№ 51
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500005 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260216/4.10.2021 г., постановено по гр.д. №
401/2020 г. на ОС-П., с което е осъдено „Д.з.“АД-гр.С. да заплати на
основание чл.405,ал.1,във вр. с чл.386,ал.2 от КЗ на „И."ООД-гр.П. сумата
299 095 лв. по частичен иск от претенция в общ размер от 325 857,12 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение над изплатеното от ответника в
размер на 109 142,88 лв. по застраховка „Пожар“,обективирана в полица № ...
със срок на валидност до 23:59 часа на дата 07.06.2020 година, за
претърпени имуществени вреди от увреждането на собствения на ищеца
недвижим имот - ресторант „В.“ в гр.П.,бул.“Х.Б.“ №61 в резултат на
настъпил на 19.08.2019 г. пожар, ведно с лихва за забава, считано от
02.12.2019г.до 24.06.2020г.-датата на подаване на исковата молба в размер на
16948,72лв.-частично предявен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД от иск в
размер на 17288,52лв., както и дружеството е осъдено да заплати на основание
чл.78,ал.1 от ГПК на „И." ООД сторените по делото съдебни разноски в общ
размер от 22 678,20 лв., от които 1300 лв. заплатена държавна такса за
образуване на делото, доплатена ДТ в размер на 11378,20лв., депозит за
1
възнаграждение на вещо лице 500 лв. и изплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 9500 лв.
Жалбоподателят „Д.з.“АД-гр. С. моли решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от
29.10.2021 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да
бъдат отхвърлени предявените срещу дружеството искове. Като ответник в
производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. По
негово искане във въззивното производство е прието заключение на СТЕ.
Претендира за присъждане на разноски. Заявява възражение за намаляване
поради прекомерност на платеното от другата страна адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Ответникът по жалбата „И.“ООД-гр. П. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 17.12.2021 г. Като
ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от
25.06.2020 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.405,ал.1, вр. чл. 386 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
за осъждане на ответника „Д.з.“АД-гр. С. да му заплати сумата 299 095,17 лв.,
частично от дължимата сума 325 857,12 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по сключен между страните на 3.06.2019 г. договор за
застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“ относно недвижимо
имущество ресторант „В. Г.“, находящ се в гр. П., бул.“Х.Б.“61, дължимо над
вече изпратената сума в размер на 109 142,88 лв., но неизплатено от
застрахователя, за вреди, причинени при настъпването на 19.08.2019 г. на
застрахователно събитие пожар, при който сградата-ресторант е била
унищожена, ведно с обезщетение за забавата в изплащането на тази сума в
размер на законната лихва, както и на мораторна лихва 16 948,72 лв.,
частично от пълния размер 17 288,52 лв., от датата 2.12.2019 г. до
изплащането. Не ангажира нови доказателства в производството пред
настоящата съдебна инстанция. Претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство. Оспорва като неоснователно искането на
жалбоподателя за намаляване като прекомерно на заплатеното за защитата на
ответното по жалбата дружество адвокатско възнаграждение.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
2
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че между тях е сключен на 3.06.2019 г.
договор за застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“, съгласно
който застрахователното дружество се задължава на основание платената
застрахователна премия да обезщети застрахования при настъпване на покрит
риск „Пожар“ относно застрахованото имущество ресторант „В. Г.“ в гр. П..
Безспорно е, че в срока на действие на договора на 19.08.2019 г. в
застрахованата сграда на ресторанта е възникнал пожар и са били причинени
вреди както на сградата, така и на имуществото в нея (инвентар, обзавеждане,
уреди, машини, съоръжения и оборудване). Няма също така спор, че
застрахованият своевременно е уведомил застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие и е била заведена преписка по щета №
*********/19.08.2019 г. Безспорно е, че застрахователя е изплатил преди
завеждането на исковете обезщетение на ищеца общо в размер на 174 142,88
лв., от които 109 142,88 лв. е за опожареното недвижимо имущество кухня и
ресторант, а останалата част е за унищоженото движимо имущество. Ищецът
твърди, че изплатеното обезщетение от 109 142,88 лв. за изгорелия недвижим
имот е недостатъчно. Твърди, че е налице тотална щета на недвижимия имот-
ресторант и ответното дружество следва да заплати пълния размер на
застрахователното обезщетение за него, който е 435 000 лв. съгласно
застрахователната полица, поради което след изплащането на сумата
109 142,88 лв. остава дължима сумата 325 857,12 лв. Твърди, че съгласно КЗ
при настъпването на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в размер на вредата към деня на
настъпване на събитието, който размер се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото съобразно доказания
размер на претърпените в резултат на застрахователното събитие вреди и
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност. Твърди, че в случая е
доказана действителната стойност на увредения имот в размер на 435 000 лв.,
от който ответникът е признал и заплатил сумата 109 142,88 лв. Твърди, че в
хода на образуваната застрахователна преписка е установено, че по
отношение на ресторанта (и намиращите се в него оборудване и стопански
3
инвентар) следва да бъде призната тотална щета, тъй като от високата
температура сградата е била унищожена до основи (заедно с намиращите се
там вещи). Твърди, че застрахователят е изплатил обезщетение относно
недвижимото имущество ресторант и кухня в размер на 109 142,88 лв., който
размер не съответства на представените от ищеца доказателства за
определяне на пазарната стойност на необходимите за извършване
строително-възстановителни дейности. Твърди, че разликата между
определената от застрахователя сума 109 142,88 лв. и сумата на
отговорността на застрахователя по сключената полица 435 000 лв., която е
максималният размер на застрахователното обезщетение за недвижимия имот
съгласно полицата, е дължима на ищеца. Позовава се на разпоредбата на чл.
386,ал.2 от КЗ, съгласно която размерът на вредата се изчислява към деня на
настъпване на събитието, като отговорността на застрахователя е само до
размера на действителната стойност на имуществото. Затова претендира, с
оглед направеното изменение, увеличение на исковете, допуснато от
окръжния съд в съдебното заседание на 8.09.2021 г., за присъждане на
обезщетение в размер на 299 095,17 лв., частично от цяла дължима сума
325 957,12 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
исковата молба, и на мораторна лихва в размер на 16 948,72 лв., частично от
цялата дължима сума 17 288,52 лв., изчислена за периода от 2.12.2019 г. до
датата на предявяване на исковете.
С отговора на исковата молба, подаден на 7.08.2020 г., ответното
застрахователно дружество възразява относно наличие на остатъчна дължима
сума за обезщетение, за присъждането на която претендира ищецът. Заявява,
че при сключването на договора за този вид застраховка застрахованият
избира лимита на покритие и при настъпване на събитие ще получи
застрахователно обезщетение за претърпените вреди до избраните от него
лимити, като договорените лимити може да отговарят на
действителната/възстановителната стойност на застрахованото имущество, да
я надвишават или да бъдат по-ниски. Позовава се на разпоредбата на чл. 400
от КЗ и заявява, че съгласно чл.55.1 от ОУ към договора за имущества,
застраховани на база възстановителна стойност, ако имуществото е
ремонтирано, повторно изградено или подменено в срок от 2 години от датата
на настъпване на щетата, се обезщетяват действителните разходи, направени
от застрахованото лице или от негово име за подмяна, ремонт или повторно
4
изграждане с нови материали от същия вид и качество, които от тези разходи
са по-малки, а ако имуществото не е ремонтирано, повторно изградено или
подменено в срок от 2 години от датата на настъпване на щетата се
обезщетява действителната стойност към датата на събитието. Посочва, че
съгласно т.58 от ОУ от обезщетението се приспада стойността на останките
(запазени части и вторични суровини) от увреденото имущество, като общата
стойност на намалението по тази точка не може да надвишава 25% от
действителната/възстановителната стойност на увредените имущества.
Заявява, че ищецът не прави разлика между действителна и възстановителна
стойност, като в обстоятелствената част на исковата молба се реферира и към
двете стойности. Твърди, че с оглед представените по щетата и исковата
молба документи ищецът се е опитал да ангажира разходно-оправдателни
документи за пълния лимит по полицата и така да получи в пъти по-висока
сума от реалния размер на вредата. Твърди, че ищецът претендира ремонт и
подмяна на годни за употреба части от обекта, които не са били увредени от
събитието. Относно претендираните разходи за ремонт на сградата твърди, че
се претендират завишени количествени стойности спрямо реално описаните
по време на съвместния оглед, че са включени подобрения, които променят
вида и качеството на кухненската част (ищецът е подобрил и модернизирал
кухнята), че се претендира цялостна подмяна на покривната конструкция на
ресторант, кухня и навес при условие, че се налага подмяна само в
кухненската част, че се претендира подмяна на металната носеща
конструкция без основателна причина за това, защото същата е годна за
ползване, и че се претендира ненужно събаряне на стените на кухнята, защото
същите не са увредени. Заявява, че относно оценката на щетата дружеството е
ползвало услуги на трето независимо експертно лице-оценител и съгласно
така изготвения оценъчен доклад е изплатено обезщетението по щетата.
Счита, че това е максималният размер на дължимото застрахователно
обезщетение за вредите-предмет на спора, тъй като оценката е по
възстановителна стойност, без овехтяване и пропорционално обезщетяване.
Оспорва направата и пряката причинно-следствена връзка на всички
претендирани разходи с процесното събитие извън тези, които вече са
обезщетени. Оспорва поради неоснователността на главния иск и иска за
присъждане на лихви.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че ищецът има
5
право да претендира обезщетение по предявения иск с правно основание чл.
405,ал.1 във вр. с чл. 386 от КЗ съобразно размера на действително
претърпените вреди към правно релевантния по делото момент на настъпване
на застрахователното събитие. Съдът приема въз основа на събраните по
делото свидетелски показания и заключението на вещото лице В.К., че
застрахованото недвижимо имущество е било напълно разрушено вследствие
на пожара, като след пожара то е било във вид негоден за експлоатация,
останалите части от сградата във вида, в който са след претърпяно топлинно
въздействие, са негодни за повторна употреба. Съдът преценява, че този
извод не се променя от констатацията на вещото лице Г. по повторната СТЕ,
че незасегната от пожара е останала част от сградата и по-точно от залата за
консумация в размер на 49,47 кв.м., защото тя представлява около 1/3 от
площта на залата за консумация и по-малко от ¼ от общата площ на
търговския обект, целият построен на 211,60 кв.м., като освен че тази част от
площ е незначителна, то предвид и функционалното предназначение на целия
обект и техническите му характеристики не би било възможно тази част да
остане в сегашния си вид при евентуално възстановяване на обекта, най-
малкото защото тази част конструктивно би трябвало да е свързана с
останалата подлежаща на възстановяване. Затова съдът приема, че
застрахованото имущество е напълно погинало. Съдът се позовава на нормите
на чл. 386,ал.2 и на чл. 400 от КЗ. Съдът преценява, че при настъпване на
застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен
размерът на вредата към деня на настъпване на събитието, като при погиване
на имуществото този размер е равен на действителната му стойност –
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество. Съдът приема, че в случая застрахованият
търговски обект е унищожен до степен, че бъдещата му експлоатация по
предназначение е невъзможна, т.е. налице е пълна щета, и размерът на
настъпилата вреда е равен на действителната стойност на имота към датата на
застрахователното събитие 19.08.2019 г. или на 408 238 лв., колкото е
посочило вещото лице, че е пазарната му стойност към тази дата, която е в
размер под застрахователния лимит в договора от 435 000 лв. Затова съдът
приема, че ответникът дължи плащане на ищеца за разликата над изплатеното
вече обезщетение 109 142,88 лв. до пълния размер от 408 238 лв. или 299 095
лв., поради което искът е основателен и следва да бъде уважен. Съдът намира,
6
че ответникът е в забава за изплащане на тази сума от датата 2.12.2019 г. и
дължи да заплати и мораторна лихва в размер на 17 114,88 лв., поради което
следва да бъде уважен и искът в предявения частичен размер 16 948,72 лв.
С подадената въззивна жалба застрахователното дружество-
жалбоподател твърди, че окръжният съд неправилно отдава твърде голяма
доказателствена тежест на показанията на разпитания свидетел и реално ги
цени като експертиза. Счита, че в случая свидетелски показания са относими
към предмета на спора, който е само за размера на вредите, единствено и само
когато кумулативно следите от застрахователното събитие са заличени и
вещото лице по допусната съдебна експертиза не може да направи оглед на
място, т.е. да възприеме непосредствено и обективно фактическата
обстановка, и наред с това събитието не е било надлежно документирано
посредством заснемане и вещото лице по допусната съдебна експертиза не
може да ползва снимков материал. Заявява, че в случая свидетелят е възприел
щетите месеци след събитието и в този период може да се възниквали нови
щети по застрахования обект, които не са във връзка с процесното
застрахователно събитие, както и че следва да се преценят и обстоятелствата,
при които свидетелят е възприел изложеното от него в съдебното заседание, а
именно че той, строителен експерт по случайност е преминавал през
увредения застрахован обект и от любопитство, налично свободно време и
безплатно е решил да направи детайлен оглед на вредите, които да запомни.
Заявява, че това, ведно с обстоятелството, че обектът би следвало като опасен
да е заграден и без достъп за външни лица, навежда за заинтересованост на
свидетеля по смисъла на чл. 172 от ГПК, разпитан след довеждане от ищеца,
т.е. негов познат. Заявява, че окръжният съд кредитира изцяло показанията на
свидетеля без да съобрази посочените обстоятелства. Заявява, че е възразил
пред окръжния съд, че вещото лице В.К. не е вписана в регистъра по Закона
за независимите оценители, което възражение не е намерило отражение в
протокола от съдебното заседание, но служебна справка може да бъде
направено на посочено електронен адрес. Заявява, че вещото лице К. е
трябвало да изчисли пазарна цена на застрахованото недвижимо имущество
към датата на събитието и то я определя, като калкулира сбора от пазарната
стойност на сградата, пазарна стойност на земята и пропуснати ползи от наем,
а единствено пазарната стойност на сградата е относима към поставената
задача, тъй като земята и пропуснатите ползи са изключени от
7
застрахователното покритие съгласно т.5.1 и т.12.5 от ОУ и не следва да се
включват като определящ фактор за пазарната стойност на застрахования
недвижим имот, а и земята под застрахования имот няма как да погине или да
бъде увредена от покритите застрахователни събития. Твърди, че в случая е
безспорно, че след събитието имотът не е бил годен за обичайната
експлоатация, но вещото лице необосновано приема, че с оглед пожара на
покривната конструкция всичко останало – носещата метална конструкция на
покрива, бетонови и тухлени монолитни стени, колона, бетонови фундаменти
и т.н. – е компрометирано и следва да бъде разчистено, дори и бетоновите
основи и бетоновият под. Заявява, че легалният статут на застрахования обект
е „временна постройка“, а реално е изграден от стомана, бетон и тухли, т.е.
няма временен характер и няма как да бъде възстановен с наличната
строителна документация за него, което обуславя интереса на ищеца да
построи нов обект вместо да ремонтира увредения, който интерес на ищеца
обаче е неотносим към покритието по застраховката и начина, по който
следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение. Заявява,
че вещото лице е следвало да определи пазарната цена и възстановителна
стойност на застрахованото имущество към датата на сключване на
застраховката и към датата на процесното събитие, но ползва единични цени
за различни видове СМР по СЕК, по оферти и по фактури и предвижда
количества, които не е ясно от къде и как са получени, като оборудването не
следва да се приема за част от недвижимото имущество, както и не следва да
се приема посочена стойност на подобрение, защото застрахованият имот не е
бил покрит с термопанели. Твърди, че вещото лице неправилно е ползвало
оферти за ремонт, по които са включени завишени количества за ремонт,
които не отговарят на реалните увреждания, предвидило е подобрения, които
променят вида и количеството на кухненската част от застрахования обект,
предвижда цялостна подмяна на покривната конструкция на обекта при
положение, че увреждания има само на отделни елементи в кухненската част,
подлежащи на замяна, и предвижда цялостно събаряне на стените на кухнята,
което не е необходимо. Заявява, че вещото лице дава оценка на имота от
408 238 лв. и оценка на възстановителния ремонт от събитието от 202 114,54
лв., от която следа да бъде извадена стойността от 15 893,78 лв.,
представляваща разходи за разчистване, тъй като същите вече са обезщетени
до договорения в полицата лимит от 10 000 лв., и стойността на вече
8
изплатеното застрахователно обезщетение за щетите по недвижимия имот от
109 142,88 лв., след което се получава разлика от 77 077,88 лв. Цитира
нормата на чл. 400 от КЗ и уговорките по т.55.1, т.55.2 и т.58 от ОУ и заявява,
че съгласно КЗ и ОУ обезщетението по възстановителна застрахователна
стойност включва стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, а вещото лице
определя, че за сумата 202 114,54 лв. застрахованият имот може да бъде
напълно възстановен не само така, все едно че събитието не е настъпвало, а
много по-добре, тъй като ще бъдат вложени само нови части на мястото на
увредените, поради което счита, че решението на съда, с което присъжда
повече от 77 077,88 лв. (остатъчната възстановителна стойност според
заключението на СТЕ) е необосновано и неправилно. Твърди, че съгласно
мотивите на решението окръжният съд навсякъде обсъжда и приема за
приложима към предмета на спора оценката на вредите по действителна
стойност, която съгласно КЗ е стойността на вредата с приложено овехтяване,
амортизации и без разходи за доставка, строителство, монтаж и други, т.е.
много по-ниска стойност от възстановителната, но не преценява, че всички
приети експертизи дават оценка по възстановителна стойност и по делото не
е определяна действителна стойност. Счита, че съдът с решението приема за
правилно обезщетението да е по действителна стойност, но в разрез с
приетото присъжда такова, определено на база възстановителна стойност.
Твърди, че вещото лице Б.Г. е лицензиран оценител на недвижими имоти и
дава оценка за възстановителната стойност на целия застрахован имот
181 570 лв., а на разрушената част 137 360 лв., от която след като бъде
извадено вече изплатеното обезщетение за тези вреди се получава остатъчна
сума за ремонт по възстановителна стойност от 28 217,12 лв. Заявява, че в
случай, че застрахователното обезщетение бъде определено по действителна
стойност, както окръжният съд приема за правилно, ще се окаже, че
доброволно изплатеното вече обезщетение е достатъчно по размер. Твърди, че
неправилно окръжният съд приема, че застрахованият обект е изцяло
компрометиран и не подлежи на ремонт при условие, че и двете съдебни
експертизи дават възстановителна стойност за ремонт и същата е много по-
малка от стойността на целия имот, т.е. няма икономически тотал. Твърди, че
е правно необоснован изводът на съда, че когато една вреда може да бъде
9
отстранена изцяло и с нови части за сумата от 186 220,76 лв. (202 114,54 лв.
минус 15 893,78 лв. за вече обезщетени разходи за разчистване до
договорения в полицата лимит) според първата СТЕ и за 137 360 лв. според
повторната СТЕ обезщетението следва да възлиза на 408 238 лв. Заявява, че е
в разрез с извода на съда за пълно компрометиране на сградата е
обстоятелството, че вещото лице от повторната СТЕ е установило, че новият
строеж на изцяло новата сграда е започнал, като залата за консумация, която е
описана в заключението с площ от около 50 кв.м., е запазена, т.е. самият
ищец и строителните експерти по новия строеж са я приели за здрава и годна
за ползване или за неувредена от процесния пожар. Заявява, че по делото има
три експертни становища по отношение на размера на щетата от процесното
застрахователно събитие, а именно от лицензиран независим оценител по
възлагане от застрахователя, на база на която е изплатено застрахователното
обезщетение, от вещото лице В.К. (първата СТЕ) и от лицензиран независим
оценител Б.Г. (втората СТЕ), като и трите експертизи определят размера на
вредите на база възстановителна стойност и размерите не обуславят
икономически тотал, но окръжният съд в разрез с приетото от експертите и
събраните доказателства по делото приема, че сградата не подлежи на ремонт,
че обезщетението следва да бъде определено по действителна стойност и
присъжда обезщетение по възстановителна стойност в разрез с приетата за
приложима действителна такава. Твърди, че в хода на първоинстанционното
производство ищецът не е успял да проведе пълно и главно доказване на
исковете си в претендираните и уважени от съда размери. Заявява, че
неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния
иск за лихви от претендираната дата. Заявява, че съдът е пропуснал да
съобрази и разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. ,
съгласно която норма от датата на извънредното положение 13.03.2020 г. до
датата на влизане в сила на изменението на члена на 9.04.2020 г. не се
прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни
субекти.
С отговора на въззивната жалба дружеството-ответник по нея, ищец в
производството по делото, заявява, че са неоснователни оплакванията на
жалбоподателя относно свидетелските показания. Заявява, че неправилно
жалбоподателят твърди свидетелят да е възприел щетите месеци след
10
настъпването им, а свидетелят е заявил, че се е отбил в ресторанта в края на
месец август 2019 г. при настъпило застрахователно събитие пожар на
19.08.2019 г. Заявява, че показанията следва да бъдат ценени и с оглед
специалността и опита на свидетеля като строителен инженер, технически
ръководител, главен инженер, началник-сектор в РДНСК и началник на
РДНСК-П.. Заявява, че свидетелят е посочил, че дълги години е бил клиент на
ресторанта и затова познава собственика и служителите в ресторанта без да
има близки отношения с тях и те са го допуснали да огледа обекта, поради
което е неоснователно твърдението за заинтересованост на свидетеля.
Заявява, че тези свидетелски показания са подкрепени и от заключението на
вещото лице К., в което са изложени идентични доводи относно състоянието
на обекта и неговото пълно погиване. Твърди, че е ирелевантно
възражението, че вещото лице К. не е вписана в регистъра по Закона за
независимите оценители, тъй като тя е включена в списъка с вещите лице към
съда с познания в строителство и архитектура, оценка на недвижими имоти и
това е единствената законова предпоставка относно компетентността на
вещото лице да изготви експертизата. Посочва, че възражение относно
качеството на вещото лице не е правено от страна на ответното дружество в
хода на делото, като е недоказано твърдението такова да не е записано в
съдебния протокол. Заявява, че вещото лице К. е обосновала, че няма част от
сградата в запазено състояние, което да е годно за реконструкция, поради
което е направила извод, че сградата не може да бъде възстановена и затова
застрахователното обезщетение следва да се определи на база действителната
(пазарната) стойност на обекта и е посочила препоръчителната пазарна цена
на застрахованото недвижимо имущество в размер на 441 000 лв. Заявява, че
вещото лице е посочило и възстановителна стойност на обекта, но тя е
хипотетично посочена и би била приложима само и единствено ако сградата
би могла да бъде реконструирана, която възможност е обсъдена и отхвърлена
в първата част от експертизата. Заявява, че е неоснователно възражението, че
действителната стойност на един вече построен обект би следвало да бъде
много по-ниска от възстановителната такава, защото построеният обект
разполага с разрешения, които удостоверяват годността му и прочие и затова
струва много повече отколкото един тепърва изграждащ се имот, като
възстановяването е сложен процес, свързан с множество административни
процедури и действия на трети лица, метереологични обстоятелства и други
11
фактори, които не са в контрола на застрахованото лице, и в процеса на
изграждане собственикът не може да използва обекта. Заявява, че в случая
сградата, която е изцяло погинала, е била функциониращ търговски обект с
всички необходими разрешения, както строителни, така и специални за
функционирането на ресторант. Заявява, че съдът обосновано е приел, че
посочените от вещото лице Г. незасегнати части от имота зала за консумация
в размер на 49,47 кв.м. е незначителна по своята площ спрямо общия размер
на обекта и че тя не може да бъде използвана за възстановяване на обекта
предвид функционалното предназначение на целия обект и на техническите
му характеристики, тъй като е конструктивно свързана с погиналата част от
обекта, поради което, въпреки че тази част не е изцяло фактически
унищожена от пожара (за нея е констатирано, че е пропита с миризма и е с
компрометирана носимост), е прието от съда, че застрахованото имущество е
напълно погинало. Заявява, че вещото лице Г. не е определял действителната
(пазарната) стойност на обекта, а е посочил прогнозна стойност за
възстановяване, която би била приложима само и единствено ако ресторантът
не е погинал изцяло. Счита, че окръжният съд правилно е кредитирал
действителната (пазарната) стойност на обекта, посочена от вещото лице К.,
като тази експертиза е единствената по делото, която е изследвала
релевантния въпрос каква е пазарната стойност на застрахованото имущество.
Съгласно разпоредбите на чл. 405,ал.1 и ал.2 от КЗ, при имущественото
застраховане при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не
може да е по-дълъг от срока по чл. 108,ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като не дължи
обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в
застрахователния договор. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал.1 от КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната
сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в кодекса.
Съгласно нормата на чл. 386,ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Няма спор между страните, че в случая не са
налице обстоятелства, обосноваващи приложение на изключенията, посочени
12
в нормите, относно дължимост на обезщетение за пропуснати ползи, на сума
над лимита на отговорност, подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Няма спор, че обезщетението следва да бъде в
рамките на лимита на отговорност на застрахователя и че той
(застрахователната сума) в случая е 435 000 лв. за застрахованото недвижимо
имущество. Видно от представения от ответното дружество с отговора на
исковата молба доклад от 20.11.2019 г. по щета № ********* (л.102-121 от
досието на делото на ОС), въз основа на който застрахователят е изплатил
обезщетението в размер на 109 142,88 лв., застрахователната сума за
недвижимото имущество по полицата е 435 000 лв., няма подзастраховане,
полицата е сключена на база възстановителна стойност и затова в изчисление
на обезщетението не е приложено овехтяване. Спори се относно размера на
действително претърпените от пожара в застрахования недвижим имот-
ресторант вреди от ищеца като застраховано лице към деня на настъпване на
събитието. Този размер на действително претърпените вреди не може да се
приеме да е пазарната стойност на имота ресторант към деня на настъпването
на събитието, тъй като с оглед спецификата на застрахования имот е
несъмнено, че поради увреждането му застрахованият няма да закупи друг
ресторант от същия вид и качество, а ще предприеме действия за
възстановяването на обекта като нов от същия вид с направата на присъщите
за това разходи, включително за доставка, строителство, монтаж и други.
Както посочва ищецът в исковата молба, обезщетението следва да се формира
с оглед пазарната стойност на необходимите за извършване строително-
възстановителни дейности. Според заявеното от ищеца в исковата молба
становище тези дейности не са в изплатения от ответника размер 109 142,88
лв., а са в размера на или над сумата 435 000 лв., която като лимит на
отговорността на застрахователя се явява максималният размер на
застрахователното обезщетение. Затова ищецът претендира да му се дължи
разликата над 109 142,88 лв. до 435 000 лв. или 325 857,12 лв. и претендира за
частично присъждане като обезщетение на сумата 299 095,17 лв., като твърди,
че застрахованият имот е напълно унищожен при пожара. Според ответника в
случая застрахованият имот (кухнята и ресторанта) е увреден по начина
съобразно констатациите и изчислението на ремонтно-възстановителните
работи, посочени в доклада от 20.11.2019 г. по щетата, поради което вече
изплатеният размер на обезщетението 109 142,88 лв. счита за дължимия
13
пълен размер.
Не е спорно по делото, че застрахованият е уведомил надлежно
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие пожар веднага
след узнаването му. Видно от доклада по щетата от 20.11.2019 г., в имота е
извършен оглед от застрахователя в самия ден на пожара 19.08.2019 г., както
и огледи на 23.08.2019 г. на сграда и на 14.10.2019 г. допълнителен на МСО.
Няма пречка относно вида на щетите да се събират доказателства в съдебното
производство, след като страните спорят относно степента на увреждането на
застрахованото недвижимо имущество, с оглед на която следва да се
определи и обезщетението. За установяване на своето твърдение, че
увреждането не е в приетия от застрахователя размер, а е налице тотална
щета, тъй като от високата температура сградата е била унищожена до
основи, ищецът е ангажирал и са събрани от окръжния съд гласни
доказателства. Неоснователно е следователно оплакването на жалбоподателя
в случая доказването на размера на вредите по опожарената постройка чрез
свидетелски показания неправилно да е допуснато от окръжния съд и да не са
налице основания тези показания да бъдат съответно ценени. Видно от
показанията на свидетеля А.П.П., разпитан по искане на ищеца в съдебното
заседание на окръжния съд на 16.12.2020 г., той е строителен инженер със
специалност „Промишлено и гражданско строителство“, „Технология на
строителството“, има 15 години опит като технически ръководител в
Строителни войски, 2 години като главен инженер, 5 години като началник на
сектор в РДНСК-П., 5 години като началник на РДНСК-П., в момента работи
и като вещо лице в действащия списък на съда със специалност „Строителен
инженер и оценител на недвижими имоти“, познава ресторанта „В. Г.“ в гр.
П., обядвал е там, през 2019 г. в края на август заварил ресторанта изгорял,
според него сградата била тотално изгоряла, във входа били останали някакви
рамки от метал, в кухнята имало силно обгорели останки от зидове, покрив в
кухнята нямало, в края на дясната част била оцеляла част от покрив, крайно
вдясно в дъната бил останал частично обгорял покрив, в другата част на
ресторанта нямало покривна конструкция, около кухнята имало останали
някакви тухлени зидове около 1,80-2 м., в ресторантската част не били
останали зидове, дървената конструкция била изгоряла, а където била
останала била силно опушена и не ставала за нищо, повредена била, имало
метални елементи, които били огънати от пожара, температурата променя
14
структурата на метала, той не би използвал повторно металните елементи,
които са били подложени на висока температура, защото не се знае какви са
вече качествата на метала относно носимоспособност и като структура,
нямало част от обекта в запазено състояние, която да не е засегната от огъня и
да е годна за реконструкция, според свидетеля обектът бил тотално разрушен,
не ставал за възстановяване и ремонт, дейността по възстановяване на обекта
представлява изчистване, събаряне и построяване наново, зидовете не биха
могли да се ползват повторно в този вид, би могло да се говори за
разрушаването на зидовете, рециклиране на тухлите и повторната им
употреба за ремонт, но това би било по-скъпо от изграждането им наново,
ел.инсталацията и ВиК-инсталацията след пожара са неизползваеми, защото
са напълно изгорели и негодни, канализацията е от ПВЦ тръби, които са
стопени, аспирацията също била унищожена, сградата не би могло да се
ремонтира, трябва да се премахне и да се изгради отново, останалото от
дървената и металната конструкция е силно компрометирано, тъй като
материалът не притежава същите свойства на здравина и надеждност и се е
пропил от миризми, които не могат да бъдат след това преодолени и
премахнати. Видно е следователно, че свидетелят е посетил и огледал имота
не месеци след събитието, както неоснователно заявява жалбоподателят, а
дни след пожара. Обстоятелствата, че той несъмнено е експерт и че е бил
допуснат в имота като познат за ищеца, поради което го е огледал и затова
свидетелства пред съда за своите преки впечатления, не обосновават
заинтересованост на свидетеля по смисъла на чл. 172 от ГПК, както
неоснователно твърди жалбоподателят. Няма пречка следователно тези
показания да бъдат събрани и ценени, както правилно е направил окръжният
съд. Видът и степента на увредата на ресторанта се установяват и от
заключението на в.л. В.К. от 12.04.2021 г. Неоснователно е разбирането на
жалбоподателя, че вещото лице К. не е вписана в регистъра по Закона за
независимите оценители, с оглед само на което обстоятелство нейното
заключение да не е компетентно изготвено. Съгласно нормата на чл. 195,ал.1
от ГПК вещото лице следва да има необходимите специални знания за
изготвяне на експертизата, като в случая не се нито твърди, нито установява
от страна на жалбоподателя вещото лице да не е специалист и да не разполага
със съответните знания за изготвяне на заключението, като в случая не е
необходимо то да има и регистрация като независим оценител. Видно от
15
заключението на вещото К., по искане на ищеца тя е посочила пазарната цена
на сградата 408 238 лв. към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Видно от същото заключение, от установеното на място към датата
на огледа 15.01.2021 г. изводът на вещото лице е че обектът е негоден за
експлоатация. Видно от същото заключение, вещото лице констатира, че
обектът е почистен от изгорели материали, но полуизгорели има складирани
на пода, липсва покрив над кухненския блок, офиса и залата за консумация,
оголени и почистени стърчат стоманобетонните колони и един метален „п“
профил от стоманена колона, има следи от дървената конструкция силно
опушена, както на земята, така и на стоящите опушени останки на сградата,
годни за реконструкция, но негодни за употреба в същата сграда, в
северозападната част на залата за консумация има повреден зид от итонг
оголен, с разкъсана облицовка откъм залата и неповреден отвън към навеса,
няма част от процесния обект в запазено състояние, което да е годно за
реконструкция, ламарините на въздухопровода са демонтирани, огънати и
негодни за повторна употреба, има останали метални елементи със следи от
прекършване, които са били подложени на физическо въздействие при
пожара, тези, които не са огънати, са били под влияние на висока температура
и вероятно са с променена структура, това влияе на носимоспособността им,
ако останките бъдат подложени на ремонт, то това би струвало по-скъпо и е
със съмнителен резултат (миризми, остатъчна устойчивост, видимост на
стари и нови материали, което би загрозило обстановката, клиенти не могат
да се привлекат с остатъчни неприятни миризми и нарушено естетическо
въздействие на материалите), възстановяване в комбинацията от стари,
полугодни и ремонтирани части от материали не биха доближили обекта до
вида му преди пожара. Видно от същото заключение, вещото лице не е
приспаднало стойността на останките от частично запазени части и вторични
суровини, които не са извозени на сметището, те са пропити с миризми и при
евентуален ремонт ще променят размерите си и няма да намерят точното си
местоположение в бъдеща възстановка, дори с приспадане на % овехтяване
няма да придобият вид и качество, равностойни на предишното си състояние.
Видно от същото заключение, в обекта са извършени само възстановителни
СМР, свързани само с почистване на строителната площадка (демонтиране,
разчистване, изнасяне, извозване на строителните отпадъци на сметище,
складиране на материали с остатъчна годност и почистване с обезмаслител)
16
на обща стойност 15 893,78 лв., след които строителната площадка е във вид
годен за започване на фактическото възстановяване на обекта. Видно от
същото заключение, възстановителната стойност на сграда представлява
разходите за създаване на нов строителен продукт към датата на оценката с
отчитане на физическото, функционалното и икономическото му
обезценяване (които в конкретния случай не се прилагат), като стойността на
нов строителен продукт е получена чрез средностатистически данни за цената
на единица нов строителен продукт по уедрени показатели. Видно от същото
заключение, възстановителната стойност на сградата, включваща демонтаж и
разчистване на строителна площадка, общо покрив и фасади (15 893,78 лв.),
СМР кухня, СМР офис, СМР зала за консумация, общи СМР и инсталации,
плюс печалба на позиите по СЕК 10% и минус корекционен коефициент 0,9
за офертните цени, е общо 202 114,54 лв. към датата на сключване на
застраховката 3.06.2019 г. и към датата на процесното събитие 19.08.2019 г.
Заключението на вещото лице К. е оспорено от ответника в съдебното
заседание на окръжния съд на 21.04.2021 г. и по негово искане е назначена
повторна експертиза със същите задачи, като заключение е изготвено на
17.08.2021 г. от вещото лице Б.Г.. Видно от заключението на вещото лице Г.,
при извършения от него оглед на 9.08.2021 г. процесният обект е разрушен
изцяло и премахнат, върху терена е започнат нов строеж с изграждане на
сграда в груб строеж с нови основи и навес от смесена конструкция, останала
е здрава и незасегната от пожара само част от залата за консумация с размери
9,70/5,10 м.л. или със застроена площ от 49,47 кв.м., премахнатата и
разчистена част от процесния обект е с площ 162,13 кв.м. Видно от същото
заключение, пазарната стойност на недвижимия имот е определена чрез
метода на възстановителната стойност (чистата стойност на актива),
възстановителната стойност на сградата е определена като са съобразени
текущите разходи за идентичното им възпроизвеждане, тя е изведена като
разходи за създаване на нов строителен продукт към датата на оценката с
отчитане на физическото, функционалното и икономическото им
обезценяване, стойността на нов строителен продукт е получена чрез
средностатистически данни за цената на единица площ по уедрени
показатели, в нея са включени преки разходи (труд, материали и
механизация), допълнителни разходи (административно-управленски),
непредвидени работи, печалба, проектиране, авторски надзор, НСН и др., и тя
17
е 181 570 лв. за цялата сграда с площ от 211,60 кв.м. към месец август на 2019
г. и 137 360 лв. за частта от сградата, обхваната от пожара, с площ 162,13
кв.м. към месец август на 2019 г. Видно от същото заключение, за
извършването на възстановителните СМР е изпълнено разчистване на терена,
демонтиране на компрометираните елементи, разбиване на бетон, укрепване
на останалата част, товарене и извозване на отпадъци, общо на стойност
15 893,78 лв. Видно от същото заключение, средната пазарна и
възстановителна стойност на застрахованото недвижимо имущество,
засегнато от пожара, към датата на процесното събитие е 153 253,78 лв. без
ДДС, включваща 137 360 лв. стойност на сградата и 15 893,78 лв. за
разчистване на терена. Това заключение е оспорено от ищеца в съдебното
заседание на окръжния съд на 8.09.2021 г. При така изготвените и приети две
заключение на СТЕ, и двете оспорени, съответно, първото от ответника и
второто от ищеца, съдът сега преценява, че следва да бъде съобразено
относно състоянието на имота като негоден за експлоатация и относно
възстановителната стойност на сградата заключението на вещото лице К. като
компетентно изготвено и съдържащо подробна обосновка относно стойността
за възстановяването на недвижимия имот изцяло като нов строителен
продукт, като относно състоянието на имота като негоден изцяло за
експлоатация то кореспондира и с показанията на свидетеля П.. Следва да
бъде отчетено, че това заключение надлежно посочва действително
претърпените вреди към деня на настъпването на застрахователното събитие,
поради което именно то следва да бъде съобразено при определянето на
застрахователното обезщетение при условията на чл. 386,ал.2 от КЗ. Не
следва да бъде съобразявано заключението на вещото лице Г. и тъй като в
него е посочена възстановителна стойност на част от имота с площ 162,13
кв.м. към месец август на 2019 г., но е несъмнено, че механично изключване
на частта от имота с площ 49,47 кв.м. не може да бъде извършено, доколкото
имотът ще се възстановява с включване и на тази част от конструкцията в
общите работи по цялостното възстановяване на обекта. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя относно начина на изграждане при
възстановяване на сградата, тъй като, както е видно от заключението на
вещото лице Г., за сградата е изготвен и одобрен ивнестиционен проект от
2006 г. и сградата е проектирана с бетонови основи и фундаменти, с
ограждащи стени от тухли.
18
Видно от заключението на вещото лице К., извършените
възстановителни СМР за почистване на строителната площадка са на
стойност 15 893,78 лв. Видно от представените от ответника с отговора на
исковата молба Общи условия за застраховката „Имущество за малък и
среден бизнес“, съгласно клауза А2-разходи за разчистване, разноските за
отстраняване и разчистване на отломки, развалини и остатъци от
застраховано имущество в резултат на настъпило застрахователно събитие се
обезщетяват от застрахователя в рамките на общата застрахователна сума по
полицата, като лимитът на отговорност за всички събития по тази клауза е до
5% от нея, но не повече от 10 000 лв. Видно от доклада по щетата от
20.11.2019 г., в случая в платената сума 109 142,88 лв. съгласно Приложение
1, раздел I „Демонтажни работи“ е включена и сума по клауза А2 в размер на
8 140,53 лв. при лимит 10 000 лв. Неоснователно е затова твърдението на
жалбоподателя, че при определяне на стойността на дължимото обезщетение
следва да бъде извадена стойността 15 893,78 лв. за разходи за разчистване,
защото те вече са обезщетени до договорения в полицата лимит от 10 000 лв.
При тези обстоятелства за извършените възстановителни СМР за почистване
на строителната площадка следва сега да се приеме за дължим остатък
(10 000 лв. минус 8 140,53 лв.) сумата 1 859,47 лв. Видно от заключението на
вещото лице К., стойността на работите за възстановяване на ресторанта е
следователно 202 114,54 лв., от която следва да се извади сумата 15 893,78 лв.
и да се добави сумата 1 859,47 лв., т.е. тяхната стойност се изчислява на
188 080,23 лв. Тъй като ресторантът безспорно не е възстановен в рамките на
2 години от датата на пожара 19.08.2019 г. (съгласно заключението на вещото
лице Г. от 17.08.2021 г., при огледа на 9.08.2021 г. процесният обект е
разрушен и изцяло премахнат и върху терена е започнат нов строеж с
изграждане на сграда в груб стоеж), съгласно чл. 386,ал.2 от КЗ и т.55.1 от
ОУ обезщетение се дължи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество към датата на събитието, която в случая е 188 080,23
лв. Съгласно т.58 от ОУ, от обезщетението се приспада стойността на
останките (запазени части и вторични суровини) от увреденото имущество,
като общата стойност на намалението по тази точка не може да надвишава
25% от действителната/възстановителната стойност на увреденото
имущество. Тази договореност обвързва страните относно начина на
определяне на обезщетението, поради което не е необходимо от страна на
19
ответника да се заявява специално възражение, за да бъде тя приложена.
Видно от заключението на вещото лице К. от 4.04.2022 г., прието в съдебното
заседание на апелативния съд на 13.04.2022 г., стойността на всички
полузапазени части и детайли, за които вещото лице приема, че могат да имат
последваща реализация, респективно тяхната пазарна стойност при предаване
на вторични суровини, е 1 125 лв. Видно от същото заключение, вещото лице
е извършило оценка на намерените в имота остатъци. Няма основание при
тези обстоятелства да се счита, че са налични и че могат да бъдат оценени,
съответно да бъде приспадната стойността им при определяне на
обезщетението, повече от 977,27 кг. метал. Следва да се посочи, че данните за
металната конструкция за кухнята от 3 420 кг. съгласно заключението на
вещото лице К. от 12.04.2021 г. (таблица 5, раздел V „Общи СМР“, т.1
„Доставка и монтаж на метална конструкция кухня“) касаят необходимото
количество за изграждането на обекта, а оценката на вещото лице К. по
заключението от 4.04.2022 г. е само на наличните запазени части и детайли,
които могат да имат последваща реализация, включително то не касае общ
тонаж на желязо, което е било или ще бъде вложено в конструкцията на
обекта, респективно, неговата пазарна стойност за изкупуване като вторични
суровини. Затова дължимото обезщетение следва да се определи, след като се
приспадне сумата 1 125 лв. (188 080,23 лв. минус 1 125 лв.), в размер на
186 955,23 лв.
Установява се следователно, че неправилно окръжният съд е приел в
случая дължимото от ответника на ищеца застрахователно обезщетение да е в
размера на пазарната стойност на имота 408 238 лв., възражението на
жалбоподателя е основателно. Дължимото обезщетение се определя в размер
на 186 955,23 лв. Застрахователното дружество е платило преди завеждане на
иска обезщетение в размер на 109 142,88 лв., поради което дължима остава
сумата 77 812,35 лв. Тази сума ответникът дължи да заплати на ищеца. Следва
решението на окръжния съд да бъде отменено в частта му, с която ответникът
е осъден да заплати на ищеца обезщетение над сумата 77 812,35 лв. до
299 095 лв. и да бъде потвърдено относно присъждането на сумата 77 812,35
лв.
С оглед забавата в изплащането на така определената част от
обезщетението застрахователното дружество дължи да заплати на ищеца
20
лихва съгласно чл.86,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 405,ал.1,изр.2 във вр. с
чл.108,ал.1 от КЗ, в случая считано от 2.12.2019 г., както е приел окръжният
съд, като възражение в тази насока жалбоподателят и не заявява. Следва
обаче да се посочи, че окръжният съд в обжалваното решение е пропуснал да
присъди на ищеца законна лихва върху застрахователното обезщетение,
присъдил е само мораторна лихва, поради което настоящият въззивен съд
може и ще се произнесе сега само относно дължимата мораторна лихва. В
жалбата жалбоподателят претендира, че при изчисляването на размера на
мораторната лихва съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., съгласно която норма от датата на
извънредното положение 13.03.2020 г. до датата на влизане в сила на
изменението на члена на 9.04.2020 г. не се прилагат последиците от забава за
плащане на задължения на частноправни субекти. Действително, нормата в
посочената нейна първа редакция, действаща в посочения от жалбоподателя
период, предвижда, че до отмяна на извънредното положение не се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
включително лихви за забава. В случая исковата молба е подадена в съда на
25.06.2020 г. Целта на нормата несъмнено обаче не е да бъдат освободени
застрахователните дружества от тяхното задължение за обезвреда по реда на
чл. 86,ал.1 от ЗЗД, при което ще бъдат ощетени застрахованите лица, тъй като
те ще следва да понесат последиците от въвеждането на извънредното
положение. Проява на недопустима недобросъвестност е застраховател-
длъжник да претендира да бъде поставен в привилегировано положение
спрямо своя кредитор по задължението за изплащане на застрахователно
обезщетение, поради което оплакването на жалбоподателя съдът преценява
като неоснователно. Обезщетението в размер на мораторна лихва следва да се
изчисли за сумата 77 812,35 лв. за периода 2.12.2019 г.-24.06.2020 г. При
ползване на общодостъпен калкулатор за изчисляване на лихвата от
програмата „Апис-финанси“ лихвата се изчислява на 4 452,57 лв. Следва
решението на окръжния съд да бъде отменено и в частта му, с която е
присъдена мораторна лихва за размера над 4 452,57 лв. до 16 948,72 лв. и да
бъде потвърдено относно присъдена сума 4 452,57 лв.
С оглед резултата от въззивното обжалване решението на окръжния съд
следва да бъде отменено и в частта му за разноските. От страна на ищеца
21
направените разноски са в размер на общо 22 678,20 лв. и с оглед
уважаването на исковете общо за сумата 82 264,92 лв. при предявени искове с
общ размер 316 043,72 лв. дължимата по съразмерност сума е 5 903,04 лв. От
страна на ответника направените разноски са в размер на 900 лв. за
възнаграждение на вещи лица, като се претендира и при условията на
чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25,ал.1 от НЗПП следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. При
претендирано отхвърляне на исковете за общ размер 316 043,72 лв. и
отхвърлянето им за размер 233 778,80 лв. следва на ответника по
съразмерност да се присъди за разноски сумата 932,03 лв.
Страните претендират за присъждане на разноски за въззивното
производство. От дружеството-жалбоподател са направени разноски за
платена ДТ 6 320,87 лв. и за възнаграждение на вещо лице 400 лв., като се
претендира и е дължимо и юрисконсултско възнаграждение, което следва
също да се определи в размер на 360 лв., поради което общо разноските са в
размер на 7 080,87 лв. При претендирана с жалбата отмяна на решението на
окръжния съд за общо присъдената сума 316 043,72 лв. и уважаване на
жалбата за размер 233 778,80 лв. следва по съразмерност на жалбоподателя за
разноски да се присъди сумата 5 237,75 лв. Ответникът по жалбата е направил
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 10 320 лв. с ДДС.
От страна на жалбоподателя с молба от 13.04.2022 г. е заявено искане при
прекомерност на платеното от ответника по жалбата адвокатско
възнаграждение то да бъде намалено при условията на чл. 78,ал.5 от ГПК.
Изчислено съгласно чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и §2а от ДР на същата наредба,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 9 421,04 лв., поради
което платеното в размер на 10 320 лв. не може да се приеме за прекомерно за
осъществената защита с изготвяне на отговор на въззивната жалба, защита в
две открити съдебни заседания и представена писмена защита. Следва
възражението, съответно искането за намаляване на възнаграждението, да
бъде оставено без уважение. При претендирано отхвърля не жалбата общо за
сумата 316 043,72 лв. и отхвърлянето й за сумата общо 82 264,92 лв. на
ответника по жалбата по съразмерност следва да се присъди за разноски
сумата 2 686,25 лв.
22
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260216/4.10.2021 г., постановено по гр.д.
№ 401/2020 г. на ОС-П., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е
осъдено „Д.з.“АД-гр.С. да заплати на основание чл.405,ал.1,във вр. с
чл.386,ал.2 от КЗ на „И."ООД-гр.П. сумата 77 812,35 лв. по частичен иск от
претенция в общ размер от 325 857,12 лв., представляваща застрахователно
обезщетение над изплатеното от ответника в размер на 109 142,88 лв. по
застраховка „Пожар“,обективирана в полица № ... със срок на валидност до
23,59 часа на дата 07.06.2020 година, за претърпени имуществени вреди от
увреждането на собствения на ищеца недвижим имот - ресторант „В.“ в
гр.П.,бул.“Х.Б.“ №61 в резултат на настъпил на 19.08.2019 г. пожар, ведно с
лихва за забава, считано от 02.12.2019г.до 24.06.2020г.-датата на подаване на
исковата молба в размер на 4 452,57 лв.-частично предявен иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД от иск в размер на 17 288,52лв.
ОТМЕНЯ решение № 260216/4.10.2021 г., постановено по гр.д. №
401/2020 г. на ОС-П., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е
осъдено „Д.з.“АД-гр.С. да заплати на основание чл.405,ал.1,във вр. с
чл.386,ал.2 от КЗ на „И."ООД-гр.П. сумата над 77 812,35 лв. до 299 095 лв. по
частичен иск от претенция в общ размер от 325 857,12 лв., представляваща
застрахователно обезщетение над изплатеното от ответника в размер на 109
142,88 лв. по застраховка „Пожар“,обективирана в полица № ... със срок на
валидност до 23:59 часа на дата 07.06.2020 година, за претърпени
имуществени вреди от увреждането на собствения на ищеца недвижим имот -
ресторант „В.“ в гр.П.,бул.“Х.Б.“ №61 в резултат на настъпил на 19.08.2019 г.
пожар, ведно с лихва за забава, считано от 02.12.2019г.до 24.06.2020г.-датата
на подаване на исковата молба в размер над 4 452,57 лв. до 16948,72лв.-
частично предявен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД от иск в размер на
17288,52лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.“ООД-гр.П., ул.“Р.“56,ет.1,ап.2, ЕИК ....
против „Д.з.“АД-гр.С., бул.“К. А.Д.“68, ЕИК .... искове за осъждане на
„Д.з.“АД-гр.С. да заплати на основание чл.405,ал.1,във вр. с чл.386,ал.2 от КЗ
на „И."ООД-гр.П. сумата над 77 812,35 лв. до 299095 лв. по частичен иск от
23
претенция в общ размер от 325 857,12 лв., представляваща застрахователно
обезщетение над изплатеното от ответника в размер на 109 142,88 лв. по
застраховка „Пожар“,обективирана в полица № ... със срок на валидност до
23:59 часа на дата 07.06.2020 година, за претърпени имуществени вреди от
увреждането на собствения на ищеца недвижим имот - ресторант „В.“ в
гр.П.,бул.“Х.Б.“ №61 в резултат на настъпил на 19.08.2019 г. пожар, ведно с
лихва за забава, считано от 02.12.2019г.до 24.06.2020г.-датата на подаване на
исковата молба в размер над 4 452,57 лв. до 16948,72лв.-частично предявен
иск с правно основание чл.86 от ЗЗД от иск в размер на 17288,52лв., поради
неоснователност.
ОТМЕНЯ решение № 260216/4.10.2021 г., постановено по гр.д. №
401/2020 г. на ОС-П., И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е
осъдено „Д.з.“АД-гр.С. да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на „И."
ООД сторените по делото съдебни разноски в общ размер от 22 678,20 лв., от
които 1300 лв. заплатена държавна такса за образуване на делото, доплатена
ДТ в размер на 11378,20лв., депозит за възнаграждение на вещо лице 500 лв. и
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9500 лв., КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.з.“АД-гр.С., бул.“К. А.Д.“68, ЕИК .... да заплати на
„И.“ООД-гр.П., ул.“Р.“56,ет.1,ап.2, ЕИК .... сумата 5 903,04 лв. – разноски по
съразмерност за производството по спора пред окръжния съд.
ОСЪЖДА „И.“ООД-гр.П.,ул.“Р.“56,ет.1,ап.2, ЕИК .... да заплати на
„Д.з.“АД-гр.С., бул.“К. А.Д.“68, ЕИК .... сумата 932,03 лв. – разноски по
съразмерност за производството по спора пред окръжния съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от жалбоподателя „Д.з.“АД-гр.
С. в подаденото от него становище с вх. № 2991/13.04.2022 г. искане за
присъждане съгласно чл. 78,ал.5 от ГПК на по-нисък размер на разноските в
полза на ответника по жалбата „И.“ООД-гр.П. поради твърдяна прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „И.“ООД-гр.П.,ул.“Р.“56,ет.1,ап.2, ЕИК .... да заплати на
„Д.з.“АД-гр.С., бул.“К. А.Д.“68, ЕИК .... сумата 5 237,75 лв. – разноски по
съразмерност за производството по спора пред апелативния съд.
ОСЪЖДА „Д.з.“АД-гр.С., бул.“К. А.Д.“68, ЕИК .... да заплати на
24
„И.“ООД-гр.П., ул.“Р.“56,ет.1,ап.2, ЕИК .... сумата 2 686,25 лв. – разноски
по съразмерност за производството по спора пред апелативния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25