплаща
месечна издръжка за детето си в размер на 150 лева.
От изискания по делото социален доклад се установява,
че детето понастоящем живее при баща си Г.И.,
заедно с по-големия си брак И., където е живял преди развода на родителите му.
Социалните работници са посочили, че детето е силно привързано към баща си и
брат си, като жилищните условия при бащата
са много добри и е осигурено всичко необходимо за отглеждането и
възпитанието на детето. В доклада е отразено, че майката на детето живее в къща
под наем, която също е с нормални битови условия. Детето е ученик в осми клас в
ПГ „Г.С.Раковски“ гр. Костенец .
От показанията на св. И. И., който е син на страните,
се установява, че брат му Б. след развода на родителите му е останал да живее
при баща си., който оттогава изцяло е поел грижите по отглеждането и
възпитанието му. Свидетелят твърди, че баща му ежемесечно е плащал определената
от съда издръжка, но майка му не е давала парите на брат му. Според И., Б. е
престанал да посещава майка си от известно време, защото тя му се е била
скарала.
В показанията си свидетеля Д. К., който е съсед на
ищеца, твърди, че Г.И. е разведен със съпругата си от около две години. От момента
на развода и двете деца останали да живеят при него, и именно той е поел всички
грижи по отглеждането и възпитанието малкия си син,. Свидетелят заявява, че не
знае къде живее майката на детето.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни
изводи:
Според чл. 59 СК съдът предоставя
упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с
оглед интересите на децата. Под "интереси на децата" по смисъла на чл. 59 СК следва да се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание /т.3 от ППВС
№ 1/ 1974 г./, като са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от
обстоятелствата за конкретния случай. Видно от посочената законовата разпоредба
основен, а и на практика единствен обективен критерий за това на кого от
двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права, е
интересът на детето. В цитираното ППВС са дадени задължителни указания на
съдилищата, съгласно които те следва да се ръководят от родителските качества на всеки от родителите,
полаганите от всеки от тях грижи и уменията им за възпитание, възможността им
да подпомагат детето в подготовката за придобиване знания, трудови навици и
др., от моралните качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите
условия, с които разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между
него и всеки от родителите му, а също и
от възможността да разчита на помощ на трети лица и други.
В хода на настоящото производство от фактическа страна бе установено,
че след развода на страните детето Б. И. е останало да живее при баща си,
независимо, че родителските права са били възложени на майката
В случая ответницата не изразява изрично становище по предявения иск,
поради което и съдът не би могъл да направи извод за това дали тя има желание
да упражнява родителските права спрямо детето си.
Очевидно е за съда, че отношенията между страните са разстроени, като при
разрешаването на спора съдът взе предвид на първо място възрастта
и пола на детето. Б. е 14 годишно момче, поради което няма как да бъдат
игнорирани и неговите желания. Освен това жилището, в което той живее, е
родната му къща, където са осигурени всички необходими материални и битови условия
за живот. От социалния доклад бе установено, че детето е силно привързано към
баща си и брат си, като по делото не се събраха доказателства за съществуващи
обективни причини за извеждането на детето от обичайната му семейна среда.
Ето защо, съдът, мотивиран
преди всичко от интересите на детето, приема, че бащата Г.И. към настоящия
момент се явява по-подходящия за
отглеждането на Богомил И. родител, поради което и така предявеният иск за
предоставяне упражняването на родителските права следва да бъде уважен.
По
отношение режима на лични контакти на майката с детето, съдът приема, следното:
Личните
контакти на родителя с детето, на когото не са предоставени родителските права, са изключително важни за
неговото развитие. Пълноценните контакти тях са в интерес и на родителя, и на
детето. Независимо дали детето живее или не с майка си, то се нуждае от майчина
грижа и близост, поради което и следва да бъде разширена възможността майката
да поддържа емоционалната си връзка с него. След като майката има необходимите
битови условия, то не следва да бъдат създавани каквито и да е пречки за
пълноценния й контакт с него. Неразбирателството между родителите не следва да
бъде във вреда на детето, защото за неговото правилно емоционално и психическо
развитие е от изключителна важност да имат опора и от двамата родители,
независимо от това дали семейството живее заедно или не.
Ето защо съдът приема, че на
ответницата следва да бъде дадена възможност за лични контакти с детето всяка
първа и трета седмица от месеца от 17,00 часа на петъчния ден до 20,00 часа на
неделния ден, с преспиване, в който майката би могла да взима детето Б. И. при
себе си, както и десет дни през зимата, десет дни през пролетта и един месец през
лятото, в период, който не съвпада с годишния отпуск на бащата.
Доколкото родителят, комуто се предоставят за упражняване родителските
права по отношение на общите деца, им предоставя дължимата издръжка под формата
на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, другият родител
следва да участва в грижите за детето под формата на заплащане на издръжка за
това. В случая не са събрани доказателства за доходите на страните, но и
двамата родители са в трудоспособна възраст и биха могли да дават издръжка.
Съобразно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в
зависимост от нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите
на лицето, което я дължи. Заплащането на издръжката е не само законово
закрепено задължение на родителя, но е и морална отговорност. От друга страна в
ал. 2 на чл. 142 СК императивно е посочено, че минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към
момента на постановяване на съдебното решение минималната работна заплата за
страната е в размер на 610,00 лева, т.е. минималният размер на присъдената
издръжка следва да е не по-малко от 152,50 лева, поради което и искът следва да
бъде уважен в посочения размер.
По
разноските
С оглед изхода на делото ответницата дължи заплащане
на сторените разноски от страна на ищеца в размер на 200 лева изплатено
адвокатско възнаграждение и 40,00 лева заплатена държавна такса. На М. Я.
следва да бъде възложено да заплати и държавна такса по определената издръжка в
съответствие с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК в
размер на 219,16 лева.
Воден от
горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на Г.И.И. ЕГН ********** ***
упражняването на родителските права по
отношение на детето Б.Г. И. ЕГН **********, при когото то ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ
следния режим на лични отношения на майката М.А. Я. ЕГН ********** ***
с детето Б. Г. И. ЕГН **********: всяка
първа и трета седмица от месеца от 17,00 часа на петъчния ден до 20,00 часа на
неделния ден, с преспиване, както и десет дни през зимата, десет дни през пролетта и един
месец през лятото, в период, който не съвпада с годишния отпуск на бащата.
ОСЪЖДА
М.А. Я.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на Б. Г.И. ЕГН ********** чрез
неговия баща и законен представител Г.И.И. ЕГН ********** ***, ежемесечна издръжка в размер на 152,50 (сто петдесет и два лева и
петдесет стотинки) лева, считано от влизане в сила на решението, до настъпване
на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА М.А. Я. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ да заплати на Г.И.И. ЕГН ********** ***
сумата от 240,00 лв. /двеста и
четиридесет лева/ разноски в производството.
ОСЪЖДА М.А. Я. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ да заплати в полза на ИРС
държавна такса върху иска за издръжката в размер на 219,60 лв. /двеста и
деветнадесет лева и шестдесет стотинки /, ведно с пет лева за служебно издаване
на изпълнителен лист в случай, че не ги внесе доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/