№ 2053
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря В.Г.Н.
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110126571 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
„ДРУЖЕСТВО” ЕООД е предявило срещу ЕВТ. З. Р. установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския
кредит вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за част от сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 82970/2017 г. по описа на СРС, 142 състав, а
именно: за сумата от 616.90 лв. – главница, представляваща сбора от незаплатените вноски
по договор за потребителски паричен кредит № . от 11.03.2011 г. за периода от 11.12.2012 г.
до 11.03.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното плащане, както и за сумата от 81.52 лв. – обезщетение за забава
върху посочената главница за периода от 23.11.2014 г. до 11.03.2016 г.
Ищецът „ДРУЖЕСТВО“ ЕООД твърди, че между „Ю.Б.“ АД /с предишно
наименование „Ю.Б.“ АД/ и ответника ЕВТ. З. Р. е сключен договор за потребителски
паричен кредит № . от 11.03.2011 г. Посочва, че заемната сума в размер на 840 лв. е била
предоставена на ответника, срещу което той е поел насрещно задължение да върне същата,
ведно с възнаградителна лихва по чл. 3 от договора, представляваща надбавка на кредитора.
Поддържа, че ответникът не е погасил част от дължимите месечни погасителни вноски.
Твърди, че крайният срок за погасяване на задълженията по договора е настъпил на
11.03.2016 г., с което е станал изискуем целият неизплатен остатък от задължението. Твърди
още, че е придобил вземанията на „Ю.Б.“ АД по кредита по силата на договор за цесия от
18.01.2016 г., за което длъжникът бил уведомен. За претендираните в настоящото
1
производство суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
ответникът е подал възражение в законоустановения срок. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба, не се
явява в съдебното заседание, не е направил искане делото да се разгледа в нeгово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците
по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен
това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание от 10.03.2022 г. ищецът е поискал да се даде ход на
делото и да бъде постановено неприсъствено решение. Ответникът, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по
делото заседание, редовно призован е и не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от
наличните доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на
посочените искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 398.97 лв. /385
лв. за исковото производство за държавна такса и за адвокатско възнаграждение и 13.97 лв.
за заповедното производство за държавна такса по съразмерност/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ЕВТ. З. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. С.
дължи на „ДРУЖЕСТВО“ ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление в гр.С. на
2
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 616.90 лв. – главница, представляваща сбора от незаплатените вноски за
периода от 11.12.2012 г. до 11.03.2016 г. по договор за потребителски паричен кредит № . от
11.03.2011 г., сключен между „Ю.Б.“ АД /с предишно наименование „Ю.Б.“ АД и „П.“ АД/
и ЕВТ. З. Р., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 18.01.2016 г. и
Приложение № 4 в полза на „ДРУЖЕСТВО“ ЕООД, ведно със законната лихва от 23.11.2017
г. до окончателното плащане, както и сумата от 81.52 лв. – обезщетение за забава върху
посочената главница за периода от 23.11.2014 г. до 11.03.2016 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 82970/2017 г. по описа на СРС, 142
състав.
ОСЪЖДА ЕВТ. З. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. С. да заплати на „ДРУЖЕСТВО“
ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление в гр.С. сумата 398.97 лв. – разноски за
настоящото производство и за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3