№ 19765
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110170511 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Й. С. срещу ЗАД „О...“ АД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 80 лв., обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.06.2023 г. до окончателното плащане,
вследствие на ПТП от 29.08.2021 г., причинено от застрахован при ответника по
„Гражданска отговорност “ лек автомобил „Пежо 207“, д.к. № ВТ 9963 КР, ведно със
законната лихва, считано от 13.06.2023 г. /датата на сезиране на застрахователя на основание
чл.493, ал.1, т.5 КЗ/до окончателното плащане.
Ищцата В. Й. С. твърди, че на 29.08.2021 г., около 12:25 ч. на ПП I-4, км. 112+000
настъпило при следния механизъм: водачът на л.а. „Пежо 207“, д.к. № ВТ 9963 КР нарушил
правилата за движение по пътищата, като на пътно платно с двупосочно движение с две
пътни ленти навлязъл в лентата за насрещно движение, без да е необходимо изпреварване
или заобикаляне, като не контролирал непрекъснато пътното превозно средства, което
управлявал и превишил разрешената за движение скорост извън населено място от 60 км.ч.
движейки се със 76,4 км.ч., вследствие на което реализирал челен удар с насрещно
движещия се в посока към гр.София л.а. „Ланд Роувър“, д.к. № СВ 2301 АК. Вторият
автомобил напуснал пътното платно и се преобърнал в крайпътна канавка. В резултат на
ПТП, като пътник на предна дясна седалка в „Ланд Роувър“, д.к. № СВ 2301 АК пострадала
ищцата. Във връзка с процесното ПТП било образувано ДП № 706/21 г. по описа на РУ –
Велико Търново и с решение № 457/09.11.2022 г. постановено по АНД № 1281/2022 г. по
описа на РС – Велико Търново водачът на л.а. „Пежо 207“, д.к. № ВТ 9963 КР бил признат за
виновен за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б. б, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр.
1
чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и му било наложено административно наказание глоба в размер
на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В резултат на ПТП
ищцата получила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с
болка и страдания по време на възстановително - оздравителния процес, а именно закрита
черепно-мозъчна и лицева травма, разкъсно-контузна рана по вътрешната повърхност на
лявата буза, охлузна рана на лявата колянна става и на лявата подбедрица с оток на меките
тъкани, травматични луксирани шести горен зъб вляво и пети долен зъб в дясно, оток на
меките тъкани с палпаторна болка в теменнотиалната част на главата, на лявата лицева
половина и на дясната раменна става, субективни оплаквания от болки и ограничена
подвижност на шията при движение на главата настрани, оплаквания от главоболие и виене
на свят, ограничени и болезнени движения в дясната раменна става при отвеждане на
горния десен крайник назад и встрани. Освен физически травми, ищцата преживяла и
душевни травми – почувствала основателен страх за живота си, често сънувала кошмари,
избягвала да се вози в лек автомобил, не можела да спи и изпитвала постоянна тревожност.
Отговорността на виновния водач се покривала от застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника, поради което в полза на ищеца възникнало вземане срещу
застрахователя на делинквента. Предявил претенцията си за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди по доброволен ред пред ответника по щета № 0411-500-0008-2021 г.,
но ответникът отказал да изплати обезщетение с писмо изх. № 99-4222/29.06.2023 г. Сторила
и разходи в размер на 80 лв. за издаване на съдебно-медецинско удостовеление. Поради
изложеното, ищцата предявява пряк иск срещу ответното застрахователно дружество за
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата
от 80 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.06.2023 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „О...“ АД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица „ГО“ между деликвента
и ответното дружество. Оспорва за ищцата да са настъпили посочените в исковата молба
увреждания, както и същите да са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Поддържа, че претенцията на ищцата за неимуществени вреди е силно завишена, тъй като са
налице леки телесни увреждания и бърз възстановителен процес. Моли за отхвърляне на
иска и присъждането на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД. Основателността
му се обуславя от наличието на две групи предпоставки: 1/ виновно противоправно деяние
/действие или бездействие/ на лице, от което са причинени вреди /имуществени или
неимуществени/ в определен размер на друго лице; и 2/ наличие на валиден договор за
застраховка гражданска отговорност на виновното лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. При сключена
2
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Застрахователят
отговаря по риска “Гражданска отговорност” за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането и това е така, защото при тази застраховка дължимите от
застрахователя суми имат обезщетителен характер и са предназначени да поправят вредите,
настъпили в резултат на застрахователното събитие.
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от наличието
на общите процесуални предпоставки, и от специалната такава, предвидена изрично в
императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено рекламационно
производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявява претенцията си за
доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и изтичане на тримесечен срок от
искането, в който ответникът не е извършил плащане или е предложил такова в по-нисък
размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието на тази процесуална предпоставка съдът
следи служебно.
Доказването на специалната процесуална предпоставка се установява от приетата по
делото претенция за изплащане на обезщетение, ведно с приложено копие от обратна
разписка от 13.06.2023 г. Налице е отказ за изплащане на обезщетение по предявените вреди
от ищеца, инкорпориран в писмо изх. № 99-422/29.06.2023 г. поради липса на данни В. Й. С.
да е пострадала от процесното ПТП. Плащане от ответника на претендираната сума не се
твърди и доказва. Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство, което
налага разглеждането на исковата претенция по същество.
В тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване механизма на
деянието, вредите и наличието на причинна връзка между тях, както и наличието на валиден
договор за застраховка гражданска отговорност на виновното лице. Вината се предполага,
докато наличието на противоправност е правен извод, който се извлича от установените по
делото факти.
По делото е безспорно между страните, че към датата на процесното ПТП е
съществувало валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „гражданска отговорност” между ответника и собственика на л.а. „Пежо 207“,
д.к. № ВТ 9963 КР, както и че е настъпило ПТП на 29.08.2021 г., около 12:25 ч. на ПП I-4,
км. 112+000 и наличие на виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Пежо 207“,
д.к. № ВТ 9963 КР. Обстоятелствата относно датата и мястото на настъпване на ПТП се
потвърждават и от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №325 от 29.08.2023 г.,
който притежава материална доказателствена сила, досежно тези факти.
От представеното по делото служебна бележка изх. № 127500-20026/14.10.2021 г. от
ОД на МВР – Велико Търново се установява, че В. Й. С. при настъпване на
пътнотранспортното произшествие на 29.08.2021 г. е била пътник в лек автомобил „Ланд
Роувър“, Д.К. № СВ 2301 АК, но не е имало данни да е пострадала.
3
Установява се от влязло в сила на 25.11.2022 г. решение на Великотърновския
районен съд по а.н.д. № 1281/2022 г. Радослав Димитров Вутов за виновен в това, че
на 29.08.2021 г. на път I - 4, км. 112+000, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил "Пежо", peг. № ВТ 9963 КР нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, като на пътно платно
с двупосочно движение с две пътни ленти навлязъл в лентата за насрещно движение, без да
е необходимо изпреварване или заобикаляне; в чл. 20, ал. 1 от ЗДП, като не контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал и чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП,
като превишил разрешената за движение скорост за извън населено място от 60 км/ч и
управлявал автомобила със скорост от 76, 4 км/ч, вследствие на което реализирал кос челен
удар с насрещно движещия се в посока към гр. София лек автомобил "Ланд Роувър", peг. №
СВ 2301 АК управляван от собственика му Сашко Исаев Стоянов от гр. София, с което по
непредпазливост причинил на последния средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на пети шиен прешлен, травматична дискова херния на пети и шести шиен прешлен,
отчупване и преместване на костен фрагмент с притискане на гръбначен мозък, довели до
трайно затрудняване на движението на врата; отпадна гръбначно - мозъчна неврологична
симптоматика за горните и долни крайници, довела до трайно затрудняване движението на
долните и горни крайници; поставяне на метална остеосинтеза /стабилизация/ по
медицински причини на три поредни шийни прешлени четвърти, пети и шести шийни
прешлени, довела до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота -
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
от НК, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. На основание чл.
78а от НК Вутов е освободен от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление, с налагане на адм. Наказание - глоба в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева в
полза на републиканския бюджет.
На основание чл. 300 от ГПК влязлото в сила решение по чл. 78а НК е задължително
за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то
е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Приетото по делото писмо от НЗОК изх.№ 23-00-730/26.08.2024 г. е ирелевантно за
настоящото производството, тъй като отразява само извършени по здравна каса прегледи
извън процесния период.
По делото е приета фактура № **********/03.09.2021 г., ведно с приложен касов бон
от ВМА, гр. София.
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 136/2021 г., от което се
установява, че на 01.09.2021 г. по желание на В. Й. С. е извършен преглед от съдебен лекар
доктор Гайдарски, който установил наличие на подутина/оток с диаметър 5 см. палпаторно
болезнена. В областта на лявата средна част на лицето, между лявата скула и ръба на
долната челюст в средната и една трета се установява оток с размери 7,0/5,0 см. палпаторно
болезнен. По вътрешната повърхност на лявата буза на нивото на горната зъбна редица се
установява разкъсно-контузна рана с размери 2,5/0,3 см. покрита с бял налеп и с оток на
4
меките тъкани. В областта на дясната раменна става се установява оток с размери 7,0/4,0 см.
палпаторно болезнен , съпроводен с ограничени болезнени движения в дясната раменна
става при отвеждане на горният десен крайник назад и встрани. В областта на лявата
колянна става се установява охлузна рана с размери 3,0/2,0 см. покрита със засъхнала
червена коричка и с оток на колянната става. В долната трета на лявата подбедрица по
предната повърхност, надлъжно се установява охлузна рана с размери 6,0/0,3 см. покрита
със засъхнала червена коричка и с оток на меките тъкани. Заключението на доктор
Гайдарски е, че състоянието на В. Й. С. е след претърпяна и преживяна закрита
черепномозъчна и лицева травма: разкъсно-контузна рана по вътрешната повръхност на
лявата буза, охлузна рана на лявата колянна става и на лявата подбедрица с оток на меките
тъкани, травматично луксирани шести горен зъб вляво и пети долен зъб в дясно, оток на
меките тъкани с палпаторна болка в теменнотилната част на главата, на лявата лицева
половина и на дясната раменна става, субективни оплаквания от болка и ограничена
подвижност на шията при движение на главата настрани, оплаквания от главоболие и виене
на свят, ограничени и болезнени движения в дясната раменна става при отвеждане на
горният десен крайник назад и
встрани. Посочено е,
че уврежданията отговарят да бъдат получени по време, начин и давност, по време и начин,
както се съобщава в сведенията на прегледаната по време на пътният инцидент на
29.08.2021 г.
От приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което съдът
кредитира на основание чл. 202 ГПК, като компетентно, пълно и обективно изготвено, се
установява, че ищцата е получила контузия на главата, контузия на лицето, разкъсно-
контузна рана по вътрешната повърхност на лявата буза, охлузване на лявата коленна
област, охлузване на лявата подбедрица, лекостепенно навяхване на шията, контузия на
дясната раменна област. Вещото лице посочва, че няма убедителни данни за травматично
увреждане на зъбите. Описаните травматични увреждания добре отговарят да са резултат от
удар/и върху изпъкнали части в купето на автомобила. Контузията на главата с оплаквания
от главоболие и виене на свят е възможно да е от удара на главата в тавана на автомобила.
Контузията на главата, самостоятелно и в съвкупност с контузия на лицето и с описаната
разкъсно-контузна рана по вътрешната повърхност на лявата буза причиняват по отделно и
съвместно временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Охлузването на лявата
коленна област в съвкупност с охлузването на лявата подбедрица са причинили страдания.
Лекостепенното навяхване на шията причиняват временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Контузията на дясната раменна област причинява временно
затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок по-кратък от 30 дни. Чувството
за болка е индивидуално по интензитет, като обичайно след претърпяно ПТП пострадалите,
каквато е ищцата, болките и страданията са с подчертано по-висок интензитет. Това е
резултат и от несъмнено преживения стрес след ПТП- инцидент. За възстановяването от
получените травматични увреждания е бил необходим срок от около 15-20 дни. Няма данни
от специалист по дентална медицина да са проведени преглед и лечение на травмирани зъби
5
след процесното ПТП. В открито съдебно заседание вещото лице Г. допълва, че се касае за
пациент с лош зъбен статус, с разклатен 5-ти десен долен зъб и разклатен 6-ти горен ляв зъб.
Няма данни за лекуване на тези зъби, има данни за множество корени от нелекувани зъби,
които не са извадени. Липсва отбелязване за травма и за опониращи зъби, при които срещу
зъбите да има наранена лигавица или прясна алвеола. Описанието на зъбите отговаря на
човек, който има проблеми със зъби и венци. Няма данни за парадонтоза, има описани други
зъби с големи кариозни дефекти, свързани с наличие на дефекти от заболяване на зъба.
Посочва, че основната диагноза е на денталния специалист доктор Любомир Мануилов,
която е „повърхностна травма на устата и устната кухина“.
От разпита на свидетеля М. И. А. се установява, че е непосредствен очевидец на
ПТП, като съпруг на дъщерята на ищеца, чиито показания съдът цени при условията на чл.
172 от ГПК . На процесната дата семейството се връщало заедно от почивка на море, като
свидетелят шофирал автомобил непосредствено пред автомобила, в който се возила ищцата.
Веднага след разклона свидетелят видял, че срещу него се засилва автомобил първи в
колона, навлизащ в неговото платно за движение. Свидетелят успял да реагира, навлязъл в
банкета отдясно, като в огледалото за обратно виждане видял как автомобилът удря
автомобила на тъста му, който започнал да се превърта два или три пъти и спрял по гуми.
Веднага след това със съпругата си отишли до ударения автомобил и помогнали на ищцата
да излезе. В. била пътничка в колата и по лицето и имало видими наранявания, боляло я,
когато се опитали да я извадят. Имала травми и охлузвания по лицето и тялото. Върнали се
в гр. Велико Търново, където съдебният лекар ги посъветвал да посетят лицево-челюстен
специалист. Когато се върнали в гр. София и направили панорамна снимка във ВМА. В.
трудно движела крайниците си, едната и ръка била обездвижена с нещо, като превръзка.
Изпитвала дискомфорт и ограничила контактите си. Имала проблеми с храненето.
Свидетелят със съпругата му се пренесли да живеят при тях, за да им помагат. Изпитвала
страх при возене в автомобил и към настоящия момент.
Съдът счита, че свидетелските показания на М. И. А. са безпротиворечиви,
съответстват на останалите правдиви доказателства по делото, поради което същите следва
да бъдат кредитирани изцяло. Съдът прецени същите по реда на чл. 172 ГПК с оглед на
всички други данни по делото, като такива в случая са подкрепящите ги изводи на вещото
лице по съдебномедицинската експертиза и изследваните медицински документи. Нещо
повече, следва да се отбележи, че именно близките отношения на свидетеля с ищцата
допринасят възприятията за случилото се да са лични и непосредствени.
При горните обстоятелства, съдът приема за доказано, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП, изразяващи се в болки, страдания и
негативни емоционални преживявания като стрес, тревожност, безпокойство, страх от
возене в автомобил и др. От това следва, че е налице фактическият състав на деликта по чл.
45 ЗЗД, доколкото се установява противоправно поведение и намиращи се в причинно-
следствена връзка с него вреди. По делото не е спорно, че към датата на ПТП ответното
дружество е застраховател по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите", сключена
6
за лек автомобил "Пежо", peг. № ВТ 9963 КР, поради което отговаря за настъпилите
увреждания, причинени виновно от неговия водач. Ето защо са налице предпоставките за
ангажиране гаранционно-обезпечителната на застрахователя.
По размера на предявения иск за неимуществени вреди:
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, законодателят е
предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда по справедливост да определи
паричната престация, която делинквентът, респективно застрахователят на неговата
гражданска отговорност, дължи на увредения като обезщетение за изживените болки и
страдания, които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при
произшествието. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва да
прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, както
и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от обществения критерий за справедливост
към момента на възникването на правото на обезщетение. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случаите на
увреждане пострадалият понася страдания, които пораждат за него правото да търси
обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените
болки, страдания, накърнените лични права и интереси, към момента на възникването на
правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е
еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно
претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други
негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. №
1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение 0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000 г.
по гр. д. № 1265/99 г. на ВКС; Решение № 764/10.12.1999 г. по н. д. № 695/1999 г. ІІ НО).
При определяне на справедливото обезщетение настоящият състав съобрази на първо
място, че установените по делото медико-биологични признаци на увреждания на В. Й. С., а
именно контузия на главата, контузия на лицето, разкъсно-контузна рана по вътрешната
повърхност на лявата буза, охлузване на лявата коленна област, охлузване на лявата
подбедрица, лекостепенно навяхване на шията, контузия на дясната раменна област.
Контузията на главата, самостоятелно и в съвкупност с контузия на лицето и с описаната
разкъсно-контузна рана по вътрешната повърхност на лявата буза причиняват по отделно и
съвместно временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а другите увреждания са
причинили само страдание. Лекостепенното навяхване на шията причиняват временно
7
разстройство на здравето, неопасно за живота. Контузията на дясната раменна област
причинява временно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок по-кратък
от 30 дни. За възстановяването от получените травматични увреждания е бил необходим
срок от около 15-20 дни.
Следователно, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съобразят установените от съдебномедицинската експертиза и свидетелските
показания претърпени от ищеца болки и страдания, техният интензитет и продължителност,
както и възстановителният период, възможността за пълно възстановяване, възрастта и
здравословното състояние на пострадалия, като не на последно място следва да се имат
предвид и преживеният от катастрофата стрес, както и психическата травма за ищеца.
Относно претърпените неимуществени вреди, съдът кредитира показанията на свидетеля М.
И. А., макар и да е в близка връзка с ищцата. От показанията на свидетеля се установява, че
ищцата не е можела да се грижи за съпруга си, който пострадала при същата катастрофа,
което наложило свидетелят и съпругата му да се преместят при тях. Изпитвала силен страха
и притеснение при качване в автомобил. В трайната си практика ВКС приема, че самият
факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна за
да дискредитира свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат
ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с решение № 118 от
11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън
посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде
свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти
от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е
задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства
по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по
чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е
основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица. Освен това с оглед
характера на увреждането и претърпените от него последици, житейски логично е
непосредствени впечатления да имат само лица от най-тесния семеен кръг на пострадалите.
В случая, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето,
резултат от настъпилото ПТП, следва да бъдат съобразени следните конкретни
обстоятелства: за период от около 20 дни констатираното травматично увреждане е довело
до леки и повърхностни травми, реализиращи медико-биологична характеристика,
причиняваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, болка и страдание.
Установява се, че към датата на инцидента Габриела Владимирова Генадиева е била на 70
години, т.е. жена в пенсионна възраст. Инцидентът е довел до създаване на чувство за страх
и несигурност, че случилото се може да се повтори. Няма данни за настъпване на
последващи усложнения в процеса на възстановяване, което е протекло в рамките на
нормалното.
8
Ето защо, отчитайки изложените по-горе специфики на конкретния случай –
степента и продължителността на болките и страданията, вида и характера на уврежданията,
периодът на възстановяване от травмите – около20 дни, възрастта на ищеца, както и
обществено - икономическите условия за живот в страната, съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД,
предполага искът да бъде уважен за сумата от 4000 лв. и отхвърлен до пълния предявен
размер от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед конкретните социално-икономически условия към датата на процесния
инцидент /07.10.2022 г./, чийто ориентир се явят нормативно определените лимити на
отговорността на застрахователя на риск "Гражданска отговорност на автомобилистите",
съдът съобрази като критерий наред със всички останали за определяне размера на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД/решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013 г., ІІ Т. О.
ВКС/.
По размера на предявения иск за имуществени вреди:
Частично основателна се явява и предявената претенция за имуществени вреди, тъй
като въз основа на представените писмени доказателства се установява направата на разходи
на стойност 30 лв., а не както се твърди в исковата молба 80 лв. Извършването им се
установява от фактура № **********/03.09.2021 г., ведно с приложен касов бон от ВМА, гр.
София Обстоятелството, че разходите са направени именно във връзка с инцидента, се
установява по безспорен начин в производството и от събраните гласни доказателствени
средства, които подкрепят събраните писмени доказателства.
По законната лихва:
Доколкото отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия
причинител на ПТП, законната лихва се дължи от дата, различна от тази, от която се дължи
от делинквента. Безспорно е също, че по общите правила за деликта, делинквента се счита в
забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба, дадена в чл. 429 от
новия КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за "Гражданска
отговорност" следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение,
дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от
момента, посочен в чл.409 КЗ. По делото се установява, че ищецът е предявил по реда на чл.
380 КЗ пред застрахователя извънсъдебно претенцията си на 13.06.2023 г., като е налице
отказ от страна на застрахователя. В хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
застрахователят, покривайки отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за
забавата на деликвента, които се включват в застрахователното обезщетение, съгл. чл. 493,
ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие
с възприетото от законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 изр. 2 КЗ разрешение – от по-
ранната от двете възможни дати уведомяването на застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред
застрахователя. Застрахователят, от своя страна дължи на увредения и обезщетение в размер
9
на законната лихва по реда на чл. 497, ал. 1 КЗ, което обезщетение обаче е за собствената му
забава от датата, на която е следвало да определи и да изплати обезщетението за вредите,
ведно с изтеклата законн лихва - решение № 5086 от 07.11.2023 г. по т. д. № 1859/2022 г. на II
т. о., решение № 15 от 15.08.2023 г. по т. д. № 2389/2022 г. на I т. о., решение 50073 от
20.07.2023 г. по т. д. № 587/2022 г. на I т. о., решение № 50043 от 06.06.2023 г. по т. д. №
53/2022 г. на I т. о., решение № 50040 от 30.05.2023 г. по т. д. № 790/2022 г. на II т. о. и др.
Поради изложеното и на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на
обезщетение за вреди от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или
плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си
забава.
Доколкото се касае за обезщетение спрямо отговорността на делинквента, а
отговорността на застрахователя е функционално обусловена, то същият дължи лихва за
забава върху всички претенции от датата на уведомява за настъпилото застрахователно
събитие, като липсва законово изискване за съдържанието на това уведомление и липсва
необходимост вредите да се описват в него. Доколкото отговорността в случая е за чуждо
действие, то по арг. от чл. 429, ал. 3 изр. 2 КЗ е достатъчно простото уведомяване, че е
настъпило ПТП. Застрахователят е уведомен на 13.06.2023 г., от която дата следва да се
присъди и законната лихва.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.
Ж. Д. сума в размер на 522.62 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищцата. Представен е на л. 71 списък с разноски, в който е
включен – адвокатски хонорар за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 във вр. чл.5, т. 1
НМРАВ. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъден да заплати на
ответника сума в размер на 60.01 лв., съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът
следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /ищецът е освободен от внасянето на ДТ и
разноски по производството на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК/, по сметка за държавни
такси на СРС, сумата от 321.12 лв. за заплащането на дължимата държавна такса и депозит
за експертиза по делото, съобразно уважената част от иска.
Поради гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „О...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
10
„В....” № 7, ет. 5, на основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на В. Й. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Младост“, ..., сума в размер на 4 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за понесени болки и страдания от травматични
увреждания , вследствие на ПТП от 29.08.2021 г., причинено от застрахован при ответника
по „Гражданска отговорност “ лек автомобил марка „Пежо 207“, рег. № № ВТ 9963 КР,
ведно със законната лихва, считано от 13.06.2023 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и сумата от 30 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, представляващи претърпени загуби за извършен преглед по фактура №
**********/03.09.2021 г., ведно с приложен касов бон от ВМА, гр. София, ведно със
законната лихва, считано от 13.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 80 лв.
ОСЪЖДА „О...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„В....” № 7, ет. 5, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. Ж. Д. Д. сумата в размер
на 522.62 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищцата, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост“, ..., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „О...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „В....” № 7, ет. 5, сума в размер на 60.01 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „О...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„В....” № 7, ет. 5, да заплати по сметка за държавни такси на Софийски районен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 321.12 лв. за дължима държавна такса и депозит за
експертиза, съобразно уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11