№ 22020
гр. София, 28.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Частно гражданско дело
№ 20241110112198 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на Е. И. Р. срещу К – Б М за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с предмет притезание за три незаплатени и дължими
заплати.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, намира следното:
На основание чл. 411, ал. 2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед
за изпълнение, освен когато – искането не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК,
искането е в противоречие със закона или добрите нрави, длъжникът няма постоянен
адрес или седалище на територията на Република България, длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на обичайна дейност на територията на Република
България.
Съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК за основателност на заявлението същото трябва да
отговаря на изискванията за редовност на исковата молба – чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128,
т. 1 и т. 2 ГПК.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е посочено
единствено, че се претендират три заплати от длъжника, не са посочени нито размер
на вземането, нито основание за дължимост на същото, нито периода, за който се
дължи.
Във връзка с посоченото, съдът намира, че заявлението не отговаря на
изискванията на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което същото следва
да се отхвърли. Посоченото е пречка за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Съгласно т. 1 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. заповедният съд не следва при
нередовност в заявлението да дава указания на заявителя за поправянето му, а
1
отхвърля заявлението. Даването на указания се дължи само в изрично уредената
хипотеза на чл. 425, ал. 2 ГПК, както и при невнесена в пълен размер държавна такса
за заявление. Независимо от това съдът е дал указания на заявителя, който обаче не е
изпълнил същите, макар да е получил лично съобщението на 11.04.2024 г.
Ето защо, съдът счита, че не са налице предпоставките, посочени в
разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК, и не следва да бъде издавана заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като заявлението не отговаря на изискванията на чл.
410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, с вх. № 66710 от 28.02.2024 г. по описа на Софийски районен съд, по което е
образувано ч.гр.д. 12198/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 35 състав.
Определението подлежи на обжалване от молителя в едноседмичен срок от
връчването на препис с частна жалба, подадена до Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2