№ 938
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110153038 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н.
Д. П. и К. Д. П. кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните
суми: сумата от 1477,08 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия (ТЕ), доставена в топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. София, адрес, аб. № 092924, за периода от месец 05.2017 г. до
месец 04.2019 г., сумата от 223,42 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 16.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата за топлинна енергия, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 13.09.2021 г., до окончателното изплащане на
паричните задължения, както и сумата от 35,81 лв. – главница,
представляваща стойността на извършената услуга за дялово разпределение за
периода от месец 10.2017 г. до месец 04.2019 г., сумата от 7,67 лв. – мораторна
лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за периода от
30.11.2017 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата за
топлинна енергия, считано от датата на депозиране на исковата молба –
13.09.2021 г., до окончателното изплащане на паричните задължения, които
суми се претендират в режим на разделност от двамата ответници, дължими
1
при квоти ½ от всеки от тях.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, в качеството им на наследници на В. Н. Г., която била ползвател
на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването им на интернет
страницата на дружеството. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори от страна на
ответниците.
В хода на процеса – на 29.08.2023 г., ответникът К. Д. П. е починал, като
на негово място в качеството им на наследници по закон на покойния ответник
с протоколно определение, постановено в о. с. з., проведено на 23.04.2024 г. на
основание чл. 227 ГПК като ответници по делото са конституирани Е. К. П. –
съпруга, Г. К. П. – дъщеря и В. К. С. – дъщеря при квоти от дълга по 1/6 за
всяка от тях
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и
2
чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между
страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в
процесния имот; 2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот,
който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата
сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение,
както и че стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Установи се, че задължението, за което е образувано делото е изцяло
погасено чрез плащане, извършено в хода на производството.
При това положение съдът намира, че липсва спор между страните, че
всички предпоставки, обуславящи основателността на исковите претенции, са
се осъществили, както и предвид извършеното плащане на претендираните
суми, извършено в хода на настоящото производство, което съдът съобрази на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, респ. налага се извод, че в полза на ищеца са
възникнали вземания срещу ответниците за стойност на доставена топлинна
енергия, мораторна лихва върху нея, цена на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия и мораторна лихва върху нея в размерите, посочени в
петитума на исковата молба.
Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да
3
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват
– ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на
иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК.
При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане (факт настъпил
след предявяване на исковата молба и преди приключване на съдебното
дирене в настоящото производство), който факт съдът е длъжен да съобрази
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По отношение на разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноски в минимален размер от 100,00
лв. за юрисконсултско възнаграждение, което следва да се възложи в тежест на
ответника Н. Д. П., доколкото същата е декларирала, че ще погаси цялото
задължението по делото, вкл. това на останалите ответници.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу Н. Д. П., ЕГН ********** и конституираните на основание
чл. 227 ГПК Е. К. П., ЕГН **********, Г. К. П., ЕГН ********** и В. К. С.,
ЕГН ********** като ответници по делото на мястото на починалия в хода на
процеса ответник К. Д. П., ЕГН ********** кумулативно обективно и
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответниците да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца разделно следните суми: сумата от 1477,08 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ),
доставена в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, адрес, аб. №
4
092924, за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2019 г., сумата от 223,42 лв.
– мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата за
топлинна енергия, считано от датата на депозиране на исковата молба –
13.09.2021 г., до окончателното изплащане на паричните задължения, както и
сумата от 35,81 лв. – главница, представляваща стойността на извършената
услуга за дялово разпределение за периода от месец 10.2017 г. до месец
04.2019 г., сумата от 7,67 лв. – мораторна лихва върху главницата за услугата
за дялово разпределение за периода от 30.11.2017 г. до 16.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата за топлинна енергия, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 13.09.2021 г., до окончателното изплащане на
паричните задължения.
ОСЪЖДА Н. Д. П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100,00 лв.
за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД,
ЕИК ********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5