Определение по дело №824/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2552
Дата: 8 октомври 2018 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20183100500824
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……....../…………….10.2018 год., гр. Варна

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

                                                            

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:            КОНСТАНТИН ИВАНОВ  

                                                                      МАЯ НЕДКОВА  

 

разгледа в. гр. дело № 824 по описа за 2018 год. и молбата с вх. № 23469/07.08.2018 год. по рег. ОС – Варна, подадена от Б.П.З. ***, чрез процесуалния му представител Е.З. (съпруга), докладвани от съдията К. Иванов и за да се произнесе съобрази следното:

 

           Производството е образувано по молба на Б.П.З. ***, въззивник по въззивно гр. дело № 824/2018 год. по описа на ОС-Варна, с която се настоява да бъде допълнено Решение № 1251/05.07.2018 год. по в. гр. дело № 824/2018 год. по описа на ОС-Варна.

           В молбата се твърди, че решението на окръжния съд е непълно, тъй като съдът не се е произнесъл по поисканата от Б. З. защита, в резултат на което са останали неизяснени и неразрешени части от спора по делото. В молбата са наведени подробни доводи и съображения, които обобщено се свеждат до допустимостта и правилността на въззивното решение.

           В писмен отговор насрещната страна М.К.Д. *** счита молбата за неоснователна.

           Съдът съобрази следното:

           Производството по в. гр. дело № 824/2018 год. по описа на ОС-Варна

е образувано по въззивна жалба на Б.П.З. *** срещу Решение № 194/18.01.2018 год., постановено по гр. дело № 4773/2017 год. по описа на РС-Варна, с което в производство по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Б.П.З. ЕГН ********** *** дължи на ищеца М.К.Д. *** сумата от 4500 лева по запис на заповед, издаден на 06.02.2014 год. в гр. Варна от Б.П.З. в полза на М.К.Д., с падеж 25.02.2014 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.01.2017 г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 121/2017 год. по описа на РС-Варна, и в полза на ищеца М.К.Д. са присъдени и разноските за исковото и за заповедното производство. 

 

 

           С решение № 1251/05.07.2018 год. по в. гр. дело № 824/2018 год. по описа на ОС-Варна първоинстанционното решение е потвърдено. Т. е., с решението си окръжният съд се е произнесъл по целия спорен предмет, с който е бил сезиран, а именно: допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, както и неговата правилност по същество, доколкото констатацията на въззивния съд, отразена в диспозитива на въззивното решение, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, съдържа имплицитно в себе си и констатация за неговата процесуална допустимост.

           При това положение настоящият състав счита, че въззивното решение не е непълно по смисъла на чл. 250 ГПК.

           Допълнително решение се постановява тогава, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, а в случай, че решението не е непълно молбата е недопустима – арг. от чл. 250, ал. 1 от ГПК, поради липса на правен интерес от допълване.

           Непълнотата на решението, чието допълване се иска, е специфична процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимостта на молбата по чл. 250, ал. 1 от ГПК, защото при липсата на непълно решение, липсва и правен интерес от неговото допълване, а правният интерес от съдебна защита е условие за допустимостта на всяка подадена до съда молба – в този смисъл е съдебната практика /Определение № 110/21.03.2011 год. на ВКС по ч. гр. дело № 76/2011 год., Първо г. о.; Определение № 169/27.04.2011 год. на ВКС по ч. гр. дело № 112/2011 год., Първо г. о. и др./, както и правната доктрина /Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова „Българско гражданско процесуално право“, Девето издание, изд. Сиела, С., 2012 г., стр. 518/.  

           От горното се налага извода, че не е налице непълно решение, молбата за допълването му е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.

               Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ОСТАВЯ  БЕЗ  РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с вх. № 23469/07.08.2018 год. по рег. на ОС-Варна, подадена от Б.П.З. ***, въззивник по въззивно гр. дело № 824/2018 год. по описа на ОС-Варна, с която се настоява да бъде допълнено Решение № 1251/05.07.2018 год. по в. гр. дело № 824/2018 год. по описа на ОС-Варна.

             Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.   

 

 

               Председател:

                                                                         Членове:1.                           2.