Р Е Ш Е Н И Е №104
гр.ВРАЦА,13.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публично
заседание на 20.11.2019 год. в състав:
Председател: РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА Членове:
М. АДЖЕМОВА
МИРОСЛАВ ДОСОВ
при
секретаря Л. Горчева, като разгледа докладваното от съдия ДОСОВ възз.гр.дело №588/ 2019год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение
№382/07.05.2019 год. по гр.дело №5106/2018 год. на Районен съд-Враца състав
на съда е уважил предявения от К.А.С. *** против В.А.С. *** отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК, като е признал за установено по отношение на
ищеца К.А.С.,с ЕГН **********, че ответникът В.А.С.,с ЕГН ********** НЕ Е СОБСТВЕНИК на: 1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 12259.1005.270, находящ се в
гр.Враца, общ.Враца, обл.Враца, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД на АК, местност
„Ливадите”, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ), категория
на земята при неполивни условия: 9, с площ от 1221 кв.м., при съседи: №
12259.1005.245, № 12259.1005.269 и № 12259.1005.356 и 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 12259.1005.245, находящ се в
гр.Враца, общ.Враца, обл.Враца, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД на АК, местност
„Ливадите”, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ), категория
на земята при неполивни условия: 9, с площ 2863 кв.м., при съседи: №
12259.1005.269, № 12259.1005.270, № 12259.1005.446, № 12259.1005.368, №
12259.1005.244, № 12259.1005.254, № 12259.1005.253, № 12259.1005.356 и №
12259.1005.447, ведно с построените в имота – 1.СГРАДА с идентификатор №
12259.1005.245.1, със застроена площ от 68,00 кв.м., брой етажи 2 /два/,
предназначение: вилна сграда – еднофамилна; 2. СГРАДА с идентификатор №
12259.1005.245.2, със застроена площ от 23,00 кв.м., брой етажи 1 /един/,
предназначение: друг вид сграда за обитаване; 3. СГРАДА с идентификатор №
12259.1005.245.3, със застроена площ от 97,00 кв.м., брой етажи 1 /един/,
предназначение: постройка на допълващо застрояване и всички други подобрения в
имота.
Със същото решение съдът е уважил обусловеното искане по
чл.537,ал.2 от ГПК, като е отменил нотариален акт за признаване право на
собственост на недвижим имот по давност №111, том II, рег. № 5202, дело №
291/2018 г. на нотариус И.Л. с район на действие РС - Враца, вписан под № 339 в
регистъра на НК на Република България,с който ответникът В.А.С. е признат за
собственик по давностно владение на описаните по-горе имоти .
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът В.С. е осъден
да заплати на ищеца К.С. съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното
производство от общо 1260.35 лева.
Решение
№382/07.05.2019 год. е обжалвано изцяло от ответника В.А.С. с въззивна жалба,
подадена от особения му представител адв.М.Д. ***. Адв Д. поддържа,че
обжалваното решение е неправилно,като противоречащо на материалния и
процесуалния закон, и необосновано, тъй като изводите на съда не се подкрепят
от събраните по делото доказателства.
Твърди, че продължилото 10 и повече години непрекъснато и несмущавано владение
на нейния подзащитен е установено и доказано, като същевременно твърдението на
ищеца за упражнявано от негова страна такова владение в продължение на повече от 40 години е
опровергано и от показанията на изслушаните по негово искане свидетели. Моли
решение №382/07.05.2019 год. да бъде отменено, а искът на К.А.С. отхвърлен. като неоснователен и
недоказан.
В срока по
чл.263,ал.1 от ГПК ищецът К.А.С. е депозирал отговор,в който мотивира становище
за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за
правилно,законосъобразно и обосновано. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение,респективно решението на РС-Враца да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не
са правени и такива не са събирани.
Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от
лице с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт.
След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в
пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Гражданско дело №5106/2018 год. по описа на РС-Враца е
образувано по искова молба на В.А.С. ***,с която ищецът е предявил против К.А.С. *** отрицателен установителен иск за
признаване за установено, че ответникът не е собственик по давностно владение
на описаните по-горе в настоящето решение недвижими имоти.
Според изложеното в исковата молба,ответникът е признат
за собственик по давност на недвижимите имоти с нотариален акт за признаване право на
собственост на недвижим имот по давност №111, том II, рег. № 5202, дело №
291/2018 г. на нотариус И.Л. с район на действие РС - Враца, вписан под № 339 в
регистъра на НК на Република България,като собствеността е призната от
нотариуса на база давностно владение, продължило повече от 10 години.
Тези констатации на нотариуса обаче се неверни, тъй като
имотите се притежават,ползват и владеят от ищеца заедно с построените сгради от
1978 год. до настоящия момент. Той упражнява фактическа власт върху поземлените
имоти и трите сгради в продължение на повече от 40 години и е извършил множество подобрения.
Ответникът не е упражнявал владение, тъй като не е семеен и повече от тринадесет години живее и
работи в чужбина, като се прибира рядко - веднъж на няколко години. Никога не е
имал ключ от външната страна на имота, както и от сградите. Не е живял, владял,
ползвал и упражнявал каквато и да било фактическа власт върху процесните имоти
и сгради - трайно, несъмнено, в продължение на повече от 10 години и с явно
изразена и манифестирана воля, че владее за себе си. Случвало се е да идва на
гости, когато се е прибирал в България за кратък период, но никога не е имал
претенции за собственост и съответно не е демонстрирал собственическо поведение
и правомощия. Следователно, няма как към датата на издаване на констативния
нотариален акт да е владял несмущавано повече от 10 години и да е придобил
собствеността върху процесните имоти и сгради по реда на чл.79,ал.1 от ЗС.
При тези си твърдения и доводи ищецът е поискал съдът да постанови решение,с което да уважи
предявения от него отрицателен иск, като на основание чл.537,ал.2 от ГПК отмени
и оспорения нотариален акт.
Обосновал е правен интерес, като се е позовал на две от обсъдените в ТР №8/2012
год. по тълк.дело №8/2012 год. на ОСГТК на ВКС хипотези- фактическо състояние /
ползването на имота/ и възможността да придобие права, ако отрече правата на
ответника / възможност да придобие имота на оригинерно основание-придобивна
давност/.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В.А.С. *** е
депозирал отговор чрез назначения му особен представител адв. М.Д. ***,с който
е заявил становище както за недопустимост,така и за неоснователност на иска. Заявил
е, че искът е недопустим, тъй като липсват предвидените в закона основания за
предявяване на иск против него за отмяна на нот.акт №111/ 01.10.2018 год. Оспорил
е иска и като неоснователен, като се е позовал на разпитани в нотариалното
производство свидетели, според които е упражнявал несмущавано и непрекъснато владение
върху имотите в продължение на повече от
10 години, а по силата на приращението е собственик и на постройките. Оспорил е
твърденията на ищеца,че владее и осъществява фактическа власт върху имотите.
По делото са събрани писмени доказателства,като е
приложено и дело № 291/2018 г. на
нотариус И.Л. с район на действие РС - Враца.По искане на ищеца са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели.
Събраните доказателства са обсъдени от районния
съд подробно и е възприета фактическа обстановка, въз основа на която са
направени задълбочени правни извод за допустимост и основателност на исковата
претенция. Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се възприемат
изцяло от настоящата съдебна инстанция, поради което и обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като въззивният съд на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите в обжалвания
съдебен акт, които не е необходимо да бъдат преповтаряни.
В отговор на
изложените в жалбата оплаквания към мотивите на районния съд могат да бъдат
добавени следните съображения:
Безспорно е,
че страните по делото са братя. Безспорно е също, че описаните в нот. акт №111/01.10.2018
год. имоти - два поземлени имота и
построени сгради в единия от тях, се намират в землището на гр.Враца, кв.Бистрец
и са извън регулацията на населеното място. Поземлените имоти са закупени от
родителите на страните по делото през 70-те и 80-те години на миналия век, като
към момента на закупуването са представлявали ливада и лозе. При покупките не
са съставяни нотариални актове за покупко-продажба. След закупуването на първия
имот родителите на страните са построили стопанска сграда и жилищна сграда, а по-късно с помощта на ищеца
са построили и двуетажна съща. Родителите на страните са живели винаги в имота
/двата поземлени имота и сградите/, съответно те са ги владели и ползвали, като
майката е починала през 2018 година. Бащата е жив и живее в кв.Бистрец и
понастоящем. Ответникът В. е живял в Бистрец с родителите си около 3-4 години
през 90-те години, след което преди повече от 10 години е заминал за чужбина, където
е и понастоящем. Идвал си е, когато е бил в отпуск през годините, като последно
се е прибирал за погребението на майка
си през 2018 година.
При тези
данни от неоспорените доказателства изводът на РС-Враца, че ответникът не е
придобил правото на собственост по силата на продължило 10 и повече години
явно, непрекъснато и несмущавано
владение е правилен и обоснован. Искът е основателен, която основателност води
до уважаване и на обусловеното искане с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК за
отмяна на оспорения констативен нотариален акт.
Искът е и
допустим,тъй като ищецът е обосновал и доказал правен интерес, въпреки че не е
доказал изложените в исковата молба твърдения за упражнявано от негова страна
владение. Това е така, тъй като между него и ответника безспорно съществува
спор за материално право и при отричане правото на собственост на ответника той
ще може да продължи осъществяваното до този момент ползване на имота, а в
бъдеще би могъл да придобие и правото на собственост - върху целия или върху идеална
част от имота.
При тези съображения
и при споделяне на изложените от РС-Враца такива, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като валидно,допустимо и правилно.
С оглед
изхода на спора, право на разноски за въззивната инстанция има въззиваемият,
поради което и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да му заплати
деловодни разноски в общ размер от 1135.35 лева, от които 600.00 лева – адвокатско
възнаграждение и 535.35 лева – внесено и изплатено възнаграждение на особения
представител.
Водим от
горното и на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДА Решение №382/07.05.2019 год. по
гр.дело №5106/2018 год. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА В.А.С., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.А.С., ЕГН **********, адрес: ***, направените съдебно-деловодни
разноски пред въззивната инстанция в размер на общо 1135.35 лева, от
които 600.00 лева – адвокатско възнаграждение и 535.35 лева – внесено и изплатено
възнаграждение на особения представител.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.