Решение по дело №1636/2018 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№   …………….…/…………………………,   гр.Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ №1636 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „М.Л.“ ЕООД ЕИК *********, подадена чрез управителя Светлозар Стилиянов Матеев, против НП № 03-007573 от 17.05.2017год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 300лв. на основание чл. 415в от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и 3 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, твърди че НП е издадено в нарушение на закона, тъй като нямало доказателства за извършено нарушение, а ако такова било извършено то АНО не бил обсъдил въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество – служебно назначения защитник адв. М.А., поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено, като твърди, че възнаграждението на работника е било платено, макар и с известно закъснение, което се дължало на влошено здравословно състояние на управителя и собственик на фирмата работодател. Моли НП да бъде отменено, а в условията на алтернативност моли да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По делото е постъпило писмено становище от ю.к. Ошавкова в което същата моли НП да бъде потвърдено с оглед на безспорната доказаност на нарушението за което е наложена санкция.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На 11.04.2017год. свидетелите Б. и П. ***) посетили обект стопанисван от въззивното дружество, находящ се в с. Тополи, обл.Варна – бивше военно поделение. При това посещение проверяващите оставили на охранителя в обекта призовка за явяване на представител на дружеството и представяне на редица документи свързани с трудовото законодателство в това число трудови досиета, ведомости за заплати и т.н. При проверка на представените от страна на въззивното дружество документи – ведомост за заплати за месец февруари 2017год. било установено, че в същата липсва подпис на работника Й.Д.Р., поради което и било прието, че въззивното дружество не е изплатило на посочения работник заплатата за месец февруари 2017год. в срок до 31.03.2017год.

За констатираното нарушение на 10.05.2017год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-007573, в който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 от КТ, тъй като не е изплатило в уговорения срок уговореното трудово възнаграждение за месец февруари 2017год. на лицето Й.Д.Р. ЕГН **********, полагащо труд обект – завод за асансьори, находящ се в гр.Варна ЗПЗ, бивш нов домостроителен комбинат. Посочено било, че нарушението било извършено на 31.03.2017год., до който срок следвало да бъде изплатено трудовото възнаграждение.

Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от представляващия дружеството лице – Маргарита Стоянова Матеева. Към посочената дата представляващия дружеството бил в тежко здравословно състояние, а на проверяващите вече била предоставена и ведомост за заплати с фигуриращ в нея подпис на св. Р..

На 17.05.2017год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП, като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ и на основание чл. 415в, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 300лв. приемайки че нарушението е маловажно и е било отстранено веднага след констатирането му. 

В съдебно заседание показания са дали свидетелите П. и Б., от чиито показания се установява, че нарушението е било установено по документи – разчетно-платежна ведомост за месец февруари 2017год. в която липсвал подпис на Й.Р..

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал и Й.Р.. Последният заявява, че работи във въззивното дружество от 10 години, че получава заплатата срещу подпис във ведомостта и винаги когато получава заплатата си се е подписвал, както и че е получил заплатата си за месец февруари 2017год.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед на ИД на ИА „ИТ“, разчетно-платежна ведомост на „М.л.“ ЕООД за месец февруари, сигнал жалба изходящ от Валентин Ганчев Иванов, призовка адресирана до въззивното дружество, протокол за извършена проверка № ПР1716627/10.05.2017год., пълномощно изходящо от Светлозар Матеев към Маргарита Матеева, идентификационна карта, обяснения на основание чл. 402, ал.1, т.2 от КТ.

Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети разчетно-платежна ведомост за месец февруари 2017год. на „Мултилифт“ ЕООД, болничен лист издаден на името на Светлозар Стилянов Матеев, епикриза на същия, 11бр. трудови договора в това число и ТД № 130/03.07.2007год. сключен между въззивното дружество като работодател и св. Й.Д.Р. като работник, допълнително споразумение към ТД № 408/30.11.2016год., два броя заповеди за прекратяване на трудови правоотношения.

При проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че както АУАН така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено както и доказателствата които го подкрепят. Налице е пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

С НП на въззивното дружество е наложено адм. наказание съобразно разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ за това, че е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 от КТ, тъй като не било изплатило трудовото възнаграждение на лицето Й.Д.Р. ЕГН **********, полагащо труд в обект завод за асансьори, стопанисван от „М.л. ЕООД, ***, ЗПЗ – бивш домостроителен комбинат за месец февруари 2017год. в уговорения срок като нарушението било извършено на 31.03.2017год.

За да е осъществен състава на нарушението следва от една страна деецът да има качеството на работодател и от друга да не е изплатил уговореното трудовото възнаграждение на свой работник в уговорения срок.

В конкретния случай в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин, от всички събрани доказателства, както писмени така и гласни бе установено, че въззивното дружество е имало качеството на работодател по отношение на св. Й.Р. към месец февруари 2017год. Не е спорно между страните, а и по категоричен начин от представената от страна на въззиваемата страна ведомост за заплати за месец февруари 2017год. (л.69 от делото), че заплатата на св. Р. не е била изплатена към 13.04.2017год., при уговорено в ТД между страните месечно изплащане на възнаграждението. В цитираната ведомост липсва подпис срещу името на св. Р., който в показанията си пред съда заявява, че винаги когато получава заплатата си се разписва във ведомостта, както и че получава заплатата си на два пъти, в месеца следващ отработения. Както бе посочено, по-горе в мотивите факта, че забавяне в изплащане на заплатата на св.Р. не се и оспорва от въззивника видно от съдържанието на въззивната жалба и становището на неговия процес. представител в хода на съдебното производство. И след като заплатата на св. Р. за месец февруари 2017год. не е била изплатена в уговорения срок то нарушение на чл. 128, т.2 от КТ е  налице.

АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно с оглед постъпилите в последствие доказателства за извършено плащане е приложил санкционната разпоредба на чл.415в от КТ доколкото нарушението е било отстранено веднага и доказателства за настъпили вредни последици за работника няма. Последното се потвърждава и от последния в съдебно заседание. Според настоящия съд обаче, наложеното от АНО в максимален размер наказание е прекомерно завишено доколкото от една страна в НП липсват каквито и да било мотиви досежно наложената санкция, а от друга в случая липсват данни за налагани предишни санкции за нарушения на трудовото законодателство. Съдът счете, че в случая дори наказание наложено в минимален размер би постигнало целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание имуществена санкция от 300лв. на 100лв.

Що се касае до e изразеното в жалбата становище за приложението на чл.28 от ЗАНН то не се споделя от съда доколкото в КТ е налице специална разпоредба предвиждаща санкция за маловажни нарушения – чл.415в от КТ, която е и приложена в случая от една страна, а от друга деянието не се отличава по никакъв начин от всички останали случаи на подобни нарушения. Същото е типично.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци, които го правят процес. недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание имуществена санкция от 300лв. на 100лв.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-007573 от 17.05.2017год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „М.л.“ ЕООД ЕИК 116 016 815, на основание чл.415в, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300 лв. като НАМАЛЯВА  размера на санкцията на 100лв.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: