Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 16.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ХІ гр. състав, в публично
заседание на четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Г.К., като разгледа докладваното от съдията *** за да се произнесе,
взема предвид:
Иск с правно основание чл.124 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от И.Д.Г. с
ЕГН **********, представляван от адв.Д.Н. *** *** с правно основание чл.124 ГПК. В исковата молба ищецът твърди, че получил в наследство от наследодателя
си *** ½ идеална част от имот, представляващ земеделска земя –
изоставена нива, а преди това дворно място, с обща площ от 4,004 дка, категория
ІV, в местността *** по КВС на *** ***. Твърди, че имотът е негова собственост,
което се удостоверява от опис декларация за членство в ТКЗС, фонд 516, оп.1,
клетвена декларация, договор от 1947г., като тези документи са унищожени с
делото, към което са били приложени. Твърди, че другата ½ идеална част
се ползва от негови братовчеди. Ищецът твърди, че този имот бил собственост на
наследодателя му до 1964г., когато бил предаден в ТКЗС. Твърди, че имотът се намира на *** Твърди, че
това се потвърждава от списък на кооператорите от ТКЗС с обозначения на земите
за лично ползване под т.773, където е записано името на наследодателя му *** –
дворно място застроено 0,90 кв.м., незастроено 2,410 дка. Ищецът твърди, че от 1992г. до момента ползва
процесния имот със семейството си и му плаща данъци. Твърди, че след 2012г.
партидата му била закрита, като останала само тази на неговия съсобственик ***, който ползва другата ½ от имота.
Твърди, че подал молба за издаване на скица на имота и едва тогава разбрал, че
имотът му е актуван с Акт за Общ.собственост.
В заключение моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че е собственик на ½ идеална част от процесния
имот с площ от 4,004 дка, с кадастрален номер ***, в *** ***.
В съдебно заседание поддържа предявения иск. Води
свидетели за изслушване. Представя писмена защита, в която поддържа исковата
молба.
Община *** *** представя писмен отговор, в който
изразява становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че
не са налице предпоставките за признаване на изтекла придобивна давност в полза
на ищците. В съдебно заседание поддържа становището си, че ищецът не е придобил
имота по давност, тъй като не са налице предпоставките за това. В представената
писмена защита сочи доводите си от писмения отговор.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното :
От представеното удостоверение за наследници се
установява, че ищецът И.Д.Г. е наследник на ***, починал на 20.12.1974г., б.ж.
на *** ***.
Установява се от представения Акт за частна общинска
собственост, че под № ***. земеделската земя с площ от 4,004 дка, част от която
е предмет на настоящето производство е актувана като частна общинска
собственост, като актът е вписан в Служба по вписванията под № 68, том *** Приложена
е и скица на имота, от която се установява, че имотът е с № *** и е с площ от
4,004 дка.
Представено е удостоверение от Общинска Служба по
земеделие гр.*** ***, от което се установява, че в Общинска служба по земеделие
няма подавано заявление за възстановяване
право на собственост върху имот, находящ се в землището на *** *** с № ***,
съгласно КВС на землището.
Представен е протокол на лист 80 от делото, от който
се установява, че на 26.05.1992г. на ищеца И.Д.Г. е предоставено временно ползването
на земеделски имот дворно място, в *** ***. От заключението на
съдебно-техническата експертиза, прието по делото се установява, че процесния
имот, предоставен за временно ползване на ищеца е идентичен с половината
(западната) част от имота, описан в Акт за частна общинска собственост № ***. в местността *** в землището на *** ***,
с площ от 4,004 дка, съставляващ имот №***.
Независимо, че ищецът не е представил доказателства,
че неговият наследодател е притежавал земеделски имот, с който е влязъл в ТКЗС
през 1964г., с изключение на Списък, на лист 7, във връзка с представеното
писмо от Окръжен съд Плевен до Общинска служба земеделие, следва да се отбележи,
че съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците или на
техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни
земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в
други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Съгласно ЗСПЗЗ лицата
по чл.10 подават заявление за възстановяване правата си върху земеделските
земи в седемнадесетмесечен срок от влизане на закона в сила. В случай, че лицата
са пропуснали да подадат заявления в срока по ал.1, могат да установят с иск
срещу съответната общинска служба по земеделие само с писмени доказателства
правото да възстановят собствеността си
върху земеделските земи. Дори ищецът да беше представил доказателства, че неговият
наследодател е бил собественик на процесния имот, с оглед твърденията му, че е
влязъл в ТКЗС с този имот, той не става автоматично собственик на имота, тъй
като за това е предвидена процедура по ЗСПЗЗ. Не са представени доказателства,
че ищецът като наследник на *** е подавал
заявление или иск за възстановяване
на процесната земеделска земя, какъвто ред е предвиден в ЗСПЗЗ.
При така
изложеното, съдът счита, че следва да се разгледа единствено дали ищецът е
придобил собствеността по давностно владение.
В хода на съдебното производство, съдът допусна като
свидетели *** и ***. Свидетелят Г. заяви, че ищецът ползва половината от цялото
дворно място. Заяви, че след 1990г. ищецът не е ползвал мястото, а го е
обработвал само през последните две години. Твърди, че той самият е засял
половината от мястото с люцерна, но другата половина ищецът не го ползва, не
сади нищо. След това, в показанията си твърди, че ищецът го е ползвал от
„демокрацията“ до 2014г. Твърди, че не може да каже в кои години ищецът го е
ползвал и в кои не го е ползвал. Показанията на свидетеля са противоречиви и
неясни. Свидетелят твърди първоначално, че ищецът е работил мястото, след това
твърди, че не го е обработвал или че го е обработвал, но не през цялото време. Свидетелят
заяви, че мястото не е влизало в ТКЗС, което противоречи на твърденията на
ищеца и на представеното писмено доказателство на лист 7 Списък на
кооператорите. В заключението си вещото лице е установило, че наследодателят на
ищеца *** е станал член кооператор с дворно място от 2,410 дка с постройко от
90 кв.м. и нива от 3,200 дка, общо 5,700 дка, като този имот е изключенн от
регулацията на селото през 1961г. Т.е. вещото лице е установило, че
действително наследодателят на ищеца е влязъл в ТКЗС с процесното дворно място,
впоследствие, изключено от регулация. Показанията на свидетеля Г. противоречат
и на заключението на вещото лице в тази част. Съдът не кредитира тези
показания, тъй като същите са противоречиви както в различните си части, така и
със събраните по делото доказателства.
В показанията си свидетелят *** заяви, че ищецът ползва
имота от около 20 години. С оглед установеното от фактическа страна, че този
имот му е бил предоставен през 1992 за временно ползване, то съдът приема, че
от показанията на свидетеля не се установи по безспорен и категоричен начин, че
ищецът е променил намерението си и го владее като свое, а не го държи. От
показанията му не се установява, че ищецът държи имота като свой, за да се
приеме, че го владее.
Придобивната
давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване на това право
след изтичане на определен в закона период от време. Тоест, фактическият състав
на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен
срок.
На първо място следва да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя. Владението
има два елемента: обективен елемент - упражняване на фактическа власт и
субективен елемент - намерение за своене на вещта.
Съгласно разпоредбата на чл.69 от ЗС е установена презумпцията, че се
предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго. Държателят (лицето, което осъществява фактическа власт върху
имота, но няма намерение да го свои) не може да придобие имот по давност,
независимо от продължителността на държането.
При преценката дали е
установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението,
а именно то да е непрекъснато (да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно
чл.81 от ЗС), спокойно (да не е установено по насилствен начин), явно (да не е
установено по скрит начин), несъмнително и с намерение да се държи вещта като
своя. В случая ищецът не доказа, че държи имота като свой.
Във връзка с презумпцията на
чл.69 ЗС, ответникът е представил Протокол от 1992г. за предоставяне на
земеделска земя за временно ползване, който протокол касае процесния имот. Т.е.
когато ищецът е започнал да владее имота, той е бил наясно, че имотът е държавна
собственост. В тази връзка е представено и Протоколно решение №1 / 15.08.2008г,
с което Комисия по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ, определена със Заповед №95/02.06.2008г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Плевен е определил имотите по
чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ по землища, включително придобити преди влизане в сила на ЗИД
на ЗСПЗЗ. Под № 45 в решението е вписан и процесния имот. Съгласно чр.19 ЗСПЗЗ Общината стопанисва и управлява земеделската земя,
останала след възстановяването на правата на собствениците. След
влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници изброените земеделски имоти са станали
общинска собственост. При така изложеното, съдът приема, че с цитираното и
приложено по делото Протоколно решение процесният имот е станал общинска
собственост и именно като такава, на
26.05.1992г., във връзка с подадено заявление от ищеца, му е предоставен за
временно ползване.
Ищецът се явява държател, но не и владелец на
земеделския имот. Ищецът не е доказал промяна в намерението си да ползва земята
като своя.
Както бе посочено по-горе,
съгласно чл.69 ЗС (всеки владее за себе си до доказване на противното), а в
случая ищецът не доказа промяна в
намерението си да владее имота като свой. Според Решение № 262 от 29.11.2011г. на ВКС по гр. д. № 342/2011г., II г. о., ГК
„Когато фактическата власт върху
изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (т.нар.
завладяване), то според презумпцията на чл.69 ЗС се предполага, че
упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на
владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да
бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика,
тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на
владение, а не на държане”. В случая, обаче е налице правно основание за ползването на имота
(Протокол от 26.05.1992г. не е налице завладяване, а предоставяне за временно
ползване), поради което съдът приема, че ищецът е държател, а не владелец. За
да тече придобивна давност, ищецът следва да докаже промяна в намерението си за своене спрямо собственика.
Съставянето на Акт за частна
общинска собственост през 2009г. съгласно практиката на ВКС е без правно
значение, „тъй като снабдяването на
собственика с акт за правата му не отстранява фактическата власт на владелеца,
нито води до прекъсване на придобивната давност съгласно чл.116 ЗЗД”, но
това би имало значение, ако ищецът е владелец, а не държател, а в случая съдът
приема, че ищецът е държател.
Ищецът е представил доказателства, че за процесния
период е декларирал имота и е заплащал данъци за същия. Декларирането на имота и заплащане на данъци
не са действия, които законът свързва с придобиване правото на собственост по
давност. В Решение № 239/96г. на І
г.о. е застъпено становището, че обработването на земята и плащането
на данъците за имота са обикновени действия, които в никакъв случай не сочат,
че претендиращият за пълен собственик на имота е отблъснал владението на
останалите наследници. В този смисъл е и практиката на ВКС, която може
да се приложи по аналогия и в настоящия случай (Решение №635 от 25.10.2010г. по
*** І г.о.)
При така изложеното, съдът приема, че предявеният иск
е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на
делото, ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за
адвокатско възнагрлаждение в размер на 300 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от И.Д.Г. с ЕГН **********, представляван от
адв.Д.Н. *** *** ИСК с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника Община *** ***, че ищецът И.Д.Г.
с ЕГН ********** е собственик на ½ идеална част от НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ
Поземлен имот скадастрален № ***, целия от 4,004 дка, находящ се по КВС в
землището на *** ***.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78 ГПК И.Д.Г. с ЕГН ********** *** ***, *** ***, представлявано
от кмета ***, направените по делото разноски в размер на 300.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: