Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./……………2020 година,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти февруари 2020 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на
секретаря Елка Иванова
разгледа докладваното
от съдия Татяна Макариева
въззивно гражданско
дело № 2300 по описа
за 2019
год. и
за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на “Енерго-Про Продажби ” АД срещу Решение № 4563/18.10.2019 г., постановено по
гр.д. № 10200/2019 г. на ВРС, с което:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ 258, Варна тауърс – Г, представлявано от П.С.,
Яна Димитрова и Георги Коршия сумата от 533.39 (петстотин тридесет и три лева и
тридесет и девет стотинки) лева, представляваща начислена корекция на
електроенергия по фактура № **********/ 07.06.2019 г., за периода 14.06.2017 г.
– 13.06.2018 г., за обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес на
потребление: гр. Варна, ул. „Зюмбюл“ № 12,
ет. 8, ап. 50, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК и ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
тауърс- Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П.С., Яна Димитрова
и Георги Коршия, да заплати на И.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 355.00
(триста петдесет и пет) лева, представляваща извършени
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и
необоснованост на решението като постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства. Претендира се отмяна и постановяване на друго, с което
предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски за
двете инстанции.
Въззиваемата страна е
депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без
уважение, като се потвърди първоинстанционното решение и се присъдят разноски
за въззивното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци,
поради което съдът я намира за допустима.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа
обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното
решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на
депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК.
Настоящият въззивен състав изцяло възприема изводите на
ВРС, изложени в мотивите че по предявения отрицателен установителен иск по реда
на чл.124, ал.1 от ГПК ответникът не е
доказал по пътя на пълното и главно доказване
факта, от който произтича вземането му, а именно наличието на
предпоставките за начисление на процесната сума за заплащане от ищеца като
потребител на ел.енергия,като препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ при липса на
средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.
В процесния случай не е налице никоя от посочените
хипотези за корекция на сметката на потребителя.
От представените по делото писмени доказателства -
констативни протоколи и заключението на вещото лице се установява,че след
софтуерно прочитане на регистрите на про цесния електромер са отчетени
показания в регистър 1.8.3./скрит/, които не са визуализирани на дисплея и не
са били отчетени при редовния отчет. Тъй като абоната не ползва подобна върхова
тарифа, то този регистър не е активен и по него не следва да се отчита
ел.енергия. В конкретния случай не може да се даде категорично становище дали
установените показания по тарифа 1.8.3 са от действително преминала през СТИ
ел.енергия, или е налице софтуерно нанасяне на тези данни. Натрупаното в
регистър 1.8.3 количество ел. енергия е възможно да бъде отразено там само след
неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ.
В
хода на производството, ответника не е представил доказателства, които при
условията на пълно и главно доказване да обосноват извода,че ответното
дружество е доставило на ищеца и той е потребил ел.енергия в размера посочен в издадената фактура., съдържащата се в
регистър 1.8.3., установена след софтуерното му прочитане. Липсват данни за
показанията на тарифа 1.8.3 скрит регистър на електромера към датата му на
монтиране в обекта на ищеца. Начислената стойност на електроенергия само по
показанията, снети от регистър 1.8.3, невизуализиран за потребителя, е
приложена корекция на потребено количество електроенергия за минал период,
несъобразена с нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ.
Процесният електромер не е от типа смарт, т.е с дистанционен отчет, поради
което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва,същия няма
регистри за памет, които да определят с точност началната дата на
въздействието. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена
в присъствието на абоната или негов представител, на практика го лишава от
възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ.
Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ
е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните
от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк
локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система.
По
делото не е проведено пълно и главно доказване на друго основание, породило
твърдяното право в полза на ответника, поради което и предявения иск за
недължимост на претендираната сума е основателен и по него следва да се
постанови положително решение .
Съобразно изхода на спора и направеното от въззиваемата
страна искане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат
присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., доказателства
за които са представени.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4563/18.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 10200/2019 г. на ВРС .
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна,
Варна Тауърс Г, бул. „Вл.Варненчик“ № 258 , представлявано заедно от
всеки двама от членовете на Управителния съвет –П.С., Горги Коршия и Яна
Димитрова ДА ЗАПЛАТИ на
И.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 300 лева за
заплатен адвокатски хонорар - сторените от ищцовата
страна съдебно-деловодни разноски,
пред настоящата инстанция, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ