Р Е Ш Е Н И Е
№ 5723/2.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на единадесети ноември през две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян
Колев
при участието на секретар И.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4848 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от И.Ц.К.,*** срещу У. ЕООД, *** (автомобилен център *** - ***) с
Управител *** иск за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението му наложено със ЗАПОВЕД №
8/10.02.2014г. за ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ по Трудов договор №
7 от 19.07.2011г. на длъжността „Машинен оператор, електрическа
инсталация" с код по НКПД 81892002, с посочено основание чл. 325 ал. 1 т.
2 от Кодекса на труда, считано от 11.02.2014г., на основание чл. 344, ал. 1 т.
1 КТ, иск за възстановяване на предишната работа „Машинен оператор,
електрическа инсталация" с код по НКПД в предприятието на ответника, на
основание чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ и иск за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение за времето през което не е допуснат до работа, на основание чл. 225,
ал. 3 КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че с влезли в
сила решение по гр.д. № 13534/2012г. на PC-Варна и решение по въз.гр.д. №
644/2013г. на ВОС е бил възстановен от съда на преди заеманата от него работа
„Машинен оператор, електрическа инсталация" в предприятието на ответника. На
20.01.2014г. е получил удостоверението от Районен съд Варна за влизане в сила
на горепосочените решения и на 03.02.2014г. се явил пред работодателя, като е
заявил готовност да започне работа.
На 11.02.2014г. е извикан в У.
ЕООД от Управителя *** и му е връчена ЗАПОВЕД № 8 /10.02.2014г. за ПРЕКРАТЯВАНЕ
НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ по Трудов договор № 7 от 19.07.2011г. и длъжността
„Машинен оператор, електрическа инсталация" с код по НКПД 81892002, на
основание чл. 325 ал. 1 т. 2 от Кодекса на труда, считано от 11.02.2014г.
Оспорва законността на цитираната заповед за уволнение, като твърди, че не са
налице предпоставките за извършване на уволнението на посоченото в същата
основание чл. 325 ал. 1 т. 2 от Кодекса на труда поради липса на осъществен
фактически състав на чл. 345, ал. 1 КТ - работникът или служителят да не се е
явил на работа в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
възстановяване.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
се оспорват исковете, като недопустими и неоснователни. Твърди се, че ищецът е бил уведомен за
влезлите в сила решения, по гр.д. № 13534/2012г. на PC-Варна и решение по
въз.гр.д. № 644/2013г. на ВОС по рано от твърдяната в исковата молба дата
20.01.2014г. и на 03.02.2014г., когато ищецът се е явил пред работодателя, като
е заявил готовност да започне работа срокът по чл. 345, ал. 1 КТ вече е бил
изтекъл, поради което предпоставките за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните на делото са били налице, съгласно чл. 325, ал.
1, т. 2 КТ.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а
и от представения препис от трудов договор № 7 от 19.07.2014г. се установява,
че ищецът е работил на длъжността „Машинен оператор, електрическа инсталация”,
при 8-часов работен ден, за срок от 12 месеца, на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ.
От приложените по настоящото
дело гр.д. № 13534/2012г. на PC-Варна и въз.гр.д. № 644/2013г. на ВОС по
безспорен начин е установено, че със Заповед № 6/19.07.2012г. ответникът „У.”ЕООД,
***, е прекратил трудовото правоотношение с ищеца И.Ц.К., поради изтекъл срок
на договора и на основание чл.325, т.3 от КТ, считано от 20.07.2012г. Заповедта
е връчена на ищеца на 20.07.2012г., че брутното трудово възнаграждение на ищеца
за юни 2012г. – месеца, предхождащ първото уволнение, който е изцяло отработен,
е 535.60 лева; от тях основната работна заплата е 520 лева, а начисленият клас
3 % е 15.60 лева., че на 25.07.2012 г.
ищецът е регистриран като безработен.
От влезли в сила Решение по
гр.д. № 13534/2012г. на PC-Варна и Решение по въз.гр.д. № 644/2013г. на ВОС е
видно, че ищецът е бил възстановен от съда на преди заеманата от него работа
„Машинен оператор, електрическа инсталация" в предприятието на ответника.
Видно от приложеното съобщение
от ВРС по гр.д. № 13534/2012г. на същия
съд, получено от ищеца на 20.01.2014 г. ищецът е изрично уведомен за влизането
в сила на Решение по гр.д. № 13534/2012г. на PC-Варна и Решение по въз.гр.д. №
644/2013г. на ВОС.
Видно от приложената ЗАПОВЕД №
8/10.02.2014г. връчена на ищеца на 11.02.2014г. трудовото правоотношение между
страните по Трудов договор № 7 от 19.07.2011г. за длъжността „Машинен оператор,
електрическа инсталация" с код по НКПД 81892002 е прекратено, на основание
чл. 325 ал. 1 т. 2 от Кодекса на труда, считано от 11.02.2014г.. от
съдържанието на същата е видно, че работодателят е констатирал явяване на ищеца
на работа на дата 03.01.2014 г..
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Безспорно бе установено, че с
влезли в сила решение по гр.д. № 13534/2012г. на PC-Варна и решение по
въз.гр.д. № 644/2013г. на ВОС е бил възстановен от съда на преди заеманата от
него работа „Машинен оператор, електрическа инсталация" в предприятието на
ответника.
Не съществува спор и относно
факта, че на 20.01.2014г. ищецът е получил удостоверението от Районен съд Варна
за влизане в сила на горепосочените решения.
Не се спори и относно
обстоятелството, че със ЗАПОВЕД № 8/10.02.2014г. връчена на ищеца на 11.02.2014г.
трудовото правоотношение между страните по Трудов договор № 7 от 19.07.2011г. за
длъжността „Машинен оператор, електрическа инсталация" с код по НКПД
81892002 е прекратено, на основание чл. 325 ал. 1 т. 2 от Кодекса на труда,
считано от 11.02.2014г..
Спорни по делото са въпросите -
явил ли се е ищецът в предвидения от чл. 345, ал. 1 КТ срок в предприятието за
заемане на длъжността, на която е възстановен с влязлото в сила съдебно решение
и от кой момент следва да се счита, че ищецът е узнал за влизане на Решение по
гр.д. № 13534/2012г. на PC-Варна и Решение по въз.гр.д. № 644/2013г. на ВОС в
сила?
Страните не спорят, а и видно от
съдържанието на процесната заповед за уволнение, е че ищецът е отправил искане
за заемане на длъжността „Машинен оператор, електрическа инсталация" с код
по НКПД 81892002, като на 03.02.2014 г. лично се е явил в офиса на работодателя в гр.
Варна за да заяви пред него желанието си да започне работа, поради което съдът
намира, че ищецът е доказал непосредственото си явяване в предприятието на
работодателя за изпълнение на работата на която е възстановена с влязлото в
сила съдебно решение. Явяването в офиса на работодателя представлява явяване на
ищеца и заявяване на готовност същият да започне да изпълнява трудовите си
задължения.
Наложилата се съдебна практика,
включително и тази посочена в отговора по исковата молба приема, че срокът
по чл. 345, ал. 1 КТ тече от следните моменти:
1. От получаване на изпратеното
от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за
възстановяване на работа;
2. Ако не е изпратено такова
съобщение - от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне
работа и
3. Независимо от впоследствие
полученото съобщение срокът следва да тече от узнаването, ако по делото
несъмнено се докаже, че ищецът е узнал по друг начин за влизането в сила на
решението с което е възстановено трудовото му правоотношение.
В настоящия случай се установи че
Решението, с което ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
е влязло в сила на 08.05.2013 г., а на 20.01.2014г. ищецът е получил съобщението
от Районен съд Варна за влизане в сила на горепосочените решения, като за
получаване на удостоверението (съобщението) и за издаването на изпълнителен
лист ищецът е подал във ВРС молба на 13.01.2014 г.. В тежест на ответника бе да
докаже, че ищецът е узнал за влизането в сила на решението за възстановяване на
работа преди 20.01.2014г., но доказателства, от които по несъмнен начин да се
установи това не бяха представени в настоящия процес. Такива доказателства не
се съдържат и в приложените по делото гр. д. № 13534/2012 г. на ВРС и в.гр.д.
№644/2013 г. на ВОС.
Не може да се приеме тезата на
ответната страна, че от факта на подаване
от ищеца на молба за издаване на удостоверение и на изпълнителен лист на 13.01.2014
г. следва извода, че ищецът на тази дата е знаел за влязлото в сила решение. Знанието
за влязлото в сила решение следва да е категорично и безсъмнено доказано, а не
да се предполага. Подаването на молба до съда за удостоверяване на посоченото
обстоятелство, включително и на молба за издаване на изпълнителен лист и на
удостоверение не може да се счита за знание за обстоятелството, чието
удостоверяване се цели. Няма пречка страната да подаде молба за издаване на
такова удостоверение и на изпълнителен лист и преди решението за възстановяване
на работа и за присъждане на сумите все още да влязло в сила, като в такъв
случай такива ще бъдат издадени едва след влизане в сила на решението. В
случая, както в гр. д. № 13534/2012 г. на ВРС, така и във в.гр.д. №644/2013 г.
на ВОС не се съдържат данни, от които да се установява, че ищецът е уведомен по
друг начин, или да му е указано изрично за влизане в сила на решението за
възстановяване на работа. Както се установи и от двете посочени дела, решението
на първоинстанционния съд е било обжалвано от работодателя пред ВОС, като
решението на последния, макар и съобщено на ищеца, не е било окончателно и е
подлежало на обжалване пред ВКС. Ищецът не е могъл да знае, дали и кога
работодателят е обжалвал постановеното въззивно решение, което означава, че
преди получаване на удостоверението за влязлото в сила решение за него това
обстоятелство не е било известно.
Както се посочи по-горе, на 03.02.2014
г., т.е. преди да е изтекъл преклузивния срок по чл. 345, ал. 2 КТ ищецът е
изразил ясно и недвусмислено желание да се върне и да заеме длъжността, от която
незаконно е бил уволнен. Задължение на работодателя е било да му укаже кога,
къде и при какви условия ще упражнява трудовите си задължения, ако е имало
някакво изменение на обстоятелствата докато е траел процеса на обжалване на
заповедта за уволнение, разбира се без да се променят условията на трудовия
договор. Вместо това, такива действия не са били предприети, а е изчакано
формално да изтече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ за да се издаде след няколко дни
Заповед и да се направи изявление за прекратяване на трудовото правоотношение
на това основание. Съдът намира обаче, че невярно е посочено в процесната
заповед, че срокът по чл. 345, ал. 1 КТ бил изтекъл, което води до
незаконосъобразност на същата. Искът на ищеца е основателен, уволнението следва
да бъде отменено и същият следва да бъде възстановен на заемането преди
уволнението длъжност.
Работодателят дължи и обезщетение
на основание чл. 225, ал. 3 КТ, когато незаконно уволненият служител бъде
възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме
длъжността си, работодателят не го допусне да я изпълнява. Служителят,
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, следва да заяви изрично
желанието си да заеме длъжността - да изяви желанието си чрез явяването си в
предприятието или чрез подаване на писмена молба да бъде допуснат на работа.
Еднократно отправеното изявление на работника обвързва работодателя да изпълни
задължението си да допусне възстановения на работа работник до работното му
място, до изпълнение на съответните на длъжността трудови функции. Не е
необходимо работникът отново да се явява, за да осъществи възстановяването си.
Задължително е само да изяви желанието си да заеме отново длъжността, на която
е възстановен и това желание може да се изрази и с една писмена молба. В
настоящия случай не само е изявено желание от ищеца да изпълнява трудовите си
задължения, но и се е явил лично при работодателя със същото искане.
В обобщение на горното и като
намира да са налице всички предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 225,
ал. 3 КТ - незаконно уволнение и възстановяване на ищеца на предишната работа с
влязло в сила съд Решение, изяви желанието да заеме отново длъжността и явяване
на ищеца за заемане на длъжността на която е възстановен на работното място от
преди уволнението, както не предприемане на действия от работодателя за
възстановяване работника на работа, респективно недопускането му да изпълнява
длъжността на която е възстановен, което задължение е на работодателя ответник.
Искът по чл. 225, ал. 3 е основателен и като такъв ще се уважи. Обезщетението
се дължи ведно със законната лихва от предявяването на иска – 11.04.2014г., до
окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Според разясненията дадени от ТР
№ 2/2013 г. от 12.12.2013 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС ОСГК обезщетението по
чл. 225, ал. 3 КТ се определя на базата на последното месечно брутно трудово
възнаграждение на работника или служителя, получено преди незаконното
уволнение, като същото не може да бъде по-малко от размера на установената за
страната минимална работна заплата за периода на недопускането. В настоящия
случай, размерът на обезщетението следва да се определя въз основа на брутното
трудово възнаграждение, получено през месеца, предхождащ уволнението, съгласно
чл. 228, ал. 1 КТ, защото страните на практика не спорят, че размерът на
брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец е
535, 60 лева – т.е. по-голям от размера на МРЗ за страната. Посоченият размер е
установен в отношенията между страните с постановените по гр. д. № 13534/2012 г. на ВРС и по в.гр.д.
№644/2013 г. на ВОС решения, а доколкото не е налице промяна в обстоятелствата
след постановяването им, съдът го приема за установен именно за сумата от 535,
60 лева. При доказване на претенцията по чл. 225, ал. 3 КТ, съдът следва да
присъди обезщетение от деня на явяването на работника до действителното му
допускане до работа. В този и размер са претърпените от ищеца месечни вреди,
който е бил лишен от възможността да работи и престира труд по възстановеното
трудово правоотношение, респективно да получава трудово възнаграждение. До
приключване на съдебното дирене, по делото не са представени доказателства, че
ищецът е допуснат на работа от работодателя, няма данни и твърдения, че ищецът
е започнал нова работа. Предвид изложеното, размерът на обезщетението по чл.
225, ал. 3 КТ за период от явяването на работа - 03.02.2014 г. до предявяване
на иска - 11.04.2014 г. е в размер на 1205,10 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължимите държавни такси
за производството следва да се възложат на ответника, като се осъди същия да
заплати на ВРС държавна такса в размер на 100 лв. по исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и държавна
такса в размер на 50 лева по иска с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението
на И.Ц.К.,*** за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ Заповед № 8 от 10.02.2014 г. на
работодателя „У.“ ЕООД, *** (автомобилен център *** - ***) с Управител ***, с
която на основание чл. 325, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото му
правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И.Ц.К.,***
на заеманата преди уволнението длъжност „Машинен оператор, електрическа
инсталация" с код по НКПД 81892002 в „У.“ ЕООД, *** (автомобилен център ***
- ***) с Управител ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 225, ал. 3 КТ „У.“ ЕООД, ***
(автомобилен център *** - ***) с Управител *** да заплати на И.Ц.К.,*** сумата
в размер на 1205,10 (хиляда двеста и пет лева и 10 ст.), представляваща
обезщетение, дължимо на основание чл. 225, ал. 3 от Кодекса на труда, за
недопускането му до работа след отмяна на незаконното уволнение, за периода 03.02.2014
г. до 11.04.2014 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от 12.04.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и обезщетение за недопускането до работа за сумата в размер на 535,
60 (петстотин тридесет и пет лева и 60 ст.), месечно за периода от 12.04.2014
г. до действителното му допускане до работа, заедно със законната лихва за
всяко месечно възнаграждение от падежа до окончателното му изплащане, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „У.“ ЕООД, ***
(автомобилен център *** - ***) с Управител *** да заплати в полза на държавата,
в бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 150 лв. /сто и петдесет
лева/, представляваща държавна такса върху уважените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: