Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.08.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛАДШИ СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Алина Т., като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 6075/2020 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 240 ГПК.
Със съдебно решение,
постановено по реда на чл. 238 и сл. ГПК, от 22.05.2019 г. по гр.д. №
52296/2018 г. по описа на СРС, съдът е осъдил ЕТ И.Б., ЕИК********да заплати на
П.П.М. на основание чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 14 198,91 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба -08.08.2018 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 2067,96 лв. разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
В настоящето производство
ответникът ЕТ И.Б. иска отмяна на постановеното неприсъствено решение като
твърди, че по отношение на него е осъществено нередовно връчване на съдебните
книжа, с които се връчва препис от исковата молба и съответно, че не е бил
редовно призован за първото по делото съдебно заседание – чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК. Съответно твърди, че не са били налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено съдебно решение по реда на чл. 28 и сл. ГПК. Оспорва истинността
на призовките и съобщенията по делото за връчване на съдебни книжа и прави
доказателствени искания във връзка с производство по чл. 193 ГПК.
Ответникът по молбата представя
становище, с което твърди, че същата е неоснователна. Излага, че всички
призовки и съобщения са били връчени редовно на регистрирания в ТР адрес на
едноличния търговец. Моли съда да остави молбата без уважение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
От представените по
делото доказателства се установява, че гр.д. № 52296/2018 г. по описа на СРС е
образувано по искова молба, подадена от П.П.М. срещу ЕТ И.Б.. С разпореждане от
24.08.2018 г. съдът е указал да се връчи препис от исковата молба на ответника
на посочения в исковата молба адрес: гр. София, бул. ******** ********
По делото е приложено съобщение за връчване на преписа
на исковата молба, от което е видно, че връчителят е посетил посочения горе
адрес на 02.09.2018 г.( неделя), 15.09.2018 г.( събота) и 01.10.2018 г. (
понеделник). Посочено е, че не се намира никой на адреса и призовката е върната
в цялост. Съдът е разпоредил да се съберат сведения дали на адреса има
канцелария на търговеца. Съответно връчителят е посочил в следващо съобщение,
че е посетил адреса на 09.10.2018 г.( вторник), 20.10.2018 г.(събота) и
08.11.2018 г.(четвъртък). След това е посочил, че не открива никого на адреса и
че е оставил съобщение за връзка с него. Съседите дали информация, че лицето не
живее на адреса, не знаят новия адрес и няма домоуправител.
С оглед горното съдът е
направил справка в Търговски регистър при Агенция по вписванията за регистриран
адрес на търговеца и е установил, че към този момент той е регистриран именно
на адреса, на който са извършвани връчванията. Следват указания от съда за
връчване на уведомление съобразно чл. 50, ал.4 вр. чл. 47 ГПК.
Адресът е посетен още
три пъти – на 23.11.2018 г.(петък), 01.12.2018 г.(събота) и на 20.12.2018 г. (четвъртък)
и е посочено, че отново не се намира лицето на адреса и никой не желае да
приеме съдебните книжа като съответно е залепено уведомление по чл. 47 ГПК без
да посочва къде е залепено същото и дали е имало достъп до апартамента и
пощенските кутии.
Следва постановяване на
определение за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание
и нов опит за връчване на призовка на ответника. Адресът е посетен на 07.03.2018 г.,
23.03.2019 г. и 08.04.2019 г. и отново е посочено, че лицето не е намерено на адреса. Направена е нова
справка в Търговския регистър, от която е видно, че няма промяна в
регистрирания търговски адрес. Следва и ново връчване на съобщението за открито
съдебно заседание на 15.04.2019 г., на 30.04.2019 г. и на 07.05.2019 г. като
връчителят е посочил, че не намира лицето на посочения адрес. Изложено е, че
съседите не познават това лице и на място няма признаци за наличие на
канцелария на фирмата. Съдът е приложил
правилото на чл. 50, ал.2 ГПК.
В рамките на
законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се е
явил в първото по делото съдебно заседания, не е направил искане делото да се
гледа в негово отсъствие и ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
По делото пред
настоящата съдебна инстанция са разпитани двама свидетели, от показанията на
които се установява, че ответникът работи и живее на посочения в разписките за
връчване на съдебни книжа адрес. Освен това има и един служител, а и през 2018
г. и 2019 г. на адреса е живеел и сина му. От общия вход се влиза в жилището
като достъпът е ограничен и трябва да се позвъни, а за офисната част от същото
се влиза от другата страна на блока. Вратата на офисната част и зимата, и лятото
е винаги отворена или открехната. Свидетелката М.С.посочва, че тя е
домоуправител на сградата от 2004 г. Никога не е била търсена във връзка с
връчването на съдебни книжа на ответника. Всеки ден минава покрай вратата му и
никога не е виждала да има залепени уведомления на нея. Офисът работи
денонощно. До късно е виждала вратата отворена и лампата светната. Няма табела, която да обозначава, че на адреса
има фирма, но в офиса директно се влиза и е видно, че не е жилище. Офисът се
намира на три метра от входа и се вижда.
Свидетелят А.С.установи
с показанията си, че офисът на ЕТ е на балкона на жилището му. През 2019 г. и
сина му живеел с него. Жилището е с два входа – един отпред на блока, а другия
зад блока като достъпа до офисната част е свободен. Свидетелят помага от време
на време в офиса. Не е виждал да идва някой да връчва съдебни книжа и не е
виждал да са залепени каквито и да било съобщения на вратата на апартамента на
ответника.
Свидетелите посочват
като адрес ж.к. **********като ответникът заявява изрично, че това именно
адреса регистриран в Търговски регистър, на който са били връчване съобщенията
като ж.е Илинден е добавено по административен ред впоследствие.
При така установеното
съдът намира следното:
На адреса, на който
официално е регистриран търговецът, няма
табели, обозначаващи местонахождение на фирмата му. В съобщенията връчителят е
посочил, че съседи са казали, че такъв човек не живее на адреса. Не е посочил
обаче индивидуализиращи белези на тези „съседи“. При това положение
първоинстанционният съд, явно приемайки, че
не е направена пълна проверка за това дали фирмата е напуснала
регистрирания адрес или не, е предприел връчване на съобщението по реда на чл.
50, ал.4 ГПК със залепване на уведомление, а не по реда на чл. 50, ал.2 ГПК. Това означава, че е приел, че е налице
хипотезата, при която на адреса има офис на търсената фирма, но няма неин
служител, който да приеме книжата. Ответникът не оспорва, че адресът на офиса
му е именно на този адрес. Съобразно разписките адресът е бил посетен три пъти
в рамките на месец и не е намерено лице, което да е съгласно да приеме книжата,
предвид което е залепено уведомление. Не е посочено обаче къде е залепено това
уведомление, нито дали е пуснато такова и в пощенската кутия, имало ли е достъп
до апартамента или само до входа и пр. Това твърдение на връчителя пряко
противоречи на свидетелските показания, с които се установява, че не са виждали
да са залепени каквито и да било съдебни книжа до ЕТ. При така посоченото съдът
намира, че следва да кредитира свидетелските показания и да приеме, че
уведомление по ред на чл. 47 ГПК не е било залепено и съответно връчването на
преписа от исковата молба е нередовно.
Призоваването за първото
по делото съдебно заседание също следва да се приеме за нередовно. Призовката е връчена по реда на чл. 50, ал.2 ГПК само въз основа на вписаното в разписката, че на адреса не може да се
открие търсеното лице и няма обозначения там да се намира фирмата на ЕТ.
Съдебната практика непротиворечиво приема, че чл. 50, ал.2 ГПК може да се
приложи едва след като се съберат достатъчно данни, че канцеларията на
търговеца не се намира на адреса, което означава, че следва да се установи, че
няма обозначаващи фирмата знаци, но и че тя не се намира реално там въпреки
липсата им като се потърси информация от съседи, домоуправител, охрана на
обекта и други, като се посочат и индивидуализиращите белези на лицата, дали
информацията. В настоящия случай това не е направено, тъй като в разписката е записано само, че
информацията, че лицето е непознато във входа е взета от „съседи“ като не е
посочено кои са тези лица, поради което ответникът не е бил призован редовно и
за първото по делото съдебно заседание.
Предвид горното, съдът намира,
че следва да отмени неприсъственото съдебно решение и да върне делото на СРС за
разглеждане на същото по общия ред, продължавайки от връчването на препис от
исковата молба за отговор в едномесечен срок.
По разноските ще се произнесе първоинстанционния
съд /вр. т. 4 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК/.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ,
на основание чл. 240, ал.1, т.1 ГПК, съдебно
решение от 22.05.2019 г., постановено по гр.д. № 52296/2018 г. по описа на СРС
и ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на СРС като новото
разглеждане следва да започне от връчването на препис от исковата молба на
ответника.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./