Решение по дело №1053/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 522
Дата: 8 юли 2021 г.
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20214520101053
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 522
гр. Русе , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520101053 по описа за 2021 година
Ищецът Й. В. Д. твърди, че с ответницата В. Т. Д. били съпрузи, като бракът
им бил прекратен с развод по взаимно съгласие с Решение № 1828/18.12.2017
г. по гр. дело № 6306/2017 г. по описа на РРС. По време на брака, с договор №
96-00-1/12.01.2015 г. за продажба на имот – частна държавна собственост,
вписан в СВ Русе с вх. рег. № 246/13.01.2015 г., акт 108, том 1, закупил
апартамента, в който живеели до момента, находящ се в гр. *******,
***********, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
63427.4.644.2.12 – апартамент № 12 със застроена площ 98,34 кв.м., състоящ
се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с изба № 12 с
площ 7,44 кв. м. и 3,28 % идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж, като заплатената от него продажна цена била в
размер на 39 510 лв. Част от продажната цена, в размер на 31000 лв. заплатил
чрез изтеглен от него кредит от банка „Сосиете Женерал Ексресбанк“. 20 000
лв. от усвоения на 20.10.2014 г. кредит, превел като депозит по сделката на
23.10.2014 г., а остатъкът от 19 510 лв. превел на 22.12.2014 г. Договорът за
кредит в размер на 31 000 лв. сключил на 20.12.2014 г., към него бил изготвен
и приложен погасителен план. Ответницата била съдлъжник по кредита като
1
негова съпруга и съсобственик на новопридобития имот по силата на СИО. В
последствие предоговорили условията по кредита като подписали нов договор
за кредит № 232034647530 в размер на 30 000 лв., като с тази сума погасили
остатъка от кредита от 2014 г. и подписали нов погасителен план.
Ответницата останала съдлъжник по договора за кредит, а също била и
съсобственик на закупения недвижим имот – апартамент, по силата на СИО.
В този апартамент понастоящем ответницата не живее. Независимо, че били
съсобственици с ответницата, кредитът бил изцяло вложен за придобиването
на съсобствения им имот, от момента на фактическата им раздяла – от м. юни
2017 г., само ищецът изплащал изцяло вноските по кредита, като месечната
вноска била в размер на 364,14 лв. На няколко пъти се наложило да води дела,
за да събере дължимата му 1/2 идеална част от внесените суми. На 22.02.2021
г. изцяло погасил дължимият остатък по кредита, като заплатил сумата от 20
404,49 лв.
Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъдена
ответницата да му заплати сумата от 10 020,24 лв., припадащата се част по
предсрочно изплатения кредит, ведно със законната лихва, считано от
24.02.2021 г. до окончателното изплащане.
Ответникът В. Т. Д. признава основателността на иска.
Съдът, след като прецени, че ответницата е признала иска, намира,
че са налице предпоставките по чл.237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. Последното не може да бъде оттеглено.
Постановяването на съдебен акт от такъв характер е допустимо с оглед
наличието на всички елементи от хипотезиса на визирната правна норма, а
именно: ответницата признава иска; признатото право не противоречи на
закона и добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда.
На основание чл. 78, ал.2 от ГПК съдът намира, че с поведението си
ответницата не е дала повод за завеждане на делото, поради което не дължи
разноски на ищеца. Това е така, тъй като видно от приетите по делото
доказателства, ответницата не е била уведомена от ищеца за пълното
предсрочно погасяване на дължимия остатък по кредита.Следва да се посочи,
че съгласно чл.127, ал.3 от ГПК в случай че изпълнилият солидарен длъжник
не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях
2
за причинените вреди. По изложените съображения страните не се дължат
разноски за производството.
Мотивиран от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Т. Д., ЕГН ********** от гр. **********, **********,
да заплати на Й. В. Д., ЕГН ********** от с. **********, сумата от 10 020,24
лв., представляваща припадащата и се част по предсрочно изплатения от него
Договор за кредит Експресо-смарт/карта № 232034647530, ведно със
законната лихва, считано от 24.02.2021 г. до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3