РЕШЕНИЕ
№ 1669
гр. Пловдив, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330202250 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4932747 издаден от ОД МВР -
гр.Пловдив, с който на В. Г. В., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / триста / лв. за
нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят В. чрез повереник моли Съда да отмени наложената
глоба, по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание от
повереник. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР – Пловдив, не изпраща представител, но
в писмено становище оспорва жалбата.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 04.06.2021г. около 16.11ч товарен автомобил МАН ТГС, с рег. №
1
******** преминал покрай полицейски автопатрул, находящ се на АМ
Тракия при км. 139+300метра. Движел се в посока гр.София, а според
техническото средство, което полицейските служители охранявали, скоростта
му била 172 км/ч при ограничение за движение извън населено място от 140
км/ч. Горното било заснето със АТСС CORDON-M2 № MD 1196. В
последствие бил разпечатан електронния фиш предмет на разглеждане в
настоящото дело и връчен на жалб.В. като управител на дружеството
собственик на посоченото МПС. Всъщност обаче това превозно средство,
което представлява товарен автомобил със собствена маса 15365кг, а
максимална - 41000 кг, колесна формула 8х4, не можело да развива скорост
по-висока от 90 км/ч.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото – писмо от производителя на
автомобила МАН с дата 20.06.2022г., заверено копие от свидетелство за
регистрация на същия, протокол от контролна проврека на тахографа на
автомобила, както и извадка от същия за местоположението и движението на
камиона в процесното време и място. От съдържанието на посочените
документи е видно, че всъщност товарния автомобил не развива по-висока
скорост от 90 км/ч като е фабрично ограничен до тази стойност. Така е
регистриран и в Р България, а от тахографа е видно, че на 04.06.21г. в
16.11часа действително се е намирал на АМ Тракия, но скоростта му в
контролирания участък е била 89 км/ч. Действително фиша и фотоснимките
към него съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила, но
Съдът не възприема и не кредитира с доверие в този казус. Формално фишът
съдържа предвидените в закона реквизити и съответства на одобрения за него
образец. Приложен е протокол за употребата му. Въпреки това очевидно е
противоречието между отразеното на снимката и техническите възможности
на МПС. В случая не се касае за лек автомобил, който би могъл и да бъде
модифициран, с оглед повече удоволствие от шофирането. Касае се за
товарен автомобил, който е ценен с техническите си показатели като
товароподемност, разходна норма на гориво и изобщо като полезност при
извършване на икономическа дейност, а не като средство за развлечение. Ето
защо и житейски не е логично да се приеме, че в случая е бил модифициран
да се движи като състезателен автомобил. Не може да се изключи
възможността друго МПС, включително двуколесно да се е движело в
2
непосредствена близост или зад камиона МАН и така да се е стигнало до
погрешно отчитане на скоростта му. При всички случаи обаче скорост от
175км/ч е невъзможна за горното МПС, което изключва извършване на
нарушението от неговия водач така както е вменено. Настоящия състав
намира за излишно извършването на някаква техническа експертиза в тази
връзка първо , защото по делото има достатъчно доказателства досежно
възможната скорост на МАН-а, а освен това подобна експертиза към днешен
момент не би могла да установи към момента на деянието какво е било
фактическото положение. Това налага отмяна на процесния ЕФ.
С оглед този изход на делото жалб.В. има право на разноски. Такива са
навреме поискани, а видно от представения договор за правна защита / л.13/,
както и списък с разноски, са направени такива в размер на 300лева. Тази
сума следва да бъде възложена в тежест на ОДМВР Пловдив.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4932747 издаден от ОД МВР -
гр.Пловдив, с който на В. Г. В., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / триста / лв. за
нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на жалбоподателя В. Г. В., с ЕГН
********** сумата от 300 лева разноски за повереник пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3