№ 1335
гр. Варна, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. П.
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100501221 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от името на А. А. И., с ЕГН **********, с
адрес: ************, от назначеният й особен представител адв.Р. Д. Д. със съдебен адрес:
*******, против Решение №1104 от 18.04.2022г. по гр.д.№15987/2021г. по описа на Районен
съд Варна, с което е уважен предявения от “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33
представлявано от В.Д.В., действащо чрез юрисконсулт Ст.С., против жалбоподателката, иск
с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от общо 341.74лв.,
представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
04.05.2020г. до 01.04.2021г. на адрес: с************* и сумата от общо 27.70лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от
02.07.2020г. до 02.08.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението в съда-04.08.2021г. до окончателното им плащане, за които суми
е издадена Заповед №4000 от 06.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№11389/2021г. по описа на РС Варна.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно и необосновано. Сочи
се, че основанието за претенцията е незаплатени реално доставени В и К услуги, като
съдебно заседание ищецът твърди, че основанието за претенцията е служебно начисление,
1
поради неосигурен достъп за подмяна на водомер с изтекла метрологична годност. Твърди
се, че размерът на претендираните суми по никакъв начин не кореспондира с размера,
предвид твърдяното основание за дължимост-5 кубика на обитател, завишавано на всяко
тримесечие с 1 кубик. Поддържа се, че основанието за начисляване и претендиране на
сумите и това, за което е издадена заповед за изпълнение е за реално потребени В и К
услуги, като в противоречие с това основание в открито съдебно заседание е направено
уточнение, че сумите са начислявани служебно. Поддържа се още, че това основание
противоречи и на факта, че в обекта няма водомер. Сочи се, че твърденията за
правнорелевантни факти определят предмета на делото и след като не се установява
служебно начисление, съобразно твърдението на ищеца, то искът е следвало да бъде
отхвърлен. Моли се за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което иска да се
отхвърли.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че
решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при
постановяването му, съдът е съобразил всички доказателства по делото и е обсъдил
задълбочено твърденията и възраженията на страните по спора. Оспорват се доводите на
въззивницата за противоречие в твърденията на ищеца, като се поддържа, че задължението
произтича от установената валидна облигационна връзка между страните, по силата, на
което ответницата дължи заплаща потребеното от нея количество В и К услуги. Сочи се, че в
случая са доказани предпоставките за служебно начисляване на изразходвано количество
питейна вода, както и че потребителката не е изпълнила задълженията си да опазва от
повреда водопроводните и канализационните мрежи, да съхраняват целостта на пломбите на
водомерите и на пломбите на холендрите към тях, както и да опазват и други водопроводни
части на сградните водопроводни отклонения. Сочи се относима съдебна практика. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуалният си представител, поддържа
въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, с което да се отхвърли иска.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник, оспорва жалба и поддържа отговора си.
Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с
чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено, че А. А. И., с ЕГН **********,
дължи на “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК *********, сумата от общо
341.74лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 04.05.2020г. до 01.04.2021г. в обет с адрес: с************* и сумата от общо
27.70лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от
02.07.2020г. до 02.08.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението в съда-04.08.2021г. до окончателното им плащане, за които суми
2
е издадена Заповед №4000 от 06.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№11389/2021г. по описа на РС Варна.
В исковата молба се твърди, че ответницата има качество на потребител на
водоснабдителни и канализационни /В и К/ услуги доставяни за обект, находящ се в
с*************, които се отчитат по партида с абонатен №******. Сочи се, че съгласно
чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът не е направил. Твърди се, че съгласно чл.33, ал.2 от ОУ, ответникът е длъжен да
заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, след изтичане на който срок, той изпада в забава. Сочи се, че на ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата
за сумата от общо 341.74лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В
и К услуги за периода от 04.05.2020г. до 01.04.2021г. и сумата от общо 27.70лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от
02.07.2020г. до 02.08.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението в съда-04.08.2021г. до окончателното им плащане, въз основа на
което заявление е образувано ч.гр.д.№11389/2021г. по описа на РС Варна. Сочи се, че така
подаденото заявление е уважено в цялост, респективно е издадена е издадена Заповед
№4000 от 06.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Сочи се още,
че ищеца бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК може да предяви иск, което
породило интереса от предявяване на настоящата претенция. Моли се за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
С депозираният отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователността на предявените искове. Оспорват се твърденията, че ответницата се явява
потребител на В и К услуги за процесния обект и че такива услуги са доставени от ищецът
през процесния период в посочените във фактурите количества и стойности. Поддържа се,
че отчитането на В и К услугите, е извършено в нарушение на изискванията на ОУ.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е
3
ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда.
В разглежданият случай оплакванията на въззивната страна, съставляват оспорване на
изводите на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ищеца за заплащане на стойността на процесните количества В и К услуги,
които оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения,
поради което следва да бъдат разгледани по същество.
По делото са представени преписи от Общите условия за предоставяне на В и К
услуги на потребители от В и К оператор, одобрени от ДКЕВР и Решение на КЕВР за
утвърждаване на цени на водоснабдителните и канализационните услуги, както и от
Справка за недобора на частен с абонатен №******, с посочен титуляр-ответницата, за
обект, находящ се в с*************.
По делото са представени 3 бр. Карнети по партида с абонатен №******, за обект в
с*************, обхващащи периода м.06.2016г.-м.02.2022г., в които за титуляр е вписана
А.А. И., които имена според направените справки в НБД, са предходните имена на
ответницата А. А. И., с ЕГН **********, с регистриран постоянен адрес, който съвпада с
този на процесният обект на потребление. В посочените карнети, единствените два подписа
за потребител, са положени “групирано“ по диагонал относно за извършен отчет на
потребени В и К услуги през периода от м.10.2020г. до м.04.2021г.
Установява се от отразяванията върху приетото Уведомително №********** за
подмяна на индивидуален водомер от 10.07.2017г., че потребителят е отказал да приеме
уведомлението на В и К оператора за нуждата да бъде извършена подмяна на водомерът,
отчитащ консумацията в обекта в с*************.
Според неоспореното заключение на ССч.Е, стойността на ползваните В и К услуги
по партида с абонатен №******, начислени по фактури за процесният период и на лихвата
за забава върху задълженията, съвпадат с размера на претенциите. Вещото лице не е
установило отразени в счетоводството на ищеца плащания на въпросните задължения.
Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд
намира, следното:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета
на предявените претенции, ищеца следва да установи, че има качеството на доставчик на В
и К услуги, респективно че ответника е потребител на такива, за процесния имот, ведно с
доказване на размера на претенциите, в това число отчет на потребеното количество вода,
както и че при изчисленията на количествата вода са ползвани съответните цени. Следва да
установи още, че ответника е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в претендирания
размер. От своя страна ответникът следва да докаже твърденията си за недължимост на
претендираните суми и правопогасяващите факти.
Липсва спор по делото, а и съвкупният анализ на коментираните по-горе писмени
доказателства налага изводът, че ответницата има качеството на потребител на В и К услуги
през процесния период за посоченият обект в с*************, за който е отредена партида с
4
абонатен №******. Ето защо същата има задължението да заплаща потребените количества
услуги в процесния обект.
Относно размера на задължението, съдът намира, че следва да бъдат съобразени
данните за отчета на потреблението в процесния имот съдържащи се в карнетният лист.
Въпросният документ, имащ качеството на частен свидетелства такъв, се ползва с формална
доказателствена сила по отношение на подписалата го страна. Автентичността на
посоченият документ не е оспорена своевременно по реда на чл.193 от ГПК, поради което се
предполага, че същия носи подпис на страната, или на неин представител и съставлява
пълно доказателствено средство за авторство на материализираното изявление. Тук е
мястото да се посочи, че за да се ползва с удостоверителна сила, не се налага подписът върху
карнетният лист да е положен от титуляра на партидата, а е възможно и достатъчно тава да
бъде направено и от лице, находящо се на адреса, което се намира там в момента на
извършване на отчета и което е осигурило достъп до водомера.
Съобразно отразявания в карнетният лист за интервала от м.10.2020г. до м.04.2021г.,
срещу които “групирано“ в началото и в края на периода стоят два подписа на потребител,
към последният отчет през месец април водомера отчитащ потреблението в процесния имот,
е с общо показание от 0883 м³, като има ежемесечно отчитане на потребление в диапазона от
7 м³ до 11 м³. Факт е, че отчетите предхождащи посоченият период, не носят подпис на
потребител, но това не води до недоказаност на потреблението, тъй като отчитането на
консумирана вода, е хронологично последователен процес, при който отразяването на
текущото потребление, представлява добавяне на стойности към вече ползвани количества,
като крайния резултат, е общото потребление до този момент. Ето защо с полагането на
подпис от потребителя, респективно от лице осигурило достъп до водомера, в карнетният
лист за последващ период, се удостоверява ползването на В и К услуги и за периода преди
отчета, за който липсват подписи. Евентуалното разминаване при ежемесечното служебно
отчитане, т.е. през период когато липсва положен подпис от абоната, с реалното
потребление, не опорочава процедурата като цяло, тъй като в случая макар и със забава, е
налице реален отчет, при който както вече се посочи, е отчетено цялото количество
потребена до този момент вода и нейната цена се дължи при всяко положение.
С оглед горното се налага изводът, че в случая за процесният период от 04.05.2020г.
до 01.04.2021г., е налице реален отчет на потребените В и К услуги, който отчет според
заключението на ССч.Е е правилно остойностен.
Предвид изложеното неоснователни се явяват развитите във въззивната жалба на
ответницата доводи за недоказаност на претенцията и за разминаване в наведените от ищеца
правнорелевантни факти с установеното по дело.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че дори в случая да не бе налице
реален отчет, а заместващо служебно отчитане на потреблението на база изчислителните
методи заложени в Наредба №4 от 14.09.2004г., то това не би могло да доведе до отхвърляне
на иска. Вярно е, че доставчика на В и К услуги, първоначално е заявил, че претендира
заплащане на конкретно потребление, но в о.с.з. пълномощникът му е развил доводи за
5
дължимост на претендираните суми на база за служебно начисляване на
изразходвано/потребено, количество питейна вода. Потребителят като собственик на
средството за търговско измерване има задължение да следи за метрологичната годност на
водомера, тъй като в противен случай се поставя в условията на заместващо презумптивно
отчитане на потреблението, което е нормативно предвидено с оглед естеството на
предлаганата услуга. В разглежданият казус, въпреки направеният от В и К оператора опит
за уведомяване на потребителя за нуждата да подмени средството за търговско измерване,
до подмяна на процесният водомер не се е стигнало, респективно същият е извън срок на
метрологична годност. В този смисъл, са налице предпоставките за приложение на чл.39,
ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г., като претендираните от ищеца суми за потребление, са
значително по-ниски от възможните за начисление такива по смисъла на цитираната правна
норма.
По изложените съображения, въззивният състав на съдът приема, че като е достигнал
до същият краен извод за основателност на предявените претенции, макар и по различни
съображения, първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено.
При този изход на основание чл.78, ал.3 вр. с а.8 от ГПК и в съответствие с
направеното искане, в полза на ищеца се дължат деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 150лв. за внесен депозит за хонорар на особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., или общо сумата от 250лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1104 от 18.04.2022г. постановено по гр.д.
№15987/2021г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА А. А. И., с ЕГН **********, с адрес: ************, да заплати на
“Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33 представлявано от В.Д.В., сумата от 250лв.,
представляваща деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение дължими за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6