МОТИВИ
към присъда по НОХД № 497/2017г. по описа на ГОРС
Районна
прокуратура- Г.Оряховица е повдигнала обвинение срещу подс.А.Б.А. за това, че на 15.12.2016г.в гр.Горна Оряховица-ул.”Цар Освободител” е управлявал
моторно превозно средство-лек автомобил марка „***”, модел „Астра” с рег. № **
** ****след употреба на наркотично вещество-кокаин- престъпление по чл.343б
ал.3 от НК. В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа така
повдигнатото обвинение срещу подс.А..
Пред
настоящата инстанция подсъдимият заявява, че е невинен, тъй като не е извършил
посоченото от прокуратурата престъпление.
Съдът, след като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства в съответствие с изискванията на Закона,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.12.2016г.в гр.Горна Оряховица по
ул.”Цар Освободител” подс.А. управлявал
моторно превозно средство-лек автомобил марка „***”, модел „Астра” с рег. № *****.
Същият е забелязан и спрян от полицейските служители К. и Г./СЗ
04.07.17г.-л.41-44/. На водача А. било извършено тестване за употреба на
алкохол като пробата била отрицателна. На свидетеля К. му направило
впечатление, че подсъдимият е със зачервени очи-„Имаше очи със зачервен вид,
все едно че е конюктивит”/л.42/, а свидетелят Г. посочва: „Очите му бяха
зачервени”/л.43/.По отношение начина на шофиране от страна на подс.А.,
свидетелите К. и Г. дават противоречиви показания. Според Г.А. е управлявал
„гладко”, а според К. е имало „придръпване” на автомобила при
потегляне/л.42/-„При самото потегляне се получиха едни колебания на
автомобила”. Впоследствие К. уточнява, че тези колебания може да са резултат от
техническа неизправност или от „изтърване на съединител”, но не е сигурен каква
е причината. Според Г. подсъдимият не е имал отклонения при управлението на
МПС, но е бил с „възбудено настроение”, пазел добре равновесие и бил със
сигурна походка. Водачът бил притеснен.Зениците му били разширени, а очите
зачервени. В тази насока са и показанията на св.К.- „настроението му беше
весело, не беше агресивен, беше с възбудено настроение, доста несериозно се
отнасяше към извършваната проверка, някак си вземаше на майтап цялата работа…”/л.42/.
По-късно свидетелят К. отразил в протокол за извършване на проверка/л.34 от
ДП/, че А. е в спокойно, а не във възбудено състояние/т.4.1.2 от
протокола/. По повод обследването на
очите не отразил посоченото от него зачервяване/т.8.2 от протокола/. Според
контролните органи следвало да се извърши и тестване за употреба на наркотични вещества. В този момент
полицейските служители К. и Г. получили сигнал за настъпило ПТП, поради което
разпоредили на подс.А. сам да управлява и да ги изчака в сградата на РУ на МВР
в гр.Горна Оряховица. А. се придвижил сам с автомобила си до сградата на
полицията и изчакал до идването на К. и Г.. В тази насока са и обясненията на
подс.А.: „Те казаха, че трябва да отидат на местопроизшествие…да ги изчакам
пред полицията…Аз ги чаках 15-20 минути…. Тогава бях болен и пиех сироп за
кашлица и си слагах капки за очи заради заварките”/л.44/. На А. е извършено
тестване, което дало положителен резултат за употреба на наркотично вещество. Кога точно е осъществено
това тестване не е вписано в съставения АУАН/л.36 от ДП/, въпреки изискването на
чл.3 ал.1 от Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни
средства/Наредба № 30/. А. е задържан със Заповед за задържане/л.59 от ДП/,
отведен в болнично заведение, където същият отказал даването на кръвна проба за
анализ/протокол л.37 от ДП/.
Обвинението е повдигнато за
престъпление по чл.343б ал.3 от НК-управление на МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
От прочита на разпоредбата е видно,
че криминализирана и правно запретена
е деятелността, свързана с
управление на МПС след употреба на забранени субстанции-наркотични вещества.
По делото е безспорно установено, че
подс.А. е бил забелязан от полицейските служители К. и Г. да управлява моторно
превозно средство-лек автомобил марка „***”, модел „Астра” с рег. № *****, след
което е спрян. Факта на управление и спиране не се спори и от подсъдимия.
Процесното моторно превозно средство е било приведено в движение и подсъдимият го е управлявал когато е бил забелязан
от полицейските служители К. и Г.. В понятието "управление" по
смисъла на Пост.№ 1/83г.Пленум ВС се включват всички действия или бездействия с
механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, независимо
дали превозното средство или машината е в покой или в движение.
След спирането му подс.А. не е подложен
веднага на тестване и проверка относно употребата на наркотични вещества. На
същия е посочено, че сам следва да управлява автомобила си и да изчака в сградата
на РУ на МВР. Свидетелят К. посочва това обстоятелство по следния начин:
„получихме сигнал за някакво произшествие на ул.”В.Грънчаров…..ние се отделихме
за да отидем до произшествието, тъй като бяхме изпратени от ОДЧ…”. В тази
насока са и показанията на св.Г., дадени в СЗ и тези, приобщени по реда на 281
ал.5, вр.ал.1 т.2 НПК/СЗ 04.07.17г.-л.43-44/-„Аз и колегата разпоредихме на
водача А. да отиде с автомобила си до сградата на РУ…………След като с колегата
обработихме ПТП, ние се върнахме в сградата на РУ където ни чакаше
водача….”/л.21 от ДП и л.18/. Доколкото няма противоречие в свидетелските
показания относно това в кой момент след
спирането и къде е осъществено
тестването на водача за употреба на наркотични вещества, съдът ги кредитира
изцяло относно тези факти. В тази насока са и обясненията на подс.А.: „Те
казаха, че трябва да отидат на местопроизшествие…да ги изчакам пред
полицията…Аз ги чаках 15-20 минути…. Тогава бях болен и пиех сироп за кашлица и
си слагах капки за очи заради заварките”/л.44/.
От момента на спиране на водача, преди което
спиране непосредствено е възприето неговото управление, до момента на неговото
тестване/като начин да бъде установена употреба на забранени вещества/ е
изминал период от време, нужен за обработка на друго ПТП от двамата полицейски
служители. Каква е неговата продължителност не бе установено с точност. В този
диапазон от време подс.А. не е бил под непосредственото наблюдение на
полицейските служители. Установената впоследствие употреба може да се дължи на
приета субстанция едва след констатираното управление на МПС. На л.79 от ДП е
приложена инструкция/методически указания/ за ползваното техническо средство
Дрегер, в което е описано, че тестът реагира с химически подобни субстанции
като например отпускани по рецепта или без рецепта медикаменти, които водят до
фалшиви положителни резултати. Ноторно известно е, че слъзните канали и устната
кухина са свързани, поради което част от субстанцията на капки за очи би могла
да попадне в слюнката на подсъдимия. Отделно от това той посочва, че е ползвал
и сироп за кашлица, както и „някакво хапче успокоително”. Освен средство за
защита, обясненията на подсъдимия са и важно доказателствено средство. Тези
обяснения не се оборват от останалите доказателства и няма как обстоятелствата,
посочени от А. да бъдат игнорирани, тъй
като той не е придружен до сградата на РУ, не е бил под наблюдението на
полицаите, не му е направен тест веднага след спирането и на практика е
разполагал с достатъчно време между управлението на МПС и неговото тестване, в
което време да се осъществят действия, които поставят под съмнение резултатите
от теста. Дали той е управлявал точно в
това състояние, което е отчетено при тестването, е съмнително, което съмнение
винаги следва да се тълкува в полза на подсъдимия с оглед презумпцията за
невиновност/чл.16 от НПК/.
На следващо място липсва много
съществен реквизит в съставения по-късно АУАН/л.36 от ДП/. Посочено е кога е
установено нарушението/около 22,40 часа на 15.12.2016г./, с какво техническо
средство, но не и кога е извършено
тестването на водача. Запитан в съдебно заседание по този въпрос, св.К./актосъставител/
не може да посочи часът на извършеното тестване. В Наредба № 30 от 27.06.2001г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства/Наредба № 30/ е въведено изричното изискване в съставяния акт за
установяване на нарушение за констатиране употребата на алкохол или друго
вещество, актосъставителят да вписва часа
и начина на извършване на проверката/чл.3 ал.1 от Н-ба № 30/. По този начин не може да се удостовери
несъмнено, че талонът за медицинско изследване по чл.3 ал.2 от Наредба № 30 е
издаден след констатиране на употреба на упойващо вещество посредством оралния
тест. Това би могла да бъде и причината за отказа да се даде кръвна проба.
Прави впечатление и друго. В АУАН е документирано, че действията на водача А.
по управление на МПС са установени като извършени около 22,40ч./л.36/. Кога е
съставен АУАН и кога е извършено тестването с техническо средство не е ясно.
Час по-късно/в 23,40ч./ е направена проверката по съставения протокол от св.К./л.34/.
Вписан е час на това обследване с начало 23,40 до 23,55ч. Талонът за медицинско
изследване е връчен в същия час-23,55ч./л.38 от ДП/, което предполага и
неговото попълване преди това. Отново със същия час е и оформената заповед за
задържането на лицето/л.59 от ДП/. Следва въпросът кога е извършено тестването
на водача А. с орален наркотест „Drug Test 3000"? Ако обследването му и попълването на протокола от св.К.,
приложен на л.34, действително се е състояло в диапазона от 23,40 до 23,55ч.,
то как в същото време/23,55ч./-когато е връчен талон за медицинско
изследване/л.38/, този талон вече е бил изготвен, а едновременно с това и
заповедта за задържане? Попълването на документи, дори и с минимално
съдържание, изисква отделянето на поне 5 минути за вписване на определени
данни-имена, ЕГН, дата и останалото съдържание, което ако внимателно се
разгледа, става ясно, че е невъзможно в един и същ час свид.К. да е осъществил
наблюдението и попълнил протокола на л.34, да е оформил заповедта за
задържане/л.59/, както и да е написал талон за медицинско изследване, който да
е връчил точно в часа на приключване на другия протокол-23,55/л.34/. Наредба №
30 е предписала точната поредност на действията и тяхното документиране и всяко
несъответствие в тази насока при строго формалния процес на установяване
употребата на вещества, следва да се тълкува отново в полза на обвиненото лице,
а именно: че не са спазени гаранциите за правото му на защита и че е допуснато
неточно документиране, а последното удостоверява правно релевантните действия
по спазване на реда за установяване употребата на упойващи вещества.
По никакъв
начин не е удостоверено кога е извършено тестването на водача, което е от съществено
значение при съпоставяне на времето на изготвяне на теста и вписания час на осъществяване на деянието.
На следващо място- резултатът от съдебно-
психиатричната експертиза е в насока, че от данните по делото не може да се
направи заключение, че поведението на подс.А.А. е повлияно от приема на
наркотични вещества/л.59 от делото/. Заключението на ВЛ Г.Я. не е оспорено от
страните.
В конкретния случай не е доказан и
установен обективен признак на престъплението по чл.343б,
ал.3 от НК, предмет на обвинението – употребата на наркотични вещества да
са довели реално, поради тяхната концентрация, до промяна на съзнанието на
водача и до опасност от шофирането на МПС. Не
е установено негово поведение,
което да сочи на такова променено съзнание и до визираната от закона опасност
за останалите участници в движението. Изяснено е в правната теория и съдебна
практика, че повечето от общоопасните престъпления (Глава единадесета на НК) не
са на просто (формално) извършване, като техният престъпен резултат е поставяне
в опасност живота и здравето на гражданите, намиращи се на територията на РБ.
При настъпване (умишлено или по непредпазливост) на „повече” от този резултат,
са предвидени съответни материалноправни наказателни норми. При управляването
на МПС след употреба на алкохол законодателят е предвидил настъпване на такава
опасност при концентрация на алкохола в кръвта на водача над 1,2 промила, а
когато след съответно санкциониране с присъда той отново управлява МПС след
употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила, за това по принцип
административно нарушение (по чл.174 от ЗДвП) следва да понесе наказателна
отговорност по чл.343б,
ал.2 от НК. В тези два случая законодателят е имал предвид научно
установените промени в съзнанието на водача при приема на алкохол в посочените
концентрации, поради което не е необходимо доказване на конкретното им
проявление в поведението на дееца.
Безспорно, подобен ефект имат и
наркотичните и други упойващи вещества, но с оглед многообразието им и
последиците от техния прием, общоопасният резултат на престъплението по чл.343б,
ал.3 от НК следва да бъде доказателствено
защитен със съответните доказателства и доказателствени средства, т.е. по несъмнен и безспорен начин да се
установи, че приемът им е довел до промени в съзнанието/поведението на водача,
които са го направили опасен за движението, поради което той следва да
понесе наказателна отговорност, но само като се установи този престъпен
резултат. Да се мотивира обратното означава, че всяко едно управление с
предходна употреба на наркотично вещество/независимо колко назад във времето-
месец, два и пр./ би било съставомерно, което не е смисълът на закона. Безспорно
е, че наркотичните вещества водят до промени в съзнанието на водача, но само
откриване на следа от употребата им в кръвта на водача не е достатъчно за
реализирането на такава отговорност - именно заради тяхната особеност – да се
натрупват в кръвта и да се елиминират по-трудно от алкохола. Т.е. не е достатъчно следи от наркотични
вещества да се установят в кръвта на водача или в издишания от него въздух,
необходимо е поведението му да е повлияно от техния прием/ в тази насока Решение
№ 483 от 17.12.2015г. по н.д. 1488/15г. на ВКС, с което е отменена присъда
№ 88 на ВТОС от 09.07.2015г. по ВНОХД № 210/15г./, а това следва да се установи с допустимите от НПК средства.
В конкретния случай възприятията на полицейските служители са
следните: че подсъдимия имал зачервяване на конюнктивите на очите, които
обстоятелства са обсъдени от допуснатата едва в хода на съдебното следствие
съдебно-психиатричната експертиза. Вещото лице е внесло и уточнение, че
зачервяването на очите и „воднистите” очи са симптом при интоксикация с
канабис, но не и при употреба на кокаин, както се сочи от обвинението. Освен
това посочените симптоми могат да бъдат резултат и от възпаление/конюктивит/,
причинени от бактериални или вирусни агенти, алергичен или механичен произход. Обясненията на подсъдимия са в насока, че е
имал заболяване на очите и е ползвал
лекарства за това. Съдът кредитира тези обяснения на подсъдимия, първо защото
те освен средство за защита са и важно доказателствено средство и второ защото
с оглед презумпцията за невиновност не подсъдимият следва да доказва фактите
със значение за съставомерността, включително липсата на повлияност, а
прокуратурата следва да установи по един несъмнен начин, че подсъдимият е бил
повлиян от наркотично вещество. Тъй като съдът не притежава в тази насока
специални знания бе допусната съдебно-психиатричната експертиза, чийто извод е,
че подс.А. не е бил под въздействие на наркотично вещество. Затова и съдът не
може да приеме съставомерност на деянието като престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК. Установяването на това
повлияване е елемент от обективната страна на престъплението по чл.343б,
ал.3 от НК, а той не е доказан. В
този смисъл не е налице елемент от обективната страна на престъплението,
предмет на обвинението.
Както се посочи и по-горе, не е налице
обективен признак на престъплението по чл.343б,
ал.3 от НК, предмет на обвинението – употребата на наркотични вещества да
са довели реално, поради тяхната концентрация, до промяна на съзнанието на
водача и до опасност от шофирането на МПС. Управлението на МПС от подс.А. не е
било опасно, а наличието на остатъци от наркотично вещество само го уличава в
нещо, което само по себе си е противоправно, но не може да доведе до
наказателна отговорност по предявеното му обвинение.
При този изход на делото На осн.чл.190
ал.1 от НПК- направените разноски по делото остават в полза на държавата.
Орален наркотест „Drug Test 3000" с № 8325554,
следващ делото, следва ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН
след влизане на присъдата в сила.
Въз основа на изложените по-горе
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: