Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали, 14.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Кърджали, в съдебно заседание
на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при секретаря Мелиха
Халил
и с участието на
Росица Георгиева – прокурор в ОП Кърджали
като разгледа
докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 60
по описа за 2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63в от
ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Д.А.А.-И. от ***, чрез
пълномощник, срещу Решение № 47 /06.03. 2023 г., постановено по а.н.д. № 4/
2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали в частта, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 21-1300-001668/ 22.10.2021г., издадено от началник сектор
„Пътна полиция“ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали в частта по т.1-ва, с което на Д.А.А.-И. са наложени следните административни наказания по чл.
182, ал.1, т.6 от ЗДвП: „глоба” в размер
на 700.00лв., „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца, както и отнемане на 12 точки, за нарушение
на чл.21 ал. 1 от ЗДвП. Изложени са съображения за неправилност на оспорения
съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се,
че РС – Кърджали не е взел предвид доводите за незаконосъобразност на
наказателното постановление, а именно: При съставяне на АУАН с бланков № АА
213498 , който бил предоставен на съда и свидетелите станало ясно, че същият е
изцяло нечетлив, което води до невъзможност да бъде изградена ефективна защита
срещу акта, което съставлява съществено процесуално нарушение. Изразява се
становище, че връчването на нечетлив и неясен акт за установяване на
административно нарушение поставя лицето в невъзможност да разбера какво
нарушение ми се вменява във вина, какви са неговите обективни и субективни признаци,
дали правилно са описани фактическите обстоятелства, констатирани от
контролните органи и каква е правната
квалификация на нарушението. Твърди се, че по този начин лицето не може да упражни
правото си на възражение срещу съставения АУАН по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН,
тъй като не му било разяснено срещу какво да възрази. В касационната жалба се
посочва, че АУАН очертава предмета на обвинението от гледна точка на
обективните елементи на нарушението - време, място и начин на извършване, както
и участието на нарушителя в него. Невъзможността на обвиненото лице да се
запознае не само с вида на вмененото му административно нарушение, а и с цялата
описана в АУАН фактическа обстановка, в следствие на връчения му нечетлив екземпляр
се приравнява като последица с невръчване на препис от акта на нарушителя.
Отговор на въпроса, доколко това нарушение е съществено такова може да се
намери и в т. 11 от Постановление № 10/28.09.1973 год. на Пленума на Върховния
съд, запазило правното си значение и понастоящем, съгласно което при
подписването на акта, на нарушителя задължително се връчва препис от него -
чл.43,ал.5 от ЗАНН. Това изискване на закона има важно значение с оглед
защитата на посочения като нарушител.
В
наказателно постановление № 21-1300-001668/ 22.10.2021 на ВПД Началник сектор
ПП при ОДМВР Кърджали е посочено ,че нарушението е установено и заснето с
посоченото устройство и снимка с № *** ,като в АУАН е посочен друг номер на снимка,
което било установено едва при запознаване с вече образуваното а.н.д. № 4/2023г.
по описа на PC-Кърджали пълномощника на Д.А.
– И. в канцеларията на съда,тъй като АУАН е нечетлив и първоначално това не
можеше да се установи от връчения АУАН и връченото НП. Видно от свидетелските показания
на служителите от ОД МВР-Кърджали и от актосъставителя,
не станало ясно коя снимка и кой номер са посочени при съставянето на АУАН.
Искането
е да се отмени оспореното решение и потвърденото с него наказателното
постановление, издадено от ВПД началник сектор „Пътна полиция“ в РУ – Кърджали
към ОДМВР – Кърджали. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
В
съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се
явява и не се представлява.
Ответникът
– Началник сектор „Пътна полиция“ в РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, редовно
призован, не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпила молба за
даване ход на делото и становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение и е направено
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар при евентуално уважаване на
касационната жалба.
Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност и
законосъобразност на оспореното решение.
Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 4/ 2023 г. по
описа на РС – Кърджали, за която решението, в оспорената част, е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна по
следните съображения:
С оспореното решение РС – Кърджали е изменил наказателно
постановление № 21-1300- 001668/ 22.10.2021 г., издадено от началник сектор
„Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали срещу Д.А.А.-
И. от *** с ЕГН **********, като го е потвърдил
в частта по т.1, с която са наложени наказания по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП-
„глоба” в размер на 700.00лв., „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца,
както и отнемане на 12 точки за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП; и го е отменил по т.2, с която, на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, е наложена „глоба“ в размер на 100 лв. за
нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Със същото решение лицето е осъдено да
заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОДМВР – Кърджали.
За да потвърди т.1-ва от оспореното
пред него наказателно постановление РС – Кърджали е приел, че от събраните доказателства
– писмени, гласни и веществени доказателствени
средства, е установено, че обжалваното
наказателно постановление е издадено по повод извършване на деяние, което
осъществява състава на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. С допустимото от закона автоматизирано
техническо средство ARHCAM SI № *** е заснета и записана датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, в резултат на което е
изготвено годно веществено доказателствено средство- клип
№ ***/***, с което е констатирано административното нарушение. В решението са
изложени мотиви, че деянието осъществява от обективна и субективна страна
състава на нарушението. Установена е скорост на движение, надхвърляща с над 50 км/ч,
разрешената в този участък на пътя и това деяние е извършено виновно от
нарушителя при форма на вината пряк умисъл. За формата на вината извода се
извежда от скоростта на движение на автомобила, а именно 104 км/ч, надвишаваща
с 54км/ч. разрешената скорост за движение в населено място. Налице са
материално правните и процесуалноправните предпоставки за ангажиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като той е
управлявал автомобила, с който е извършено нарушението. Правилно на основание
чл.189 ал.1 от Закона за движението по пътищата е съставен акт за установяване
на административно нарушение, а не Електронен фиш по смисъла на ал.4 от посочената
разпоредба. Това е така, защото в наказващата норма, с която се санкционира
констатираното нарушение, е предвидено и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“, което означава, че не са налице условията за приложение на специалната
процедура за провеждане на административнонаказателното
производство, поради което следва да се приложи общия ред. Този извод следва и
от чл.39 от Закона за административните нарушения и наказания.
Решението,
в оспорената част, е правилно. Не се установиха изложените касационни основания
за неговата отмяна.
От
събраните по делото доказателства РС – Кърджали е направил обоснован извод за доказаност на извършеното нарушение по чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
В
касационната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното решение,
отнасящи се до незаконосъобразност на наказателното постановление, които са
били посочени в жалбата пред РС – Кърджали. В проверяваното решение се съдържат
мотиви, към които касационната инстанция препраща на основание чл.221, ал.2 от АПК.
Относно
твърдението, че на касаторката е връчен нечетлив
препис от съставения АУАН, бл.№ 213498, № 1668/ 13.10.2021 г., касационният
състав приема, че същото е доказано. От приложен към административнонаказателната
преписка оригинал на този АУАН се установява, че същият е четлив, предявен е на
Д.А.-И. и тя го е подписала. Това означава, че тя е имала възможност да се
запознае със съдържанието на този АУАН, поради което връчването на нечетлив
препис от същия няма за последица невъзможността да разбере за какво нарушение
е съставен АУАН и да организира защитата си.
На
следващо място, твърдението в касационната жалба, че в АУАН и НП е посочена
снимка с № ***, която е различна от съдържащата се в административнонаказателната
преписка, е основателно, но не води до неправилност на оспореното решение. Това
е така, защото от приложената снимка (л.31 от а.н.д. № 4/2023 г. на РС –
Кърджали) се установява, че е към съставения АУАН, бл.№ 213498. От тази
снимка се констатира регистрационния номер на МПС. Също така става ясно, че тя
е направена със АТСС № ***, разположено на ул.“***“, на 21.09.2021 г. в 22,07
часа. От Протокол, рег. № 1300р-6008/ 23.09.2021 г. е видно, че на 21.09.2021
г. е използвано АТТС ARM CAM, № *** в ***, на ул.
„***“ до ***, в посока от *** към ***. АТТС е започнало работа в 20.30 часа и е
използвано до 23.10 часа. От всички тези доказателства се установява, къде,
кога и с какво МПС е извършено нарушението, представляващо превишаване на
допустимата скорост в населено място, невъведено с пътен знак. От попълнена, на
основание чл.189, ал.5 от ЗДвП, от собственика на МПС, декларация е доказано
лицето, управлявало МПС на посочената дата. Т.е. доказано е извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина – чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Поради изложеното решението, в оспорената част, е правилно и следва да се
остави в сила.
При
този изход на делото и съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН претенцията на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателна и следва да се уважи, като се присъди такова в размер на 80
лв., определено
съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1-во от АПК, във вр. с
чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 47/ 06.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 4/ 2023 г. по
описа на РС – Кърджали в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление
№ 21-1300-001668/ 22.10.2021г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ –
Кърджали към ОДМВР – Кърджали в частта по т.1-ва, с което на Д.А.А.-И. са наложени следните административни наказания по чл.
182, ал.1, т.6 от ЗДвП: „глоба” в размер
на 700 лв., „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца, както и отнемане на 12 точки, за нарушение
на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Осъжда Д.А.А.-И. с ЕГН ********** и адрес:***, да заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет
лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.